|
Разликата между понятията агресивност, агресия, злоба и войнственост в своята изразеност не са така диференцирани, както понятието страх. Те не могат да бъдат поставени под общ знак. Освен това, специално за охарактеризиране на кучето като злобно, ние имаме известни резерви, въпреки че в литературата по кинология често се среща подобно определение. Изхождайки от класическата дефиниция, че "злобата представлява чувство на омраза и недоброжелателност, което е придружено от особена раздразнителност", ние приемаме, че в естествената природа на кучето, без девиации в поведението, злоба не може да съществува.
АГРЕСИЯТА ПРИ КУЧЕТАТА - ПРИРОДА, ХАРАКТЕРИСТИКА И ФОРМИ
1. Природа на агресията.
Разликата между понятията агресивност, агресия, злоба и войнственост в своята изразеност не са така диференцирани, както понятието страх. Те не могат да бъдат поставени под общ знак. Освен това, специално за охарактеризиране на кучето като злобно, ние имаме известни резерви, въпреки че в литературата по кинология често се среща подобно определение. Изхождайки от класическата дефиниция, че "злобата представлява чувство на омраза и недоброжелателност, което е придружено от особена раздразнителност", ние приемаме, че в естествената природа на кучето, без девиации в поведението, злоба не може да съществува. За нас това е човешко качество, присъщо за мислещи индивиди, обладани от користни цели. В същото време, ние можем да говорим за "злонравие" при кучетата (а и при други домашни животни) в случаите, когато човек се е отнасял с тях, особено в подрастващата им възраст, жестоко и грубо. Такива кучета често могат да развият в себе си своеобразно коварство и при удобен случай, който им се отдаде, да отвърнат с неконтролируема агресивност към всеки, който ги обслужва в момента или се намира в непо-средствена близост.
В кинологията като агресия се квалифицира нападението, или намерението за нападение срещу друг представител от същия животински вид. Агресията по отношение на всички противници се проявява в различни аспекти на поведението (определяне на йерархическо положение, защита на територия, защита на храна, борба за полов партньор, защита на потомство и др.).
Агресията се степенува според наследствената програма. Кучето не може да бъде научено да проявява основните начини на нападение и демонстриране на заплаха. Тези начини се носят по рождение и никакво обучение не може да измени вродената форма, под която те се проявяват. Инстинктивната програма на агресията може да бъде допълвана чрез обучение, но не може да бъде изменяна.
Агресивността е емоция, която агресията освобождава и реализира. След тази реализация нивото на агресия отново спада.
При агресивното куче интерес представлява неговото отношение към хората. Способността за агресивни прояви при кучето спрямо човек се обяснява с принципа на матрицата (научаване-отпечатване). Това се осъществява през критическия период за отпечатване, който е от момента на проглеждане до 50 дневна възраст. Кученцето се старае да отпечата в паметта си образа на хората и животните, с които контактува.
Според повечето теории кучето възприема човека като същество от същия вид. От тук се търси и обяснение на стремежа при неправилно възпитание кучето да заеме позицията на водач, което го прави агресивно към своя стопанин или членовете на семейството. Особено ярко това се изразява при опит кучето да бъде отправено на мястото си като форма на наказание или опитът да му бъде отнета храната. Подобна е реакцията и при куче, което охранява "своя" двор. На лице е цялата гама на агресивни прояви - от ръмжене до нападение.
През 1946 г. Крушинский установява положителна корелация между формите на агресия при родители и потомци, а в свое изследване от 1947 г. ученият посочва, че възбудимостта се унаследява доминантно или с непълно доминиране. През 1958 г. (Scott) и 1963 г. (Barnett) в научния свят се представят неопровержими доказателства за наследствения характер на агресивността. През 1966 г. излиза от печат един от фундаменталните трудове на Лоренц, третиращ проблемите на агресията. Ученият развива тезата, че агресивността представлява "наследствен спонтанен стремеж". В по-късни публикации на Скот и Барнет тезата се доразвива, като се добавя, че агресията има наследствен характер, но е зависима и от редица други фактори като опит, условия на средата, състояние на животното в момента и др. Аналогични са данните, които представят Polsky (1984), Wilsson (1984) и Goddard (1985). През 1986 г. Goddard посочва, че проявяването на страх също има генетическа зависимост. Lore (1986) проверява реакцията на отглеждани в кучкарник кучета към непознати хора. Ученият констатира, че кучките отбягвали непознатите хора независимо от техния пол. Мъжките кучета били по-резерврани към мъжете, отколкото към жените.
Представителите на Сем. Canidae образуват съобщества, в които йерархическата структура е ясно изразена. Местоположението на всеки индивид се установява чрез поведенческите му реакции. Основно значение има агресивното поведение. Неговото главно изразно средство е заплахата. Тя е ритуализирана форма, с която кучето показва готовността си за нападение. Изразът на заплаха при самоувереното куче се характеризира с набръчкване на горната устна, муцуната и челото, оголване на зъбите, отворена уста, насочени към противника ушни миди. Изключително характерен показател за агресията на кучето е погледът, който е пронизващ. Очите променят естествената си овална форма и изглеждат кръгли. Това е т. н. "зъл поглед", който при някои кучета се характеризира и с особен рисунък на космената покривка над очите. Към заплашителния израз се прибавя настръхналата космена покривка по шията, плешките и гръбната линия. Опашката е вдигната, а специфичният звук, който се издава е ръмжене. При различните породи ръмженето се различава според дълбочината на тона, но във всички случаи тази дълбочина е всеобщ критерий за степента на агресивност.
Агресивността има ясна изразеност и в случаите, когато кучето защитава своя периметър, потомство или храна.
В редица случаи агресивността възниква при причиняване на болка. Изказани са много хипотези за фрустрационния характер на агресията (Miller, 1941). Това става причина в психологията да се обособи самостоятелно учение, според което агресията е резултат на фрустрация.
2. Форми на агресия.
В литературата по кинология се срещат различни определения на формите на агресия и на случаите, при които те се проявяват. Проблемът е един от основните на нашите проучвания, занимава ни от много години и в синтезирана форма е представян в предишни наши публикации (Атанасов, 1988, 1998).
Обект на нашите проучвания бяха немски овчарски кучета (30), добермани (10), ротвайлери (3), кавказки овчарки (5), боксер (1). Някои от тях бяха отглеждани в изолация (охраняващи район, от който никога не са излизали), други бяха постоянно вързани. По-голямата част от кучетата бяха отглеждани от частни стопани, които живееха в постоянен контакт с тях, обучаваха ги, извеждаха ги ежедневно, така че животните бяха много добре социализирани. Всички опитни животни бяха със завършен растеж, над 2,5 години. От всички участващи в опита кучета мъжките бяха общо 33, а женските - общо 16. При започване на експеримента всички участващи кучетата бяха отглеждани при споменатите начини повече от година.
Кучетата, отглеждани в изолиран район и вързани не се поддаваха на никаква форма на дресура. Всички кучета от групата на извежданите бяха обучени до известна степен по общия курс на дресировка. Всички извеждани немски овчарски кучета, обект на нашите изследвания, бяха в Германия и Чехия и имаха успешно защитени степени по немската методика "Шутцхунд 1-3".
При работа на кучетата на дресировъчния полигон по задържане на фигурант, част от тях, след захапване на предпазния ръкав, не го пускаха при подаване на съответната команда. При опит за отстраняването им от техния собственик, те се нахвърляха върху него, макар и с не така изразена агресивност, както по отношение на фигуранта. Агресивността към фигурана се насочваше към собственика. Тази форма на агресия, която ние наричаме "пренасочена", се наблюдаваше при кучета с не особено добра дресираност и при водачи, които бяха неспособни да владеят и да демонстрират доминантност над кучетата си.
При част от кучетата, особено отглежданите вързани кавказки овчарки, се наблюдаваше нападение над собственика, който правеше опит да ги удря. Нападението върху собственика, който не е социализирал своето куче и прави опит за физическо малтретиране ние определяме като "агресия при наказание".
При почти всички кучета, претърпяли някаква травма, особено при отглежданите вързани и в изолация, се наблюдаваше ръмжене и опит за захапване, когато бяха докосвани по болезненото място. Тази форма на агресия ние определяме като "агресия при болка". Агресия при болка не беше наблюдавана при женските и по-голяма част от мъжките немски овчарски кучета, доберманите и боксера, които бяха социализирани както към собственика си, така и към околната среда, и бяха преминали курс на обучение по обща дресираност. Кучетата, които вярват на стопаните си, безропотно понасят всички извършвани с тях манипулации. Човекът е заел доминантна роля и благодарение на ласкавото отношение владее изцяло своя любимец.
При почти всички женски кучета след раждане и по време на отглеждане на малките природно е заложена активна форма на агресивност. Майката лае и напада всеки, който доближи новородените. При отглежданите вързани и в затворен район кучки се наблюдаваше по-силно изразена форма на агресивност. Женските се нахвърляха дори и върху стопаните си. При боксера (който е женски) и при повечето от женските немски овчарски кучета тази форма на агресия, която ние определяме като "майчинска" не бе проявена. Дори нещо повече - част от женските при настъпване на родилния акт, се стремяха към стопанина си, което ние възприемаме като абсолютно доверие на кучето към неговия собственик, което е готово изцяло да се повери в ръце му.
При немските овчарски кучета, намиращи се на дресировъчния полигон, се наблюдаваше нетърпимост между еднополовите, предимно мъжки, животни. Тази агресия ние определяме като "вътреполова". Към нея причисляваме и тези случаи, когато някое куче проявява своеобразна "ревност" затова, че стопанинът му проявява нежно отношение кам друго животно. Ярък пример от личната ни практика е, когато по време на разходка извеждахме две от нашите женски кучета - три годишна от породата немско овчарско куче и едногодишна от породата ризеншнауцер. Животните живееха, хранеха се и играеха заедно. По време на разходка, ако започнехме да галим или играем с ризеншнауцера, немското овчарско куче веднага се нахвърляше върху него и започваше да го хапе, стремейки се да го отстрани от нас и да заеме неговото положение.
При повечето кучета, които са били обект на наши наблюдения през всичките ни години на занимаване с кинология, около четвъртия месец след раждането започва да се проявява облайване и преследване на движещи се предмети (велосипеди, автомобили), животни (птици, коне, крави) или хора. Тази форма на агресия, свързана със стремеж за нападение, ние определяме като "хищническа". Тя трябва да се моделира по такъв начин, че кучето да бъде в полза на човека, а не да се превръща в опасен, неконтролируем звяр.
При всички кучета, независимо от начина им на отглеждане, се наблюдаваше силно изразена агресивност, когато непознат човек доближава до стопанина им, до клетката, в която живеят или до обекта, който охраняват. Тази форма на агресия ние определяме като "защитаваща". При нея в голяма степен е изразен инстинктът за териториална неприкосновеност.
При повечето кучета, особено мъжките, се проявяваше форма на агресивност в случаите, когато бе правен опит да бъдат докосвани по определени зони на тялото (слабини, корем, шия, опашка), да бъдат вземани на ръце или поваляни на гръб. Тази форма на агресия ние определяме като "доминантна". От наблюдаваните кучета тя бе напълно изразена при всички кавказки овчарки, независимо от начина им на отглеждане, при ротвайлера, отглеждан вързан, при добер-маните, отглеждани вързани и в изолиран район и при голяма част от мъжките немски овчарски кучета, включително и при някои от извежданите редовно. Като доминантна агресия ние определяме и тези случаи, когато кучето по време на хранене ръмжи и се нахвърля към всеки (дори и върху стопанина си), който го доближи. Изрично искаме да отбележим, че определените от нас 8 форми на агресия (пренасочена, при наказание, при болка, майчинска, вътреполова, хищническа, защитаваща и доминантна) почти никога не се проявяват самостоятелно. Те постоянно се преплитат, допълват се взаимно и демонстрирането на някоя от тях често се обуславя от предварително зародила се друга форма на агресия.
Като високо социализирано животно, кучето живее в природата на глутници. За да оцелее глутницата, е необходим водач. Попаднало в дома на собственика си, току що отбитото кученце приема за такъв човека. Гали се в него, търси го, скимти, когато остане само. Трябва да се поддържа йерархическия баланс, при който стопанинът запазва позициите си на доминиращ фактор. В противен случай, както бе посочено по-горе, само след няколко месеца, с проявяването на хищническия инстинкт кучето може да се превърне в реална опасност. Започва да се чувства лидер, става неконтролируемо, не може да му се гласува доверие.
Груба грешка с вредни последици е отглеждането на кучето в тъмно помещение, вързано или затворено зад плътна преграда. Обяснението е, че така се развива злоба. Още през 1933 г. по предложение на И. П. Павлов, неговите сътрудници Выржиковски и Майоров провеждат серия от опити с които доказват, че отглежданите в изолация кучета формират страхова невроза, преминаваща в немотивирана злоба. Заложената в природата на кучето агресивност се изкривява патологично, когато пред него възникнат ситуации, изискващи проявата на защитни реакции. Изведено на свобода, то е плашливо и несигурно. Реагира боязливо на шума и промените. Нахвърля се и хапе безпричинно всеки, който го доближи. Подобни реакции наблюдавахме и при нашите опити при определяне формите на агресия с кучетата, отглеждани в изолиран район или вързани.
Във връзка с отбранителното поведение на кучетата, в кинологията са въведени термините "отбранителна реакция в пасивна форма" и "отбранителна реакция в активна форма". Терминът "отбранителна реакция в пасивна форма" е употребен за пръв път през 1925 г. от Фролов. В своите трудове Павлов споменава за този тип реакция, наричайки я "вроден рефлекс на робска покорност". Отбранителната реакция в активна форма Павлов нарича "стражеви рефлекс".
При наши проучвания с новородени кученца, сме кон-татирали, че при първият им сблъсък с нови за тях дразнители, се проявява отбранителна реакция в пасивна форма. С постепенното опознаване на дразнителите тази форма на реакция постепенно намалява и изчезва.
Проявата на страх се свързва с отбранителната реакция в пасивна форма. Обуславя се от слабия тип нервна система. Понякога е резултат от пренатоварване и срив на нервната дейност. През 1939 г. Anderson (по Крушинский, 1947) публикува резултати от свое обширно изследване. В него ученият разделя кучетата на три типа - най-силно възбудими, средно възбудими и слабо възбудими. При кучките отбранителната реакция в пасивна форма е изразена по-силно. Anderson установява положителна корелация между отбранителна реакция в пасивна форма и слаб тип нервна система (r = + 0,33 ± 0,06), но посочва, че не винаги кучето, което притежава отбранителна реакция в пасивна форма е със слаб тип нервна система.
Въз основа на разработена от Крушинский методика (1944, 1947) използвахме шестстепенна скaла за определяне страха (отбранителна реакция в пасивна форма) на кучетата: С0 - отсъствие на страх, С1 - С5 - нарастване степента на страх до неговото пълно проявяване. Изключвайки случаите, при които отбранителната реакция в пасивна форма се проявява като естествена при новородените и подрастващи кученца и е полезна да толкова, че има своеобразна защитна функция, ние проследявахме формирането и изразеността на страх при възрастни кучета. При голяма част от наблюдаваните животни отбранителната реакция в пасивна форма започва да се проявява около 10-12 месеца след раждането, а в някои случаи и по-късно. При възрастните кучета отбранителната реакция в пасивна форма се съхранява в продължение на години. Ако контролираните животни са поставени при еднакви условия на отглеждане, отбранителното им поведение се изразява по един и същ начин.
Отбранителната реакция в активна форма се проявява предимно по два начина: облайване на непознат човек без стремеж да бъде нападнат и облайване на непознат човек с проява на стремеж за нападение и хапане. В проведените от нас експерименти обособихме и трета група - пълно отсъствие на отбранителна реакция в активна форма по отношение на непознат за кучето човек. Символите за означаване на трите групи бяха следните: А0 - отсъствие на агресивност, АЛ - агресивни лаещи, АХ - агресивни хапещи.
Във връзка с изясняване на въпроса доколко агресивността на кучетата спрямо човек има породна обособеност, разделихме кучетата на три групи. В първа група влизаха безпородни кучета (женски - 3 и мъжки - 1), отглеждани на територията на Техникума по селско стопанство - Нова Загора. Във втора група бяха включени ловни породи - птичари (пойнтер - 2, курцхаар - 4, дратхаар - 1), отглеждани от частни стопани. В трета група бяха обособени класически служебни породи (немско овчарско куче - 30 и доберман - 10, отглеждани също от частни стопани).
Независимо, че при някои от кучетата липсваше агресия (А0) или същата беше демонстрирана единствено чрез лаене, без опит за захапване (АЛ), ние не определяме тези кучета като страхливи, а го отдаваме на породната им принадлежност, при която в продължение на стотици години е водена селекция за развитие на ловен, но не и хищнически инстинкт. Изключение правят безпородните кучета, при които не сме в състояние да направим обективна преценка. Причината е, че за нас беше неизвестно като продукт на колко породни кръстоски се явяват те и има ли преобладаване на наследствен материал от порода, която да бъде ясно диференцирана като ловна, служебна или декоративна.
По отношение унаследяемостта на страха и влиянието на околната среда за неговото развитие или потискане проведохме експеримент със седем новородени безпородни кученца от две различни майки.
Две от мъжките кученца на женска № 1 и женското кученце на женска № 2 от 30-ия ден след раждането бяха изолирани от майките си и отглеждани в компанията на хора. Освен това, двете мъжки се отглеждаха съвместно с овцете на фермата към Техникума по селско стопанство - Нова Загора. И при трите, отделени от майките кученца, в процеса на растеж и развитие социализацията към хора и животни протичаше нормално без проява на страх или демонстрация на агресивност. При кученцата, отглеждани съвместно с овцете се наблюдава следният интересен случай: в процеса на израстването им те се привързаха към овцете и започнаха да изпълняват защитаващи функции. Когато към тяхната група включихме нова - от овце майки заедно с приплодите им, кучетата (вече на възраст около 9 месеца) не приеха малките агнета. Правеха опит да ги отделят от възрастните животни и не ги възприеха като индивиди от същия биологически вид, който охраняват и с когото живеят съвместно.
При оставените за отглеждане от майките безпородни кученца се формира страх към хората и бягство при опит за приближаване.
Въз основа на предишни наши наблюдения (Атанасов, 1988) и базирайки се на последните, проведени от нас експерименти, ние разделяме страхливите кучета в две категории - слабострахливи и злобнострахливи. За първите са характерни отстъпателни движения, подвиване на опашката, лягане по гръб, изпускане на урина. Злобнострахливите кучета извършват както отстъпателни, така и атакуващи движения. Съпрововодени са с ръмжене и лай. Колебливи в действията си, те предпочитат да избягат от конфликта, но при невъзможност - хапят. Когато при нормални условия кучето хапе от страх, означава, че прагът за действие на страховото и агресивното поведение е нисък. Кучетата с пасивна форма на агресия почти винаги се намират под влияние на някакво затормозяване. Поддават се трудно на обучение. При попадане в критични ситуации слабо проявяват изработените навици. Задръжните процеси са силно изразени. В никакъв случай не трябва да се използват за разплод. Отбранителната реакция в активна форма е нападателен акт за самозащита на кучето от животни или хора. Въпреки че е наследствено обусловена, тя трябва да се доразвива и затвърдява. В противен случай влиянието на външните фактори може да потисне нейното проявяване.
Базирайки се на извършените от нас наблюдения и на литературния обзор по темата, с който разполагаме, стигаме до следния извод:
- При кучета с преобладаваща отбранителна реакция в пасивна форма се наблюдава нейното увеличаване, успоредно с увеличаване на общата възбудимост; При слабо възбудимите кучета отбранителна реакция в пасивна форма може въобще да не се прояви.
- При кучета с преобладаваща отбранителна реакция в активна форма се наблюдава нейното увеличаване, успоредно с увеличаване на общата възбудимост.
Въз основа на гореизложеното, имайки предвид положителното корелиране между възбудимостта и вида на отбранителната реакция, ние подкрепяме предишни наши твърдения, че в служебната кинология за селекционна работа, използвайки определенията на Павлов (1951-1952), трябва да се използват кучета със силен уравновесен, подвижен тип нервна система и само в някои видове обучение и като изключения - кучета със силен, уравновесен инертен тип нервна система и кучета със силен, неуравновесен тип нервна система.
3. Вродени задръжки на агресивността.
В социалния живот на кучето е биологически ефективно първата агресия да не се реализира, за да може агресивността да прояви своите ефективни задръжки. Тези задръжки се означават като вродени бариери на агресивността.
Първата бариера е формата на младото същество - затова възрастното куче не напада кученцата. Голяма толерантност се наблюдава и в поведението на кучето към децата, но това не може да се отнесе към куче, което е малтретирано от деца или е подложено на неправилно обучение (Собствени наблюдения).
Друга бариера на агресивността е полът на животното. Мъжкото куче не напада женската. Ако тази вродена блокада е нарушена, може да се предполага, че и други социални блокади са нарушени. Такова куче не трябва да се отглежда, а още по-малко - да се използва за разплод !
Трета бариера на агресивността е позата на победеното (на признаващото се за такова) куче. Когато съперникът приближава бавно и уверено с вдигната опашка, страхуващото се куче демонстира комплекс от поведенчески реакции: Ушите се притискат силно назад към главата и тила; крупата се отпуска и опашката се размахва ниско между краката или под корема; следва близване по муцуната; нежно, "робско" притъркване по тялото; повдигане на предната лапа и докосване, "погалване" на доминиращия индивид. Тази форма на подчиненост Шенкел (Schenkel, 1967) нарича "активна". След като е демонстрирана цялата гама от гореизброените реакции, ако заплахата за страхуващото се куче не е преминала, то ляга на една страна или по гръб, притиска силно ушите си към главата, подвива опашка между краката, предоставя незащитените си шия и корем. Възможно е изпускане на урина. Тази завършваща фаза на подчинеността Шенкел определя като "пасивна". Между активната и пасивната подчиненост понякога се наблюдават и междинни форми. При собствени наблюдения сме установили, че страхуващото се куче може да остане изправено, но да притърква предната част на тялото си по земята, активно да облизва доминиращия съперник, да му предоставя муцуната или главата си, които доминантното животно може да поеме в устата си, но не ги захапва. В някои случаи доминиращото куче се качва върху подчиняващото и симулира копулационен акт. В случая половата принадлежност на индивидите няма значение. В нашата практика сме наблюдавали случай, когато каракачанско куче се доближава спокойно до клетката на настървено лаещи го гончета. След като ги подуши с безразличие, повдигна задния си крак и ги обля с маркираща урина.
Действието на вродените бариери на агресивността има своите граници. При вълците има случаи, когато два индивида са в схватка върху губещия да се нахвърлят и останалите. В подобно групово нападение се наблюдава силно изразено агресивно поведение без никаква задръжка на хапането. Участват всички животни, включително и женските. Победеното животно се обгражда от всички страни. Нашето обяснение за тази форма на поведение е следното: Първият и основен закон на глутницата е ефективната съвместна работа по време на ловуване и ефективно гарантиране на най-строга йерархия. Ако някой застрашава йерархията и не подобри ценностното си положение в нея, претърпявайки загуба, нарушава взаимните отношения и привлича върху себе си агресията на цялата глутница. Настъпва война за йерархическо преподреждане. Чрез груповото нападение на глутницата върху губещия се подпомага по-бързото възстановяване на спокойствието.
Така както толерантността на кучетата и преди всичко - на мъжките вълци има свои граници и се проявява единствено в тях, така също е ограничена и толерантност-та спрямо победения противник. В границите на емоцио-налната скaла при кучето има дотолкова ефективна спирачка на агресивността, че често може да се наблюдава лъжливо захапване с растърсване близо до гърлото на победеното куче (върхова форма на захапване). Този акт се обозначава като самоволно разреждане на агресивността до безопасни размери. Ако агресивността достигне до върха на своя континуум (от англ. continuum - цялост), кучето хапе и разкъсва всичко, което му се изпречи. В това състояние то е способно да убива. При здраво и нормално куче спирачките на агресивността са силни и се проявяват при всеки един конфликт. Срещат се кучета, които имат наследствено нарушени инстинктивни бариери. Между биологическите ограничения на действието на блокадите на агресивност и патологичното поведение на кучето има голяма и съществена разлика.
4. Агресивността при вълците и при кучетата.
Когато се разглеждат агресивните прояви в природни условия, се наблюдава реагиране на един и същ дразнител по различен начин. Изменения в агресивността на вълците може да се наблюдава според годишното време. Като цяло агресивността е по-малка през лятото. При домашното куче през лятото доминиращият индивид предизвиква по-ниско стоящият от него към игра. През зимата може да се наблюдава противоположно поведение - доминиращият проявява агресивност и се стреми към нападение върху по-ниско стоящия.
Както при вълците, така и при кучетата агресивността нараства и при двата пола по време на разгонването.
Ако в глутницата възникне враждебност между два нейни члена, тя се отразява и на останалите. Вълчиците са по-неагресивни от вълците, но когато в глутницата възникне конфликт с незаглушено нападение (истинско хапане) между две женски се наблюдават два пъти повече нападения, отколкото между два мъжкаря.
Агресивността нараства и в периодите на глад, но когато гладуването продължи дълго време, агресивността се снижава.
Признаците на агресивност, открити при дивите представители на Сем. Canidae не могат директно да се пренесат при домашните кучета. При доместикацията на кучето развитието на агресивността се спира на една недоразвита степен (фетализация) в различни функционални пространства по нееднакъв начин. При наблюдения на Zimen (1971) степента на агресивност, с която възрастният кралски (голям) пудел защитава своята индивидуална дистанция отговаря на петмесечен вълк в същата ситуация.
5. Различия между агресивност и ловна страст.
Ловната страст е коренно различна емоция от агресивността. Проявява се в други ситуации и с други изразни средства. Кучето, което преследва дивеча не проявява към него агресивност. Всички етологически проучвания върху вълци, преследващи едър дивеч са идентични - макар интензивността на емоциите в дадения момент да е много висока, преди нападението не се наблюдава никакъв признак на агресивно поведение. В моментите на най-напрегната съсредоточеност, характерна за ловното поведение, при самоуверените животни се наблюдават връзки с елементи на игрово поведение.
При наши наблюдения сме констатирали сблъсък между ловна страст и страх. Такова е поведението на кучета от неловни породи (в нашия случай - немски овчарски кучета), които нямат опит при сбивания с котки. Този сблъсък между ловна страст и страх се проявява в момента, когато преследваната котка не е в състояние да избяга и заема отбранителна позиция. Вътрешният конфликт в изразните средства се отразява по различен начин от конфликта между агресивност и стах. И в двата случая изразяването на страх е еднакво, но ловната страст се проявява чрез напрегната съсредоточеност и опит за нападение, които се нарушават от отбранителните дайствия на котката. Нито един от наблюдаваните от нас изрази при кучето не може да се сравни с признаците на агресивност, които сме разгледа-ли по-горе.
Фигурантът, работещ със служебно куче трябва да знае, че щом животното показва зъбите си, ръмжи и наежва космената си покривка, не е добър отбранител. Кучето, което е добър пазач винаги потиска страстите си. Лае, понякога може да издава пищящи звуци, но никога на набръчква горната си устна, не се наежва и не ръмжи. При наши наблюдения (1989, 1990, 1994, 1996) по време на изпитания на немски овчарски кучета сме констатирали, че преди нападение голяма част от тях размахват опашка. По този начин чрез нея те се успокояват разтоварващо. Напрегнатото куче стои неподвижно, следейки фигуранта. При най-малко движение то е готово да го нападне. Не се наблюдава никаква проява на злоба. Ако фигурантът помръдне, кучето напада без да е демонстрирало предварително признаци на заплаха. При куче с изразена злоба в процеса на обучението се натрупва много напрежение. Това изисква прилагането на енергични методи на дресировка, за да се прекрати безпричинното нападение върху фигуранта.
6. Агресивност на кучето и служебна кинология.
Отношенията на служебното куче към човека са две. Към някои хора то проявява приятелско поведение, към други - неприятелско. Преди развитието на етологията като наука двоякият характер на нападението на служебното куче върху човека не е бил обясним. Поради тази причина в кинологията се е очертал опитът да се квалифицират кучетата според нападателния или отбранителния инстинкт. Като израз на отбранителен инстинкт се е характеризирало нападателното поведение на кучето против човека, независимо дали той е предизвикал агресивност или ловна страст. Днес се знае, че двете причини трябва ясно да се разграничават, за да може характеристиката "отбранителен инстинкт" да има своя специфичен смисъл както за кинологията като цяло, така и в частност - за дресировката.
Необходимо е да се прави разлика между агресивност и войнственост, между агресивност и храброст. Храброто (смелото) куче има повишен праг за задействане на отбранителното поведение, но само поради тази причина не може да се нарече агресивно. Кучетата не могат да се разграничават на агресивни и войнствени, на агресивни и храбри, на неагресивни и войнствени и т. н.
В кинологията трябва да се наложи тенденцията самоувереното куче да има такива социални забрани, че нападение върху човек да се осъществява само при лична заплаха или при нападение над водача. Това трябва да важи с пълна сила в тези случаи, когато кучета от служебни породи са включени в обществения живот.
В работата на водача на служебно куче постоянно има мигове, в които агресивното поведение на животното е надеждна опора в рискова ситуация. Агресивното куче не е за страхливи, нерешителни, безпринципни или с нисък обществен морал хора, които биха го използвали за цели, разминаващи се от предназначението, за което то е обучавано !
Необходимо е да се прави разлика между агресивност при здрави кучета и патологична агресивност. Вроденото поведение може да бъде повлияно от външни фактори до настъпването на патологична хипертрофия на агресивното поведение при защита на територията, на храната, изясняване на йерархическа позиция и др. За наследствени увреждания могат да се приемат тези отклонения от нормалната агресивност, които се забелязват не само при конкретния индивид, но и при неговите братя, сестри и странични родственици, живеещи в различни условия. Патологична агресивност се проявява и при някои заразни заболявания (бяс, токсоплазмоза и др.).
Ако естеството на работа не изисква, агресивността на кучето не трябва да се повишава. В същото време не трябва да се изпада и в другата крайност - отглеждането да е такова, че да потиска агресивността. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
