|
Характерът на Дого е затворен, устойчив и твърд като този на истински аржентински гаучо, докато малкият Пит Бул притежава цялата предприемчивост и гъвката всестранност, които са дали сполуката на североамериканските янки.
ВЕСТНИЦИТЕ ги обвиняват, настоява се развъждането им да бъде забранено. Обаче експертите категорично заявяват, че пит бул и дого аржентино съвсем не са свирепи и кръвожадни породи, а кучета с необикновени качества. Изкарваме ги на очна ставка, за да бъдат по-добре опознати и да им се отдаде уважението, което заслужават.
Присъдата на непознаващия ги е кратка: противни мутри. Две породи кучета, различаващи се по произход и поведение, но обединени от голям брой предразсъдъци, валидни по-скоро за миналото, отколкото за днешното време.
Американският Пит Бул Териер е несправедливо обвиняван, че е куче опасно, трудно, дори невъзможно за контролиране. Що се отнася до Дого Аржентино, той е виновен единствено заради недалечното си минало на ловец на пуми; поради което, от изкривената гледна точка на някои прибързани съждения, се преценява като опасен за огражданелия се човек. Ако може да се припише някаква вина и на двете кучета, то тя се състои единствено във факта, че мнозина от стопаните им са превърнали в незаличимо клеймо една от чертите, които характеризират породата и които са определили селекцията й. Става дума за онези стопани, които искат да направят кучетата си инструмент за обществено утвърждаване и за освобождаване от собственото си чувство на вътрешна несигурност. Хора, които се нуждаят от много силни символи, внушаващи страхопочитание.
Въпросът остава актуален, независимо от това, че днешните условия са много по-различни от онези, при които са се развивали двете породи. Действително, и двете водят произхода си от онази човешка среда, състояща се от бабаитска псевдо-мъжественост и от икономически интереси, която с векове е подхранвала борбите между кучета. За Пит Була например знаем, че най-близките му родственици са Canes Pugnaces - кучетата-борци, които римляните са водели на срещи-битки с кучетата на народа от Британия; родствена връзка имат и с по-скорошните Бандог, Тайдог и Алаунт, използвани през средните векове най-вече за преследване на бракониери.
За Дого Аржентино се знае със сигурност, че води родословието си от Perro de Pelea Cordobes (Кордованско куче за борба), местна порода, използвана най-вече за състезателни борби. Явно, предците на тези две животни не може да се разглеждат като салонни кучета, но, все пак е добре да се помни, че са живели в доста отдалечени времена. От тогава много вода е изтекла под мостовете...
Но, дори и да пренебрегнем произхода им, не бихме могли да отречем, че селекцията както на Пит Була, така и на Дого Аржентино още от самото начало е била насочена към строго определени цели. В случая на североамериканското куче задължително споменаваме борбите между кучета, тъй като това е истинското предназначение, за което е бил създаден; при Дого, напротив, говорим за едър дивеч, за лов на пуми или на глигани. По повод на това куче заслужава да споменем неоценимата дейност на създателите на неговата порода: доктор Антонио Норес Мартинес и брат му Аугустин.
Пристрастен към лова на едър дивеч, Антонио Мартинес е произхождал от семейство на големи латифундисти и развъждачи на кучета за борба и от рано попаднал под обаянието на Perro de Pelea Cordobes. Бързо обаче схваща неговата ограниченост: недостатъчни скорост и пъргавина както при атака, така и при отбрана. Освен това в Аржентина още през 1928 год. боевете между кучета са забранени със закон. Тогава той взима решение да предприеме една от най-сложните дейности в кинофилната селекция, позната до днес. Използва десет породи, за да даде живот на това, което в замисъла на твореца е трябвало да стане "отличното куче": избира Пойнтера, за да повиши качеството на обонянието, Дога от Бордо - за да даде морфологична структура, подобна на тази на френския молос, Бул Териера и Английския Булдог, за да влее повече борбен дух, Ирландския Вълкодав - за скоростта, Испански Мастино - за мощ, Пиринейски Мастиф - за да предаде на новото създание белоснежната космена покривка и добра психична уравновесеност, Немски дог и Боксер, за да затвърди по най-добър начин бъдещите качества на характера. Всичко това на основата на старото бойно куче от Кордоба. Плодът на този толкова тежък труд бе желаното куче: с бяла козина (лесно различимо всред растителността), абсолютно безстрашно, с много висок праг на болка и необикновено решително при лов.
Докато в Аржентина (но също така и отвъд Тихия океан, в Япония) Дого доказваше своята ефикасност при ловуването на едър дивеч, в северната част на американския континент Пит Булът изразходваше съществуванието си по арените, ставащи все по-нелегални в резултат на непрекъснатото разширяване на законодателната намеса за разбиване на състезателните борби между кучета.
Ето как застанаха една до друга две успоредни истории, охарактеризирани и двете от общ основен дух: борбата и удоволствието (категорично спорно) от поставяне на изпитание куража и решимостта на животното. Но именно същият този дух съпроводи и двете породи при навлизането им в Европа.
С това за тези два молоса започна един много труден период. Славата им на ЛОШИ кучета взе превес над всяко друго по-достоверно становище: грешките на неколцина от стопаните доведоха до едно абсурдно обобщаване. Печатът, особено неспециализираният, на свой ред се впусна в надпревара за измисляне на все по-алармиращи названия за двете породи: "бял демон" или "неумолимо чудовище" за Дого и всички възможни варианти на термина "килър" за Пит Була. В резултат в общественото мнение се оформи една предубедена ненавист и неоправдан страх, към които не останаха безразлични и законодателите. Изникнаха като гъби ограничителни разпоредби по отношение на породите, най-общо определени като "опасни". Пример в този смисъл е английският Dangerous Dogs Act, написан през 1991 год. и влязъл в сила през юни 1997 г. Законовият текст ясно сочи четири породи, задължително подлежащи на ограничаване: Дого Аржентино, Пит Бул, Японска Тоза и Бразилски Фила. Собствениците на тези кучета (от собствениците се изключват малолетните под 16 г.) се задължават да ги подложат на стерилизиране (кастрация), да сключат застраховка за евентуални щети, нанесени на трети лица и да ги разхождат на повод и с намордник. Само върху Пит Була, обаче, е бил стоварен Проекта за Закон №59, предложен през 1996 г. от депутата Анамария Прокачи пред Камарата на Депутатите, но останал и до днес мъртва буква. Всред предвидените задължения фигурират и забраната за продажба и за държане на тези кучета, задължението да бъдат стерилизирани до три месеца след влизане в сила на закона и принудителното предаване на всички налични Пит Бул на анималистични асоциации, конвенционални общински приюти за кучета и санитарни кучкарници.
Други разпоредби имат по-общ характер, доколкото не уточняват породата на въпросните кучета. Така например, според един закон, влязъл в сила през януари 1997 г. в щата Ню Йорк, "определя се като опасно всяко куче, което, без да е предизвикано, напада човек, домашно животно, одомашнено куче или котка и причинява смъртта им или физически увреждания, или представлява сериозна заплаха за увреждане или за опасност за здравето на хора, домашни животни, одомашнени кучета или котки, било то притежавано или просто прието в дома с цел да бъзе използувано в борбите между кучета (...) или ако се подлага на тормоз, на принуда, насъсква се или се поощрява да напада хора, домашни животни, одомашнени кучета или котки, и в случаи, когато не е предизвикано".
Както може лесно да се забележи, прекалената неопределеност или, обратно, ограничения състав на породите, подложени на обвинение, разкрива много за основния дух, който е движил ръката на законодателя в някои страни. Пред паниката, генерализираща се и, повтаряме, много често подхранвана от информация в основата си сектантска, ако ли не продиктувана от невежество по материята, отговорът е бивал по-скоро емоционален, отколкото конкретен. Така че много често имаме впечатление, че се намираме пред преувеличени разпоредби (и които не могат да бъдат предложени на общество, което се стреми да бъде определено като действително цивилизовано), пред демагогични разпоредби. Не закъсня и отговорът на отглеждачите на инкриминираните породи, а също и на онези, които се отвращаваха от подобни документални обобщения. Целта беше (но тя и до днес остава не напълно достигната) да се противостои на обвинителната кампания и на нейния опустошителен ефект. Смущаващ бе фактът, че трябваше да говорят самите отглеждачи, от позиции, които лесно можеха да се възприемат като пристрастни. Принос в полза на една по-обективна преценка дойде от някои специализирани списания, заели се да създадат по-реалистично гледище към фактите.
И ТАКА, КАКВА Е ИСТИНАТА?
Най-напред трябва да се подчертае, че, и за двете породи, не всички собственици могат да се считат подходящи. Всъщност, пред нас са две кучета, притежаващи в значителна степен агресивност, темперамент и закалка; това означава, че който купува Дого или Пит Бул трябва задължително да знае с кого и каква работа си има. С други думи, това означава, че той трябва да притежава нелесна смесица от чувствителност, твърдост и осмислен авторитет. От това следва, че двете кучета не подхождат за онзи, който търси в кучето символ на сила, а още по-малко ако, несигурен в себе си, възлага на своя любимец задачата да пробива път в уважението и зачитането на обкръжението му. Тук трябва да се изясни понятието "агресивност", както и "агресивно куче"; абсолютно е неоправдано, например, предубеждението, според което Пит Булът е агресивен и опасен за човека. Историята на тази порода е неоспоримо опетнена с кръв, но това почти изключително се отнася за кръв на кучетата, срещу които е водил битки, подстрекаван от стопаните си. Днес може да се говори за една по-различна мярка на "вътрешновидова" (насочена срещу другите кучета) агресивност и "междувидова" такава - насочена към човека. Родолфо Калини, отглеждач и вицепрезидент на "Адба Клуб Италия" в Марано Тичино, пояснява това понятие: "Отрицателната слава, която си е създал Американският Пит Бул Териер, неговата агресивност, опасността му за човека, не почиват на реална основа. Вярно е, че той е бил поначало селектиран за борба, но само срещу неговите себеподобни; точно това го оправдава от обвиненията, че е волю-неволю неприятел и на човека. Противно на вярването, станало вече популярно, Пит Булът е куче, на което може да се разчита, покорно и привързано, в него няма генетична омраза към човека. Проблемът, несъмнено, е в онзи, който притежава кучето." След дългогодишно съжителство с тази порода - подчертава Анджело Скалиоти, отглеждач и учен, - стигнах до заключението, че в Пит Була едновременно съществуват два различни начина да изрази същността си на куче: безмилостният боец и игривия закачко, Рамбо и Тополино. Всичко изключително зависи от волята на стопанина, комуто кучето е изцяло подчинено".
Подобно изказване важи и за Дого Аржентино. Допускайки известна естествена склонност към агресивност (не би могло да бъде другояче след като с десетилетия, а даже и днес, е използван за лов на нелесен дивеч), когато е поставен в близост с човека, Дого умее да бъде много уравновесен, привързан и дори отличен baby - sitter(гледач на малки деца). Както в случая с Пит Була, и за белия южноамерикански молос трябва да се каже, че едно погрешно дресиране, или , още по-просто, едно несъответно ръководене от страна на човека, лесно могат да подбудят кучето към опасни реакции. Това може да се сравни с притежаването на много остър нож: поставен в точни и добри ръце, той може да бъде полезен, поверен на неподходящи, би се оказал твърде опасен. Правилното отношение към един Дого Аржентино, не основаното върху черти, които могат да го направят опасен, а върху онези характеристики, на чиято основа могат да се развият много полезни способности: на първо място вро
дената способност да защитава човека, към когото проявява много здрава привързаност: един естествен инстинкт за закрила на всичко онова, което счита за поставено под негова отговорност - децата, както бе вече споменато, но също и собствеността на господаря, до степен, че се превръща във внушаващо респект куче-пазач.
В заключение: намираме се пред две породи, които в много отношения си приличат, и най-правилното поведение към които е да бъдат уважавани съответните им характерни черти.
Разбира се, гласовете на техните любители, които сериозно и съзнателно напомнят качествата и заслугите на Дого и на Пит Була, често биват заглушавани от много по-гръмкия хор, решен безусловно да ги атакува. Днес обаче, след толкова десетилетия, през които двете кучета са придружавали с пълна доверчивост човека, е може би дошло времето да се погледне по-основно как стоят нещата. Като, между другото, проявим смирението да признаем кои провинения се присъждат на кучето и кои на глупавото ни поведение спрямо него.
ЗА ДА ЗНАЕМ ПОВЕЧЕ
Правилно хранене, отлично възпитание и изграждане на социални навици: за безупречното отглеждане на Пит Бул и Дого Аржентино
ДИЕТАТА
Красотата на Дого Аржентино и на Пит Була, между другите им качества, е в мощния им, елегантен и уравновесен физически строеж. За постигането му, стопаните и на двете породи трябва да отдават особено внимание на храненето. Тъй като и двете кучета имат бавен растеж (при Дого Аржентино, например, растежът завършва след втората или третата година от живота му), необходимо е да им се осигурява балансирано и адекватно хранене през тази първа и деликатна фаза на мускулното и костно развитие. Добре е да се избягва даването на остатъци от нашата храна (лесно могат да предизвикат дерматити, в т.ч. алергични) и да им се осигуряват висококачествени търговски хранителни продукти. Най-сетне, необходимо е да не се отстъпва на лакомията им: по този начин, чрез правилно разпределяне на храната в две порции дневно, ще се избегне опасното подуване-усукване на стомаха, което, както е известно, в много от случаите води до смърт, ако не се осигури своевременна ветеринарномедицинска помощ.
Съвсем не са „килър"! Дого и Пит Бул са спасили живота на мнозина.
За да се разбере колко погрешно е да се приписва на тези породи призвание на убиец, достатъчно е да се вземе предвид, че Дого и Пит Бул са използвани успешно в многобройни полезни за човека дейности, каквато е пет-терапията или, както е показано на горните снимки, в антикатастрофни операции. Въпреки това, двете кучета се използват по-редовно само в Съединените щати и в не много други страни, предвид обезпокоителния ореол, който ги окръжава.
ВЕСТНИКАРСКИЯТ ЕФЕКТ
"Да се удари един юмрук в корема на читателя, защото, всъщност, това е, което той желае". Това правило не се преподава в журналистическите школи, а още по-малко биха го приложили авторите на статията. Но при все това, едва се побира в черната хроника на ежедневниците. На тема кинофилия, да се нанесе удар в корема, означава "да се създаде чудовище", което да се разпъне пред очите на читателите, като че ли страниците на вестника са сериал на филм на ужасите. Най-апетитната възможност да се постави всичко това в действие е когато е налице случай, в който кучето е станало
Пит Булът печели по гъвкавост, Дого - по непоколебимост
Макар и двамата да са неуморими защитници и храбри бойци, двете кучета се утвърждават по различен начин при изпълнение на своите задължения. Пит Булът обикновено е животно по-отзивчиво на дразнителите на околната среда и способно отлично да разпознава ситуации, които крият реална опасност, В замяна, на Дого се признава по-голяма решителност и твърдост.
герой на кървава агресия. Тогава животното се превръща в чудовище, в същински демон, неподдаващ се на никакъв контрол от страна на човека, а жертвата е изкупителния козел на човешката глупост, която закупува и държи тези четирикраки зверове. Юмрукът в корема е най-сетне нанесен от ловкостта на хроникьора, който няма да пропусне да отбележи някои мъчителни подробности (Заглавие в наш седмичник: "Аржентински дог изгриза български пенсионер", бел. ред.) и да ги пренесе на хартия. Като всеки самоуважаващ се ужас, не липсват главни действащи лица: Пит Бул и Ротвайлер са всред фаворитите в този смисъл. Слагаш едно куче от тях и едно ухапано дете и играта е готова: чудовището се връща, поразява отново, вече няма сигурност по улиците ... а какво прави държавата?
Разбира се, много по-лесно е да се изстрелват тлъсти алармиращи заглавия, отколкото да се търси истината на фактите; по-лесно е да се жигосат тези кучета като чудовища, отколкото да се направят справедливите разграничения; много повече ще се продава статия в стил "ужас", в сравнение с друга, която би напомнила, че в 90% от случаите вина носят единствено собствениците, заради тяхното повърхностно и не рядко криминално отношение.
Всичко това може, в краен случай, да бъде разбрано, но, питаме се, в такъв случай къде отиват професионалността, културата и уважението към онзи, който много всеотдайно и сериозно работи именно с тези "чудовища"?
ПИТ БУЛ СУПЕРСТАР
Ако някой, въпреки всичко, е все още убеден, че Американският Пит Бул Териер трябва да се възприема, като звяр, зажаднял за кръв или като продукт на генетична обусловеност, нека обмисли следните факти. Това куче е било многократно избирано за рекламно лице: на къщата за обувки "Бъстер Браун", здрави и надеждни; на търговската къща RCA, за да символизира верността на звука, излизащ от грамофона й; на "Леви Страус" - за да представи качеството и здравината на нейните джинси. Сигурно, никое от тези предприятия не би доверило милиони долари, както и собственият си образ, на куче, считано опасно за човека и следователно, носещо само за себе си, отрицателен рекламен заряд: още по-малко биха го сторили творците, които си послужиха с Пит Була, за да символизират бдителния неутралитет на САЩ в началото на Първата световна война.
Ако и това не е достатъчно, нека припомним, че в САЩ Пит Булът днес е използван успешно като куче за пет-терапия или като водач на незрящи хора. И ако това не е достатъчно, за да вдъхне доверие...
Характерът се определя в първите месеци от живота
Малкото на Пит Була или на Дого е нежно, любвеобилно и възприемчиво. Именно в този период от живота се изгражда личността на кучето, в която трябва да се отпечата една добра социализация.
Белият цвят е бил предпочитан, за да не се объркват кучета и плячка
И при двете породи светлата оцветка на космената покривка е била предпочитана и поощрявана от селекционерите. По този начин ставало възможно кучетата да бъдат безпогрешно разпознавани при борбата им с плячките и при евентуалната намеса на човека в мелето е имало по-малка вероятност да се сбъркат двете животни и като последствие, да се сбърка и мишената.
ЯНКИ ПОДПАЛИ ПИТБУЛА СИ, ЗАГУБИЛ БИТКА
На 5 години затвор бил осъден янки от Чикаго, който подпалил питбула си, защото загубил битка с друго куче.
Изправеният на съд 19-годишен Джърмейн Бенкс се признал за виновен в жестоко отношение към домашния си любимец. Свидетели по делото разказали, че Бенкс организирал улични борби между питбула си и други кучета. След като четириногият боец загубил двубой, Джърмейн го полял с бензин и му драснал клечката. Горкото животно обгоряло и трябвало да бъде умъртвено с инжекция, за да не се мъчи.
ДОГО ДРЖЕНТИНО
Височина в холката: от 60 до 68 см. Тежест: от 40 до 45 кг.
Глава; хармонична, с масивен и изпъкнал череп.
Муцуната е леко хлътнала.
Стопът е маркиран, без да е много дълбок.
Очите са тъмни или с лешников цвят.
Ушите, ако са купирани, са изправени или полуизправени и с триъгълна форма.
Врат: силен, дъговидно извит, с по-обилна кожа отпред, на гърлото.
Гръден кош: широк и добре спуснат.
Гръб: холка, вдигната до тръбната линия, която е мускулеста и слиза постепенно към таза.
Опашка: дебела и дълга, носи я висяща.
Косьм: къс и гладък.
Цвят: абсолютно бял.
АМЕРИКАНСКИ ПИТ БУЛ ТЕРИЕР
Тегло: между 30 и 60 либри (13,5 - 27 кг).
Глава: средно дълга, с плосък череп и изпъкнали бузи, без бръчки.
Муцуна - квадратна, широка и дълбока.
Уши - изправени върху главата, без гънки.
Очи -кръгли, с всякакъв цвят.
Врат: мускулест и леко дъговиден. Гръб: къс, силен.
Гръден кош: дълбок, но не твърде широк, с широки задни ребра.
Опашка: къса, носи я ниско, изтънена на върха.
Козина: къса и твърда.
Цвят: всички цветове, в каквато и да е тоналност.
МУЦУНА СРЕЩУ МУЦУНА
ПИТ БУЛ ДОГО
Агресивност 8 7
Послушание 7 5
Закалка 9 9
Темперамент 10 8
Борбеност 9 9
Общителност (социалност) 8 6
Чувство за собственост 9 9
Бдителност (вижиланс) 6 6
Любопитство 8 8
(Таблицата на чертите в характера на двете породи е изработена от Виторино Менегети, професионален треньор с 30-годишен стаж и сътрудник на сп. „Аргос")
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Присъствието и на двете породи в Италия се е увеличило значително през 90-те години. Приведени са данни само да Дого Аржентино, тъй като породата Пит Бул не е официално призната от FCI (Италианска кинофилна федерация).
Дого Аржентино
1992г 104
1993г 189
1994г 223
1995г 308
1996г 384
1997г 508
Авторски права: списание: "Моят Приятел Кучето"
Коментари () |
|
|
|
 |
