По тинестото крайбрежие на някои азиатски острови, сред коренищата на мангровите гори, често могът да се видят ”ята” от скачащи риби. Дълго време науката не можеше да изясни как живеят тези екзотични същества. Оказа се, че “тинестите скачачи” складират в тялото си въздух-те просто са събирачи на кислород.

Безопашати земноводни:
Жабите

По тинестото крайбрежие на някои азиатски острови, сред коренищата на мангровите гори, често могът да се видят ”ята” от скачащи риби. Дълго време науката не можеше да изясни как живеят тези екзотични същества. Оказа се, че “тинестите скачачи” складират в тялото си въздух-те просто са събирачи на кислород.
В наше време тайната на тинестите скачачи е разкрита.биолозите от японския университет в Нагасаки откриха как тези риби се снабдяват с достатъчно въздух за дишане, който им е необходим, когато се намират в лабиринтите, в които живеят. Там водата в жилищата, изкопани от тях, почти е лишена от кислород.
Чрез дълги наблюдения стана ясно, че “тинестите скачачи” при всяко излизане на повърхността поглъщат въздух и изчезват с него в дълбочините. След това свежия въздух се “складира” в странични камери на техните жилища. От тези кислородни резерви се възползват както странните риби, така и яйцата и ембрионите в хайверните камери.
Вероятно, първата риба, която преди хиляди години се е опитвала да излезе за по-дълго от водата и да се адаптира към спокоен живот на сушата, е станала “прабабата” на днешните жаби. Но и днес жабите са слабо адаптирани към живота на сухо и прекарват част от него във влажна среда.
Доста териаристи отглеждат екзотични видове жаби, макар, че те не са най-многобройните обитатели на домашните терариуми. Например, в домашни условия дивите жаби (Rara temporaria) и краставите жаби (Bufo bufo) ще се чувстват добре, ако им се усигори плитко басейнче в градината, не по дълбоко то 50 см, с плавно скосени брегове. В него трябва да има водна растителност и няколко пътечки по краищата на водоема, за да се улеснят животните при излизане от водата, особено малките. Слой кал на дъното е благоприятно условие за тези животни, тъй като те зимуват под водата. Подходящи леговища за зимата са купчини от компост или окапали листа, клони, гниещи пънове за някои видове жаби се изисква наличието на тръстика или друго подобно изправено растение в басейна, за да закрепват към него яйцата си. Пъстрите екзотични видове жаби и краставите жаби, закупени от специализираните магазини с гаранция, че са отгледани и развъдени в плен, може да се държат и в терариуми. Колкото е по-голям терариума, толкова по-добре. Това е от особено значение за дървесните видове, които обичат да се катерят по “живи” клони. Много е важно да се контролира темперетурата по такъв начин, че винаги да бъде най-близо до естествената жизнена среда на съответния вид. На жабите от умерените зони е необходима темперетура 15º-20º С, на полутропическите видове 20º-25º С, а на тропическите 25º-30º С. Непременно осигорете в малкото езерце дървесни кори или други материали, за да има къде да се крият неговите обитатели.
Когато се излюпат от яйцата, малките остават прикрепени към хайвера за един-два дни, преди да се разпръснат и прекрипят някъде другаде във водата-обикновено към растение. На първо време те се хранят с водорасли, а по-късно започват да приемат друга растителност. Едва след време те стават месоядни. Варена маруля, смесена с храна за рибки, е много добро и полезно “меню” за малките попови лъжички, преди да станат месоядни. Жизнено важно е да им се осигури достатъчно, но не обилно количество храна-ако тя е в повече, бързо ще се развали и ще стане отровна за тях. Ако пък е малко, това ще ги подтикне към канибализъм.
При поповите лъжички се появяват първо задните крайници, после предните, а опашката им се смалява. По това време те вече са готови да пробват лапите си на сушата и се показват над водата, покачени на камъни или растения. Ако сложите нагъната гума по формите на земята, точно под повърхността на водния участък в терариума си, ще помогнете да се разпръсне повархностното налягане на водата и ще улесните излизането на малките животинчета. През този период малките растът изключително бързо и могът да бъдът хранени с дребни насекоми.
Тези земноводни принадлежат към разред Anura , които имат закръглено тяло без опашка и четири крайника, от които двата задни са необичайно дълги и силно развити. Опашка имат само поповите лъжички, а ларвите дишат с хриле, които след метаморфозата се превръщат в дробове. Интересното е, че различните представители на Разред Жаби имат много разнообразен и различен начин на живот. Учените са включили в този разред множество видове, които имат съвсем различна линия на развитие, но приспособявайки се към условията на заобикалящата ги среда, са развили подобни телесни особености и поведение. Възникването на морфологично подобни групи при систематично различни животни, като резултат от процеса на адаптация към условията на околнота среда се нарича конвергенция или ковенгертна еволюция (извършва се за милион години-например, външният вид и систематичното подреждане на акулата и делфина). Жабите са показателен пример за този процес в животинското царство.
Жабите са приблизително 2600 вида и представляват числено най-богатия разред на Клас Земноводни. За разлика то саламандрите, които обитават умерените географски ширини, жабите се срещат от северния полярен кръг, през субтропическите и тропическите пояси, чак до най-южния край на Южна Америка (Патагония).
При такова видово резнообразие, би трябвало да се очаква, че териаристите имат голям избор за отглеждане. Но в магазините за животни обикновенно се намират най-много единични екземпляри. Това се дължи на две причини. Първата е, че отглеждането на подобни “лигави” и “скокливи” животни не е по вкуса на всеки, а втората е, че живеещите в Европа видове са строго пазени от закона.

Дървесни жаби

Чаровната, само 5 см дълга зелена дървесна жаба (Hyla arborea) със светло зелено коремче, е позната като жабка, “предсказваща” времето. Нейното обло тяло и закръглена глава с изразителни големи очи напълно потвърждават версията на Конрад Лоренц за изражението ”детски тип” при някои животни, които предизвикват у хората умиление. За това тази жабка много се харесвала и по-често от другите жаби се отглеждала от любителите. Днес това е минало, защото зелената жаба е силно застрашена от изчезване. Тя се среща като няколко падвида в Западна, Средна и Южна Европа, и до Кавказ и Урал. Главната причина за намаляване на популацията им е унищожаването на блатата, обитавани от земноводните. Затова дървесните жаби са много редки обитатели на терариумите и могат да се отглеждат само за потомство.
При отглеждане в домашни условия трябва да знаем, че животните се нуждаят от просторен, проветрив и немного топъл влажен терариум с дъно от дървестна кора, листа и торф. Не трябва да присъства клона за катерене и според отглеждания вид и неговата екология-по-голям или по-малък воден резервоар. Трябва да се подържа непрекъсната подходящата влажност. Терариумът трябва да има осветление, като по-добре то да е естествено (слънчево). За храна на жабите се дават мухи, паяци, дъждовни червеи, пеперуди, гъсеници, скакалци и насекоми от всякакъв вид а при нужда се използват и брашнени червеи. Добър заместител на акватерариума е построеното навън градинско езерце, което ще привлече различни видове жаби. Трябва да се има в предвид, че през пролетта, по време на сватбените ритуали, повечето жаби са много шумни и не всекиму се нрави монотонното жабешко крякане в обичайното “фортисимо”-заради този природен концерт могът да възникнат доста неприятни сцени от страна на съседите.
Дървесната жаба от Каролина (Hyla cinerea) обитава земите отвъд Океана. Тя е близка родственица на нашата зелена дървесна жаба. Често е наричана Американска дървесна жаба, което може да предизвика объркване, защото в Новия свят има много други видове дървесни жаби от семейство Hylidae.
Дървесната жаба от Каролина достига на големина 6,5 см и зеленото и тяло има синкав оттенък, понякога с белезникави, до златножълти петънца. Отстрани на тялото и по краката жабата има светли ивици, често с тънък черен контур. Среща се не само в щатите Северна и Южна Каролина, откъдето е получила името си, но и в просторните територии от Вирджиния до Флорида и Тексас.
Отглеждането на тези екзотични жаби не е трудно. Те се нуждаят от неотопляван, влажен терариум с високорастящи растения, защото много обичат да се катерят и да скачат. Техните подскоци често напомнят акробатични номера-това може да се обясни с анатомична особеност, която се среща в по-голяма или по-малка степен при всички дървесна жаби-дисковидните разширения на края на пръстите им действат като смукала. По тозе начин животните могът без усилия да пълзят нагоре и надолу по стъблата и клоните и уверено да се движат по гладки висящи повърхности.

Водни жаби

Още по-лесно се отглеждат представителите на семейство Pipidae-познати и обичани от териаристите ноктести жаби. Те трудно биха спечелили конкурс за красота, за това пък са весели и с шеговита очарователно поведение.
От вадните жаби може да се отглежда само един вид-водната ноктеста жаба (Xenopus laevis), чията родина е Африка (местното и име е “платанна”). Женската достига до 12 см на дължина, а самците са валко по-дребни. Тялото е непохватно и широко, с тънки и слаби “ръчички” и мускулести задни крайници, с дълги нокти и големи плавателни ципи. Окраската на тялото отгоре е сиво-кафяво мраморирана, а отдолу-белезникава. Когато със своите малки очички, разположени на темето, тази жаба се опули право нагоре, въздействието е много комично. На някои места наричат тези жаби “водни маймуни”, с което намекват за необикновената им лакомия и особени “маниери” при хранене. Водните жаби нямат език и затова трябва да хващат плячката си с челюсти или да я хващат с предните си крайници, както и маймуните, и да я тъпчат в устата си. Скромната и незабележима водна жаба е играла важна роля в развитието на медицината-тя е била използвана за т. нар. жабешки тест (установяване на бременност).
Тези жабки е най-добре да се отглеждат в плитък акватерариум (дълбочина около 20 см) с по-голяма суха част. Дъното трябва да бъде отклрито с пласт едрозърнест пясък или специални камъчета за аквариум. Обзваждането на терариума се допълва с няколко едри камъка или парчета торф. Стабилни водни или влаголюбиви растиния в саксии магът да украсят иначе скромния биотоп. Ако акватерариума се намира на светло и слънчево място, допълнителното затопляне не е необходимо. В противен случаи е необходим силен източник на светлина, който да осигури и подходяща темперетура на водата (20º-25º С).
Ноктестите водни жаби са всеядни! Те лесно се научават да ядът месо и храна за аквариумни рибки и бързо се приучават да премат лакомства направо от ръката на стопанина си.
Красиви “миниатюри” между ноктестите жаби са жабките от рода Hymenochirus, които произхождат от Африка (Конго и Камерун). Те живеят само във водата. Родът включва четири вида, които трудно се различават. В магазините се среща най-често ноктестото джудже, наричано още Бьотгерова жаба. Тези жаби-джуджета са големи само 3-4 см! Те имат предимно кафяво-сиво оцветено тяло и много игриво поведение. Техните комични действия можете да наблюдавате най-добре, ако отглеждате няколко екземпляра в един аквариум, който трябва да е по-голям и немного висок, да има пясъчно дъно с камъни и богата растителност. Жабките се чувстват добре при изкуствено осветление и темперетура на водата около 25º С. Ако имате нормален топъл аквариум можете просто да “прибавите” жабките към екзотичните рибки. Те се хранят също като рибките с тубифекс, ларви на комари и др.

Жаба-бик

Съвсем друг вид има разпространената в Югоизточна Азия жаба-бик (Katoula pulhra) от семейство Microhylidae. Неин отличителен белег е късата заострена глава, с тясна малка уста. Тази жаба пораства до 7-8 см дължина и благодарение на своето масивно, почти безформено тяло с къси крайници, изглежда доста тромава и сякаш надута. Когато при квакане наистина се надуе, тя увеличава двойно обема на тялото си като балон. Това животинче със сигурност не дължи латинското си видово наименование Pulchra (красива) на своята неатрактивна фигура, а на красивото си оцветяване, пълно с контрасти, в което преобладават кафявите и жълтеникавите тонове.
Особеното си име жаба-бик дължи на звуците, които издават мъжките по време на размножаването. Когато мошно надуят своите големи черни резониращи торбички, тяхното квакане прилича на волско мучене. Който реши да отглежда полова смесена група от тези жаби, трябва да очоква шумни и бучащи звуци, които могът да ви донесът и неприятности.
Жабата-бик е добросърдечна и дружелюбна, лесно се опитомява лесно се опитомява и няма особени претенции при отглеждането. Необходим е немного висок акватерариум с груп, рохкав субстрат, който се поддържа влажен чрез оросяване и има малка водна част. Необходимо е да има скривалища между камъни или парчето коркова кора, а топлината се паддържа с нагревател или с подходяща лампа. За храна се използват различни малки животинки, които със своето движение събуждат ловния рефлекс на жабата.

Дендробати (височинни жаби)

Ще оботатим нашата малка разходка сред разред Жаби с някои екзотични екземпляри, подходящи предимно за опитни тераристи. Обикновено точно те се хващат на “въдицата” и нежалят средства, инвестирайки в своето скъпо хоби. Към тези предпочитани терариумни животни се причисляват дървестните жаби от семейство Dendrobatidae, които някои учени подреждат в подсемейство Dendrobatinae, семейство Ranidae. Тяхната територия се простира сред влажните тропически гори на Новия свят, където се изливат непрестанно дъждове. Тези жаби обичат да се катерят по дарветата, храстите и високите растения, а най-характерния им белег е необикновената цветна окраска. Човек има чувството, че не природата, а модерен художник е сътворил тяхното фантастично жабешко наметало. Крещящото оцветяване много добре служи като предупредителен знак за неприятелите.
Жабите са отровни и затова индианците в Средна и Южна Америка, живеещи във влажните гори ги използват по странен начин. Те ги нанизват на шишове и ги пекат толкова дълго на огън, че жлезите им изпускат всичката отрова. Този прийом е много жесток, но ефективен-с получената отрова местните жители намазват върховете на стрелите, които изстрелват с духалата си. С тези оръжия индианците при точен изстрел парализират по-дребните животни по време на лов. Странното е, че тези жаби, отделящи убийствена отрова, имат размери 1,5-3 см, което е смайващо! А за специалистите е много трудно да различат различните видове, поради тяхното разнообразие на форми и цветове. Много малко от тези животни са подробно изследвани, като проучванията са дело предимно на ентусиазирани териаристи. В миналото тези жабки били отглеждани в терариумите в големи количества, но след като били включени списъка на Вашинктонската конвенкция (WU), техният внос се разрешава много рядко. При това цената им никак не съвпада с тяхната големина.
Най.често срещаната жаба от този тип е син дендробат (Dendrobates azureus), който се среща в Средна Америка. Той е най-непретенциозен за отглеждане от всички видове-пораства до големина 3-4 см и оцветяването на екземплярите е толкова разнообразно и пръсто, че не подлежи на описание-тази жабка просто трябва да се види! Отглеждането на тези странни животинки и техните роднини е много скъпо занимание и изисква изучаването на доста литература. За това се ограничаваме с няколко съвета, а след това терариста сам трябва да реши, дали може да се заеме с отглеждането на такива скъпи и високо оценявани домошни любимци.
Дендробатите се нуждаят от отопляем терариум, който трябва да напомня тропическите влажни гори, да има малка водна част, много растиния и специално осветление. В жилището на тези жаби през деня трябва да се поддържа темперетурата 25º-30º С, която през нощта трябва да е малко по-ниска. Ноебходимо е да се поддържа висока влажност на въздуха (около 90%), което може да се постигне с по-често пръскане със затоплена вода. Като храна за жабите са подходящи всички дребни насекоми, с добавка на витамини и калций. При манипулации с тези животни тераристите трябва да са много внимателни. Те не бива да ги пипат без предпазни ръкавици, защото ако животинската отрова попадне в кръвоносната система (чрез контак с лигавицата), има опасност от нарушение в кръвообращението и поява на гърчове.

Крастави жаби

Защо тези животни са наречени с толкова неласкаво име и имат лоша “репутация”? Това се обяснява с техния характерен отблъскващ външен вид-кожата име осеяна с жлези, които отделят отровна слуз, но тя не е опасна за хората. Тази отрова изпълнява важна функция-тя е единственото отбранително средство на тези дебелички и плахи жаби, които не могът, за разлика от другите жаби, да се измъкнат от неприятната ситуация с дълги скокове. Преди години краставите жаби са били любимци на тераристите, които ги предпочитали. Те печелели симпатиите на хората, защото са ласкави и доверчиви същества, с красиви и “светещи” интелигентни очи. Тъй като тоглеждането на европейските крастави жаби е забранено, любителите на такива животни могът да се запознаят с две екзотични крастави жаби, принадлежащи към великаните сред тези видове.

Гигантска крастава жаба

Латинското и название е Bufo marinus и тя принадлежи към семейството Bufonidae. Гигантската крастава жаба има широк ареал на разпространение-от южната част на Северна Америка чак до Патагония. Това животно е унищожител на много вредители по земеделските куртури и за това е пренесено и в други части на света (в САЩ на юг от Флорида, в Австралия и др.). тялото на тази жаба е с дължина около 20 см и има кафяв основен цвят, обсипан с по-светли или по-тъмни петна. При домашно отглеждане, поради едрият си ръст, жабата се нуждае от голям терариум, който няма нужда да е много висок, защото този домашен любимец няма склонноста да скача или да се катери. Вътрешното обзавеждане трябва да се състои от постоянно влажен субстлат (с доста торф), в който краставите жаби обичат да се ровят. Скривалището се построява от възлести клони, камъни и кори. Никак не е лесно да се разположат растения в терариума на тези тежки и ровещи жаби. Обикновено териаристите използват вече порастнали стайни растения, които при нужда се подменят. Американските крастави жаби обичат полусянката и еднаквата темперетура на водата, въздуха и почвата (около 25º С). Това се постига когато терариума се поставя на топло място, като се добави и загряваща лампа, която се изключва вечер.
През деня тези обитатели на терариума, които са активни нощно време, се крият в скривалищата си, но привечер се оживявт и започват да търсят храна. Жабите се хранят с едри насекоми и червеи, а понякога и с дребни мишки. Добре отглежданата гигантска крастава жаба спокойно поема храна от ръката на стопаните, когато и се предлагат вкусни парченца месо. След това териаристът трябва добре да си измие ръцете си, защото кожата на животното отделя отрова, която е концентрирана най-вече в ушните жлези.

Жабата е “измислила” лекарство за сърце.

Обикновено краставата жаба предизвиква неприятни асоциации у хората. В миналото те са смятали, че това “грозно и отвратително” същество, е сътворено от дявола, но дали е така…?
При споменаването на краставата жаба човек си представя грозно дебело тяло, къси крака, тромава походка и кожа, покрита с брадавици. Тя не е като другите жаби, създадени за бързо бягане и дълги скокове, поради което е развила спецефичен за нея начин да се защитава от неприятелите си.
Когато е изплашена или ранена, краставата жаба “пуска в действие” разположени над очите специални жлези, които отделят отрова. Нито едно животно което някога се е “зблъскало” с такава жаба, не е повторило грешката си. Отровата е толкова пареща, че нападателят има усещането, че се “пече” и изпуска жертвата си като горещ картоф. Някои едри видове-например американската крастава жаба (Bufo alvarius), отделят такова количество отрова, което може да убие полицейско куче. Такъв случай има регистриран-животното е умряло, когато се е опитало да хване жаба от същия вид.
Отровата на краставата жаба “върши работа” не само на нея, а и на медицината. Още древните китайски лекари са знаели това и в своята формула на лек срещу сърдечните болести те добавяли кожа от крастава жаба. Съвременните анализи на отровата показват, че тя съдържа протеин, сходен с дигиталиса-лекарство, което европейските и американските лекари предписват пре проблеми със сърдечната дейност.
Още една особеност на краставата жаба я отличава от другите и посестрими. След лов или след снасяне на яйцата, тя винаги се връща в същото убежище. Една обикновена европейска крастава жаба доживяла до 36 годишна възраст под стълбище, което водело към английска градина. Тя толкова се сприятелила с хората от съседната къща, че излизайки от “жилището” си вземала храна от ръката на някой “доброволец” и позволявала да я погалят.

Бломбергова крастава жаба

Тази жаба, с латинско название Bufo blombergi, има подобни изисквания за отглеждане към тераристите. Нейните родни места са областите на Средна Америка, главно Колумбия. Видът беше открит за науката едва през 1951 г, независимо от факта, че този тежащ над 1,5 кг колос, с дължина на тялото около 25 см, едвали може да остане незабелязан в природата. Късното “откритие” на тази жаба се дължи на това, че тя се среща в най-затънтените райони на влажните тропически гори. Въпреки, че тези животни с нетипична гладка кожа за краставите жаби, със светлокафява окраска без проблеми могът да се отглеждат от начинаещи любители, по-добре е те да попаднат в ръцете на опитни начинаещи любители, които могът да се справят и с размножаването. Тозе вид не е в списъка на SITES, но поради своята уязвимост в природата, той е рядък и скъп.

Бомбина

Много интересни са и жабите, принадлежащи към семейство Diskoglossidae, род Bombina. Веселите дребни жабки имаха измежду тераристите много почитатели, но като повечето от тях минаха под охрана на закона, любителите си намериха заместител-източната жабка Bombina orientalis, която не е забранена за продажба. Обширната територия, сред която се среща този вид, започва от Източен Сибир и стига чак до Корея. Тази красива жабка е голяма само 5 см, гърбът и е украсен със зелени, кафяви и черни точки, а още по-изразително е оцветяването на коремната част-тя е обсипана с оранжеви и черни петна. Подобно оцветяване има и обикновената европейската жабка Bombina bombina. Начинаещия терарист може да отглежда тези дребосъци в голямо количество години наред в обикновен, добре покрит аквариум. В него трябва да има високорастящи растения и островче от корк или от камъни. Ако “жилището” на жабите е поставено на слънчево и топло място, то няма нужда от отоплително тяло, подъпжащо темперетура от около 22º-24º С. Храненето на тези доста лакоми животинки включва обичайното “меню” (насекоми, червеи, тубефекс). Жабите не се отказват и от късчета месо и риба, приемани от пинсета или хранилка. Извън естествената си среда те са плахи и внимателни, но при ласкави грижи бързо се опитомяват. Жабата Bombina има забележителен вроден инстинкт-при опасност тя се обръща по гръб, разперва крака и показва заплашетелното оцветяване на коремната част на тялото си?? Повечето и неприятели сред природата се хващат на този “трик”, но за хората това действие има комичен и трогателен ефект.

Търсете в зоомагазините

Коментари (2)

Ноктести жаби : гост За ноктестите жаби е написано следното: "Тези жабки е най-добре да се отглеждат в плитък акватерариум (дълбочина около 20 см) с по-голяма суха част." Ноктестите жаби са изцяло водни и се движат трудно на суша. На тях не им трябва остров. март 19, 2008 безопашата земноводни - картинки (илюстрации) : гост има доста информация , но не виждам никаде да има картинки ( илюстрации). декември 16, 2007

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари