|
Те са от семейство бозайници,разред хищници.Характеризират се с мускулесто гъвкаво тяло,кръгла глава,силни челюсти със здрави зъби,яки сравнително къси и силни крака със здрави нокти,които се прибират при стъпване.Космената покривка е обикновено гладка,изпъстрена в зависимост от средата. Домашната котка произхожда от дивата нубийска котка.Най-известните домашни породи котки са: ПЕРСИЙСКА КОТКА Със своята горда осанка и интелигентост Персийската котка не случайно е накарала Жан Кокто да нарече тази изтънчена порода "Царя на котките". Персийката се появява за пръв път в Европа през 16ти век,когато италиански изследовател я пренесъл от Азия. Екзотично изглеждащата персийка обича и предпочита спокойния,уютен живот при затворени врати.Тя се счита за лоялна,тиха,възпитана. В някои лоши случаи обаче,тя може да е доста мързелива и държаща единствено и прекалено на своя комфорт над всичко останало. Но дори и това може да бъде извинено,отчитайки добрите чувства и привързаност,които тя засвидетелства на своите немногобройни избраници. Изключително горда със своята класическа,дългокосместа покривка,персийката изисква много време за поддръжка,за да изглежда добре.
СИАМСКА КОТКА Сиамската котка се характеризира с изключително красива окраска, изящност, интелигентност и неспокоен нрав. Тялото й е не-голямо, дълго и стройно. Крайниците са дълги и стройни, с малки овални лапи. Главата е издължена, клино-образна, анфас, има форма на равностранен триъгълник, като едната от страните съединява краищата на ушите, а двете други преминават по страните, муцуната и външния край на ушите. Носът е прав, ясно очертан, с тъмна носна гъба. На муцуната има маска, която покрива почти изцяло лицето. Очите са с бадемовидна форма, сапфиреносини на цвят. Ушите са големи и прави, разположени далече едно от друго, широки в основата си. Крайниците са дълги и нежни, като задните са малко по-дълги от предните. Лапите са малки, с овална форма и тъмна окраска. Опашката е права, заострена накрая, без възли и дефекти по нея. Козината е къса, нежна, плътно прилепнала, блестяща. Класическата окраска на Космената покривка е бежова, постепенно преминаваща на гърба в по-тъмни топли тонове. Отметите трябва да съответстват на окраската и включват: контрастиращо по-тъмно обагряне на ушите, крайниците, долната част на лапите, опашката и муцуната.Цветът на отметите трябва да бъде по възможност равномерен. Новородените котета първоначално са изцяло бели с кафеникави или сиви очи, които с възрастта постепенно посиняват, а козината потъмнява и се очертават тъмните отмети на лицето, ушите, "чорапки" на лапите и опашката. Понякога проявяват ревнивост към стопаните си и известно упорство. Характерно за сиамската котка е, че тя е темпераментна (сашвиничен тип) и умна (отлична памет), както и пословично любопитна. Много типично за нея е високата и груба интонация на гласа й, която е особено подчертана в периода на разгоненост и когато е недоволна. Тя е много чувствителна, което изисква спокойствие и внимателно отношение. В сравнение с котки от други породи, тя не понася шума - суматохата и шумният живот я травматизират. Смята се, че сиамските котки приличат на кучетата по отношение на дресировката -могат да се научат да се премятат по команда, да откриват и донасят предмети, както и да се движат на повод с каишка при разходка. Нощем очите на сиамските котки не излъчват зелена светлина, както при котките от другите породи, а червеникава отразена светлина, което проличава на направени цветни снимки. Това се дължи на състава на ириса в очите им, където липсва веществото "тапетум нигрум", придаващо на очите на котките от другите породи жълтеникавия и кехлибарен оттенък денем и отразяването на светлината в зелено сияние нощем. Вековете на разглезен дворцов живот не са покварили тези умни и интелигентни животни. Те се "радват" при завръщането на господаря им у дома и с мяукане с различен тембър сигнализират за необичайни събития. Твърди се, че сиамките се привързват към членовете на семейството почти като кучетата, за разлика от котки от други породи, които се привързват повече към дома. ОРИЕНТАЛСКИ КОТКИ Ориенталската котка е елегантна и изящна. Има средно дълго, източено, гъвкаво тяло. Шията е дълга и тънка. Размерите на тялото, крайниците, главата и опашката са пропорционални и хармонични. Главата е средно голяма, с клиновидна форма, дълга, с тясна муцуна и със забележимо издадена напред брадичка. Носът е дълъг и прав, като продължава по линията на челото, без стоп. Ушите са големи, широки в основата, като краищата им са леко заострени. Очите са широко поставени, средно големи, с бадемовидна форма, с яркозелен цвят (само белите са с яркосин цвят), косо по отношение на носа. Крайниците са дълги, тънки, с малки овални лапички. Задните крайници са малко по-дълги от предните. Опашката е дълга, права, завършваща конусовидно. Козината е къса, нежна, блестяща, плътно прилепваща към тялото. Оцветяването трябва да бъде по възможност в един тон, като всеки косъм трябва да е оцветен еднакво по цялата дължина. Вибрисите и ресниците трябва да бъдат едноцветни, съответстващи на окраската на козината. Ориенталските котки са много енергични, игриви и любопитни животни. За тяхното отглеждане е необходим просторен дом за движение и игри. Обичайте и глезете вашите любимци.Те го заслужават!!!
 |
