Шапка — с диаметър 6 до 15 см, а често и до 20 см; широка, с форма на възглавничка, заоблена. Доста разнообразна в оцветяването на кожицата: червеникава, тъмносивокафява, кафеникава. Когато времето е влажно, става лепкава.
Месо — дебело, жълтеникаво в шапката и горната част на пънчето, а червеникаво до основата на пънчето и под тръбичките. Местата, пипнати с ръка, стават синкави — поради това мнозина я смесват с дяволската гъба.
Тръбички — изглеждат червеникави, жълточервени, а при застаряване тъмночервени. При пипане потъмняват. Доста дълги, стоят полусвободни. Порите са жълтеникави до оранжевочервени, а при застаряване — тъмнокафявочервени.
Спори — елипсовидни, маел епоси ви.
Пънче — отначало е подуто в средата (тумбесто), по-късно става равномерно дебело. Високо е до 15 см, дебело 3 до 7 см; има жълта окраска с червеникав оттенък (цвят на пламък), покрито с мрежовидни жилки.
Качества—вкусна гъба, но немного ароматична. Неприемлива за някои организми. Не трябва да се консумира с алкохол и сурова (появяват се признаци на отравяне). Местонахождение — от юни до края на октомври в широколистните гори.
Двойници — неин отровен двойник е дяволската гъба (Boletus satanas). Може да се смеси и с Boletus erythropus, която също е отровна в сурово състояние.
