Синоними: лаберка. жълтурче и др. Ботанически белези
Шапка — набива се в очите със своята фуниевидна форма. Широка е 2 до 8 см. Отначало е леко сводеста, със завит навън ръб, после се изравнява, вдлъбна се навътре и добива фуниевидна форма. Тя е съвсем гладка, а ръбът й е вълнообразен. Кожицата на шапката не се обелва. Миниатюрните и гигантските форми на тази гъба се появяват само понякога.
Месо — у цялата гъба е жълтобяло. Мирише приятно на зарзала (особено в сушено състояние). Вкусът му е приятен и със специфичен за тази гъба привкус.
Ламели — разположени отдолу, разделени една от друга, доста дебели , с жълт цвят, спускат се значително надолу до пънчето.
Спори — елиптични; споровият прашец е белезникавожълт.
Пънче — светложълто до матовожълто, понякога кухо (особено при застаряване). Винаги обаче в долната си част е изтънено, високо 2 до 6 см, с плътно месо.
Качества — много ценна гъба, която се поддава на всякаква преработка.
Месторастене — много известна гъба; среща се както в широколистните, така и в иглолистните гори. Появява се през месец май и се бере до края на октомври. Често се явява поединично, но най-масова поява има в находищата си в иглолистните гори.
Двойници — много близка до тази гъба е лъжливият (златният) пачи крак (Cantharellus aurantiacus).
от практическо знацхение да има ясен белег по който гъбар да различи ядливата гъба от отровния й двойник.Т.е. някакъв признак който е характерен само за вида.
