На най-големия фестивал на вкусната храна, който се провежда в Ричмънд, Вирджиния, посетителите могат да се натъпчат с пица, тайландска юфка, пържено пиле и месо, печено на барбекю. Но най-голяма тълпа се събира около Дейвид Гордън, весел 58-годишен писател от Сиатъл. Той не готви нещо сложно – само паста, приготвена на гореща плоча, но с разположени нарядко сред пастата, приличащи на кюфтенца с по шест крачета, основните съставки на ястието: щурци. Авторът на готварската книга “Да ядеш насекоми” (“Eat-a-Bug”) Гордън създава ястието “Орзо” с насекоми от разред правокрили (Orthopteran Orzo). А орзото е вид паста с формата на ориз.
Той загребва от ястието, поставя в хартиени чашки и го подава на по-смелите зрители. Щурците са доста хубави. Те придават на пастата остър хрупкав вкус, макар че някои от крачетата се залепят за гърлото. 16-годишно момче възкликва: “Наистина, не е никак зле!” и взема втора чашка. Според Гордън обаче идеята е да се премине от “Не е зле” към “Наистина е добро”.
Хората са свикнали да избиват насекомите, вместо да ги ядат. Но в много азиатски страни, включително и Тайланд, пазарите изобилстват с готови за продаване водни бръмбари и бамбукови червеи – насекомите там отдавна са част от добре балансираното хранене. Любителите на насекоми като Гордън спорят, че ентомофагията (entomophagy) – научният термин за яденето на насекоми – може да бъде далеч по-”зелен” начин да набавиш нужните за организма протеини, от яденето на месо от пиле, крава и прасе.
Глобалният сектор, занимаващ се с отглеждане на добитък, е отговорен за 18 процента от световните парникови емисии. Заедно с това и растящите цени на зърното, евтините и с ниско влияние върху околната среда насекоми могат да се окажат храната на бъдещето. При условие, че ни харесват, смята Пол Вантом от Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), който наскоро е бил водещ на конференция в Банкок по въпросите на ентомофагията.
Качествата, които правят насекомите толкова желани, ги правят също така храна, приятел на околната среда. “Природата е много добра в създаването на насекоми”, казва един от организаторите на фестивала и бъдещ доставчик на насекоми в Ричмънд - Дейвид Грейсър. Насекомите имат нужда от малко пространство и ресурси, за да бъдат отгледани. Насекомите са студенокръвни, безгръбначни, повечето от храната, която поглъщат, отива в изграждането на добри за ядене части на тялото им. Докато прасето и други гръбначни животни с топла кръв се нуждаят от консумация на много калории, за да запазят температурата на тялото си постоянна.
Изключително важно за отглеждането на насекоми е, че са хранителни. 100 грама порция от приготвена гъсеница, която често се консумира в Централна Африка, съдържа около 28 грама протеин, малко повечко, отколкото ще получите, ако изядете същото количество пиле. А водните насекоми са богати на желязо.
Насекомите са също и вкусни, кълне се Гордън, докато показва курабийка с червеи, намазана с бял шоколад. Но първо трябва да бъде превъзмогнат факторът “ууу” или по-точно отвращението. Ние мислим, че насекомите са мръсни, пълни с микроби и дори опасни за консумиране. Но не са, ако ги приготвяш правилно. Ние се погнусяваме от техния вид, но и омарът трудно може да бъде описан като сладък и приятен на вид.
Пък и табутата на храненето не са вечни Съществува и възможността един ден увеличаващото се население в света и вредите, нанесени от промяната в климата, да доведат до намаляване на хранителните ресурси. А при това положение насекомите могат да се превърнат в много привлекателна възможност.
Гордън обича да казва, че когато човек се опитва да яде насекоми, това е диалог между мозъка, който казва, че насекомите са добри за ядене, и стомаха, който е готов да се разбунтува. Но стомахът винаги последен има думата.
