|
В кинологията, с изключение при експерименталните цели, се прилага единствено чисто (чистопородно) развъждане (purebreeding). В най-широк смисъл то представлява съешаване на индивиди, диференциращи се по несъществени признаци, които не могат да окажат отрицателно влияние на породата . Чистопородното развъждане се различава от разнопородното кръстосване само количествено, но не и качествено.
МЕТОДИ НА РАЗВЪЖДАНЕ В КИНОЛОГИЯТА В кинологията, с изключение при експерименталните цели, се прилага единствено чисто (чистопородно) развъждане (purebreeding). В най-широк смисъл то представлява съешаване на индивиди, диференциращи се по несъществени признаци, които не могат да окажат отрицателно влияние на породата . Чистопородното развъждане се различава от разнопородното кръстосване само количествено, но не и качествено. При съешаването на две еднопородни кучета разликите, които се наблюдават в генотипа често са в почти същата голяма степен, както при кръстосването на индивиди от различни породи. Това е така, защото отделните кучета, макар и от една порода, са хетерозиготни по няколко, а в някои случаи и по много признаци. Чистопородното развъждане не може да гарантира предпазването от разпадане на признаците в потомството. Биологичните особености на чистото развъждане са почти същите както при хомогенния подбор. При чистото развъждане се установяват генетичните параметри и по-реално се прогнозира ефекта от селекцията. При него се запазва и се развива препотентността на разплодниците, съхраняват се основните качества на породата, осигурява се най-добрата приспособимост на кучетата към конкретни условия на живот. В основата на източниците за усъвършенстване на породата и за поддържане на нейната жизненост са разнообразието и изменчивостта, присъщи на породата. Колкото по-високо селекционирана е една порода (колкото е по-културна), толкова по-голямо е това разнообразие и то се поддържа чрез изграждане на структурата на породата с нейните елементи: отродия , типове , линии . За поддържане на разнообразието в породата най-голямо значение има изкуственият отбор. В значителна степен влияят и условията на околната среда. При чистото развъждане се отделя значение на произхода на животните . То се осъществява чрез различни методи на отбор и подбор. Всяка порода има стандарт. Качествата на преценяваните кучета се съпоставят със стандарта. Стандартът трябва да е реален и устойчив, поради което периодично се анализира и актуализира. По този начин се осъществява прогресът на породата . При чистопородното развъждане се прилагат два метода на съешаване: родствено (инбридинг) и неродствено (аутбридинг). Чрез инбридинга се повишава хомозиготността по отношение на ценните качества на кучетата, които имат висока племенна стойност. Ако не се познават достатъчно основните характеристики на инбридираните кучета или ако се увеличи коефициентът на родство над допустимия минимум, може да се отслаби конституцията на кучетата, да се появят нежелани, рецесивни гени. В някои случаи продължителното чистопородно развъждане може да доведе до прекомерно изравняване качествата на индивидите . В такива случаи ефектът от селекцията намалява все повече, конституцията и служебните качества се влошават. Този нежелан ефект от чистопородното развъждане може да се отстрани чрез освежаване на кръвта . Освежаването на кръвта се изразява във включването на неродствени разплодни кучета, които са от други линии или са в териториална отдалеченост. Най-важното изискване е наследствеността им да е обособена при други условия на отглеждане и селекция. Чрез чистопородното развъждане посредством линиите и фамилиите се раздробява сложната наследственост на породата, създават се повече варианти за затвърдяване, а впоследствие - и за засилване на появилите се нови изменения. Когато се говори за линейно развъждане , се разбира развъждане на породи, разчленени на обособени групи от висококачествени родствени животни - линии . Линиите могат да бъдат : - генеалогични ; - заводски ; - инбредни ; - специализирани. Всяка линия носи името на своя родоначалник. Генеалогичната линия се обособява от потомците на ценен разплодник, без да се предявяват конкретни изисквания към техните качества. Заводската линия се обособява от кучета, които освен, че са от една порода имат сходство с родоначалника на линията по екстериор и качества. Ценните линии понякога се разрастват до такава степен, че проникват в цялата порода и влияят върху нейното по-нататъшно развитие. Породата може да се поддържа при наличието на не по-малко от 5-6 линии. Отделни кучета от заводската линия могат да се използват за залагането на нова заводска линия . Заводската линия нормално може да съществува до 8 поколения , след което преминава в генеалогична линия. Структурата на породата се оформя от заводските линии. Методите за създаване на заводска линия винаги са конкретни . Те зависят от наследствеността на родоначалника и на неговите потомци , от мащабите, в които се провежда селекцията , от възможностите за отбор при потомството на родоначалника , от условията на околната среда и др. Създаването на заводска линия преминава през няколко етапа : Първият етап е откриване на желаното куче, което да се използва за родоначалник на линията. Вторият етап е увеличаване размера на линията чрез увеличаване броя на потомците. Това се извършва като се подбират кучки с висока развъдна стойност, при които са добре изразени сходни с родоначалника тип и качества (прилагане на еднороден подбор). Третият етап е типизиране на линията чрез отделяне на кучета, които се открояват като размножители, носещи до най-голяма степен ценните качества на бащата (родоначалника на линията). Когато в линията е налице повече от един продължител, тя се разклонява на клонки . Четвъртият етап е закрепване на типа на линията чрез вътрелинеен подбор. Според необходимостта се прилага различна степен на родствено съешаване. Тъй като линията е част от породата, тя носи нейните характерни особености. Същевременно линията има свои особености, които й придават собствен облик и я характеризират като самостоятелна група. Линията трябва да съдържа в себе си достатъчно кучета, за да може да съществува продължително без опасност от бързо разпадане. При различините породи кучета броят на животните от една линия е различен в зависимост от степента на селекционно усъвършенстване, до което е достигнала съответната порода. Освен че породата има свой стандарт, всяка една от обособените в нея линии също има собствен стандарт , който характеризира самостоятелната й обособеност. Същевременно, чрез кучките във всяка линия участват животни от други линии. Линията е изменчива и всяко ново поколение внася характерни особености, които се развиват чрез прилагания отбор. Продължителността на нейното съществуване е до 3-4 поколения . В някои случаи консолидацията й може да се съхрани до 7-мо - 8-мо поколе-ние, но качествата постепенно се влошават и тя се прекъсва . Когато линията бъде подобрена с друга линия, в развъждането се говори за "заглъхнала линия", "стеснена линия" или "закрита линия". Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
