|
В своите многостранни взаимодействия с околната среда организмът на кучето е подложен на многобройни въздействия, които са различни по качество и интензивност. Слабите дразнители могат да предизвикат локален отговор. Дразнителите, които са по-силни или продължителни предизвикват в организма специфична реакция, която се отразява на редица органи и системи.
СТРЕСЪТ В своите многостранни взаимодействия с околната среда организмът на кучето е подложен на многобройни въздействия, които са различни по качество и интензивност. Слабите дразнители могат да предизвикат локален отговор. Дразнителите, които са по-силни или продължителни предизвикват в организма специфична реакция, която се отразява на редица органи и системи.
Естественото протичане на поведението може да бъде нарушено в следните случаи:
Първо, когато кучето се опитва да осъществи конкретно действие, но се сблъсква с нещо, което го спира. Тогава, когато става дума за затрудняване само на един стремеж, говорим за препятствие.
Вторият случай е, когато в кучето се активират два несъвместими стремежа, противопоставени помежду си. Такава ситуация се определя като конфликт. Конфликтът може да бъде разделен на три основни типа:
1. "Приближаване-приближаване", когато двата стремежа са насочени към различни цели.
2. "Избягване-избягване", когато се наблюдава едновременно избягване на двата стремежа. Ситуацията "избягване-избягване" е нестабилна.
3. "Приближаване-избягване", когато в кучето се проявява стремеж за приближаване към обекта и същевременно - избягване от него. Ситуацията "приближаване-избягване" е широко разпространена. Тя може да бъде наблюдавана по време на ухажване. Първоначално кучето стои нащрек спрямо сексуалния партньор независимо, че той го привлича полово. По време на ситуацията "приближаване-избягване" кучето ту се приближава към обекта, ту го избягва.
Поведение, което се състои от отделни компоненти на несъвместими стремежи, се нарича "компромисно поведение".
Измененията, които настъпват в организма под влияние на конфликтната ситуация се определят като “стрес". Терминът е употребен за пръв път в медицината от канадския изследовател Selye (1936).
Едно от определенията на думата "стрес" е "състояние, явяващо се причина за дискомфорт с разтройство на тялото и ума, предизвикващо вълнение, безпокойство, тревога".
В друго определение под "стрес" се разбира "силата, стремяща се да изкара дадена биологична система от равновесие, да наруши нейната хомеостаза".
Трето определение за "стрес" е "специфичното реактивно състояние на организма, което настъпва под влияние на вредни въздействия".
Според Selye под "стрес" се разбира "възникването в организма на реакция на общ адаптивен синдром - комплекс от неспецифични изменения, възникващи под въздействието на външни дразнители (стресори) за защита на организма".
Формирането на стресово състояние преминава през три стадия:
1. Мобилизация на защитните сили на организма;
2. Равновесие на ново, по-високо ниво;
3. Изтощаване.
Когато стресът е умерен, се наблюдава активиране на вегетативната нервна система, която инервира вътрешните органи и гладката мускулатура. Чрез нея се инервират надбъбречните жлези (gll. suprarenales), съставени от два слоя - външен (кора) и вътрешен (сърцевина), които са напълно самостоятелни жлези с различен произход и различни функции. Стимулирането на сърцевината чрез вегетативната нервна система предизвиква отделянето на адреналин. Под негово влияние настъпват редица процеси в организма: повишава се обмяната на газовете и се засилват окислителните процеси; в черния дроб се ускорява разпадането на гликогена до глюкоза; гликогена в мускулите се разпада до млечна киселина; сърдечната дейност се усилва, повишава се възбудимостта и проводимостта на сърдечния мускул, разширяват се коронарните съдове на сърцето, както и съдовете на напречнонабраздената мускулатура; стесняват се малките артерии и артериоли в кожата и коремните органи; разпускат се гладките мускули на бронхите, стомаха, червата, на пикочния и жлъчния мехур; разширяват се зениците, космената покривка настръхва; повишава се възбудимостта на мозъчната кора, задръжните процеси отслабват. При кратки конфликтни ситуации се осъществява бързо "изстрелване" на адреналин, след което отделянето му постепенно отслабва. Адреналинът стимулира образуването на адренокортикотропен хормон в аденохипофизата. Другият хормон, продукт на сърцевината е норадреналина. Действието му е сходно с това на адреналина, но в някои случаи има разлика. Влияе много по-слабо върху сърцето, като в същото време стеснява кръвоносните съдове във всички части на тялото, включително и напречнонабраздената мускулатура. Подобно на адреналина разширява коронарните съдове на сърцето. Разхлабва гладката мускулатура, но по-слабо разширява зениците и почти не влияе върху въглехидратната обмяна. Центърът за регулиране на адреналина и норадреналина се намира в гръбначния мозък. По-висшите нива на регулация са в мозъчната кора, в хипоталамуса, в продълговатия мозък.
При продължително запазване на конфликтната ситуация настъпват последстващи реакции. В тях се включва кората на надбъбречните жлези. Съставена е от три слоя: външен, среден и вътрешен, а хормоните, които се отделят от нея се разделят на три групи: минералкортикоиди, глюкокортикоиди, сексуалкортикоиди. Кората започва да отделя своите хормони под влияние на стимули, които не се регулират от нервни импулси, както в сърцевината, а от адренокортикотропния хормон (АКТХ) на хипофизата. Секретирането на АКТХ по подобие на адреналина, се осъществява по сигнал от нервната система. Под влиянието на стрес се активират клетките на хипоталамуса, които самостоятелно стимулират хипофизата да отделя АКТХ. Все още няма яснота по въпроса как надбъбречните жлези влияят на организма да се адаптира към стрес. Някои от механизмите са свързани с обмяната на глюкозата, а от там и мо-билизация на съхранените в организма хранителни запаси. Доказано е, че АКТХ директно спомага за спадането на тревогата.
Пряко отношение към стреса имат глюкокортикоидите. Те са едни от най-важните адаптивни хормони и играят изключително важна роля за устойчивостта на кучето в конфликтна ситуация. Секретирането им се регулира от хипоталамохипофизната система. Глюкокортикоидите, представени от трите си хормона кортикостерон, кортизол и кортизон, участват в редица други физиологични процеси: обмяна на водата, белтъчините, мазнините и въглехидратите; повишаване нивото на кръвната захар и потискане използването на глюкозата от инсулина; стимулиране отделянето на мазнини от мастните депа и използването им за задоволяване на енергийните нужди на организма; подпомагане бързото възстановяване на уморените мускули и повишаване на способността им за натоварване; противовъзпалително и противоалергично действие; подпомагане секретирането на стомашен сок.
Ако някое куче е поставено в ситуация, която непрекъснато го държи в стресово състояние, дейността в зоните на мозъка му, контролиращи положителните емоции и поведение, намалява. Ако друго куче е в състояние да се справи със същата стресовата ситуация, дейността на зоните в мозъка, контролиращи положителните емоции и поведение, се засилва. При една и съща стресова ситуация, но с различна степен на възможност за контролирането му, биологичните промени може да са напълно различни.
Ако физиологичните защитни механизми на организма отстъпват пред действащите външни дразнители (стресори), състоянието на кучето става критично. Продължителното състояние на стрес довежда до увеличаване на надбъбречните жлези и разтройство на тяхната функция. Изтощава се нервната система. Кучето се разболява, а изходът може да е летален.
Наблюденията, които сме извършвали показват, че стрессиндром може да се развие под въздействието на различни фактори, които могат да се разделят в две големи групи:
- стрес, предизвикан при въздействие върху кучето по физичен път (физически стрес);
- стрес, предизвикан при въздействие върху емоциите на кучето (психогенен стрес).
Разбира се, когато говорим за психогенен стрес, ние имаме предвид външната проява чрез мимика, поза и звук на редица усещания, имащи субективен характер от вида на радост, тъга, огорчение. Що се отнася до вътрешното преживяване, ние можем само да предполагаме, базирайки се на поведението на кучето.
Кучето може да бъде устойчиво на стрес, ако обучението му започне от най-ранна възраст и включва в себе си добра социализация към хора и животни, привикване към все по-силни шумови и светлинни дразнители, постепенно увеличаване на физическото натоварване, последователност в дресировката - от по-простото към по-сложното.
Редица автори (Селье, 1979; Виру, 1981; Меерсон, 1981; Фурдуй, 1982) препоръчват съпротивляемостта на организма към стрес да се повишава чрез лекарствени средства. Ние одобряваме използването на медикаменти единствено в случаите, когато стресът не може да се преодолее посредством намаляване натоварването на кучето, почивката му от занятия или изолиране от средата, предизвикала стресирането. Николай Атанасов
 |
