|
Усещането може да се дефинира като отражение на отделни свойства на предметите от външния свят или на състоянието на вътрешните органи при непосредственото въздействие на дразнителите. То възниква в резултат на дразнител, чието въздействие върху съответния рецептор поражда дразнене. Като последица се оформя и самата възбуда - възниква процес. От рецептора дразненето се предава на аферентните пътища, за да стигне до центъра на същия рецептор в кората на главния мозък, където се формира усещането. Всеки рецептор възприема и предава на мозъка определено въздействие от реалността. Тази специфичност на усещанията - да отразяват определена форма на движението на материята при строго детерминиране на рецептора, се нарича модалност на усещането. Тя придава на усещанията качествена характеристика.
УСЕЩАНЕ, ВЪЗПРИЯТИЕ, ПАМЕТ, ВНИМАНИЕ 1. Усещане.
Усещането може да се дефинира като отражение на отделни свойства на предметите от външния свят или на състоянието на вътрешните органи при непосредственото въздействие на дразнителите. То възниква в резултат на дразнител, чието въздействие върху съответния рецептор поражда дразнене. Като последица се оформя и самата възбуда - възниква процес. От рецептора дразненето се предава на аферентните пътища, за да стигне до центъра на същия рецептор в кората на главния мозък, където се формира усещането. Всеки рецептор възприема и предава на мозъка определено въздействие от реалността. Тази специфичност на усещанията - да отразяват определена форма на движението на материята при строго детерминиране на рецептора, се нарича модалност на усещането. Тя придава на усещанията качествена характеристика.
В обонятелния анализатор се формира обонятелно усещане, в слуховия - слухово, в зрителния - зрително. Анализаторът, който включва в себе си рецептор, аферентни нерви и участък от мозъка, представлява анатомофизиологическия апарат на усещането. В тази верига на движение на енергията, която е породена от външния дразнител и е трансформирана в нервен процес, се развиват поредица от парциални форми на процесуалната същност на усещането. По този начин се обогатява неговата динамична характеристика. Усещания се формират и в по-слаба форма в разклоненията на анализаторните центрове, където се извършва връзката между отделните анализатори. Анализаторните центрове нямат статична локализация. Понякога слабо дразнене на определен анализатор предизвиква повишаване усетливостта на друг анализатор (шумов дразнител е в състояние да повиши усетливостта на зрителния анализатор). По този начин се обособява т. нар. "сенсибилизация" като форма на повишена чувствителност.
Според специализираната функция на рецепторите и начина на информационно въздействие, усещанията могат да се разделят на интероцептивни, проприоцептивни и екстероцептивни.
Интероцептивните усещания дават информация за състоянието на вътрешните органи на организма. Към тях спадат жаждата, гладът и др. Свързани са със задоволяването на органическите потребности на кучето.
Проприоцептивните усещания дават информация за положението на тялото в пространството. Към тази категория може да се причисли и усещането за равновесие, не-зависимо, че то се формира въз основа на поредица от мозъчни компоненти - участие на подкорието, малък мозък, вестибуларен апарат.
Екстероцептивните усещания са обобщаващо название на тактилните, обонятелните, вкусовите, слуховите и зрителните усещения.
Усещането позволява на кучето да възприема предметите и явленията непосредствено. Силата на усещането е във факта, че обектът и субектът са в единство, а дразнителят и образът - в тясна връзка. Праговете на усещане имат различна сила както при различните анализатори, така и при едни и същи анализатори в различните кучета. Праговете на усещане са зависими от възрастта, пола, тренираността, а в някои случаи и от породата.
Продължителното въздействие на даден дразнител върху рецептора притъпява реактивността на коровите клетки на анализаторите и води до изчезване на усещането. Процесът на изменение на усетливостта под влияние на дразнителите, предизвикващи усещания, или под влияние на настъпили изменения в процесите на възбуждане и задържа-не в централните отдели на анализаторите формира адаптацията. По сила тя не е еднаква при различните видове усетливост. Слуховият анализатор се поддава много трудно на адаптация. Адаптацията за обоняние е различна при различните видове миризми. Адаптацията за допир настъпва много бързо, докато при болка почти не настъпва. Като процес на изменения, които настъпват в рецепторите, съответно - променяне на възбудимостта в кората на мозъка, адаптацията има значение за здравословното състояние на кучето.
2. Възприятие.
Способността на кучето да получи информация за даден обект (предмет) в неговата цялостна структурност, да извърши нагледно-действен анализ на елементите на този обект, да го сравни с по-ранна информация, формирана на базата на минал опит, се нарича възприятие. Възприятието отразява предметите и явленията в цяло. Неговата психо-физиологическа дефинираност може да се сведе до следното определение: Възприятието е познавателен психичен процес, отразяващ свойствата на предметите от външния свят при тяхното непосредствено въздействие. В своята статичност възприятието се характеризира със свойствата цялостност, константност, обемност, точност, детерменираност на образа от съответния обект.
Динамичната характеристика на възприятието се разкрива чрез неговата предметност, скорост, интензивност, структурност, и др.
Предметността се свежда до способността на кучето да съотнесе и съпостави получената информация с обекта, от който е получена. Този процес се нарича "обективиране на субективното". Той е лесен, защото както образът (възприятието) е в кучето, така и обектът, който го е предизвикал е пред него. От предметността на възприятието частично произтича и ориентировъчната функция на психиката, която е от жизнено значение за кучето в средата. Чрез ориентировъчната функция на психиката, на базата на обратните връзки, се реализира и регулиращата функция на поведението на кучето, осъществява се адекватен контакт с околността. Посредством предметността кучето изработва съответно поведение спрямо средата, в която се намира, сменя формите на възприемане, адаптира се.
Скоростта на възприятието зависи от характеристиките на обекта и по-конкретно - от това, което кучето има да възприема при поетапно протичане на процесите като забелязване, диференциране на частите, кодиране на информацията. Скоростта на възприятието е изключително важен показател при подбора на кучета според бързината им на реагиране.
Силата, с която даден обект въздейства върху сетивата на кучето, определя силата на протичане на процеса възприятие като определя и въздействието на възприятието върху другите психични процеси. Динамиката на протичане на процеса до голяма степен е функция на интензивността на възприятието.
Възприятието е активен процес на търсене, опипване и проследяване. В този процес моторните действия имат водеща роля. Когато се прави анализ на процеса възприемане, се вземат под внимание следните видове движения:
- търсещи - тези, чрез които се осъществява или формира т. нар. "изходна позиция на възприемането";
- гностически - тези, чрез които се осъществява опознаването на обекта;
- сакадически - скокообразни премествания на рецепторите, предимно на очите, от един обект към друг с голяма бързина.
Въз основа на анализаторите възприятията биват тактилни, обонятелни, вкусови, слухови, зрителни.
Въз основа на формите, необходими за съществуване на материята възприятията биват за пространство, за време, за движение.
Възприятието за пространство вклучва в себе си формата, големината, обемността, отдалечеността и посоката на обекта. Механизмите на възприятието за пространство се свеждат до нервните връзки между двете полукълба, т. нар. "комисурални връзки". Формата на обекта се възприема чрез тактилния, зрителния и кинетичния анализатор. Самото възприемане на формата на обекта като процес зависи от неговата големина, осветеност, контрастност, разстояние до очите и др. Възприемането на големината на обекта се осъществява чрез механизмите на акомодация и конвергенция и зависи от големината на изображение върху ретината на окото. Обемността и отдалечеността на обекта се възприемат благодарение на бинокулярното зрение.
Възприятието за време служи за ориентация на кучето в средата. Като негови механизми се посочват смяната на възбуда със задържане, угасване на процесите. Възприятието за време няма специални анализатори. Неговите механизми са функционални.
Механизмите на възприятието за движение са зрителния и кинетичния анализатор, а неговите обективни параметри са скорост, ускорение и посока на движение. Посоката на обекта се определя от мястото му на изображение върху ретината на окото или от положението на кучето спрямо него.
Възприятие се поражда единствено в случаите, когато даден дразнител задейства един или няколко рецептора. Когато дразнителят прекрати своето действие върху рецептора (рецепторите), възприятието изчезва. Процесът на възприемане не е механичен. За съжаление той все още остава не напълно изяснен за науката. По всяка вероятност кучето осъществява подбор на информация, която посредством специални механизми на отхвърляне или пропускане на определени сигнали може да бъде ограничена. Не е за пренебрегване фактът, че подборът на информация може да се определя от конкретните потребности на организма. На-пълно възможно е кучето да подбира информацията на осно-вата на ориентировъчния си рефлекс. Логично е да се допусне, че подбирането на информация се осъществява под влияние и на трите, изброени погоре форми.
3. Памет.
Физиологичната теория на паметта се основава на постиженията в областта на изследването на Висшата нервна дейност, на нейните закономерности, на протичането на възбудните и тормозните процеси в кората на мозъка. Руският лекарфизиолог Иван Сеченов (1829-1905) определя паметта като "способност за възпроизвеждане на усещанията". Идеите му за рефлексната природа на психичните процеси са представени в "Рефлекси на главния мо-зък" (1863), а впоследствие са доразвити от И. П. Павлов.
Постиженията в областта на неврофизиологията и по-точно, в установяване ролята на контактите между изходните аксони на дадени нервни клетки с дендрините на други клетки спомагат за разкриването на механизмите на процесите на паметта и най-вече - за прехода от кратковременна в дълговременна памет.
Биохимичните изследвания във връзка с проучването на т. нар. "биохимични реакции" - образуване на протеини, наличие на необратими биохимични изменения в клетките и изследванията в областта на носителя на генетичната памет - Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) и Рибонуклеиновата киселина (РНК), формират генетичната теория за паметта. Науката е вникнала в онтогенетичните възможности на запомнянето благодарение на изследванията на РНК като количествен носител на кодова информация.
За образуване на рефлекси от изключително голямо значение са механизмите на паметта. Условнорефлекторно действие не може да бъде осъществено, ако кучето не е в състояние да запомни отделните сигнали, команди, обстановката, в която се намира и т. н. Все още липсва единно становище за паметта. Най-общо, под памет се разбира способността на мозъка за различен период от време да фиксира следите, образуващи се в резултат на възприемането на предметите и явленията на околната среда, след прекратяване на тяхното действие.
Паметта се характеризира със статичност и динамичност. Към свойствата, определящи статичната характеристика на паметта спадат:
- многоканалност;
- многоравнищност;
- многовариантност;
- косвена детерменираност;
- адекватност.
Под многоканалност на паметта се разбира нейното осъществяване чрез екстеро- и интерорецепторите. Всеки от тях носи информация в рамките на даден диапазон, чиято основа е в своеобразната специализация на рецептори, аферентни пътища и корови клетки.
Под многоравнищност на паметта се разбира равнищата, чрез които се реализира нейното съхранение. Те са физиологическо, биохимично, логическо и психично.
Като многовариантност паметта е процес, при който се помнят различни форми и явления. На лице са различните типове памет, които споменаваме по-долу в текста.
Под косвено детерминиран процес на паметта се разбират паметовите процеси запомняне, съхранение и възпроизвеждане, които протичат въз основа на по-рано получена информация посредством други процеси.
Една от значимите характеристики на паметта е нейната адекватност, която е с много широк диапазон - адекватност на дразнителите, адекватност на съхранението и възпроизвеждането, адекватност на забравянето по отношение на възприетото и запомненото.
Паметта се изгражда от три обособени и сравнително самостоятелни процеса:
- запомняне на постъпващата информация;
- съхраняване на постъпилата информация;
- възпроизвеждане на съхранената информация.
Съществува два вида памет - дълготрайна и краткотрайна, а така също и няколко типа памет - емоционална (запомняне на преживяни чувства), двигателна, зрителна, слухова, обонятелна, вкусова. [При човека, освен изброените типове има и словесно-логична памет, бел. моя].
Краткотрайната памет е свързана с промени във функционалното състояние на мозъка, с циркулиращи по затворена нервна верига импулси, които изчезват, без да оставят следи. Ако импулсите продължат да циркулират дълго време, настъпват структурни изменения в нервните клетки и задържане на информацията в дълготрайна памет.
Дълготрайната памет може да съхранява информацията за неограничено време. Тя е свързана с известни изменения в коровите клетки и от това се определя нейната далечна перспективност. Процесът на стабилизация на дълготрайните следи в нервните клетки на главния мозък се нарича "консолидация". Измененията в коровите клетки в резултат на импулсите пораждат т. нар. "реверберационни процеси" (движение на информацията по затворени кръгове), които осигуряват дълговременното запомняне.
Запомнянето като процес, независимо дали е дълготрайно или оперативно, се осъществява не само чрез реверберация, но и чрез прекодиране и кодиране, реконструкция и интерференция на запомнения материал.
Запомнянето е процес на запечатване на възприетото чрез свързването му с по-рано запомненото и съхраненото. По-нататъшното протичане на процесите в паметта зависи от това, как се е осъществило запомнянето. До каква степен кучето ще запомни дадена информация и как ще я запомни зависи от степента, в която тя е включена в сферата на неговата мотивация и потребности. Запомнянето се характеризира с няколко особености, една от които е неговата избирателност. Изборът в запаметяването се определя от мотивите, интересите и потребностите на кучето.
Според Бериташвили (1974) в основата на пространствената ориентация лежи така наречената "образна памет". Според учения всички гръбначни животни - от рибите до човекоподобните маймуни - притежават образна, емоционална и условно-рефлекторна памет. Образната памет има пряко отношение към мисленето. Задържането в паметта на отделни детайли от средата и съпоставянето им със следите, оставени от дълготрайната памет в момент на вземане на решение за изпълнение на адекватно по-веденческо действие, се явява като един от съществените етапи на мисленето.
Същевременно не бива да се извършва пълно отъждествяване на памет с мислене. Най-типичното за паметта е възпроизвеждане на следи от миналото. Характерната особеност на разсъдъка е предугаждане на бъдещите изменения. Паметта в своя чист вид, като апарат за възпроизвеждане на следи от миналото, не може да бъде водещ фактор за оценка на настоящите събития и още по-малко - да бъде апарат за прогнозиране на измененията в бъдеще. Самостоятелно паметта не е достатъчна за опознаване на околния свят.
В процеса на запаметяване и анализиране на дразнителите, голяма роля играе взаимодействието между двете полукълба на главния мозък.
Големият брой нервни процеси, преминаващи през мозъка както вертикално, така и хоризонтално, създават основата за елементарна разсъдъчна дейност. Казано по друг начин - проява на мислене при кучето. Най-характерното свойство на елементарната разсъдъчна дейност при кучето според Крушинский (1977) е "неговата способност да улавя най-простите емпирични закони, свързващи предметите и явленията от обкръжаващата среда и възможност да оперира с тези закони при построяване на поведенчески програми в нови ситуации".
Разсъдъчната дейност се различава от познатите форми на обучение. Тя представлява адаптивно поведение, което може да се осъществи при първото попадане на кучето в необичайна ситуация. Уникалността на разсъдъчната дейност като приспособителен механизъм в разнообразните, постоянно променящи се условия на околната среда, се дължи на факта, че кучето, без специално обучение проявява адекватно на ситуацията поведение и взема решение за конкретно действие.
Разсъдъчната дейност позволява приспособителните функции на организма да се разглеждат не само като универсално саморегулиращи се системи, но и като самоселекциониращи се системи. Под това определение трябва да се разбира способността на кучето да осъществява активен избор на най-адекватни форми на поведение в новите ситуации на околната среда.
Одомашняването е намалило влиянието на естествения отбор. Намалена е необходимостта кучето да взема внезапни решения в среда, създадена му от човека. Това е довело до по-ниско ниво на разсъдъчната му дейност спрямо неговите диви сродници.
Процесите, свързани с мисленето при животните (в частност и при кучето) са експериментирани и най-пълно доказани в научната дейност на бележития руски физиолог-етолог Леонид Викторович Крушинский.
Като проява на елементарна разсъдъчна дейност може да се разглежда способността на кучето към екстраполиране посоката на движение на даден дразнител. Под екстраполация ние разбираме способността на кучето, базирайки се на минал опит да прогнозира бъдещето. Известният писател-природоизследовател Ernest Thompson Seton (1860-1946) (Сетон-Томпсон, 1957) определя екстраполацията като "проява на съобразителност" от страна на животното. В своята автобиография "Следата на един художник-естественик" природоизследователят пише за своята книга "Дивите животни, които познавах" (Wild Animals I Have Known, Hodder & Stoughton, London, 1920), че с нея се "поставя началото на ново, реалистично направление в литературата за животни". В книгата "за пръв път правдиво е обрисувано поведението им (на животните, бел. моя)". В своите произведения Seton-Thompson (1905, 1920, 1923) недвусмислено развива тезата, че дивите животни не са синоним на неубозданост и жестокост, човек трябва да проявява към тях любов и търпимост, а не умраза и ужас, защото той не знае истинската причина за тяхното поведение. На дивите животни са присъщи много от положителните качества, които хората смятат, че са характерни единствено на тях. Разказите на Ситън-Томпсън имат голяма познавателна стойност и са едни от първите художествени произведения с етологическа насоченост.
Подробно въпросите с екстраполацията при различ-ните видове животни са разгледани в трудовете на Крушинский (1958, -59, -66, -68, -70, -74, -75, -76).
За да се направи по-точна формулировка на казаното, че най-характерната черта на елементарната разсъдъчна дейност представлява способността на кучето да овладява емпиричните закони, е необходимо да споменем някои от тях.
Първият "емпиричен закон", от който животното се възползва при екстраполация е "законът за неизчезваемост на предмета". Може да бъде формулиран по следния начин: всеки предмет, който е възприет от рецепторите на кучето, продължава да съществува и след като някаква причина е попречила за по-нататъшното му възприемане.
Вторият "емпиричен закон" може да бъде наречен "закон за непроницаемост на непрозрачния предмет". Формулировката му е следната: предметът се движи в определена посока и попада зад непрозрачна преграда. Пред нея се намира кучето, което не се нахвърля към преградата, а се устремява по посоката на движение и пресреща предмета.
Третият "емпиричен закон" е "закон за вместяемост на обемна примамка във вътрешността на обемна фигура". Животните със силно развити мозъчни функции разбират, че обемната примамка може да бъде поставена във вътрешността на обемна фигура. След като примамката попадне във вътрешността на обемната фигура, животното не е в състояние да я възприема посредством своите рецептори. Въпреки това то се стреми да я достигне, знаейки, че се намира вътре.
Четвъртият "емпиричен закон" е непосредствено свързан с третия. Може да бъде формулиран по следния на-чин: "примамката, поставена във вътрешността на обемна фигура, при придвижване на последната също се движи". Обемната фигура, с поставената в нея примамка започва да се движи. Животното не търси примамката там, където я е забелязало за последен път. То знае, че тя е вътре в обемната фигура и тръгва след нея.
Петият "емпиричен закон" има следната формулировка: "обемната примамка може да бъде поставена в обемна фигура, но не и в плоска". Възприемането на този закон от животното показва, че то може да оперира с математическото свойството "размерност" на фигурата.
Проучването на способностите на животните за усвояване и прилагане на "емпиричните закони" дава възможност за обективно изучаване на елементарната разсъдъчна дейност.
4. Внимание.
За разлика от другите психични процеси, които в различна степен функционално са свързани с някои от физио-логичните особености на мозъка, за вниманието не може да се каже същото. То е регулиращ психиката механизъм, който осигурява протичането на психичните процеси. Към неговите най-общи особености можем да посочим следните:
- насоченост;
- избирателност;
- съсредоточеност;
- интензивност на ангажираните психични процеси.
Под насоченост се разбира фокусирането на едно или друго психично явление в дадена област под влияние на външни дразнители или вътрешни предпоставки.
Под избирателност се разбира диференциацията на обектите в зависимост от тяхната значимост за кучето или в зависимост от тяхното въздействие върху него.
Под съсредоточеност се разбира игнорирането на едни дразнители и продължително задържане върху други.
Вниманието има и свои специфични особености, към които спадат устойчивост, разпределеност, колебание, подвижност, инертност, превключваемост.
Под устойчивост на вниманието се разбира продължителността на съсредоточаване на кучето върху явление или обект.
Друга съществена характеристика на вниманието е неговото колебание, под което се разбира кратковременно неволно изменение в интензивността на ангажираните в дейността психични процеси. Физиологичните механизми на колебанието на вниманието могат да се определят от настъпващите адаптационни процеси, в умората, здравословното състояние и др.
Следващата немаловажна характеристика на вниманието е неговата подвижност, респективно инертност. Подвижността зависи от редица вътрешни механизми, като типологически особености на Висшата нервна дейност, характер на дразнителя, умора на кучето и др.
Способността на кучето за бърз преход от един предмет към друг или от едно действие към друго, определя свойството превключваемост на вниманието. Превключваемостта зависи от съотношението между възбудните и задръжните процеси по отношение на тяхната сила, подвижност и равновесие.
Към характеристиките на вниманието спада и разсеяността. Тя има две форми на изява - положителна и отрицателна. Положителна форма на разсеяност е, когато кучето вследствие на голяма задълбоченост при из-пълнение на дадена дейност, неумело координира действия-та си в други области. При наши проучвания с немски овчарски кучета при вглъбено и устремено проработване на следа, кучето игнорира неравностите по терена, препъва се, но продължава напред. Отрицателната разсеяност намалява годността на кучето да изпълнява дадена дейност. Тя може да се дължи на умора, дисхармония между възбудни и задръжни процеси в кората на мозъка, разгоненост и редица други вътрешни и външни причини.
Според процесите, които протичат, вниманието се разделя на волево, неволево и послеволево. Волята е способност да се преследват и осъществяват желания. Тя е съзнателен стремеж към реализиране на нещо конкретно и е присъща единствено за човека.
Предмет на проучване в кинологията е неволевото внимание, което има за предпоставка действието на самия дразнител с неговите особености (сила, яркост, внезапност и др.). Такива дразнители отклоняват вниманието от една сфера към друга и то остава извън волята на кучето. Например при внезапен изстрел, рязко и неочаквано заслепяване, изненадващ силен шум и др. Неволево внимание може да възникне и в резултат на дразнител, който носи нова, неизвестна до момента информация. На трето място неволево внимание може да възникне в резултат на появяването на значими за кучето дразнители, които предизвикват мотиви за промяна на поведението му (при работа по следа, изведнъж се долавя странична, по-съблазнителна миризма). Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
