|
Колко неверни могат да бъдат представите за разпространението на широко известни животни. Някои препращат тигъра в Африка, където никога не е живял, и дори не мислят, че понякога той гази през дълбокият сняг в Сибир, както сполучливо го е нарисувал художникът илюстратор на едно от най-старите издания на известната книга на Брем “Животът на животните”. В Амурската област тигърът живее заедно с обитателите на Крайният север – росомахата и северният елен. Това, че в Арктика няма пингвини, като че ли е по известно, но че те се срещат не само в Антрактида, а някои от тях мътят на Галапагоските острови, възприемаме едва след като сме ги видели заснети на филм и на снимки по тези райски места сравнително близо до екватора.
Общ преглед върху разпространението на животните Колко неверни могат да бъдат представите за разпространението на широко известни животни. Някои препращат тигъра в Африка, където никога не е живял, и дори не мислят, че понякога той гази през дълбокият сняг в Сибир, както сполучливо го е нарисувал художникът илюстратор на едно от най-старите издания на известната книга на Брем “Животът на животните”. В Амурската област тигърът живее заедно с обитателите на Крайният север – росомахата и северният елен. Това, че в Арктика няма пингвини, като че ли е по известно, но че те се срещат не само в Антрактида, а някои от тях мътят на Галапагоските острови, възприемаме едва след като сме ги видели заснети на филм и на снимки по тези райски места сравнително близо до екватора. В случай, че познанията ви за разпространението на тигъра и на пингвините са се оказали точни, за изпитание ще ви предложа трети пример. Птичките колибри са толкова популярни, колкото и пингвините, но че са разпространени само в Америка, не се знае от всеки. Широко е разпространено мнението, че това са изключително тропични птици, което е вярно за повечето видове от тях, но не и за всички. На височина няколко хиляди метра в Южна Америка не владее тропичен климат, но там се срещат колибри, които са единствените птици притежаваки учудваща способност да се приспособяват по своеобразен начин към суровите климатични условия: всяка нощ те изпадат в вцепенение и така пестят енергия. Това наподобява състоянието на европейските прилепи, при които денем температурата на тялото спада твърде ниско. Следователно летаргията при птиците не се среща само в изключителни случаи, каквито са били наблюдавани при козодоя и черният бързолет при извънредни обстоятелства. Някои колибри живеят в Северна Америка. Те обитават географски ширини, отговарящи на европейските, а един вид достига и Аляска. Друг вид колибри гнезди и дори на крайно негостоприемният по климат о. Огнена земя. Този вид е прелетен и като се вземе под внимание малкият размер на птичката, постиженията при полета са учудващи. Това се отнася и до гнездещите в източната част на Северна Америка червеношийни колибри (Archilochus colubris), които тежат най-много 3,5 грама. Те пресичат с полет Мексиканският залив – над 800 км прелет по най-късото разстояние без кацане. Зоогеографията има за задача да очертава района на разпространение на определен вид животно или на група видове, да изброява обитаващите дадена област животински видове, но с това нейният предмет не се изчерпва. Лесно би било да се напише чисто описателна зоогеография за най-известните бозайници, птици и влечуги, но е трудно да се направи общоразбираем обзор на целият животински свят. От една страна, за много групи животни данните за разпространението им не са достатъчно сигурни, а, от друга, широкообзорната зоогеография трябвя да разглежда и тези групи животни, които са познати предимно на специалистите. Основна цел на тази информация е да обясни днешното състояние на разпределението и разпространението на животните. Примерите са така подбрани, че по възможност да отговарят на въпроси, отнасящи се до разпространението на по-важни групи животни или на отделни видове. Такива въпроси биха възникнали при посещение в зоологическата градина. Изложението има за цел да даде представа за това, какви групи гръбначни животни се срещат в дадена отдалечена област. Защо няма тигри в Африка? Би могло да се предположи, че там няма условия за съществуването им, че е много горещо или много студено, много сухо или много влажно, че растителността не предлага достатъчно убежище или липсват подходящи животни за храна. Ако някое от тези предположения е вярна, отговорът би бил от екологичен характер. В даденият случай такъв отговор не се приема. Липсата на колибри в Африка не може да се обясни с екологични фактори. Голяма част от съществуващите днес колибри не биха могли да живеят там, защото са изградили специални приспособления към определени цъфтящи растения, но колибрите, взети като цяло, биха могли да смучат нектар от много видове разцъфнали цветове в Африка, които се посещават от местните птици нектарници. Следователно както при тигарът, така и при колибрите ще потърсим историчесто обяснение за отсъствието им в Африка, а за това ще трябва да се върнем милиони години назад. Връзката между зоогеографията – основна тема на тази книга – с екологията са толкова тесни, че широките гранични области между тях често ще се застъпват в изложението. Изясняването на разпространението вътре в областта, т. е., на разпределението на индивидите върху ограничена територия – т.нар. (шарка), шаблон или десен на разпространението – е обект на екологията. Описанието на района на разпространение и неговото тълкуване са на първо място обект на зоогеографията, въпреки, че същите фактори определят и едното, и другото. Генетици и изследователи на еволюцията придават голяма тежест на фактора географска изолация при създаването на нови видове, фактор, опиращ се на зоогеографията. Систематиците, наричани още и таксономи, се интересуват още повече от данните за разпространението на групите животни, които обработват, защото те им дават опорни точки. Зависимостта между зоогеографията и систематиката на животните е пълна и двустранна - едната създава предпоставка за другата и обратното. Връзката на зоогеографията с геологията и особено с палеонтологията са многобройни. От една страна, при реконструкцията на историческите процеси зоогеографът се базира върху данни, получени от изучаването на вкаменелости, върху геоложкото датиране, указанията за характерни състояния на земната повърхност и особено за разпределението на водата и сушата, а, от друга зоогеографските данни дават важни доказателства върху които се градят и се проверяват хипотези за историческото минало на планетата. Зоогеографът трябвба например да обори дадено мнение или хипотеза, ако те не дават възможност да се обясни разпространението на определени групи животни. За това и хипотезата на Вегенер за дрейфуването на континентите на своето време беше приета от повечето зоогеографи, докато при почти всички геолози и геофизици Разпространение на пингвините: 1. пингвин на Адели – антрактически бряг
2. скален пингвин – Фолкландските острови и други антрактически острови
3. императорски пингвин – антрактически бряг
4. кралски пингвин – Южна Джорджия, Фолкландските острови и други острови на Антарктика
5. хумболтов пингвин - островите пред перуанският бряг
6. очилат пингвин – острови пред южноафриканският бряг среща отпор и отрицания. С оглед на съвременните изисквания към параметрите на околната среда животните, които оставят вкаменелости (например корали, радиоларии и фораминифери), будят законен интерес в геолозите. Накрая ще споменем метеорологията и хидрологията като част от непълният списък на науките свързани със зоогеографията, която не само е необходима за формирането на нашите представи за света, но има и стопанско значение. Такова значение имат станалите днес актуални сведения за продуктивността на различните морета, за разпространението на полезни и вредни насекоми и с оглед на стопанските интереси в переспектива – за разпространението на паразити, причинители на болести, и на техните преносители. Животинският свят на Земята Автор: Професор д-р на биологическите науки: Улрих Зедлаг Издателство: Земиздат-София-1981г. Превел от немски: Радка Андреева Борислав Антонов Преписал: Стамен Стаменов
схема - 1 схема - 2
Коментари () |
|
|
|
 |
