|
В специализираната литература всички водни обитатели като рибите, ракообразните, мекотелите, мешестите и едноклетъчните условно се раделят на три групи – крайбрежни, животни обитаващи дъното, животни живеещи на открито, в токо наречената пелагическа част на водния басейн, до 40-64 метра дълбочина. Не всички морски животни могат да бъдат така рязко разграничени. Има организми, които живеят на дъното, но отиват и към бреговата ивица, а има и такива, които отначало живеят в пелагическата зона, а като възрастни – в крайбрежната. Такова ръзместване става най-вече поради търсенето на храна. Същото се забелязва и в по-малките водни басейни. Границата между крайбрежната зона и тази на дъното липсва, а пелагическата зона стига до самото дъно.
Водораслите увеличават рибното население
В-к “Рибар” В специализираната литература всички водни обитатели като рибите, ракообразните, мекотелите, мешестите и едноклетъчните условно се раделят на три групи – крайбрежни, животни обитаващи дъното, животни живеещи на открито, в токо наречената пелагическа част на водния басейн, до 40-64 метра дълбочина. Не всички морски животни могат да бъдат така рязко разграничени. Има организми, които живеят на дъното, но отиват и към бреговата ивица, а има и такива, които отначало живеят в пелагическата зона, а като възрастни – в крайбрежната. Такова ръзместване става най-вече поради търсенето на храна. Същото се забелязва и в по-малките водни басейни. Границата между крайбрежната зона и тази на дъното липсва, а пелагическата зона стига до самото дъно.
Крайбрежната зона се обитава от речния костур, бялата риба, шарановите риби, щуката, пъстървовите и прочие. От ракообразните – речните раци, водните магарета, много низши раци, някои мекотели, също разни червеи от разредите пиявици, четинести, кръгли, стоноги. Общото количество на тия животни е много голямо и те представляват у нас главния запас от хранителни вещества за рибите, поради което и рибите живеят най-близо до бреговете. От дължината на бреговата линия зависи количеството на рибата във водния басейн. Колкото по-разчленена е тази линия, толкове повече заливи, носове, полуострови има тя и толкова по-дълга е тя.
Към дънните животни от нашите риби спадат михалцата, калкановите попчета и други, мекотели и раци. Фауната на дъното е твърде разнообразна и представлява оригинална форма в дълбоките морета, особено в тропическите. Северните плитки морета са бедни на фауна, а в някои от затворените, като нашето Черно море, животът е възможен само до 150-200 метра дълбочина. По-надолу, поради циркулацията и дейността на серните бактерии, кислород за дишане на животните липсва и водата става отровна.
Животът в района на дъното рязко се отличава по своите условия от живота в крайбрежната зона. Тук се наблюдава пълна тишина, неподвижност на околната среда, еднообразна ниска темперетура през цялата година и пълна тъмнина. Животните през цялата година в големите дълбочини са безцветни или слабо боядисане в допълнително розов или червен цвят, често с редуцирани очи, но с добре развити осезателни органи. Освен това в тропическите и подтропическите морета се срещат риби, главоноги и мекотели с органи, подобни на очи, които изпускат светлина, вследствие изгарянето на едно особено вещество – фотоген, произведено от тези органи.
В пелагическата зона по-характерни от рибите са платиката, черевеноперката, костура, а в морската вода – скумриите. Всички форми, типични за пелагическия район, се отличават повече или по-малко със своята прозрачност, а някои са напълно стъклоподобни, например личинките на хамсията в Черно море. От другите животни тук можем да отбележим голямото количество стоноги, ракообразни и първаци, заедно с едноклетъчните водорасли, а също – голям брой личинки на насекомите, ракообразните и мекотелите.
Всички тези животни, освен рибити и споменатите растения, взети заедно, образуват така наречения планктон. Учението за планктона води началото си от класическите изследванията на професор Хензел, който нарече “планктона,, (от гръцки – лутащ се). Планктона се образува от дребните организми от горепосочените класове. В морския планктон се срещат и по-едри форми медузи, ктенофори и прочие. Планктона заема цялата открита пелагическа част на водния басейн до известна височина. Размерите на пелагическата час се обуславят от термически условия. Зад този граница до дъното могат да се срещнат само потъващи и потънали трупове на планктоните. Състава на планктонът се мени според сезона, през лятото той е по-многоброен, отколкото през зимата.
Състава на планктона всъщност е съвкупност от организми, които са неподвижни или се движат слабо, носени свободно от морската вода. Има фито планктон и зоопланктон.
Фитопланктона се състои от едноклетъчни камшични кремави водорасли. В топлите тропични и субтропични страни преобладават камшичните водорасли. В студените води се развиват кремъчните водорасли. Те носят наименованието си от веществата, които изграждат тяхната обвивка – кремъчно вещество. Към растителния планктон се отнася и кафявото водорасло саргасум. То се носи свободно от водните течения, тъй като има мехурчета пълни с въздух. В някои райони на Атлантическия океан това водорасло се е развило в такива количества, че е дало името на Саргасово море.
В замърсените крайбрежни води на океаните и моретата при затопляне настъпва ,,цъфтеж” на водата. Тогава повърхностния слой се оцветява в гъст малахитово-зелен или торфено-жълт цвят и прозрачността на водата силно намалява. Цъфтежът на водата се причинява от масово развитие на водоларсли. В 1 литър те могат да бъдат от 13 до 56 милиона. Оцветяването на водата се приема като положителен признак, т.е. показва хранителността на водния басейн, но понякога голямо количество водорасли може да причини измиране на рибите, поради поглъщане на големи количества кослород от водораслите, които се разлагат. В плитките вода край бреговете на Атлантическия океан се развива масово морска трева. Тя е висшо водно растение – има корен, стъбло, листа и цветове. При силни бури големи количества от листата се натрупват по бреговете и се събират от хората.
От зоопланктона ракообразните имат изключително голямо значение, в сравнение с всички останали планктонови организми, в качеството си на концентрирана храна за рибите. Някои дафнии се развиват в големи количества и предизвикват червенокафяво оцветяване на водата. Те достигат до 60 броя на 1 куб см вода в малките водоеми, а за пелагическата област на езерата до 62 000 на куб.м. От класа насекоми като планктонна форма се явява личинката на комара, характерна във водите с торфено-канелен цвят.
Хранителното значение на планктона далеч не е еднакво. Някои групи планктонови организми се отличават с голяма питателност, друти – напротив – имат второстепенно значение за храненето на рибата. Въобще трябва да се отбележи, че планктона се явява по-малко концентрирана храна, откоркото бентоса и рибите, които се хранят с планктон, никота не достигат толкова големи размери, както рибите, хранещи се с бентос, или още повече – както рибите, хранещи се с други риби (хищниците).
Хранителното значение на отделните групи планктонови организми е следното: синьо-зелените водорасли се използват за храна на личинките на насекомите и мекотелите, с които пък се хранят рибите. Зелените водорасли са храна на зоопланктона. Повишаването на продукцията на зелените водорасли води след себеси и увеличение на продукцията на зоопланктона и като краен резултат – голям прираст на рибно месо.
Най-малко хранителен се явява растителният планктон, а най-хранителен е зооплактона. Григор АЛЕКСИЕВ
 |
