|
Репродуктивната функция се изразява в създаването, зреенето и секретирането на сперматозоиди и спермална плазма. При образуването и отделянето на семенна течност участват всички органи на половия апарат - семенници, надсеменници, семепроводи, допълнителни полови жлези, пенис. Вътрешносекреторната функция се изразява в образуването и излъчването на мъжки полови хормони - андрогени. Извършва се в семенниците. Сперматогенезата е непрекъснат процес, в следствие на който в надсеменниците постоянно постъпват сперматозоиди.
ФУНКЦИИ НА ПОЛОВАТА СИСТЕМА ПРИ КУЧЕТО Половата система на мъжкия разплодник изпълнява репродуктивна и хормонална функции.
Репродуктивната функция се изразява в създаването, зреенето и секретирането на сперматозоиди и спермална плазма. При образуването и отделянето на семенна течност участват всички органи на половия апарат - семенници, надсеменници, семепроводи, допълнителни полови жлези, пенис. Вътрешносекреторната функция се изразява в образуването и излъчването на мъжки полови хормони - андрогени. Извършва се в семенниците. Сперматогенезата е непрекъснат процес, в следствие на който в надсеменниците постоянно постъпват сперматозоиди. Това осигурява константно равнище на спермалните резерви. Сложен биологически механизъм контролира нивото на сперматозоидите. Чрез резорбция и фагоцитоза освобождава надсеменниците от излишно натрупване. Предполага се, че част от излишните сперматозоиди се отделят и чрез урината. Допълнителните полови жлези - простатна (gl. prostata), мехурчеста (gl. vesticulares) и купферова (gl. buleurethales), произвеждат и отделят секрет, който в семепроводите се смесва със сперматозоидите и образува еякулат. Секретът на допълнителните полови жлези в еякулата се нарича "спермална плазма". По данни на Гъдев (1985) при кучето е развита единствено простатната жлеза. Тя е със закръглена форма, голяма и твърда. Съдържа предимно мастна тъкан, поради което има жълтеникав цвят. Липсата на мехурчеста и на купферова жлеза е една от причините, поради която по време на половия акт настъпва "заклещване" между мъжкото и женското куче.
Сперматозоидите и спермалната плазма образуват еякулат. Неговият обем варира според видовата принадлежност и индивидуалните особености. Средният обем на еякулата при кучето е 7 милилитра. Общият брой на сперматозоидите, които се съдържат в него е 21 млрд. Когато сперматозоидите попаднат в половата система на женската, чрез ритмични вълнообразни движения се придвиждат напред до срещата с яйцеклетката. За да влезе в яйцеклетката, сперматозоидът трябва да пробие нейнейната обвивка. Върхът на главичката на сперматозоида има част, наречена акрозома, която при съприкосновение с яйцеклетката се пука. Освобождава се ензим, който разрушава обвивката на мястото на контакта. В същото време, разкъсаните стени на акрозомата се обръщат навън и пробождат обвивките на яйцеклетката. Процесът се нарича акрозомна раакция. Яйцеклетката се атакува от милиони сперматозоиди, но в нейната цитоплазма прониква най-често един. Останалите сперматозоиди загиват. В цитоплазмата на яйцеклетката навлизат главичката и шийката на сперматозоида, а опашката остава навън. Мъжкото ядро набъбва, доближавайки се до ядрото на яйцеклетката, докато двете постепенно се слеят в общо диплоидно ядро. По този начин се образува зиготата (spermovium).
Размножаване при кучетата е възможно само след появяване на половите рефлекси. Под тяхно влияние протича контактът между мъжкото и женското животно, съвкуплението, еякулацията, придвижването на спермата в половия апарат и оплождането. Половите рефлекси се делят на две групи - безусловни (вродени) и условни (придобити).
Безусловните полови рефлекси се проявяват в зависимост от състоянието на половата система, нервно-хормоналната регулация и от условията на отглеждане. Безусловните рефлекси започват да се проявяват едновременно с половото съзряване на мъжкото куче, главно под влияние на андрогените. Върху появяването на половите рефлекси оказват влияние и редица външни дразнители, които се приемат чрез зрение, слух и обоняние. Най-съществена роля за проявяване на половите рефлекси при мъжкия разплодник има обонянието. Безусловните полови рефлекси образуват верига на размножителния процес, която е изградена от:
а) Рефлекс на приближаване (Кучето доближава женската и я преследва под влияние на специфичната миризма на естралния секрет);
б) Рефлекс на ерекция (Притокът на артериална кръв към пениса се увеличава и изпълва пещеристите тела. Пенисът постепенно се уголемява и втвърдява, а просветът на пикочнополовия канал се разширява. Рефлексът на ерекция се регулира от център, разположен в кръстеца, но под влияние на Централната нервна система. При директно дразнене върху главата на пениса на кучето също може да се прояви рефлекса на ерекция);
в) Рефлекс на обхващане (Кучето се качва върху женската и с предните крайници я обхваща в областта на поясницата);
г) Рефлекс на съвкупление (Кучето вкарва пениса във влагалището на женската. Чрез разположените в пениса рецептори се възприемат различни видове дразнения - механични, температурни, за налягане. Под тяхно влияние разплодникът започва да извършва тласъчни движения);
д) Рефлекс на еякулацията (Чрез него се завършва веригата на размножителния процес. Изразява се в отделянето на сперматозоиди и на секрет от простатната жлеза. Общото количество на сперматозоидите и секрета от допълнителната полова жлеза, се нарича еякулат. Рефлексът на еякулация се придружава със своеобразна обща възбуда, която се нарича оргазъм. Оргазмът се контролира от център в лумбалната област на гръбначния мозък, но висшето му регулационно ниво е в кората на главния мозък).
Условните полови рефлекси се разделят на две групи - положителни и отрицателни. Положителните условни полови рефлекси се образуват в резултат на многократното въздействие на определени нови условия при протичане на безусловните полови рефлекси. След неколкократни съчетания тези условия започват да въздействат като самостоятелен дразнител за проявяване на безусловните полови рефлекси. Отрицателните (задръжни) условни полови рефлекси се изграждат чрез създаване на условия, които могат да задържат или да потиснат протичането на половия рефлекс при мъжкото куче. Причините, които могат да предизвикат отрицателни полови рефлекси са няколко:
а) Отрицателна индукция (Характерно за този вид задържане е, че проявяването на изградените условни полови рефлекси се потиска под влияние на страничен, чужд за кучето дразнител. Наблюдава се, когато кучето трябва да осъществи полов акт в обстановка, която му е непозната или в присъствието на странични хора);
б) Надпределно задържане (Проявява се под действието на силен условен дразнител. Надпределното задържане е изразено предимно при кучета със силен, но неуравновесен тип нервна система);
в) Загасващо задържане (Създава се, когато продължително време условният полов рефлекс не се подкрепя от безусловен полов рефлекс. Една от причините, поради която може да настъпи загасващо задържане е, когато разплодникът се държи постоянно с женската);
г) Диференцирано задържане (Изразява се в потискане на изграден положителен рефлекс от друг положителен рефлекс);
д) Закъсняващо задържане (Формира се, когато се увеличи времето между условните и безусловните дразнители. Ако условният дразнител действа предварително, възбудният процес се задържа и половият рефлекс угасва. Закъсняващо задържане може да настъпи, когато разгонената женска се доведе при разплодника, но той не се пуска веднага да я заскочи. Когато кучето е изградило закъсняващо задържане, е необходимо за известен период от време да не се използва за разплод).
След еякулацията, спермата попада директно в матката на кучката. Сперматозоидите започват да се придвижват към яйцепроводите, където се извършва оплождането. Преживяемостта на сперматозоидите в женската полова система зависи преди всичко от тяхното качество и от фазата на половия цикъл.
В женската полова система се образуват женските полови клетки - яйцеклетките, необходими за възникване на новия организъм, извършва се оплождането, имплантацията и износването на плода. В нея се произвеждат и отделят женски полови хормони - естрогени. Женската полова система е съставена от яйчници, яйцепроводи, матка, влагалище, влагалищно предверие, клитор и вулва.
Първата и главна функция на яйчниците е репродуктивната. Характеризира се със следните фази: размножаване, растеж, зреене, отделяне на яйцеклетки.
Втората функция на яйчниците е ендокринната - синтезиране и отделяне на три вида хормони: фоликулни, лутеинни и стероидни. Яйцепроводите поемат и транспортират яйцеклетките, придвижват сперматозоидите, осигуряват оптимална среда за оплождане, отправят оплодените яйцеклетки към матката, фагоцитират излишните сперматозоиди. Матката приема сперматозоидите от влагалището и осигурява придвижването им към яйцепроводите, приема оплодените яйцеклетки и създава оптимална среда за изхранването и развитието на ембрионите. Отстранява сперматозоидите, неучаствали в оплождането. Чрез контракциите си спомага за по-лесното протичане на родилния процес. Маточната лигавица е покрита с епителни клетки, които отделят слузест секрет. В шийката на матката има и туболозни жлези, наречени цервикални, които също отделят слуз. По време на бременността слузта, която се отделя от маточната шийка претърпява редица промени. Нейният вискозитет се изменя, превръщайки я в гъста лепнеща маса. Предназначението й е да изолира развиващия се плод от околната среда.
Бременността е физиологично състояние, при което между организма на кучката и намиращите се в нея плодове се изгражда единство. Създават се необходими условия за изхранване на плодовете, за тяхното износване и развитие. Нормалната бременност започва с оплождането на яйцеклетките и завършва с раждането на жизнени кученца. В някои случаи не могат да се осъществят приспособителни взаимоотношения между майчиния организъм и плодовете. Възниква патологична бременност с редица усложнения, които застрашават живота на майката и на плодовете и често връзката се прекъсва - настъпва аборт.
От оплождането до раждането зародишът преминава през три стадия - зигота, ембрион и фетус. Оплождането на яйцеклетката довежда до образуването на зигота (spermovium). В зиготата са съчетани наследствените качества на двата родителя и генетичния код за съответния пол. Яйцеклетката съдържа само X-хромозоми, а сперматозоидите - X- и Y-хромозоми. При оплождане на яйцеклетката от сперматозоида с Y-хромозоми се развива зародиш от мъжки пол. При оплождане на яйцеклетката с X-хромозоми се развива зародиш от женски пол. Развиващата се зигота попада в матката, където започва интензивно делене (дробене). Образуват се дъщерни клетки, наречени бластомери. В резултат на деленето се образува плътна група от клетки. През този период от своето развитие зародишът се нарича морула. Клетките на морулата започват да отделят течност, която постепенно я изпълва. Клетките започват да се групират около пълната с течност кухина. През този период от развитието си зародишът се нарича бластоцит. В бластоцита се извършва диференциация на две групи клетки. От външната група се развива трофобласт, от който в последствие се образуват зародишните обвивки. От вътрешната група клетки се образува ембриобласт (зародишно мехурче). От ембриобласта се обособяват три клетъчни слоя - ендодерма, мезодерма и ектодерма.
Процесът на прикрепване, задържане и вгнездяване на плодовете към маточната стена се нарича имплантация. Докато се имплантират, зародишите са свободни в матката. След като зародишът се имплантира, около него започва да се образува плацентата.
От момента на имплантацията до образуването на плода протича стадия ембрион. През този стадий се формират сърцето, кръвоносната система, храносмилателната система, черния дроб, белите дробове, бъбреците и др. Развива се скелетната мускулатура и нервната система. Задейства се плацентното кръвообращение, което изхранва зародиша.
От момента на ембрионалното развитие до раждането протича стадия фетус. Всички органи и системи са заложени и напълно оформени. Сърцето вече работи, ендокринната и нервната система са частично действащи и единствено дихателната, храносмилателната и отделителната системи са нефункциониращи.
Раждането е физиологичен процес, който се осъществява под влияние на нервно-хормоналната дейност. В края на бременността възбудимостта в мозъчната кора значително намалява. Повишава се тонусът на подкорието, до което от матката достигат импулси за протичане на раждането. През последните дни на бременността и непосредствено преди раждането, плодовете се движат активно и изменят положението си. При тези движения се докосват неврорецепторите, с които е богата матката. Дразненията, които се получават от нерворецепторите, се изпращат до центъра за раждане в подкорието на мозъчната кора, който подава импулси към вегетативните ядра на хипоталамуса. Започва отделяне на окситоцин, който се влива в кръвообръщението и достига до матката. Рязко се увеличава количеството на естрогените в плацентата. Те повишават чувствителността на матката към окситоцина. Количеството на прогестерон, който осигурява протичането на бременността, рязко намалява. Образуващият се в жълтото тяло и частично в плацентата релаксин, се увеличава. Максималната му концентрация е непосредствено преди самото раждане. В хипоталамуса започва отделянето на по-големи количества ацетилхолин. Той взаимодейства с естрогените и с релаксина, предизвиква хиперемия на тъканите, разхлабване мускулатурата на вулвата, влагалището и тазовите връзки. Увеличава се синтезирането на простагландини, които предизвикват контракции на маточната мускулатура. Под действието на всички по-горе изброени фактори, при контрол на процесите от Централната нервна система, се осъществява актът раждане.
Нормалното протичане на родилния акт се обуславя от три основни фактора - състояние на родилния път, разположение на плода, интензивност на родилните сили. По родилния път се придвижва плода посредством контракциите от страна на майката. Родилният път се разделя на две части - твърд (таз) и мек.
Тазът се формира от двете тазови кости (ossa coxae), които го ограждат отдолу и отстрани, а отгоре от кръстцовата част на гръбначния стълб (os sacrum) и няколко опашни прешлена. Тазовите кости са три - слабинна (os ilium), срамна (os pubis) и седалищна (os ischii). Около тазовите кости са разположени мускули, тазови връзки и др., които образуват тазовата кухина. Тазовата кухина е с конусовидна форма, леко стеснена в задната част. Тазовата кухина има два отвора - преден и заден. Предният отвор (входен) (apertura pelvis cranialis) се свързва с коремната кухина. Задният отвор (изходен) (apertura pelvis caudalis) е обхванат от кожномускулна стена, през която минава влагалището.
Мекият родилен път се образува от матката, влагалището и вулвата. За нормалното протичане на раждането от голямо значение е положението на плода в матката. За определяне разположението на плода при раждането, се използват няколко понятия: лежане на плода, положение на плода, държане на крайниците и на главата, представяне на плода.
Лежане на плода (situs). Определя се от съотношението между надлъжната ос на плода и на майката. Нормалното лежане на плода е надлъжно.
Положение на плода (positio). Определя се от съотношението между гърба на плода и на майката. Нормалното положение на плода е горно гръбно.
Държане на крайниците и на главата (habitus). Определя се от начина им на разположение в родилния път. Нормално плодът е с глава между предните крайници, разположени по посока на родилната линия.
Представяне на плода (presentatio). Определя се от начина, по който плода напуска организма на майката. Кученцата се раждат в предно поставяне. Показват се първо предните крайници, а между тях е главата. Възможно е и задното поставяне, което също е нормално. При него първо се появяват изпънатите задни крайници.
С наближаване края на бременността започват промени в организма и поведението на кучката, които са показател за настъпващо раждане. Млечните жлези се уголемяват и започват да отделят коластра. Цервикалната запушалка се отпушва и от вулвата започва да изтича лепкава, белезникава, точеща се слуз. Телесната температура спада с 0,5 до 1,5 0С. Със започване на маточните контракции, кучката става неспокойна, започва да търси най-подходящо място за раждане (инстинкт за подготовка на място за раждане).
Родилният процес протича в три последователни фази - подготвителна, изтласкване на плода, отделяне на последъка. Подготвителната фаза продължава от 2-3 до 5-6 часа. Продължителността на изтласкване зависи от броя на кученцата (около 3 до 6 часа). Последъкът в повечето случаи се изхвърля заедно с излизането на всяко кученце.
Един от основните фактори, който оказва вляние върху репродуктивните способности е храненето. Организмът трябва да е задоволен с качествен протеин от животински произход. По този начин се увеличава еякулата, концентрацията и подвижността на сперматозоидите. От голямо значение е балансираността на дажбата по отношение на някои микроелементи (Cu, Mn, Zn, J, Se) и витамини (A, D, E, C, B-complex). Слънчевата светлина стимулира половите функции, включително и сперматогенезата. Ултравиолетовите и инфрачервените лъчи поощряват образуването на сперматозоиди. Удълженият светлинен ден чрез зрителните нерви и централната нервна система поощрява функцията на предния дял на хипофизата, която отделя гонадотропни хормони, а те стимулират дейността на семенниците. Кучета, които се държат вързани или затворени в недостатъчно осветени помещения се невротизират, стават злонравни, половите им рефлекси се потискат и бързо се изключват от разплод.
Половото узряване при женските настъпва с появата на първия полов цикъл и първата овулация. Процесът е свързан с цялостното развитие на организма и със засилване функциите на хипоталамуса и хипофизата. Увеличава се активността на яйчниците. Обособяват се вторичните полови белези. Настъпват промени в поведението, които са особено характерни по време на еструс. Голямо влияние върху половото узряване оказват редица екзогенни и ендогенни фактори (наследственост, ниво на половите хормони, хранене, температура на околната среда). За "разплодна възраст" се говори, когато животното е достигнало определено телесно и тегловно развитие. При женските кучета тя настъпва на 10-12 месечна възраст при условие, че ексте-риорното развитие е завършило и теглото е около 70% от това на възрастните представители на породата. Важен репродуктивен показател е "развъдната (племенната) възраст". При немските овчарски кучета настъпва около 20-24 месечна възраст, когато всички органи и системи функционират оптимално. Зрелостта на организма обхваща времето от 24 месечна възраст до около тринадесетата година. При навършване на 9-10 годишна възраст при женските започва постепенно "загасване" на половите функции. Отделянето на яйцеклетки намалява. В резултат на хормоналните промени настъпват редица органични изменения. Появява се така нареченото "старческо (сенилно) безплодие", което се съпровожда с бързо стареене на организма. При мъжките загасващите функции на половата система настъпват малко по-късно и са съпроводени от същите явления, както при кучките. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
