|
|
 |
|
Змиите в България |
|
|
09 май 2004 |
|
Владимир Бешков
Пепелянка DatsoPic 1.2 © 2007 by Andrey DatsoПепелянка, усойница, смок, водна змия. За повечето хора змийската фауна на България се изчерпва с тези 4 вида. Всъщност в нашатна страна досега са установени 17 вида змии (тази цифра, по всяка вероятност е окочантелна – намирането на нови видове е почти изключено). Първият изследовател на змийската фауна на България – Васил Ковачев, в своя труд “Херпетологична фауна на България”, издаден през 1912г; отбелязва 12 вида змии. През 1929г академик Иван Буреш съобщава за намирането на още два вида – турската боа и вдлъбнаточелия смок, а през 1934г заедно с Йордан Цонков публикуват сензационната новина за намирането на западноевропейската змия Аспида (каменарка). През 1958г бе намерена котешката змия, а през 1979г бе установен и последния, 17-ият вид – черновратата стрелушка (първото съобщение за нейното намиране се появи по страниците на “Природа и знание” в брой 6 от 1979г само 12 дни след улавянето на екземплярите). По богатство на своята змийска фауна България се нарежда на едно от първите места в Европа (в Румания например се срещат само 10 вида змии, в Полша – 4 вида, а в Швеция само 3 вида).
Твърде добре е изучено и разпространението на змиите в България. Благодарение на усилията на предишните поколения от зоолози и на много нови данни днес може почти с пълна сигурност да се изброят, без допълнителни проучвания, видовете змии, обитаващи коя и да е наша планина, долина, поле или друг наш район. Знае се с доста голяма точност и надморската височина, до която се срещат различните видове змии във всички наши планини. Значително по-малки са познанията ни за биологията на змиите. Количественият и качественият състав на храната, денонощната има активност, броят на снасяните яйца или ражданите малки (6 вида са живородни), сезоните на оплождане, снасяне, ражадне или излюпването ан малките, числеността на отделните видове в природата и ред други въпроси са сравнително добре изяснени само за няколко по-чесот срещани у нас видове. Недостатъчни са и познанията ни за влиянието ан човешката дейност върху разпространението и числеността на змиите. Повечето видове у нас са защитени от закона, а 9 вида са включени в “Червената книга на България” като редки и застрашени видове.
Опасни ли са нашите змии? Ухапванията от отровни змии у нас са твърде редки и в повечето от случаите са от широко разпространената у нас пепелянка – най-често при настъпване или при несръчни опити за улавяне. Своевременно оказаната помощ с противозмийски серум и други модерни медикаменти отстраняват опасноста за живота на ухапания и той почти винаги се отървава само с подуване на ухапаното място и 1-2 дни престой в болницата. Въпреки това страхът от змиите продължава да владее съзнанието ан много хора, а при някои достига до паталогични размери. Фантастичните легенди за смоци- удушвачи на хора и добитък, за змии-кръвопийци и камъкохвъргачи, за развъдени от диверсанти кобри и мамби по планините и плажовете ни, заедно с нерядко появяващите се в печата самохвални разкази на самодейни змиеловци и самозвани популяризатори, са причината повечето хора да си представят змиите като лукави и коварни, зли и отмъстителни влечуги, които съществуват само и само за да излеят отровата си в невинните хора. Всъщност змиите са влечуги като всички останали. Техният “интелект” и “злоба” не се различават много от тези на един гущер или костенурка. Змиите хапят единствено при болка или при внезапна уплаха, а много видове не хапят, дори когато са настъпени или измъчвани след улавянето им. Невежеството и търсенето на ефтина слава пред наивни зрители е причина за убиването и улавянето на хиляди змии, в това число и от редки и застрашени видове, включени не само в нашата, а и в европейската “Червена книга”. Явно е, че само агитационно – пропагандната дейност не е достатъчна, за да настъпи прелом в отношението към тази интересна част от българската фауна. Време е да се приложат наказателните мерки, предвидени от нашите закони за унищожаването на защитените видове животни!
 |
|
|
|
|
