Колко вида животни живеят на Земята? Никой не може точно да определи. Дори броят на закономерно описаните и наименувани според правилата на зоологическата номенклатура животни е само приблизителен. Не съществува център, който да описва и изброява новите видове. Често се случва да се описва наново по погрешка познат вече вид, който да фигурира в листите и каталозите под различни имена (синоними). Все пак сме сигурни, че броят на описаните видове далеч надхвърля милион. Приема се, че дори само описаните видове насекоми са толкова. Реалната цифра значителна трябва да се повиши, защото всяка година се прибавят хиляди нови имена. Един специалист по групата на земните оси например сподели, че уловът от тези насекоми в района на Средна Америка ще увеличи броя на известните вече видове с около 80 до 90%. Очаква се нарастване на броя на видовете при всички дребни организми, като например едноклетъчни, наматоди и кърлежи. В миналото те са били значително по-малко проучвани, от колкото другите животни; определянето им създава трудности, а освен това споменатите групи не събуждат особени естетични чувства.

З О О Г Е О Г Р А Ф И Я

Пространство и брой на животните

Колко вида животни живеят на Земята? Никой не може точно да определи. Дори броят на закономерно описаните и наименувани според правилата на зоологическата номенклатура животни е само приблизителен. Не съществува център, който да описва и изброява новите видове. Често се случва да се описва наново по погрешка познат вече вид, който да фигурира в листите и каталозите под различни имена (синоними). Все пак сме сигурни, че броят на описаните видове далеч надхвърля милион. Приема се, че дори само описаните видове насекоми са толкова. Реалната цифра значителна трябва да се повиши, защото всяка година се прибавят хиляди нови имена. Един специалист по групата на земните оси например сподели, че уловът от тези насекоми в района на Средна Америка ще увеличи броя на известните вече видове с около 80 до 90%. Очаква се нарастване на броя на видовете при всички дребни организми, като например едноклетъчни, наматоди и кърлежи. В миналото те са били значително по-малко проучвани, от колкото другите животни; определянето им създава трудности, а освен това споменатите групи не събуждат особени естетични чувства.

Понякога и някой нов метод за събиране открива възможности наново да се прегледат изследвани или доста пренебрегвани пространства и така неочаквано да нарастне броят на видовете. През последните десетина години например във фауната на кухините в пясъците (интерстициалната фауна) покрай морските брегове (над или под нивото на водата) е разкрита същинска съкровищница от пропуснати видове от различни класове животни.

Представители на интерстициалната фауна:

1. Halammohydra octopodies – полипоподобна медуза, дължина на тялото 0,4 мм
2. Turbanella cornuta – гастротриха, чиито прикрепителни тръбички имат дълги ресници, дълга 0,5 мм
3. Monodryozoon ambulans – единствените самостоятелно живеещи бриозои (Bryozoa) дълги 2 мм
4. Batillipes mirus (Tardigrada) – по крачката си имат 48 своеобразни вендузки, достигат 0,7 мм дължина
5. Derocheilocaris remanei – вид древно ракообразно, дълго 0,35 мм
6. Microcerberus machadoi – стройните изоподи от този род достигат 1 мм дължина на тялото. Теса само пример за многобройни видове низши рачета (например копеподи) от интерстициалната фауна

В близкото минало случайно са били направени и напълно неочаквани открития, сензационни за зоолозите, въпреки че не се отнасят за морски чудовища или за снежни човеци. Така сензация е била откритата през 1938 г латимерия халумне (риба Latimeria chalumnae), която е представител на измрели преди около 70 млн.години риби ръкоперки, или кросоптеригии (Crossopterygia), древна група риби от които са произлезли земноводните. Смятаните за отдавна измрели, известни още от девона охлюви Monoplacophora са интересни с това, че по черупките им се очертават отпечатъци от мускули, поради което се допуска, че от тази група е започнало развитието на сегментацията (начленяването) на тялото, а това сочи за връзка с прешленестите червеи.от 1952 г вече познаваме тези охюви не само от вкаменелостите; те съществуват и днес!!! Отнася се за родовете Neopilina и Vema, които живеят на повече от няколко хиляди метра дълбочина в Тихия океан. Предполагаемите връзки с прешленестите червеи обаче не можаха да бъдат доказани.

Мекотелите, миди и охлюви, малко по-късно поднесоха още една изненада: за първи път беше открит охлюв (Berthelinia-Tamanovaiva) с двойни капачета, който би могъл да бъде съединително звено между охлювите и мидите. Това предположение също не се потвърди. Междувременно бяха открити още два родствени вида с двойни капачета. Тези необикновенни охлюви неживеят в труднодостъпни дълбочини на океана, а само на няколко метра дълбочина. За сега се знае, че тези охлюви живеят във водите на Япония и Австралия, в Калифорнийският залив и около о. Ямайка.

Историята на зоологическите открития по земното кълбо в никакъв случай не е приключена. През 1938 г, по времето на интензивния лов на китове, бил открит нов вид (Tasmacetus shephardi), което се дължало само на случайното излизане на брега на няколко животни от този вид. Следователно и дори бозайниците не са окончателно описана животинска група. В по-малобройните, но добре изучени групи може да се очаква само незначително нарастване на броя на видовете.

При птиците, както и при бозайниците, броят на съществуващите видове дори намалява. Това не се дължи толкова на естественото измиране на видовете, колкото на факта, че в някои случаи видовете са били разграничени неправилно. Някои от описаните видове се обединяват в нови, по-малко на брой, но отговарящи на действителното положение. Броят на познатите и на още неизвестните видове животни е вероятно около 2 милиона. Възможно е крайният брой да достигне и 3 милиона. Цялото това многообразие е все пак само част от видовете животни, съществували в историята на планетата.

Напълно са измрели широко разпространени групи животни, чиито отделни видове са били многочислени. Запазените им останки се използват като водещи вкаменелости при определянето възрастта на пластовете. От други групи, които в миналото са били в разцвет, например групите на раменоногите (Brachiopoda), днес са останали само незначителни остатъци. И от “процъфтяващите” съвременни класове животни, каквито са ракообразните, насекомите и рибите, дори и от значително по-младите класове бозайници и птици можем да пресметнем, че броят на измрелите видове значително надвишава броят на живеещите днес.

Разпределението на животните по сушата, сладките води и моретата е твърде неравномерно. Морето е преродината на живота и тук са протекли ранните стадии на еволюцията на животните. Някои древни групи животни никога не са пристъпвали крачка към сушата или не са успели да намерят не по-лекият път към сладките води.

Разпределение на животинските видове и класове в моретата, в сладките води и на сушата.
1. Видове: Най-много заемат сушата, после следват моретата и на края сладките води.
2. Класове: Най-много има в морето, следват сладките води, сушата и паразитите.

Това се отнася за отлично приспособените към морето се пийни охлюви, за бодлокожите и мантийните, за някои по-малки групи животни и за цели линии на измрели групи животни. Ако обаче направим извод, че броят на видовете животни в морето е по-голям от броя им в сладките води или на сушата, ще допуснем груба грешка, въпреки че това преположение може да бъде подкрепено и с обстоятелството, че морската среда има значително по-голяма площ и по-голям обем в дълбочина. Въпреки преднината в развитието от много милиони години, въпреки безкрайната шир, въпреки относителната стабилност на околната среда, която оформя и определя съществуването на видовете морски животни за сравнително по-дълги периоди, отколкото при сухоземните животни, а тъкмо поради големите пространства и стабилността на околната среда броят на видовете е относително малак. Еднообразието в пространството и във времето допринася за запазване, но не и за процъфтяване на животинските форми. Големият брой видове при сухоземните животни е в резултат на приспособяване към различните условия на околната среда, към по-големият брой екологични ниши (Отнася се за определено жизнено пространство, определен начин на живот и определена хранителна база. На определено място екологичната ниша може да бъде заета само от един вид. Дори само поради различните условия на почвата и поради разлики в осветяването от слънцето сушата предлага значително повече екологични ниши, отколкото морето.). Забележително е и не напълно обяснимо, че такава жизнена и способна към приспособяване животинска група, каквато е групата на насекомите, не е намерила обратният път. По всички морски брегове, с изключение на най-студените, се срещат многобройни видове насекоми и дори в откритото море по вълните бягат дървенички (Halobatidae), които наподобяват водобегачите по нашите локви и езерца. Самото море обаче е останало незаселено от насекомите. Паяците също не са се превърнали в същински морски обитатели, въпреки, че някои от тях живеят в кораловите рифове (например Desis). Безспорно е, че съществуват видове животни, които не се отличават в изискванията си към околната среда. Обикновенно такива различия са повече или по-малко изразени. Милионното разнообразие в специализацията обяснява на практика, как животните са се приспособили към всички възможни хранителни вещества и климатични условия в рамките на биохимичните закономерности на организма.

В резулатт на приспособяването, продължаващо милиони години, днес Земята е населена с животни от полюс до полюс. Животните преодоляват ледените бури в дългата полярна нощ; във водите в близо до полюсите те живеят при темперетури, близки или под 0 гр.С. при подобни температурни условия живеят и животните в морските дълбочини. Доказано е и съществуването на животни и в термални извори с температура над 50 гр.С., въпреки че и при такава температура и дори и по-ниска от нея в ензимните системи на организмите настъпват необратими промени, които увреждат белтъчините. На нас ни се струва непоносима топлината при която живеят мноог степни или пустинни животни,

Поява на хвърчащи и ответи насекоми и паякообразни в зависимост от височината над земната повърхност:
1. листни въшки, мухи и комари над 4000 м; нелетящи колемболи и скакалци до около 1500 м.

Проникване на животните в почвата:
2. колемболи; акари и нематоди; едноклетъчни и др. – до 50 см.
3. към 4 м дъждовните червеи
4. към 5 м термити; мравки листорези – максимум 5-8 м.

Проникване на животните във видочина:
1. гъски – почти 9500 м над равнините
2. врани – над 8000 м
3. кондор – 7000 м
4. пеперуди 6600 м
5. пчели – 6600 м
6. заек сеносъбирач – 6300 м
7. тибетски гарван – 6000 м
8. белобърнест елен – 6000 м
9. ирбис – 6000 м
10. лангури – 6000 м
11. викуня – 5600 м
12. пума – 5600 м
13. андски елен – 5000 м
14. охлюви – 5000 м
15. човешки селища 4800 м
16. фламинго – 4500м
17. планински тапир – 4600 м
18. риби – 4600 м
19. планинска горила – 4200
20. прилепи – 4100 м
21. хималайска мечка – 4000 м
22. малка панда – 4000 м
23. гуанако – почти до 4000 м
24. колибри – почти до 4000 м
25. миди – почти до 4000 м
26. слонове – 3660 м
над 3000 м живеят още:
1. зайци
2. хермелин
3. вълк
4. архар
5. бързолет – 3000 м над равнините
6. калугерица – 2500 м над равнините
Понякога над 1000 м височина се срещат и други прелетни птици.

Чиято жизнена среда се намира на повърхността на почвата – много по-горещи от въздушният слой, на който е изложено нашето тяло. Наистина някои от пустинните животни не понасят дневните температури на повърхността и едва вечер или през ноща напускат своите убежища.

Както и пустинните животни, така и животните, глетчерите и снежните полета, живеят в много бедна среда. Глетчерната бълха (Isotoma saltans), една колембола (Collembola), която прави впечатление с тъмного си оцветяване и с масовата си поява, позната на всеки катерач по Алпите, съществува каточе ли без каквато и да е база.

Животни от различни класове съществувам и в най-големите дълбочини, при огромно налягане и пълен мрак, дори и до 11 000 м дълбочина. В почвата животинският свят прониква само до няколко метра. Дъждовни червеи, термити и мравки листорези понякога стигат до 5 и дори 8 м дълбочина, за да търсят подпочвена вода. Повечето обитатели на почвата не прекрачват еднометровата граница. Липсата на хранителни вещества и оскъдицата на кухини правят невъзможно заселването на големи дълбочини.

Във високите планини дълготрайната снежна покривка, студът, оскъдицата на храна и кислород ограничават живота. Като “най-високо живеещ” бозайник се смята заекът сеносъбирач, който обитава както Азия, така и Северна Америка. В Хималайте се среща до 6300 м височина. В Алтай между 3000 и 4000 м височина живеят и други бозайници: аргал, дива коза, вълк, хермелин, бялка, по един вид от зайците, хомяците и мармотите и накрая няколко вида мишки.

По-високо от бозайниците живеят някои видове птици. Орлите лешоядите в Хималайте и кондорите в Андите достигат 7000 м височина. Само в отделни случай други птици надминават тази височина. Над равнините в редки случаи птици достигат 2000 – 3000 м. Жерави при прелет са били наблюдавани на височина 5000 м, а диви гъски – почти до 9500 м. Всички останали летящи животни, следователно насекоми и прилепи, не се издигат много над земята. Прелетни скакалци са били установени в изключителни случаи на височина 1500 м. Мрежи за насекоми, поставени на самолети на височина 2000 м и дори двойно повече, са улавяли насекоми и паяци. Това е лесно обяснимо, защото, ако обърнем внимание и на най-малките насекоми, ще забележим, че те биват увлечени през топлите дни от възходящите течения. При уловите на голяма височина става дума предимно за насекоми, отнесени пасивно, въпреки, че те извършват и активни летателни движения – обстоятелство, което обяснява намирането и на паяци.

Безспорно за земните животни е относително по-трудно да се справят с крайните студове или с големите годишни колебания в температурата, отколкото с топлината или с голямата влажност на тропиците. По-богатата растителност и по-равномерно осветление допринасят за увеличаване на видовото разнообразие. В общата закономерност за намаляване на броя на видовете в посока от екватора към полюсите се намесват следователно климатичните особености, защото сухи (аридни) области, разположени по на юг, са по-бедни от разположените северно от тях, но по влажни. Закономерното намаляване на видовете по посока към полюса се компенсира само частично от миграциите на многобройни видове птици и на някои бозайници. Ако сравним видовете, ще установим относително преместване на центъра на тежестта от пойкилотермните (топлокръвните) животни, докато накрая към полюсите останат само хомеотермни гръбначни животни. В топлите области те са малцинство. Към изключенията спадат някои паразити, използващи топлината на гостоприемниците. Това се отнася например за въшките по моржовете, които споделят живота им и във водата и на сушата. Северната и съответно южната граница на пойкилотермните гръбначни животни, на земноводните и влечугите и значително по-близо до екватора, отколкото границата на безгръбначните животни, които са приспособени по-добре да преживеят ограничения на активносттта си поради сняг и лед.

При морските животни това съотношение се спазва, но в значително по-малка степен, защото изравнените температурни условия на водата и по-богатата храна са благоприятни за съществуването на риби и безгръбначни и в най-студените области на арктичните и антарктичните води. Като обобщим хоризонталното и вертикалното разпределение на животните на повърхността на земното кълбо, освен обстоятелството, че животни се срещат и в най-бедните и негостоприемни условия, преди всичко прави впечатление това, че животните са по-широко разпространени, от колкото растенията. Тъй като животинският организъм е нагоден да поема органични вещества, които се създават в природата само от зелените растения и от някои бактерии, това на пръв поглед изглежда парадоксално. Многочисленият птичи свят на Крайния север и на Крайния юг живее от морски животни, чиито хранителни вериги започват с микроскопични водорасли. От тях зависят в последна сметка и такива гиганти, като китове, моржове, тюлени или полярни мечки. Животинските хранителни вериги в общи линии се отклоняват само до няколко километра от растителната хранителна база в лишените от растения области. Все пак е чудно, че първичната продукция от растенията (въпреки нейната зависимост от температурата) е достатъчна, за да поддържа богат животински свят и по-време на много месечната полярна нощ.

Светът на животните в дълбокото море ни се струва напълно откъснат от растителният свят. Той живее от (дъжда) от храна, идващ от горе. За това може да се съди от устройството на някои от тези дълбоководни животни. Например морските лилии (Crinoidea) или някои морски краставици (Holothuria) протягат нагоре своите прецеждащи органи.

Някои пустинни животни и глетчерните бълхи зависят от това, какво ще им донесе вятърът от плодородни области. Това може да бъде поленов прашец или обикновен прах, може да бъде и (въздушен планктон), донесен от стотици километри разстояние. По глетчерите и снежните полета на високите планини може да се наблюдават относително голям брой довети насекоми, втвърдени от студ, които служат за храна на други животните, живеещи високо в планините, например на някои видове сенокосци (Opilionidae).

Животинският свят на Земята

Автор: Професор д-р на биологическите науки: Улрих Зедлаг

Издателство: Земиздат-София-1981г.

Превел от немски: Радка Андреева Борислав Антонов

Преписал: Стамен Стаменов

схема - 1

схема - 2

схема - 3

схема - 4

схема - 5

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари