Безспорно птиците притежават най-големи възможности за активно разпространяване и разселване. Трудно е да се каже до колко предполагаемите прегради пред разпространяването са наистина непреодолими и до колко за тяхното преодоляване пречат физически фактори. Летателните способности и постижения на много от прелетните птици и относителното постоянство на границите на ареалите им ни карат да предполагаме, че наистина при така високо раззвити животни физическите фактори играят значителна роля. По друг начин едва ли би могло да се обясни верността на някои видове прелетни птици към едно и също място, към едно и също гнездо, въпреки че са в състояние да останат да гнездят в районите, където презимуват, или да свият гнезда в областите, над които прелитат.

З О О Г Е О Г Р А Ф И Я

Възможности и ефективност на активното разпространяване (разселване)

Безспорно птиците притежават най-големи възможности за активно разпространяване и разселване. Трудно е да се каже до колко предполагаемите прегради пред разпространяването са наистина непреодолими и до колко за тяхното преодоляване пречат физически фактори. Летателните способности и постижения на много от прелетните птици и относителното постоянство на границите на ареалите им ни карат да предполагаме, че наистина при така високо раззвити животни физическите фактори играят значителна роля. По друг начин едва ли би могло да се обясни верността на някои видове прелетни птици към едно и също място, към едно и също гнездо, въпреки че са в състояние да останат да гнездят в районите, където презимуват, или да свият гнезда в областите, над които прелитат.

Със сигурност може да се приеме, че сиви врани са в състояние да се размножават в области, заселени от западните черни врани и в които те навлизат през зимата. На практика това е изключение и се наблюдава само граничната област. Само малак брой средноевропейски птици са се заселили в най-южните райони на зимовищата. Към тях спадат градската лястовица, черният щъркел, пчелоядът и водният бик. Повече от 30 г са били наблюдавани опити на бели щъркели да се заселят в Южна Африка, но там все още не се е образувала местна колония. Прелетът на птиците безспорно е допринесъл в много случаи за известно разширяване на ареала, но изобщо неговият принос за разпростаняването на птиците е далеч по-малак, от колкото на пръв поглед би се приписало на това явление.

Какви разстояния са в състояние да преодолеят птиците в отделни случаи, може да се разбере от факта, че от време на време американски птици, между тях и дребни пойни птици, по погрешка попадат в Европа. Обратното също се наблюдава: елшова скатия, щиглец, планинска чинка, обикновенна чинка и зеленика стигат до САЩ. Може би не всички описани случаи са достоверни защото е възможно да има и птици, изпуснати от кафези. Това, че никоя от тях не е успяла да се засели, доказва само, че да се преодолее преградата от отделни животни обикновенно е недостатъчно. Трябва да се смятат за единични щастливи случайности заселването на дарвиновите чинки на Галапагоските острови и на дрепаните на Хавайските острови.

Все пак и в най-ново време два вида птици са успели да осъществят невероятен скок през океаните: хвойновият дрозд, успял през 1937г под влияние на силни ветрове да достигне Гренландия и да се засели там, и биволската чапла, разпространена в Африка и Азия, успяла да прекоси Атлантика и да се засели в Южна Америка. През 1930г тя е била срещана в Гвиана (има подобно съобщение и от миналия век) и почти е сигурно, че не става дума за пренесени от човека птици. През 1957г на о. Тринидат е била намерена птица, която през 1956г е била опръстенена в Испания. Днес биволската чапла е широко разпространена (достигнала е и Куба). Бързото и разпространяване след преодоляването на Атлантика не буди недоумение, защото тя не среща в Америка, конкуренти водещи подобен начин на живот. От 1948г има бовилски чапли и в Австралия, където през 1933г са правени безуспешни опити да бъдат акриматизирани. Очевидно и тук е осъществено самостоятелно активно заселване.

Много по учудваща е скоростта с която гугутката е разширила ареала си в Югоизточна и Средна Европа. За сега няма задоволително обяснение за причината и за бързината на експанзията и. Някои климатични изменения през годините на разпространяването и имат съответствия с предишни десетилетия или столетия. Изменения в характера на местообитанията, които биха могли да предизвикат разпространяването на гугутката, не са наблюдавани. Ако не беше изумителното по скорост и мащаб разселване на тази птица, пример щеше да стане дивото канарче. Внезапно и без явна причина то е разсширило ареала си. През 1800г не е било срещано в Средна Европа, а през 1925г се е разпространило почти в цяло Германия и Полша. В днешно време е достигнало залива на Рига.

Младите бозайници биват изтиквани от възрастните, които се смятат на владетели на своите територии, или биват изключвани от социалните общности. Поради тези причини те тръгват да си търсят храна или партнйор при което се случва да изминат големи разстояния. През последните години в Германия многократно са прониквали лосове, идващи от изток, а понякога те са стигали и до Австрия и Бавария. Пак през последните години са наблюдавани вълци, пришълци от изток, които са стигали до отделни околии на Долна Саксония. (катива данни има за 1948, 1952, 1955, 1956, 1961г) чрез маркиране са били установени следните разстояния, изминати от отделни видове бозайници: катерица – 240км, полярна лисица – 1000км, натузиево прилепче – (Pipistrellus Nathusii) – 1650км, ръждив вечерник – (Nyctalus noctula) – 2350км.

Някои бозайници са в състояние да преплуват големи разстояния. Сърни и елени преплуват понякога тесни морски протоци: един пор е преплувал 1,5км значително по-големи постижения в плуването показват бозайници, чиито живот е свързан с водата. Хипопотами са преплували протока, отделящ остров Занзибар от континента (повече от 30км). Почти на такова разстояние от най-близкият бряг е била наблюдавана бяла мечка. Добре приспособилата се към живот в морето морска видра е заселила острови, отдалечени до 15км от северните брегове на Русия. Отделни животни са били наблюдавани и на 20км далеч от брега. За различни влечуги се съобщават учудващи постижения при преплуване на големи водни пространства. Например един вид крокодил е достигнал Кокосовите острови в Индийския океан, а най-близката суша до тях е на повече от 1000км. До същите острови са стигнали и сухоземни змии, но това е само изключение, тъй като те едав ли са могли да се съвземат от изтощението след дългото плуване. Не е изключено част от пътя да е бил преодолян пасивно.

При земноводните за разлика от други сухоземни или водни гръбначни животни активното разпространяване е силно ограничено поради пропускливостта на кожата им, през която става газовата обмяна и която е чувствителна към високите концентрации на соли. Поради тази причина за тях дори и тесните морски протоци са непреодолими прегради. Сухи области, в които за кратко време (до няколко седмици) съществуват локви, така необходими за развитието на ларвите, също са непреодолима преграда.

Има някои риби, които напускат редовно водата, за да търсят плячка, като се подпират на плавниците си или като подскачат по плажовете. Такива са някои живеещи по тропичните крайбрежия (но не и по американското) тинести скачачи от рода Periophthalmus и рибата катерач (Anabastestudinaceus). Тази риба, както и южноамериканското бронирано сомче (Hoplosternum) често се придвижват доста далеч по сушата и за това успяват да заселват някои нови водоеми. Способността да издържат на големи колебания на солеността е твърде различна за отделните видове риби.

За някои видове риби, с изключение на описаните в следващата глава, където се разглеждат редовните миграции, се знае, че те преплуват грамадни разстояния. Една маркирана в Северно море треска (Gadus morhua) е била уловена повторно след 4,5г пред Нюфаундленд. Два малки тунеца (Thunnus thynnus) са прекосили Атлантика от масачузец до Биская за 5г, а два големи са преплували за по-малко от 4 месеца от Бахамските острови до норвежкия бряг. Ако не са се отклонявали, това разстояние това разстояние е 4200км. Рекордът за дълго разстояние се държи от една риба тунец, която е преплувала от мексиканският бряг да южните брегове на Япония където е била уловена след 5г.

Такива добри плувци имат и съответни райони на разпространение. Тунците, които понякога навлизат и в Балтииско море, са образец на световно разпространени (космополитни животни).

От безгръбначните животни предимно насекомите са в състояние да преминат големи разстояния и да преодолеят широки прегради. По бреговете на Балтииско море се наблюдават бели зелеви пеперуди, долетели направо от север, от морето към континента. Те идват от някои остров или от по-далеч. Чрез капани, поставени около прожекторите на кораби – фарове, стационирани в Северно и Балтииско море, Хайдеман е установил, че повече от няколко стотин вида насекоми осъществяват активен полет над 30км далеч от брега. От общия брой насекоми 95% са били мухи и комари, на второ място са били паразитни ципокрили, следвани от пеперуди и от бръмбъри. Много пеперуди умеят да кацат на вода и след кратка пауза отново да излетят. Пеперудата монарх се слави с постижението, че неколкократно е намирана в Европа (прекосила Атлантика). Може да се приеме – стига да не е изминала част от пътя скрит пътник на кораб, - че е била улеснена и подкрепяна от благоприятни ветрове. Тази пеперуда е доказала своята способност бързо да се разпространява като преодолява грамадни морски пространства, населявайки острови в Тихият океан. Във високите планини можем да се убедим, че пеперуди прелитат през високо разположени проходи. Там, което значи над горната граница на гората, се срещат и много паразитни мухи, въпреки че наоколо няма листни въшки, от които се хранят ларвите им.

Известни са далечни полети на водни кончета, но най-силно впечатление правят на скакалците, които от начало като ларви само подскачат, а по късно като възрастни (имаго) прелитат на учудващо големи разстояния. В много случаи животните с голям радиус на активно разпространение са и по-широко разселени, от колкото по-малките активните им сродници. Рисът, лисицата, вълкът, северният елен, лосът, благородният елен и бизонът са общи за Евразия и Северна Америка, но от многобройните гризачи единствен е само бобърът. Съществута и изключения от това правило. В Северна Америка се срещат европейските видове птици жълтоглаво и червеноглаво кралче, но липсват морският орел, щъркелът и орелът рибар. Ако сравним обитателите на по-далечни области, закономерността ще се прояви по-добре. В Австралия можем да срещнем следните европейски видове:

Качулат гмурец Podiceps cristatus
Лиска Fulica atra
Корморан Phalacrocorax carbo
Стридояд Haematopus ostralegus
Малак воден бик Ixobrychus minutus
Орел рибар Pandion haliaetus
Черна каня Milvus migrans
Сокол скитник Falco peregrinus
Малка пъстра водна кокошка Porzana pusilla
Забулена сова Tyto alba
Малак дъждосвирец Charadrius alexsandrinus
Дебелоклюна рибарка Gelochelidon nilotica
Малка (белочела) рибарка Sterna albifrons

следва продължение..............

Животинският свят на Земята

Автор: Професор д-р на биологическите науки: Улрих Зедлаг

Издателство: Земиздат-София-1981г.

Превел от немски: Радка Андреева Борислав Антонов

Преписал: Стамен Стаменов

схема - 1

схема - 2

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари