|
Това е един от най – старите наши резервати .Обявен е за резерват с площ 745 ha. Със Заповед №15422 от 1934г. На Министерството на земеделието и държавните имоти .По-късно със Заповед №106 от 24.01.1968г. на Министерството на гарите и горската промшленост площа му е разширенана 943 ha.Предназначението му е да запази съществуващите природни красоти и останалата автохтонна флора на Витоша.
Проф. Симеон Недялков
Доц. Борис Николов Земиздат София 1986г.
Биосферни резервати в България. Бистришко бранище Това е един от най – старите наши резервати .Обявен е за резерват с площ 745 ha. Със Заповед №15422 от 1934г. На Министерството на земеделието и държавните имоти .По-късно със Заповед №106 от 24.01.1968г. на Министерството на гарите и горската промшленост площа му е разширенана 943 ha.Предназначението му е да запази съществуващите природни красоти и останалата автохтонна флора на Витоша.
Бистришко бранище се намира на североизточният край на Витоша,като обхваща горната част от водосборите на реките Бисстрица и Янчевска.Най –ниската част на резервата започва от 1430 m н.в. ,а най-високата стига до върховете Голям Купен /1936m./,Голям Резен /2277 m./ ,Малък Резен /2191 m/и Скопарник /2226 m./
Релефът е твърде разнообразен .Редуват се денудационни заравнености със стърчащи камъни,твърдици и със стръмно спускащи се ридове ,каито определят стъпаловидният му вид.
Витоща е претърпяла четирикратни сводоподобни издигания и четири периода на относителен покой.Това е причина за формирането на четири концентрично разположени денудационни нива ,три от които се наблюдават и в границите на резервата.Най-високо и най-старо е денудационното /старомиоценското/ ниво в района на Черни връх-2290 m. и на Голям Резен.Второто по височина и възраст денудационно ниво е младомиоценското-с височина около 1800-1850 m.То е много просторно и обхваща заравненостите под м. Резньовет
По него има много вдлъбнатини ,които са силно преовлажнени ,вследствие на което са се развили влагалюбиви ,че дори блатни тревни ценози.Третото денудационно ниво /в.1400-1600 m./ е староплиоценското-понтийското.То обхваща заравненостите на връх Самара и е силно огънато и денивилирано.Четвъртото денудационно ниво е във вид на склоново стъпало,но е извън Бистришко бранище.В резултат на морфогенетичното развитие на релефа на Витоша през ранният плейстоцен на много места във високите части на резервата са струпани огромни скални блокове ,които наред със скалният венец на м. Резньовете придават на релефа типичен алпийски вид.
Изключително интересни и красиви са каменните грохоти/сипеите/ ,каменните грамади скалните/каменни/реки,които още повече разнообразяват и обогатяват релефа на резарвата.
Каменните грамади и реки са извесни повече с наименованието морени макар и да нямат нищо общо с ледниковите моренни образования.Те са резултат от сферичното изветряне на монцонитните скали.Каменните реки са специфични за много части на Витоша ,но в Бистришко бранище са сравнително добре представени .Една от каменните редици –Голямата грамада ,има дължина 1000 m. и ширина 300 m.Макар и да отстъпват на каменните образования ,намиращи се в месноста Златните мостове,тези реки все пак са красиви привлекателни.
В геологично отношение територията на резервата е доста сложна.Тя включва част от андезитния подковоподобен венец на най-високата част от витошкият плутон.Андезитите, които се придружават от андезитни туфи,са най-разпространени скали в резервата .Според минералогичният състав те се разделят на пироксенови ,пироксен-амфиболови амфибол-биотитови андезити.В химично отношение обаче различията между тях са незначителни.На второ място по разпространение са монцонитите .Изградени са предимно от плагиоклаз и ортоклаз ,а така също от диопсид ,авгид,амфибол,биотит,циркон и др.На трето място идват монцодиоритите и кварцдиоритите ,които са преход между габровите скали и монцонитите.
Бистришко бронище попада в среднопланинската и високопланинската подобласт на планинската климатична област.Средногодишната темперетура се движи между 1-5 гр.С. През шест месеца от годината темперетурите във високата част на резервата са отрицателни.Продължителността на вегетационниат период е 110-160 дни във високопланенската и 140-190 дни в среднопланинската част.Валежите са обилни 837-1252 mm. Съответно за най-ниската и за най-високата точка на резервата.Снежната покрифка се задържа продължително 80-200 дни,и е със значителна дебелина1,5-2 m.Много често под Голям Резен има сняг до юли. Хидрологичната мрежжа в резервата е много добре развита.Главната река е Бистрица .Тя има добре развита хидрографска мрежа и е една от най-пълноводните витошки реки .Склоновете наоколо са стръмни ,кето е причина за доброто дрениране на терена.Втората по-голяма река е Янчевската.За разлика от Бистрица тя е с малък водосбор и с по-малък воден дебит.Средният модул на оттока е 25 l/s=Резервата се оводнява добре от многобройните поточета,образуващи притоците на Бистрица.
Почвената покривка е представена от кафяви горски ,планинско-горски тъмноцветни и планинско-ливадни почви.
Най-разпространени са кафявите горски почви.Те обхващат ниската част на резервата –докъм 1650-1700 m н.в.Образувани се върху базични или неутрални скали –андензити,диорити,габро и анартозити ,под влиянието на буково-иглолисстни ,смърчово-букови, смърчово-белоборови и смърчово-елови гори.Деля се на светло и тъмнокафяви.
Светлокафявите са в най-ниската част на резервата .Отличават се с малка мощност на хумусния хоризонт-15-25 см.Той е със зърнеста структура и рхкав.Илувиалният хоризонт е жълто-кафяв и често каменлив и има лешниковидна до ореховидна структора .Съдържанието на хумус е до 2-7%.Светлокафяфите горски почви са добре запасени с фосфор и с калций.Реакцията им е средно до слабо кисела pH 5-6 .Тъмнокафявите голски почви са широко разпространени.Те заемат по-високите места със смърчова растителност.Хупусният им хоризонт е 30-50 см,тъмнокафяв и със зърнеста структора.Имат лек механичен състаав-обикновенно са леко песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи.Илувиалнят им хоризонт е мощен 100-130 см. ,и е слабо уплътнен.Тези почви са богати с хумус и с хранителни вещества.Съдържанието на хумус в повърхностният хоризонт е 6-15%.Общо,взето хумусът е груб и кисел.Реакцията на почвеният разтвор е както при светлокафявите горски почви средно до слабо кисела pH5-6.
Над кафявите горски почви са разположени и планинско-горски тъмноцветни почви.Образувани са при по- сурав и по- влажен климат под влияние на смърчовата растителност.Отличават се дебела мъртва постилка.Имат мощен хумусен хоризонт до 50-60 см и повече .Общата мощтност но почвеният профил е 60-100 см.Реакцията им е кисела.Съдържанието на хумус и хранителни вещества е високо,но хумусът е още по-груб и по- кисел.
Високата част на резервата е покрита с планинско-ливадни почви.Образувани са при суров планиниски климат под влияние на алпийска и субалпийска тревна растителност.Тъй като заемат различни терени ,мощнастта им е твърде различна.Среща се и много мащен почвен профил до 100 см и повече /главно по заравнени и вдлъбнати места/.Върху изпъкналите форми на релефа и по-големите наклони почвеният профил е с незначителна мощност.На места скалата се показва дори на повърхността.
Планинско-ливадните почви са богати с хумус и с хранителни вещества.Реакцията им е силно кисела.На вдлъбнати места,както и на местата неподсредствено до горната граница на гората те са чувсвително преовлажнени.
Горите са съсътавени почти изключително от чисти или смесени с други видове насаждения от смърч Picea excelsa. Наблюдават се две екологични форми смърч: среднопланински ,представен от два вариетета ,и високопланински –също с два вариетета.Според някой автори в резервата се срещат и други форми,но няма подробни проучвания в това отношение.
На второ място по разпространение след смърча е букът Fagus silvatica.Единично или на групи на отделни места се среща обикновенната ела Abies alba ,а на някой места и белият бор Pinus silvestris .Под в.Бистришки Купен има няколко екземпляра бяла мура Pinus peuce .Срещат се и няколко екземпляра клек Pinus mughus ,който в миналото е бил много разпространен.
От другите дървесни видове са разпространени офиката Sorbus aucuparia ,брекинята S.forminalis и кленът жешле Acer heldreichii .
От храстите широко разпространение има планинската хвойна Juniperus nana ,която над горната граница на гората често образува затворени асоциации.На няколко места в горната част на гората са развити затворени асоциации и от зелена планинска елша Alnus viridis.Често образува свой асоциации и леската Corilus avellana.
На групи или единично се срещат още обикновенната хфойна Juniperus communis,обикновеното вълче лико Daphne mezereum,глогът Crataegus monogyna,три вида нокът ,или лоницера-обикновен нокът Lonicera xylosteum,гълъбов нокът L.coerulea и черен нокът L.nigra,червеното френско грозде Ribes rubrum,червената боровинка Vaccinium vitis-idaea,черната боровинка V.myrtillus,блатната боровинка V.ulliginosum,мечото грозде Arctostaphilos uva-ursi,връшнякът, или брукенталията Bruckentalia spiculifolia .
В ниските и средните части на резервата под склопа на гората и по-малките полянки са развити много тревни сенкоиздръжливи растения.По-извесни са вранското око Paris quadrifolia,заешкият киселец Oxalis acetosella ,бадемоволистната млечка Euphorbia officinalis,белезникавата светлика Luzula albida,голямата светлика L.maxima и няколко вида пирола Pyrola uniflora, P.secunda, P.chlorantha.По сенчестите места се срещат твърде много папрати – мъжки папрат Nephrodium filix-mas,женски папрат Athyrium filix-femina,сладка папрат Polypodium vulgare,смърчова папрат Nephrodium driopteris и др.
По-обширните полянки в ниската част са покрити с много видове тревна растителнаст.По-често се срещат овчата власатка Festica ovina,бялата садина Andropogon ischaemum ,черната садина Andr.gryllus,часовничето Erodium cicotarium ,някои детелини Trifolium sp. И много други.
Между тревите правят впечатление миризливката Antoxantum odoratum,скалната полевица Agrostis rupestris,сълзицата Briza media ,вейникът Calamagrostis arundinacea,вълновидната пластица Deschampsia flexuosa ,планинското омйниче Geum montanum,крилатата жълтуга Genista sagittalis,горската незабравка Myosotis silvatica,балканската мащерка Thymus balcanus,витошкият еделвайс Antennaria dioica,еньовчето Galium verum и др.
В субалпийския и алпийският пояс на резервата са развити високотревни съобщества.Особено голямо е богатството на треви в субалпийският пояс по местата с висока влажжност и с мощна почвена покривка.Между високита треви се откроява лопенът Verbascum sp. ,алпийският лапад Rumex alpinus ,вълновидната пластица Deschampsia flexuosa ,чиместата пластица Deschampsia caespitosa ,самокитката Aconitum cammarum ,обичничето Thlictrum aquilegifolium,очиболецът Potentilla silvestris ,блатната незабравка Myosotis palustris и др.,както и малината Rubus idaeus и брукенталията.
В резервата има много балкански ендемити .Интерес представляват бялата мура Pinus peuce ,велюхинският минзухар Crocus veluchensis ,българската тинтява Gentiana bulgarica българската скабиоза,или заешките уши Scabiosa bulgarica ,кленът жешле Acer heldreichii и др.
Необичайно красиви и прелесни планинският божур ,наричан също витошко лале Trollius europaeus ,златната ведрица Aquilegia aurea,червеното омайниче Geum coccineum ,синята тинтява Gentiana cruciata ,петровият кръст Lilium martagon и др.
Силно са пострадали от човека едрите бозайници .Въпреки това през последните години се забелязват мечки Ursus arctos и вълци Canis lupus ,а все по-чест се срещат сърни Capreolus capreolus ,зайци Lepus europaeus ,лисици Vulpes vulpes ,пъстри порове Vormela peregusna ,черни порове Putorius putorius ,златки Martes martes ,белки Martes foina ,невестулки Mustela nivalis и др.
От другите гръбначни животни са разпространени три вида опашати земноводни ,осем вида жаби ,осем вида змии и пет вида гущери .Има и два вида риби: балканска пъстърва Salmo trutta fario и черна мряна Barbus meridionalis petenui .
Особено богата е птичата фауна –срещат се сойка Carulus glandarius, чинка Fringella coelebs ,жълта овесарка Emberiza citrinella,черен синигер Parus ater ,жълтоглаво кралче Regulus regulus ,сокерица Nicifraga cariocatactes,белугуш дрозд Turdus torquatus ,водна бъбрица Anthus spinoletta,глухар Tetrao urogallus и лещарка Tetrao bonasia и др.
Коментари () |
|
|
|
 |
