Шапка — с диаметър 5 до 10—12 см, отначало полукълбеста, а после по-плоска. Здрава и суха гъба, със средно меко месо, почти винаги гладка, а след застаряването става набръчкана. Сутрин рано и във влажно време повърхността й е мазна. Цветът на кожицата й е светлокафяв до червеникавокафяв, но също и белезникавосив до тъмнокафяв.
Месото й е белезникавобяло, здраво в младата гъба и бързо разлагащо се в старите екземпляри. При попарване с вряла вода и при разрязване месото става тъмнозеленикаво.
Тръбички — извити към пънчето, почти свободни (не се съединяват с него), много дълги, лесно се отделят от шапката. Отначало белезникавосивобели, после — кафяви.
Спори — вретеновидни, белезникавожълти; споровият прашец е кафяв.
Пънче — високо до 15 см, тънко, в горната си част изтънява още повече или е равномерно, но почти винаги е удебелено в основата; слабо съединено с шапката.Изглежда опушено, покрито с люспички (нишки). Месото му е белезникаво и почти не се променя.
Качества — ядлива е само шапката, и то на младата гъба.
Вкус и мирис — обикновени.
Месторастене — навсякъде в просветлените широколистни гори (особено много в брезовите гори), по поляните, из храсталаците, торфищата, където има брези. Появява се от юни до края на ноември, почти винаги поединично, но доста начесто.
