Земноводните са свързани както с водата, така и със сушата. Във водната среда те са размножават и там израстват ларвите им. Преминаването към живот и на сушата е дало дълбок отпечатък върху устройството им. Те дишат с бял дроб, движат се с крайници, различни по устройство от перките на рибите. Земноводните са произлезли от рибите – ръкоперки. Преди около 300 млн.г. е имало периодично засушаване и пресъхване на водните басейни. Рибите – ръкоперки излизали по-често по крайбрежията. Месестите основи на перките на рибите – ръкоперки се превърнали в крайници за ходене, а плавателният им мехур е поел службата на бял дроб.

Земноводните

Земноводните са свързани както с водата, така и със сушата. Във водната среда те са размножават и там израстват ларвите им. Преминаването към живот и на сушата е дало дълбок отпечатък върху устройството им. Те дишат с бял дроб, движат се с крайници, различни по устройство от перките на рибите.
Земноводните са произлезли от рибите – ръкоперки. Преди около 300 млн.г. е имало периодично засушаване и пресъхване на водните басейни. Рибите – ръкоперки излизали по-често по крайбрежията. Месестите основи на перките на рибите – ръкоперки се превърнали в крайници за ходене, а плавателният им мехур е поел службата на бял дроб. От първите обитатели на сушата произлезли днешните земноводни – опашати (тритони), безопашати (жаби) и безкраки.

Голяма водна жаба

Голямата водна жаба се среща в блатата, реките и язовирите – до 1 200 м н.в.
Външно устройство. Тялото на жабата е скъсено, сплеснато гръбнокоремно. Движи се с крайници, които завършват с пръсти. Задните и крайници са значително по-дълги от предните. За това по сушата се движи чрез подскачане. Между пръстите на задните си крака има плавателна ципа, която играе голяма роля при плуване във водата. Главата и е свързана с тялото без шия. Главата и има над устата и се намират два носни отвора. Те водят в канали, които се отварят в устната празнина. През носните отвори жабата поема въздух. Очите имат мигателен клепач. Зад тях се забелязват по една кръгла ципица – тъпанчевите мембрани на ушите. Мъжките жаби в ъглите на устата си имат по едно мехурче (резонатор), което се издува при крякане.

Жабата е покрита с гола и плъзгава кожа.

Двигателна система. Гръбначният стълб на жабата е съставен от 9 прешлена. Първият е съчленен подвижно с главата. Жабата няма ребра. Костите на крайниците и са съставени от подвижно съчленени кости. Това им позволява да се сгъват. Те се залавят за гръбначния стълб чрез поясчета – предно и задно.
Във връзка с движението на жабата чрез подскачане мускулите и са групирани главно в задните крайници.

Храносмилателна система. Жабата има храносмилателна система, сходна с тази на рибите. Освен дванадесетопръстно черво има развити още тънко и право черво. Правото черво накрая се разширява и образува празнина – клоака. В нея се отварят още пикочните канали на бъбреците и каналите на половите жлези.

Дихателна система. Животът на сушата е оказал силно влияние върху развитието на белия дроб на жабата. Той представлява две малки торбички, осеяни с кръвоносни капиляри. В тях се извърша обмяна на газовете. Въздухът се поема през носните отвори, преминава през устата и навлиза в белия дроб. Кожата на жабата е снабдена с кръвоносни капиляри и има по-голямо значение за дишането отколкото белия дроб. Жлезите в кожата я поддържат винаги влажна, което осигурява обмяната на газовете. Жаба с отделен бял дроб може да живее но без кожно дишане бързо умира.

Кръвоносна система. Жабата има по-сложно устроена кръвоносна система в сравнение с тази на шарана. Сърцето на жабата е съставено от две предсърдия (ляво и дясно) и една камера. Не окислената кръв от цялото тяло се събира от вените и постъпва в дясното предсърдие. От там тя преминава в камерата. При свиване на камерата кръвта се изтласква по артерии в белия дроб и кожата, където се освобождава от въглеродния двуокис и поема кислород. Окислената кръв от белия дроб се връща в лявото предсърдие на сърцето. От там тя постъпва в камерата и по други артерии се отнася до всички части на тялото. Така при жабата се обособяват два кръга на кръвообращението – малък – движението на кръвта от сърцето до белия дроб и обратно, и голям – движението на кръвта от сърцето до различните части на тялото и обратно. Двата кръга на кръвообращението се появяват за пръв път при земноводните и съществуват у всички останали гръбначни животни.

Поради гъбестата структура на камерата не окислената и окислената кръв в нея се смесват. По тялото тече смесена кръв. Движението на кръвта е бавно. Това обуславя непостоянната температура на тялото на жабата.

Отделителна система. Каналите на бъбреците на жабата се отварят в клоаката. От стените и се образува пикочен мехур. В него се събира урината.
Нервна система. Животът на жабата във водата и на сушата е предизвиквал усложнение и в сетивните органи и в централната нервна система. Предният мозък е по-добре развит от предния мозък на рибите.

Слуховият орган е също по-сложно устроен от слуховият орган на рибите. Звуковите трептения се предават от тъпанчевата мембрана чрез една костица до вътрешното ухо. Тази костица се появява за първи път при земноводните. Тя представлява средно ухо. Очите са приспособени да виждат във въздушна среда.
Размножаване и развитие. Оплождането на жабата става във водата. То е външно. От оплодените яйца се излюпват ларви – попови лъжички. Те приличат на рибки – имат опашна перка и дишат с външни хриле. След известно време ларвите се превръщат (метаморфозират) в малки жабки.

Многообразие на земноводните

Земноводните са най-бедната група на представители от представители на гръбначните животни. Познати са общо около 2 000 вида. Според външните им особености ги поделяме на три групи – опашати, безопашати и безкраки.
Опашати земноводни. Те имат добре развита опашка. У нас се срещат дъждовник и различни видове тритони.
Дъждовникът живее във влажни и сенчести места. Крие се под камъни, опадали листа, под корени, в дупки. Излиза от скривалищата си нощно време или след дъжд, откъдето е получил и името си.
Тялото на дъждовника и удължено. Окраската му е черна с ярко жълти петна. Такава окраска е предупредителна. Тя го прави лесно забележим. Животните го отбягват, защото кожата му изпуска силно отровна течност. На сушата дъждовникът се движи бавно и тромаво, а във водата плува бързо чрез извиване на тялото и опашката. Храни се с дъждовни червеи, охлювчета, мокрици и други бавно подвижни безгръбначни животни.
През пролетта дъждовникът навлиза във водата. Там той се опложда вътрешно. След оплождането си дъждовникът напуска водата. Яйцата му се задържат в яйцепроводи, докато се оформят ларвите напълно. Когато наближи време за раждане, дъждовникът навлиза отново във водата. Ларвите му имат външни хриле и живеят във водата до превръщането им в истински дъждовници.
Късно през есента дъждовникът се прибира в скривалището си и прекарва зимата в сън. Жизнените му процеси през този период се понижават. Събужда се през пролетта, когато времето се затопли.
Тритоните приличат на малки гущерчета. Опашката им е сплесната странично. Те обитават блата и други застояли води. Напускат водата само през зимата. Зимуват сред гниещата растителност.
Оплождането на тритоните е външно, както при рибите. Яйцата не се прикрепват поединично или на малки групи по подводни предмети.
Безопашати земноводни. Тялото им е скъсено. Към тях се отнасят жабите. Едни от тях живеят във водата, но излизат и на сушата, а други живеят само на сушата. Всички се размножават във водата.
Най-разпространена е зелената крастава жаба. Среща се из дворове, паркове, градини. През дена се крие в дупки на гризачи или под камъни, а вечер излиза да търси храната си – насекоми, червеи, паяци.
Тялото на краставата жаба е зеленикаво и силно пъпчиво, откъдето е получила и името си. В кожата и има жлези, които отделят мястото.
През пролетта краставата жаба навлиза във блата, реки и даже във временни локви, където снася яйцата си. Те са подредени в дълги шнурове. От яйцата се излюпват ларвите. След известно време те се превръщат в малки жабки, които напускат водата.
Безкраки земноводни. Те приличат на дъждовни червеи и се ровят в почвата. Кожата им е богата на жлези, отделящи отровен секрет. При някои видове при нея се намират люспи. Под влияние на подземния начин на живот очите са закърнели и са покрити с кожа. Костите на главата са сраснали, което им придава по-голяма здравина.
Безкраките земноводни се хранят със земни червеи и други безгръбначни животни. Оплождането им е вътрешно. Женската се навива около снесените яйца, пази ги и ги поддържа влажни чрез секрета на кожата. Ларвите им имат външни хриле.
Безкраките земноводни са разпространени в тропическия пояс на Южна Америка, в Африка и в Индия.
Биологични особености на земноводните

Местообитание. Земноводните са се приспособили към различни среди на живот. Това е дало отражение върху устройството на тялото им. Различаваме водни, надземни и катерещи се по дърветата видове.
Водни обитатели са тритоните. Опашката им е силно сплесната странично и изпълнява ролята на двигателен орган. Чрез движението и в страни на опашката тялото получава тласък напред.
Надземни видове са дъждовникът, краставата жаба и други. Опашката на дъждовникът е обла. Тя му служи повече да регулира движението си на суша. При жабите, които на сушата, плавателната ципа на задните крайници е слабо развита или липсва. Те се движат чрез подскоци.
Катерещите се видове, например жабата – дървестница, имат на края на пръстите си вендузчета. Те им позволяват да се закрепват по отвесните повърхности.
Защитни приспособления. Земноводните имат малко защитни приспособления. Някои видове образуват отровни секрети. Те се отделят от специални жлези в кожата. Отровата на някои южноамерикански дървесни жаби е много силна. Местното население я използува за намазване остриетата на стрелите. Попаднала в кожата, отровата парализира жертвата. Опасан е и за човека.
Хранене. Ларвите на земноводните се хранят с водорасли, а възрастните – с насекоми, червеи, паяци и други. Някои ларви нападат и малки рибки. Има земноводни, които улавят плячката си цяла с помощта на езика, който може да се изхвърля извън устата. Той е лепкав и жертвата полепва по него.
Размножаване. Оплождането при безкраките и повечето опашати земноводни е вътрешно. При безопашатите земноводни оплождането е външно (изключение правят няколко вида жаби). Развитието на яйцата и ларвите в повечето случаи протича във водата. Ларвеният стадии при тритоните и при обикновената водна жаба е около 3 месеца. При някои от безкраките ларвата се развива 2 години. Има и видове от Южна Америка (Суринамската жаба), при които от яйцата направо се излюпват малки жабки.
Много земноводни проявяват грижи за поколението си. Например по време на размножителния период Суринамската жаба има яйце полагало с помощта на което снася яйцата на гърба си. Мъжкият ги разстила и опложда. След това всяко яйце се покрива от разраствания на кожата. Жабата носи яйцата на гърба си, докато малките се излюпят. Мъжкият на един вид жаба от Югозападна Европа намотава около задните си крака вървите с яйцата и ги влачи до излюпването на ларвите.
Стопанско значение на земноводните. В природата има малко земноводни. По-голямата част от тях са полезни, защото използуват за храна и вредни насекоми. Особено полезни са зелената крастава жаба и дъждовникът. Голямата водна жаба е вредна за рибовъдните стопанства. В някои страни ту си използува за храна. У нас се лови предимно за износ.

Търсете в зоомагазините

Коментари (1)

... : гост ем че яко е и много инт мс за написаното да знаете отглеждаите си охлюви и и даже 4qalata ve4er moje da gi ostavvite na biurotosi i na sutrinta da sa izminali santimetri aamaa ako vi e mn barz vnimavaite 4e moje da go vidite pod zavifkata si :) bbb za sega май 29, 2008

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари