|
Храненето в най-ранна възраст не само определя физическото развитие на кучето, но е в състояние да промени конституцията и реактивността на организма, които започват да се унаследяват в следващите поколения. В литературата се срещат и противни становища, които подчертават водещото значение на наследствеността, омаловажавайки нивото и качеството на храната при формирането на индивида. Както абсолютизирането на фактора хранене, така и неговото омаловажаване е неправилно.
ХРАНЕНЕ НА КУЧЕТАТА
ФИЗИОЛОГИЯ И БИОХИМИЯ НА ХРАНЕНЕТО
Храненето в най-ранна възраст не само определя физическото развитие на кучето, но е в състояние да промени конституцията и реактивността на организма, които започват да се унаследяват в следващите поколения. В литературата се срещат и противни становища, които подчертават водещото значение на наследствеността, омаловажавайки нивото и качеството на храната при формирането на индивида. Както абсолютизирането на фактора хранене, така и неговото омаловажаване е неправилно.
Развитието на кучето (на всеки един индивид въобще) се формира още по времето на утробния период и с раждането започват да се проявяват неговите наследствени заложби. Те са в пряка зависимост от количеството и качеството на приеманите хранителни вещества през наталния и постнаталния период.
Преди повече от век И. П. Павлов поставя на научна основа влиянието на "дейността на главните храносмилателни жлези" върху развитието на животинския организъм.
Базирайки се на получените резултати от цяла плеяда учени, посветили се на науката хранене, в изключително схематичен вид представям три основни функции на храносмилателната система: двигателна, секреторна и резорбтивна.
Двигателна функция.
Дейността на органите от храносмилателната система е насочена към обработване и придвижване на поетата храна. Чрез дъвкването и размесването със слюнката твърдите и полутвърдите храни се превръщат в консистенция, която позволява тяхното придвижване през глътката и хранопровода. Дъвкането е както произволен, така и рефлекторен акт. Честотата и силата на дъвкателните движения зависят от консистенцията и вкуса на храната, а така също и от състоянието на центъра на храненето в мозъка. Кучето раздробява храната на големи парчета дотолкова, доколкото те да придобият големина, позволяваща да бъдат преглътнати. Придвижването на храната по хранопровода е неволев, рефлекторен акт Съкращението на мускулатурата на хранопровода има перисталтичен характер. Двигателната активност на стомаха и червата е насочена към допълнително раздробяване на поетите хранителни части, размесването им със соковете за смилане, създаване на контакт с лигавицата на съответния орган, придвижване на съдържимото по стомашночревния път. Скоростта на придвижване на съдържанието на стомаха към дванадесетопръстното черво зависи както от състоянието, до което е доведено стомашно съдържимото, така и от обема (количеството) на храната. Богатата на мазнини храна преминава по-бавно от стомаха в дванадесетопръстника.
Секреторна функция.
Основните секрети, които се произвеждат от храносмилателните жлези са белтъците, голяма част от които са ензими. Във всички храносмилателни сокове се съдържа и муцин, който примесен с храната й придава лигава консистенция и я прави не само по-подходяща за придвижване и поглъщане, но също така предпазва лигавицата на стомаха и червата от смилащото действие на ензимите. Муцинът неотрализира киселия стомашен сок. Неорганичните съставки на храносмилателните сокове са предимно соли на неорганичните киселини. От концентрацията на отделящата се в стомаха солна киселина зависи pH на соковете и на съдържимото в различните отдели на храносмилателния тракт. Процесът на ензимно разграждане започва още в устната кухина и продължава до края на тънките черва. В слюнката се съдържат няколко ензима, който влияят върху протеините, въглехидратите и липидите. Стомашният сок също съдържа ензими, влияещи на въглехидратите и липидите. Главният ензим, който преобладава в стомашния сок и определя неговата разграждаща способност, е пепсинът, който атакува белтъците. С понятието пепсин се означава група от ензими - пепсин, пепсин B, гастриксин, ренин и др. Те разграждат белтъците до албумози и пептони. При различно съчетание на тези пепсини се получава адаптация към едни или други белтъци. В дванадесетопръстното черво се изливат соковете на панкреаса, които действат на всички съставни части на храната. В дванадесетопръстника се изливат соковете и на жлъчката. Те усилват действието на трипсина и амилазата. В дванадесетопръстника започва действието и на чревните ензими, които се отделят по цялата дължина на тънките черва. За разлика от устата, стомаха и дебелите черва, където разграждането е единствено в кухината на съответния орган, в тънките черва смилането е два вида: кухинно - в лумена на съответното черво и пристенно - върху повърхността на чревния епител.
Резорбтивна функция.
При новородените кученца механизмите на разграждане не са развити. Антителата и белтъците на коластрата постъпват в организма по пътя на пиноцитозата. При възрастните кучета физическите фактори и пиноцитозата нямат решаващо значение в процеса на резорбцията. В мембраната на клетките съществуват "преносители", които участват в транспорта на веществата. Химичната природа на тези преносители и механизмът на действието им не са установени с абсолютна точност. Наличието на натриеви йони действа благоприятно за активния транспорт на веществата. Някои монозахариди не зависят от наличието на натриеви йони за тяхното транспортиране.
Николай Атанасов
РЕГУЛАЦИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО
Храносмилането е свързано с общото състояние на организма. Взаимодействието между храната и организма на кучето започва още преди нейното поемане. Първоначално в действие влизат дистантните дразнители - вид и аромат. Действието на храната може да започне и по-рано, ако са създадени условни рефлекси за хранене в определен час на денонощието. С появата на условните дразнители и с приближаването на времето за хранене, храносмилателната система започва да се подготвя за нейното поемане. Най-богата информация за качествтото на храната в ЦНС се получава от вкусовите, тактилните и температурните рецептори на устната кухина. Тези възприятия, заедно с обонянието, имат водещо значение за протичането на храносмилането и за реакцията на организма към храната. Непривичният вкус или мирис на храната може да предизвика отвращение, повръщане, разтройство. След постъпването на храната в стомаха прогресивно нараства дялът и значението на нервнохуморалния регулаторен механизъм. Между хуморалните регулаторни агенти са продуктите на ендокринните жлези - хипофиза, надбъбреци, щитовидна жлеза и др., а така също и биологично-активните вещества - хистамин, серотонин, ацетилхолин и др. И. П. Павлов въвежда понятието "хранителен център".
С това понятие великият учен обединява мозъчните структури, разположени на различни нива в ЦНС, включително и в кората, с участието на които се осъществява нервно-хуморалната регулация и координация на всички, свързани с храносмилането процеси. Особено важна е ролята на хипоталамуса. В него са разположени зоните, които регулират приемането, респективно - отказването на храна. Това са неговите латерални и вентромедиални ядра. Латералните ядра поддържат желанието за ядене (център на глада). Дразненето на вентромедиалните ядра потиска латералните ядра, създава чувството за ситост и предизвиква нежелание за хранене (център на ситостта). Функционалното състояние на центровете в хипоталамуса се определя от общото състояние на организма, вкусовите качества на храната, степента на заситеност (на глад) и от информацията, която се получава по нервен и хуморален път за задоволеността на тъканите с хранителни вещества. При продължително консумиране на една и съща храна, апетитът към нея намалява. От друга страна - при продължително приемане само на един вид храна, се наблюдава трайно адаптиране на ензимния спектър на храносмилателните жлези. При бъдеща промяна на хранителния режим трайно създалата се адаптация трудно може да бъде нарушена и да доведе след себе си редица вредни последици.
Николай Атанасов
ОБМЯНА НА ВОДАТА И МИНЕРАЛИТЕ
Водата има строго неутрална реакция (pH 7), което определя нейната благоприятна среда за протичането на всички жизнени процеси. Химичните процеси в клетките се извършват чрез присъединяване на вода или чрез отнемане на вода. Цялото храносмилане е съвкупност от хидролитични процеси. Водата активно се включва в редица обменни реакции. Във водната среда на организма са диспергирани най-важните за живота колоиди - белтъците. Поради голямата си диелектрическа константа водата благоприятства електролитната дисоциация на разтворените в нея соли, киселини и основи. Водата осъществява транспорта на веществата между отделните структури на организма и околната среда. Кръвоносните и лимфните съдове са своеобразна водна магистрала, по която бързо се пренасят хранителните продукти от храносмилателната система до тъканите и отпадъчните вещества от тъканите до отделителните органи. Водата изпълнява механична роля, намалявайки триенето между допиращите се повърхности в тялото - стави, лигаменти, мускули и др. Ако приемем организма на кучето като система, разпределението на водата се осъществява между следните три звена:
- интраваскуларна вода - свободноциркулиращата вода в съдовете;
- интрацелуларна вода - водата, намираща се вътре в клетките, която служи като разтворител на всички хранителни вещества и влиза в строежа на клетъчната мембрана;
- интерстициална вода - водата, която циркулира в междутъканното пространство и служи като резерв за организма. Към интерстициалната вода спадат лимфата, ликворът, синувиалната течност, течността в серозните кухини и течността в corpus vitreum на окото.
Кръвната плазма и междуклетъчната течност образуват извънклетъчната или екстрацелуларната вода.
Най-голямо е съдържанието на вода в слюнката, а най-малко в глечта на зъбите. Около 70-80% от водата в организма се съдържа в тъкъните на сърцето, мозъка и бъбреците. Тези тъкани и органи съдържат само няколко процента по-малко вода от течната кръв.
Водата има голямо значение за терморегулацията на организма.
Николай Атанасов
ХРАНИТЕЛНИ ВЕЩЕСТВА И КОМПОНЕНТИ
Нормалното протичане на всички физиологични процеси и добрата работоспособност на кучето зависят в най-голяма степен от пълноценното хранене. Неспазването на определени норми и правила е предпоставка за нарушаване на обмяната на веществата в организма. Настъпват авитаминози, костно-мускулни заболявания, понижена плодовитост. Новородените са с висока смъртност. Срокът за използуване на кучето се скъсява.
Протеини.
Под това название се означават белтъчните и небелтъчните азотни съединения, които се определят като суров протеин. Белтъчините са основна част на протеините, поради което често пъти между тях се извършва отъждествяване. В продуктите от растителен произход нивото им е около 60-90%. В животинските продукти нивото на белтъчините достига до 100% от суровия протеин. Във всички живи клетки има открити протеини, поради тясната им връзка с жизнените процеси, които протичат в клетките. От протеините в различните видове храни, кучетата синтезират специфични белтъчини, които са необходими за изграждане на органите и тъканите. Недостигът на протеини забавя растежа и развитието на младите кучета, влошава репродуктивните способности, намалява устойчивостта към редица заболявания, влошава усвояемостта и смилаемостта на храната.
Аминокиселините са градивни елементи на сложната белтъчна молекула. В белтъчните продукти са открити над 150 различни аминокиселини, но за изграждане на белтъчините имат значение предимно 22 от тях (глицин, аланин, серин, валин, треонин, лейцин, изолейцин, аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аспарагин, глутамин, лизин, аргинин, орнитин, цистеин, цистин, метионин, фенилаланин, тирозин, пролин, хистидин, триптофан). Животните нямат способността да синтезират аминокиселини. В животинския организъм някои аминокиселини може да се образуват от други аминокиселини или от съединения, съдържащи аминогрупа. Има определен брой аминокиселини, които не могат да се образуват по този начин, затова животните трябва да ги получават с храната. Тези аминокиселини се наричат незаменими или есенциални (лизин, метионин, триптофан, хистидин, фенилаланин, лейцин, изолейцин, треонин, аргинин, валин, глицин).
Характерна особеност на белтъчините е тяхната слаба устойчивост. При въздействие с температура над 60 0С или под 10-15 0С, при облъчване с ултравиолетови лъчи или при въздействие с химични реагенти, белтъчините се денатурират.
За белтъчната биосинтеза кучето се нуждае от определени количества незаменими аминокиселини. Ако само една от тях липсва в храната или количествато й е недостатъчно, биосинтезата се влошава и се ограничава до нивото на осигуреност със съответната аминокиселина. При растящите кучета недостигът на незаменими аминокиселини се проявява по-бързо и по-драстично, отколкото недостигът на витамини и минерални вещества. Фа-торите, които влияят върху достъпността на аминокиселини в организма на кучето са много, но по-важните от тях са: непълно смилане на храната, влошено резорбиране на хранителните вещества, взаимодействие на белтъчините и аминокиселините с други вщества и т. н.
Липиди.
Към тази група се отнасят мазнините и мастоподобните вещества. Те са неразтворими във вода, но се разтварят добре в органични разтворители. Определят се като сурови мазнини.
Мазнините са основна съставна част на липидите в храните от растителен или животински произход. Те са най-добрият източник на енергия, подобряват вкусовите качества на храната и са основен фактор за нейната консистенция.
Към мастоподобните вещества се отнасят фосфатидите, гликолипидите, стеридите, восъците, етеричните масла и каротиноидите.
Високото съдържание на енергия в липидите позволява да се увеличи хранителността на дажбата, което от своя страна води до снижаване на количеството приемана храна. Мазнините са важен резервен източник на енергия за организма на кучето. При недостиг на храна от мастните депа се доставя необходимата за поддържане на живота енергия. Освен като източник на енергия, липидите са необходими като важна съставна част на клетъчната цитоплазма и клетъчната мембрана, като носители на незаменими мастни киселини и мастноразтворими витамини.
Въглехидрати.
Въглехидратите са голяма група органични вещества. В храните от животински произход количеството им е сравнително малко, но в растителните храни те достигат до 60-80% от сухото вещество. В храната на животните въглехидратите заемат съществен дял и са един от главните източници на енергия.
Най-общо въглехидратите се разделят на две групи - захари и полизахариди. Въглехидратите почти не се отлагат в тялото на кучето с изключение на незначителни количества гликоген. Единствено в млякото се съдържа лактоза.
Новородените кученца до 40-ия - 45-ия ден имат специфични изисквания към въглехидратите. Захарите трябва да са не по-малко от 20-25% от сухото вещество. Ако количеството им се увеличи в по-големи граници (дори и на лактозата) - над 70%, може да настъпи храносмилателно разтройство. Всички бозайници са приспособени да усвояват добре млечната захар и постепенно с възрастта настъпва приспособяване към другите въглехидрати, за сметка на усвоителните способности на лактоза.
Минерални вещества.
Не са носители на енергия, но играят съществена роля в обменните процеси. Те са важни компоненти на телесните клетки и влизат в състава на редица тъкани. Животинският организъм съдържа около 60-65 елемента. За кучето са жизнено необходими калций, фосфор, натрий, хлор, калий и магнезий.
Калцият участва в изграждането на опорната система. Костната тъкан е своеобразен резервоар на калций, който се използва за поддържане на йонното равновесие в кръвната плазма. Постоянното ниво на калций се поддържа чрез паращитовидния хормон. Калцият играе важна роля за поддържане на здравословното състояние, за запазване на нормалната дейност на нервната система, понижавайки нейната възбудимост. Калцият понижава пропускливостта на капилярните мембрани, оказва влияние върху сърдечната дейност, мускулните съкращения, съсирваемостта на кръвта. Оказва влияние върху репродуктивните способности на кучето. Върху резорбцията на калция оказва влияние витамин D. Благодарение на него от калция се изгражда костното вещество.
Фосфорът също служи за изграждане на костната тъкан. Съставна част е на нервите, мозъка и спермата, но се съдържа във всички тъкани. Общото му количество е около 0,6-0,8% от теглото на кучето. Подпомага обмяната на веществата и най-вече - на въглехидратите.
При недостиг на калций и фосфор кучетата страдат от различни заболявания. При младите се появява рахит - размекване, изкривяване и изоставане в растежа на костите. При възрастните, бременните и лактиращи кучета калциево-фосфорната деминерализация води до остиопорозис и остеомалация - изтъняване и трошливост на костите. Често настъпват и фиброзни изменения в костната тъкан. Недостатъчното количество на калций и фосфор в организма на младите и растящи кученца е причина да изостават в растежа спрямо връстниците си с около 25-30%. Оптималното калциево-фосфорно съотношение е 1,3:1,0. Повишаването на калция и понижаването на фосфора в дажбата на растящите кучета води до заболяване на хипофизата, спиране на растежа, смущения във възпроизводителните функции. Пълноценното усвояване на калций и фосфор е свързано с движението. Кучета, които се отглеждат в затворени помещения, лишени от ежедневна разходка, усвояват с 20% по-лошо калций. Богати на калций са костите, черупките на яйцата, млякото и млечните продукти. Фосфорът се съдържа в по-големи количества в месото, различните видове брашна: трупно, рибно, месо-костно, а така също и в кореноплодите.
Натрият и Хлорът влизат в състава на телесните течности и меките тъкани. Регулират процесите в кръвта. Играят важна роля в обмяната на водата, в нормалната дейност на сърцето, бъбреците и черния дроб. При недостиг на натрий кучетата губят апетит, понижава се усвояването на белтъчините и мазнините. Недостигът на хлор е причина за изоставане в растежа, разстройство във функциите на нервната система и нарушаване на киселинността на стомаха. Често настъпват парези, парализи и смърт. Потребността на кучетата от натрий и хлор се покрива чрез нормирано добавяне на готварска сол в храната.
Калият е необходим за нормалната проводимост на нервните импулси и за баланса на течностите в организма. Недостигът му е причина за появяване на мускулна слабост, увреждане на бъбреците и сърцето, изоставане в растежа. Съдържа се в достатъчно количество в хранителните продукти и рядко се наблюдава недостиг в организма на кучето.
Магнезият е в по-голямо количество в меките тъкани. Изпълнява роля на активатор в много незаменими ензимни реакции, особено участващите в енергийния метаболизъм. При недостиг в организма настъпва мускулна слабост, съпроводена с тежки конвулсивни повръщания.
От микроелементите един от най-важните е Желязото. Съставна част е на миоглобина и хемоглобина. Локализирано е предимно в кръвта, черния дроб и далака. Недостигът му води до анемия, влошаване на апетита, изоставане в растежа, нарушаване на липидния обмен, отслабване на възпроизводителните способности. Кучетата, страдащи от недоимък на желязо са предразположени към гастроентерит.
Цинкът влияе на растежа, костообразуването и възпроизводителните функции. Участва в обмяната на белтъчините, въглехидратите, мазнините и водата. При недостиг в организма настъпва атрофия на тестисите, загуба на апетит, увреждане на кожата и окапване на космената покривка. В по-големи количества се намира в месото, жълтъка на яйцата и млякото.
Медта е в пряка зависимост с желязото. При недостиг намалява нивото на желязо в серума, което е причина за поява на анемия, изоставане в растежа и изменения в костната система. Медта повишава активността на половите хормони.
Микроелементите са в достатъчно количество в продуктите, използвани за храна на кучетата и рядко се налага допълнително добавяне.
Витамини.
През 1880 г. Лунин изказва предположението, че в храните от животински произход и в някои други продукти има неизвестни вещества, чиято липса в организма може да доведе до тежки заболявания и смърт. Аналогични предположения правят Сосин през 1891 г. и Пащутин през 1895 г. През 1906 г. английският учен Хопкинс нарича тези вещества "допълнителни хранителни фактори". През 1912 г. Казимир Функ изолира вещество, което при прибавяне към храната на птици, болни от полиневрит, напълно отстранява заболяването. Функ нарича откритото от него вещество "витамин" - което означава амин на живота (наречен така поради съдържанието на аминогрупа в себе си). Названието "витамин" се запазва за всички вещества, участващи в обмяната и оказващи положително въздействие на животинския организъм.
Витамините са сложни органични вещества, които в незначителни количества оказват мощно каталитично действие върху химичните реакции в животинския организъм. Участват в обмяната на водата, минералните вещества, мазнините, белтъчините и въглехидратите. Действието на витамините в организма се приближава до това на ензимите и хормоните.
Във витаминологията са известни над 33 витамина и витаминоподобни субстанции. Желателно е организмът да набавя необходимите количества по естествен път чрез разнообразна и пълноценна храна. По този начин много рядко могат да настъпят хипервитаминози или хиповитаминози. В зависимост от разтворимостта си във вода или мазнини, витамините се разделят на водоразтворими и мастноразтворими.
Към водоразтровимите витамини се отнасят всички от B-групата, а също така и витамините C, P, H.
Витамин B1 (тиамин, аневрин) е първият, който е открит. Още през 1890 г. Айкман (Eijkman) наблюдава на о. Ява болни от бери-бери. Той свързва заболяването им с липсата на някакво вещество, което не се намира в тяхната храна. Именно това вещество изолира от люспите на ориза през 1912 г. Функ и го нарича Витамин B. Този витамин играе основна роля в обмяната на въглехидратите и проводимостта на нервните импулси. Недостигът му в организма води до загуба на апетита. Зрението отслабва, нарушава се нормалната сърдечна дейност и дишането. Често настъпват парези и парализи, завършващи със смърт на кучето. Богати на тиамин са суровите меса, месокостното брашно, черния дроб. Попаднал в храносмилателната система, тиаминът се резорбира през тънкото черво. Значителна част от него се отлага в черния дроб, мозъчната тъкан, сърцето и мускулите.
Витамин B2 (рибофлавин, лактофлавин) е открит през 1933 г. от Варбург и Кристиан (Warburg и Christian). Регулира окислително-редукционните процеси в клетките. Участва в обмяната на въглехидратите. Недостигът му в организма води до намаляване на апетита, влошаване на зрението, опадане на космената покривка. В по-големи количества се съдържа във вътрешните органи, яйцата, млякото и рибата.
Витамин B3 (никотинова киселина, ниацин, пелаграмин, никотинамид, витамин PP) е открит през 1938 г. от Елвейм (Elvehjem), но още през 1926 г. Голдбергер (Goldberger) изказва предположения за неговото съществуване. Активира обмяната на белтъчините и въглехидратите. Регулира храносмилателната, сърдечносъдовата, хормоналната и нервната системи. При недостиг в организма се увеличава саливацията, а апетитът намалява. Кучетата стават апатични, парализират се, получават нервни припадъци. Богати на никотинова киселина са суровото месо, месокостното и рибното брашно, черния дроб, млечните продукти, бирената мая.
Витамин B5 (пантотенова киселина, пантенол) е изолиран като химично вещество през 1933 г. от Уйлямс (Williams), но едва през 1940 г. е установена структурната му формула. Намира се в зелените растения, бактериите, дрождите, житните зърна и трици, черния дроб, млякото, яйчния жълтък и др. Главното депо на пантотенова киселина в организма на кучето са черния дроб и бъбреците.
Витамин B6 (пиридоксин, адермин) е открит през 1935 г. от Бич, Хавус и Гьорги (Bich, Havus и Gyoergy), а през 1938 г. е синтезиран от Фолкерс и Харис (Folkers и Harris). В последствие се установява, че около 36 субстанции имат действие, подобно на пиридоксина, поради което във витаминологията се говори за групата на витамин B6. Участва в регулирането на мастната и белтъчната обмяна, съдейства в процесите на кръвообразуването. При недостиг се увреждат кръвотворната и кръвоносната системи. В по-големи количества се съдържа в месото, черния дроб, бъбреците, яйцата и млякото.
Витамин B12 (цианкобаламин) е открит през 1948 г. от Смит (Smith) и независимо от него - от Райкс (Rickes), а няколко години по-късно Ходкин (Hodgkin) и екипът му установяват неговата химична структура. В резултат на многобройни изследвания е установено, че редица вещества със сроден характер имат подобна на витамин B12 активност. Такива са оксикобаламин, нитрокобаламин, сулфокобаламин, йодокобаламин и др. Цианкобаламинът е един от най-активните регулатори и стимулатори на регенерацията на тъканите и органите в организма на кучето. Оказва мощно липотропно действие в черния дроб - спомага за извличане от чернодробните клетки на отложените в тях излишни количества неутрални мазнини. Цианкобаламинът е един от най-важните фактори, стимулиращи кръвообразуването и по-специално узряването на еритроцитите в костния мозък. При кучетата рядко настъпва хиповитаминоза. Изразява се в загуба на апетита, изоставане в растежа, анемия. В големи количества цианкобаламин се съдържа в месото, бъбреците, сърцето, млякото, месокостното и рибното брашно.
Витамин Н (биотин) е с универсално биологично значение. Съдържа се в бирената мая, черния дроб, бъбреците, сърдечния мускул и др. Влиза в състава на редица ензимни системи. Стимулира образуването на ненаситени мастни киселини в черния дроб.
Витамин C (аскорбинова киселина) е изолиран от над-бъбречните жлези през 1927 г. от Сценот и Гьорги (Szenot и Gyoergy). Участва в окислителните процеси, подпомага растежа, повишава издържливостта на кучетата, увеличава съпротивителните сили на организма. Изключително необходим е за бременни, кърмещи, растящи и болни животни. В храната витамин C може да бъде включен в по-големи количества, когато кучето е подложено на силно физическо натоварване или е в състояние на стрес (транспортиране, смяна на обстановка или собственик и др.). В по-големи количества се съдържа в храните от растителен произход, в млякото и млечните продукти.
Към мастноразтворимите витамини спадат A, D, E, K и F.
Витамин A (ретинол, антиксерофталмин) е открит благодарение работата на редица учени (Stepp - 1909, McCollum и Davis - 1913-1915, Osborne и Mendel - 1915). През 1930 г. Moore доказва, че съдържащият се в растителните продукти провитамин A (каротин) се превръща в животинския организъм във витамин A. При кучетата превръщането на каротина във витамин A е недостатъчно за задоволяване нуждите на организма. Това изисква в менюто на кучето да има храни от животински произход - черен дроб, мозък, яйца, мляко. Витамин A подпомага нормалния растеж и развитие на кученцата. При недостиг настъпва начупване на космената покривка, изоставане в растежа, забавяне смяната на зъбите, потъмняване на роговицата на очите, отслабване на зрението. Възможно е да настъпи пълно ослепяване. Появяват се стомашни и чернодробни заболявания. Намалява възпроизводителната способност.
Витамин D (калциферол) предпазва кученцата от рахит. За пръв път е синтезиран в чист вид през 1936 г. Съществуват няколко провитамина и няколко вещества с различна витаминна структура, но всички са със стеролова структура. От цялата група два имат най-голяма витаминна активност. Това са витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Холекалциферолът е природносрещаният активен витамин D. Ергокалциферолът се получава чрез ултравиолетово облъчване на ергостерола.
Витамините от групата D подпомагат резорбцията на калция и фосфора от червата и наслояването им в костите. Недостигът на витамин D води до нарушения в централната нервна система. Богати на калциферол са рибеното масло, млякото и редица продукти от животински произход.
Витамин E (токоферол) е открит през 1923 г. от Бишоп и Еванс (Bishop и Evans), но едва през 1936 г. Evans го получава в чист вид. Известни са 7 типа токофероли с различна активност. Най-мощен от тях е алфа-токоферолът. Витамин Е не се синтезира в организма на кучето. Набавянето му става чрез някои храни от растителен произход. Съдържа се и в суровото мляко, яйцата, месото (незначителни количества). Основната му физиологична функция е свързана с размножителния процес. При недостиг се понижават оплодителните способности на яйцеклетките, нарушава се вгнездяването на зиготите, а при бременните кучки е възможна резорбция на ембрионите. При разплодните мъжки кучета недостигът на витамин E води до понижаване на сперматогенезата, мускулна дистрофия, поражения на черния дроб. Мъжки кученца, родени от майки, при които е имало недостиг на витамин E в храната, са с понижена оплодителна способност на сперматозоидите, когато настъпи половата им зрялост. Витамин E оказва влияние върху тъканното дишане и окислителните процеси. Резорбцията му се осъществява предимно в тънките черва, но за нормалното му усвояване от организма на кучето, е необходимо в храната да се съдържат достатъчно мазнини.
Витамин K (филохинон) е открит през 1929 г. от Дам (Dam). Свързан е с кръвотворните процеси в организма. Това негово действие се дължи на влиянието, което оказва върху синтезирането на протромбин и други вещества, които са необходими за нормалното кръвосъсирване. Недостигът му води до вътрешни кръвоизливи, поява на кръв в урината и изпражненията, трудно зарастващи рани. Наблюдава се понижаване на апетита, спадане нивото на хемоглобина. За предпазване от недоимък е необходимо в храната на кучето постоянно да е включено месо, субпродукти и някои растителни храни като коприва, спанак, тикви.
Антивитамини.
Представляват химични вещества, принадлежащи към групата на т. нар. антиметаболити. Това са биологично активни вещества, близки по химична структура до метаболитите (витамини, хормони и др.), които осигуряват и катализират нормалното развитие на метаболитните процеси, но за разлика от тях потискат или унищожават биологичното им действие в животинския организъм. Няма витамин, спрямо който да няма открити вещества с антивитаминни свойства. В хранителните вещества антивитаминните субстанции са в сравнително малка концентрация, порати което практическият им антивитаминен ефект е незначителен. Проблемът за антивитамините има научно значение върху непосредственото хранене на животните и при производството на храни за кучета.
Николай Атанасов
ГОТОВИ ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
През последните няколко години в нашата страна се появиха разнообразни, фабрично произведени храни. На базата на лични контакти с водещите световни фирми и анализите и съпоставянията, които съм извършвал, препоръчвам на притежателите на кучета да използват за своите любимци храната на Purina (САЩ), Royal Canin (Франция), Bosch (Германия), Bento (Белгия). Има и други фирми, произвеждащи храни с не по-лошо качество, които също мога да препоръчам, но за жалост те не са известни в нашата страна. Това са Shur-Gain (Канада), Bewital (Германия), Mera Dog (Германия), Columbia (Германия), Diana (Германия), Magnum (САЩ), Morando (Италия) Arden Grandge (Великобритания) и др. Значителни успехи в производството на качествени храни постигнаха редица фирми в Чехия и Унгария.
На пазара се срещат и храни за кучета - българско производство. Някои от тях съм проверил в личната си практика. В повечето случаи хранителната им стойност по отношение на кучешкия организъм е нищожна. Има и такива, чиито производители ги рекламират по образец на водещите световни фирми и парадират за лабораторно доказан висок % на усвояемост. Това ме амбицира да заложа през 1997 г. експеримент с българска гранулирана храна, който бе повторен няколкократно до 2000 г. Освен чрез директно изхранване, гранулите бяха подложени и на химичен анализ. Констатирах разминаване между лабораторните данни и посоченото в придружаващата реклама. В опитите, свързани с консумация, част от кучетата от опитната група въобще не проявяваха интерес, а други само след няколко хранения отказваха да ядат и предпочитаха гранулираната храна на кучетата от контролната група. При някои от опитните животни (кахетични, живяли като безпризорни до започване на експеримента) се наблюдава спадане на апетита, но стремежът към храната се запази през целия контролен период. При тях обаче, настъпиха алиментарни аномалии, изразени в стомашно-чревно разстройство. Като контролна храна (спрямо която съпоставях българските гранули, заложени в опита) използвах Purina, Bosh, Bento и Friskies. За отбелязване е, че някои от опитните кучета предпочитаха да консумират кухненски отпадъци вместо заложените в опита български гранули. През 2000 г. заложих опит с друга храна, произведена от същия производител. В един от случаите не успях да направя никаква констатация, тъй като кучетата от опитната група отказаха напълно да консумират предоставените им гранули.
Причината за ниската хранителна стойност на българските храни (не само в изведения от мене опит) е в преобладаването на непълноценни компоненти, които не са в състояние да задоволят организма с Белтъчини и Мазнини от животински произход, за каквито е пригодена храносмилателната система на кучето. Растителните храни, като основен носител на Въглехидрати и частично необходимата за храносмилането целулоза, се явяват като добавъчни. В повечето български продукти те имат водещ характер. Това прави дажбата нискоенергийна и излишнообемна, което се отразява както върху физиологията на кучето, така и върху неговото здраве и оптимална ползователност.
Николай Атанасов
ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ И ЕНЕРГИЕН БАЛАНС
НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
При разграждането на храните, в организма се отделя топлинна енергия, поради което тяхната пълноценност се определя в калории. Една калория (cal) е количеството топлина, необходимо за повишаване температурата на 1 кг вода от 14,5 0С до 15,5 0С. Тъй като това е малка величина, в храненето като мерна единица се използува килокалорията (Kcal), която е равна на 1000 калории. Международната единица за определяне енергийната стойност на хранителните продукти е килоджаулът (KJ). Една Kcal се равнява на 4,184 KJ, а един KJ е равен на 0,239 Kcal.
При изгаряне в организма въглехидратите, белтъчините и мазнините отделят следните количества енергия:
- 1 гр Въглехидрати отделя 3,75 Kcal или 15,75 KJ;
- 1 гр Белтъчини отделя 4,00 Kcal или 16,8 KJ;
- 1 гр Мазнини отделя 9,00 Kcal или 37,8 KJ.
За немско овчарско куче със завършен растеж, потребността от енергия за едно денонощие през лятото е 70 Kcal на 1 кг тегло. През зимните студени месеци за едно денонощие на 1 кг тегло трябва да се осигурява 80-90 Kcal енергия. Енергийният баланс винаги трябва да се отчита и на базата на натовареността на кучето - за каква работа се използва и по колко часа на ден работи.
Николай Атанасов
ХРАНА ЗА КУЧЕТО,
ТЕХНИКА НА ХРАНЕНЕ И ВОДА
1. Храна за кучето.
Храната трябва да е разнообразна. В опитни условия е установено, че при консумация само на мазнини смъртта настъпва след 65-70 дни. При хранене само с белтъчини смъртта настъпва след 35-40 дни и при хранене само с въглехидрати - след 30-35 дни.
През зимните месеци количеството на мазнините в ежедневната дажба се увеличава. През лятото количеството се намалява, но не трябва да спада под 1 гр на килограм тегло.
Основна храна за кучето е месото и субпродуктите. В дажбата е неотменно и наличието на храни от растителен произход. Това са различни видове брашна, зеленчуци, плодове, кореноплоди. Освен по разнообразие на продуктите и ниво на сухото вещество, дажбата трябва да е балансирана и по отношение на минералните вещества и витамините.
Храни от животински произход. Характеризират се с богато съдържание на белтъчини, мазнини, минерални вещества и са високо калорични.
Месото (Holme, 1982) от различните животни, без лойта, съдържа до 25% белтъчини, от 2 до 9% мазнини и до 75% вода. Усвояемостта му е 95-99%. Не по-малко от 25% от месото трябва да се дава в сурово състояние, след като предварително е проверено от ветеринарномедицинско лице.
Костите са бедни на белтъчини, но са богати на минерални вещества. Съдържат около 34% калций и 18-19% фосфор. По съдържание на калций и фосфор 15 гр кости се равняват на 1 кг месо. Като самостоятелна храна не се използват, но задължително трябва да присъстват в менюто. Особено необходими са за млади и растящи кучета, бременни и кърмещи. Не бива да се злоупотребява с консумацията им. Те обременяват храносмилателната система и предизвикват обстипация.
Животинските мазнини са богати на енергия, високо калорични са и съдържат в големи количества мастноразтворими витамини. Мазнина, в която е пържено не се дава на кучета. Тя е наситена с токсични вещества, включително и канцерогени.
Млякото е основна храна за малките кученца. Бедно е на желязо и витамин D, но е добър източник на калций, фосфор, висококачествени белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамин A и витамини от групата B.
Яйцата са добър източник на желязо, белтъчини, рибофлавин, фолиева киселина, витамин B12, витамин A, витамин D, витамин C, въглехидрати. Количеството на витамините от групата B е по-голямо в жълтъка. Кучетата не трябва да се хранят със суров яйчен белтък.
Храни от растителен произход. Богати са на въглехидрати и витамини. Усвояват се до 80-90% от организма на кучетата. Необходимо е да се подлагат на предварителна термична обработка поради трудната смилаемост на влакнините.
2. Техника на храненето.
След раждането основната храна за кученцата е майчиното мляко. Отличава се с добра усвояемост и голяма хранителност. По състав на основните компоненти превъзхожда млеката на много от селскостопанските животни. Бейнс (Baines, 1981) установява, че в 100 гр кучешко мляко се съдържат 8,1 гр белтъчини, 9,8 гр мазнини, 3,5 гр захари, 0,28 гр калций, 0,22 гр фосфор и 120 Kcal енергия.
Мазовер (1960) посочва, че за лактационен период от 43 дни кучките отделят до 33 л мляко. Според Хартл (Hartl, 1970) за същия лактационен период млякото, което отделят женските немски овчарски кучета е около 27 л. При мои проучвания през 1988 г. съм установил, че немските овчарски кучета за период от 5-ия до 38-ия ден на лактацията отделят около 26 л мляко. Лактационната крива нараства до 21-ия ден, а секреция на мляко се наблюдава до 45-ия ден. Млечността се влияе в голяма степен от състава на дажбата, нивото на хранене и начинът на отглеждане.
Кърменето на кученцата трябва да продължи не по-малко от 40-45 дни. Ако са повече от 5 на брой, от втората седмица след раждането започва тяхното подхранване. При по-голямо кучило подхранването започва още от 7-ия ден. Според Бьорк (Bjoerck, 1957) пълноценна и добре балансирана е следната смес: 800 мл краве мляко, 200 мл сметана с 12 % масленост, 1 бр яйчен жълтък, 6 гр стирилизирано костно брашно, 4 гр лимонова киселина, 0,6 мг витамин A и 0,0125 мг витамин D. При собствен опит с подхранване от 10-ия ден съм получил добри резултати със следната смес: на 1 л сварено краве мляко се добавят 2 сурови жълтъка от кокоши яйца, 5 мл витамин C, малко сол и захар, така че да не се чувства нито соленост, нито сладникавост. Сместа се предоставя с биберон, след като кученцата са изсукали млякото на майката. От 20-ия ден се дават по 2-3 перли рибено масло. Количеството му се увеличава успоредно с възрастта.
Редица водещи фирми са разработили и предлагат на пазара изкуствено мляко за кученца. През 1974 г. Муса (Мussa) провежда експеримент, при който контролна група кученца е приемала майчино мляко, а опитната група е хранена с изкуствено мляко. Въпреки еднаквите условия на отглеждане, в края на експеримента, който продължил 30 дни, среднодневният прираст на опитните кученца бил с 23,14 % по нисък от този на кученцата, кърмени от своите майки.
През бременността хранителните вещества са необходими не само за поддържане на организма на кучката, но за развитие на ембрионите. От момента на заплождането в дажбата се увеличава участието на белтъчините, минералните вещества и витамините. След 30-ия ден от бременността се увеличава броят на храненето за сметка на обема на дажбата за всяко хранене. Няколко дни преди окучването апетитът може да спадне. Възможно е да се стигне до пълно отказване на храна. Това е естествено и животното не бива да се насилва или да се предполага, че е болно.
По време на лактация на кучката се дава предимно месо, сирене, суров яйчен жълтък и прясно мляко (ако не предизвиква растройство). Бременната и кърмеща кучка трябва да има постоянно осигурена чиста питейна вода.
Храната трябва да е разнообразна. В противен случай настъпва извращаване на апетита. Появяват се стомашно-чревни, минерално недоимъчни и витамино недоимъчни заболявания.
3. Вода.
При настъпване на общо обезводняване на организма (дехидратация) възниква жажда. Централните нервни механизми, които регулират съдържанието на вода в организма се намират в хипоталамуса на междинния мозък, в лимбичната област и в мозъчната кора. Съвкупността на тези нервни механизми обособяват така наречения "център на жаждата". Стимулите за пиене на вода се появяват, когато около 1% от вътреклетъчната вода напусне клетката. Загубата на телесна вода в количество, равно на 0,5% от теглото на кучето, е прагът, при който възникват стимули за пиене.
Водата е основна съставна част на организма. В различна степен се съдържа във всички хранителни продукти. Немското овчарско куче приема дневно около 2-3 л вода. Това количество не е постоянно и зависи от редица фактори. При усилена работа и в горещите дни нуждата се увеличава. Потребността от вода се променя и от физиологичното състояние на животното - болест, бременност, лактация. По-темпераментните кучета пият по-често вода. Количеството на приетата вода е по-голямо, когато кучето се храни с гранули. Информацията за сухостта на храната се предава от рецептори, които са разположени в устната кухина и глътката.
Кучетата пият вода бързо, на големи глътки, като подвиват езика си подобно на лъжица (лочат).
Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
