|
Огнена (капуцинена) скатия (Carduelis cuculatus) |
|
|
11 октомври 2008 |
Огнена (капуцинена) скатия (Carduelis cuculatus). Дълга е 10—10,5 см, произхожда от горите на Венецуела и Колумбия. Аклиматизирана е в Куба, Тринидат и в Порто Рико. Внесена в Европа към 1850 г. Женската отгоре е синкавовъзчерна, със сива глава и сиво гърло, а гърдите и са бледо оранжевочервеникави. При мъжкия цялата глава и гърбът са лъскавочерни. Опашката и крилата са предимно черни. Има и червено крилно огледалце и две пунктирани червени крилни препаски. Гърбът е тъмен, възчерночервен, но гърдите до корема, а и кръстът и Надопашието са огненочервени. Храни се като канарчето, но и със семена от глухарче, мак, лен, рапица, репко, ситен овесен булгур (лющен овес), по-дребен слънчоглед (но да е валиран) и с доста зеленина и покълнали семена, домати, краставици и плодове. Дават й се и по малко мрави яйца, брашнени червеи, анхитреи, късче от варено яйце, несолена прясна извара, стъргани ябълки, моркови и др., а може и сухарени трохи, накиснати в прясно мляко или в айран.
Огнената скатия изисква топло помещение — за отглеждане с температура 15° С, а за размножаване с 23° С и с влажност 80%. Размножава се в голяма клетка, особено добре във волиера. С удоволствие използува канарчева подложка за гнездо и я дозастила с предоставени и материали. Женската снася 2—4 яйца и ги мъти 13—14 дни. В това време мъжкият я храни. Малките излитат на 18-ия ден и известно време още ги доотхранват родителите. Кръстосва сее нашата елшова скатия и с канарчето и кръстоските й са плодовити. Използувани са за получаване на трайно червени сметови и мозайкови канарчета.
- Николай Боев
- За снимки (копирайте латинското наименование) ползвайте: - www.google.bg
Коментари () |
|
|
|
 |
