100x100ban15
spacer.png, 0 kB
100x100a
spacer.png, 0 kB
100x100ban13
spacer.png, 0 kB
100x100ban14
spacer.png, 0 kB
exo terra
spacer.png, 0 kB
234x100ban17
Хранете животните си само с пакетирани храни. И следете за срока на годност.
468x60ban4
spacer.png, 0 kB
Приятелството няма порода

Търсете в Зоомагазина

Genesis-Chicopee

Промоции

beaphar2

Новият брой на

Зоомания ви препоръчва

Книги

kniga-zmii

Разни

150 въпроса - игра за знаещи

Подробна Статистика

Статии: 3332
Коментари към статиите: 3255
Снимки: 2072
Обяви: 1363
Връзки: 286
Фирми: 344
Теми във форума: 2858
Мнения във форума: 52676
Потребители във форума: 1845
Продукти в магазина: 2451

spacer.png, 0 kB
spacer.png, 0 kB
Намирате се в: Начало За ученици Ареали – области, обитавани от видовете
Ареали – области, обитавани от видовете Е-мейл
Оценка: / 0
СлабОтличен 
05 май 2004

Според елементарната дефиниция ареал се нарича областта на разпространяването на даден види или род и най-често понятието се употребява в този смисъл. Определението ареал може да се използва без ограничаване само в случаите, когато отделните популации на даден вид обитават цялата област през годината, без да се местят. Тогава същата област се нарича и район на размножаване, което е предпоставка за употреба на понятието в по-тесен смисъл; например ареалът на белогушото коприварче включва Европа до Средна Азия и западната част на Северна Африка. Останалата част от общият район на разпространяване (Тропична Африка) се нарича район на миграции или район на действие. Такова разделяне на райони може да се извърши без затруднение, защото птиците през по-голямата част от годината се намират в района на гнездене, а в района на миграциите те са разпръснати и неравномерно разпределени

З О О Г Е О Г Р А Ф И Я

Ареали – области, обитавани от видовете

Според елементарната дефиниция ареал се нарича областта на разпространяването на даден види или род и най-често понятието се употребява в този смисъл. Определението ареал може да се използва без ограничаване само в случаите, когато отделните популации на даден вид обитават цялата област през годината, без да се местят. Тогава същата област се нарича и район на размножаване, което е предпоставка за употреба на понятието в по-тесен смисъл; например ареалът на белогушото коприварче включва Европа до Средна Азия и западната част на Северна Африка. Останалата част от общият район на разпространяване (Тропична Африка) се нарича район на миграции или район на действие. Такова разделяне на райони може да се извърши без затруднение, защото птиците през по-голямата част от годината се намират в района на гнездене, а в района на миграциите те са разпръснати и неравномерно разпределени

По трудно се разбира понятието ареал при пасажните риби, каквито са сьомга и змиорката: при сьомгата ареалът е напълно разкъсан и обхваща само горните течения на реките, а при змиорката, като вземем пред вид общото и разпространиение, ареалът е само един твърде ограничен малък район. И в двата случая рибите живеят в ареалите си относително кратко време. Въпреки това понятието ареал трябва да се свързва само с района на размножаването. Особено важно е разликата между ареал и общ район на разпространяване в случаите, когато индивидите не се връщат в ареала. Това се отнася за (заблудени) или (случайни гости), например за пойни птици, които са прелетели по погрешка от Америка в Европа и обратно. При много морски животни значителна част от потомството редовно бива отнасяно в райони, където температурата или някои други условия пречат на размножаването.

Когато вътрешността на даден район на разпространяване не е напълно заселена, а е заета само на петна (тъй като съществуват различни биотопи), обикновенно не може да се поставят ясно очертани граници. Карти за разпространението на съответният животински вид се получават, като се обединят крайните точки, където е бил установен. Такъв подход крие опасности, защото всички крайни точки на срещане на дадено животно са изнесени твърде навън. Границите на видовете са постоянни и за по-дълго време само тогава, когато съвпадът с трудно преодолими пречки пред разпространяването, като например планини, морски бряг или район, чиято растителност не предоставя подходящи условия за живот. По такъв начин, като изключим островите, планинските долини или оазисите, ясно може да се очертае една част от района на разпространяване.

Друг вид граници се очертават от климатични или биотични градиенти (степенни граници). Под ограничаващи биотични фактори трябва да се разбира постепенното влошаване на условията на живот поради намаляване на изхранващите растения, гостоприемници или плячка и намаляване на възможностите за гнездене или за прикритие. Непостоянството на климатичните условия и особено дълготрайните климатични колебания, които обхващат няколко години, десетки години, столетия или хилядолетия, закономерно допринасят за изместване на този градиент чрез изменение на температурата и влажността. Кратко казано, с измененията на екологичните условия районите на разпространяване се разширяват или се свиват. При свиване на ареалите може да се стигне до тяхното разкъсване, а при разширяване частични ареали може да се слеят в един общ.

Някои отделни индивиди, отличаващи се с по-големи съпротивителни сили, могат да се разпространят извън границите на градиентите и да проникнат по-далеч, отколкото други индивиди. Така те се освобождават от популационния натиск за известно време, използват благоприятните условия за размножаване в нормални неблагоприятни нови райони, защите от други вредни фактори, и полагат началото на заселяването им.

Границите на вида следователно не може да ес разглеждат следователно като строго определени. В “листата” на фауната за даден район и извън очертанията на картите на разпространението може да се срещнат отделни пренесени или (отклонени) животни от други райони. Когато някои птици, чмиито район на разпространяване е добре познат, а понякога се срещат и в други отдалечени области, за което винаги се пише в орнитологичната литература, това не дава повод да се нанася поправка в картата на разпространението им. По-трудно се взема решение, когато някои представител от не добре изучена група животни, за които няма добре изградена мрежа за наблюдение, бъде намерен на 20 км извън крайният до сега известен пункт на неговото разпространение.

Не винаги е ясно дали по-бързото или по-бавното изместване на границите на разпространението на вида е свързано с някакви изменения на околната среда. В такива случаи се допуска, че способността да се заселват граничните райони зависи от взаимодействието между мутация и подбор. Генетичните изменения като фактор трябва да се приемат в случаите когато настъпи внезапно и изненадващо разширяване на ареал, както например при гугутката.

Размера на ареала не се определя само от способността за приспособяване, от способността за разпространение от историческите условия (по-раншно разпределение на суша и вода), от наличието на конкуриращи видове или от случайността (активно, пасивно пренасяне, заблуден полет). Младостта или древността на даден вид или група от видове животни има отношение към ареала: млади видове, както може да се очаква, имат по-малки ареали, защото заселяването на голям ареал изисква повече време. От друга страна, размерът на ареала и възрастта на вида не са задължително пропорционални, защото възможностите за разпространяване са твърде различни. Стари видове и групи животни в много случаи са загубили големи части от предишните ареали.

Разпространение и пътища за разширяване на ареала на тапирите. В Америка живеят три вида, а единственият вид в Азия е индийският тапир.

Някои животни притежават изключително големи ареали и за тях няма точно определени (стандартни условия), в чиито рамки да са разпространени, така че можем да ги срещнем на сушата по всички континенти, с изключение на Антарктида, или да ги намерим във всички морета. Такива животни се наричат космополити. Добър пример за космополитизъм е човекът и неговият спътник, кучето, което го следва почти навсякъде. Други домашни животни, паразити и вредители също са станали космополити заедно с човека. Животни, които поради климатични условия са подложени на по-строги ограничения, имат разпространение ограничаващо се около полюсите, (циркумполярно), циркумбореално (тоест в кръг около Земята по пояса на умереният климат) или циркумтропично (по пояса на тропиците). Сродни ареали понякога имат твърде различни размери. В краен случай ареалът може да се измерва и в квадратни метри, защото съществуват някои видове риби, които са известни само от един единствен извор. Животните на пещерите са ограничават понякога само в дадена система от пещери.

Някои животни притежават напълно разкъсан (различен) ареал. Това се отнася например за планински, водни или пещерни животни, при които затвореността на ареала се дължи на екологични причини, когато се установяват големи разриви между отделните части на ареалите. За да се говори за разрив необходимо е разделените популации или породи да нямат помежду си никакъв контакт.

Познат пример са тапирите, които се срещат в Южна Америка и Югоизточна Азия. Други примери са десманата (Desmana), синята сврака (Cyanopica cyanus), която се среща на Пиринейският полуостров и в Източна Азия, и виюнът (Misgurnus fossilis). И в четирите случая става дума за реликтни видове на широко разпространени в миналото родове и видове. При десманата, синята сврака и виюна разкъсването на ареала е предизвикано най-вероятно от ледникови периоди, докато при тапирите се установява измиране в предишните междинни области. Те не са успели да достигнат Африка.

Колко разнообразни могат да бъдат формите на ареала, както и факторите, които ги обуславят, няма да успеем да разберем. Доказателство са книгите с карти на ареали, например (атлас на европейските птици) от Вуус.

Ареалите на сродни или живеещи по подобен начин видове или на по-високо стоящи категории често се допират, без да се припокриват с големи площи. Животните като че ли взаимно се заместват. Това явление, както и екологичното заместване в отдалечени области, се нарича викариране. В Европа например обикновеният (южният) и северният славей са викариращи видове, както и жълтокоремната и червенокоремната бумка. При бумките географското викариране не е пълно. То е и екологично, тъй като червенокоремната бумка се среща по-често в низините а жълтокоремната – на по-високи места.

Животинският свят на Земята

Автор: Професор д-р на биологическите науки: Улрих Зедлаг

Издателство: Земиздат-София-1981г.

Превел от немски: Радка Андреева Борислав Антонов

Преписал: Стамен Стаменов

схема - 1

схема - 2

Коментари (0)add
Напишете коментари

busy
 
< Предишна   Следваща >

Фирмен каталог

Ветеринарна Клиника
Категория: Силистра
Посещения: 186
Гласове: 1
Мнения: 0


spacer.png, 0 kB spacer.png, 0 kB

Картография

Карта на Зоопарковете в България
forthenature.org
spacer.png, 0 kB
Християнски форум
120x160ban10
spacer.png, 0 kB
120x160ban8
spacer.png, 0 kB
120x160ban8
spacer.png, 0 kB
120x160ban9
Хранете животните си само с пакетирани храни. И следете за срока на годност.
spacer.png, 0 kB