Шапка — има диаметър 4 до 10 см, а понякога до 13 см; дебеломесеста, полукълбовидна, а често разлата; при застаряване се разтваря съвсем. При влажно време, особено рано сутрин, повърхността на кожицата е бляскава и лепкава. Младата гъба има леко завит навътре ръб. Цветът на кожицата е шоколадовокафяв, а понякога, но по-рядко, бива и кафявожълт. Самата кожица се обелва лесно, особено при намокряне.
Месо — дебело, меко, крехко, бледожълтеникаво до лимоненожълто. В основата на пънчето е оцветено леко червеникаво и бързо загнива.
Тръбици — лимоненожълти, не се променят. Сраснали са със стълбчето, лесно се отделят.
Спори — светложълти до жълтеникавокафяви, елиптични; прашец — жълтеннкавокафяв.
Пънче — високо 3 до 8 см, а нерядко и до 11 см; плътно, дебеломесесто, често изкривено. Носи белезникаво пръстенче, което в горната си част е разкъсано.
Качества — мирис на плод, много приятен сладникав вкус. Подходяща е за печене, пържене, сушене и саламуризиране. Кожицата трябва да се обелва.
Месторастене — появява се в иглолистните гори, особено в боровите, по окрайнините на горите и по тревясалите пътища, горските просеки, също под младите смърчови гори, между тревата, мъха и бурените. Среща се във всички наши планини през юни—юли и отново от септември до ноември.
