|
Кучетата обозначават границите на своята територия, чрез собствените си изпражнения или урина.
Аналните жлези (gll. analis) са разположени в подопашната област около и в отверстието на ануса. При мъжките те са по-големи. Секретът на аналните жлези е съставен от 88% вода и 12% сухо вещество. От сухото вещество 96% са органични вещества и 4% - неорганични. Около 13,2% от органичните вещества са липиди.
МАРКИРАНЕ НА ТЕРИТОРИЯТА Кучетата обозначават границите на своята територия, чрез собствените си изпражнения или урина.
Аналните жлези (gll. analis) са разположени в подопашната област около и в отверстието на ануса. При мъжките те са по-големи. Секретът на аналните жлези е съставен от 88% вода и 12% сухо вещество. От сухото вещество 96% са органични вещества и 4% - неорганични. Около 13,2% от органичните вещества са липиди.
Редица учени отбелязват, че аналните жлези изпълняват роля на смазка, облекчаваща дефекацията. Други (Dono-van, 1969) посочват значението на аналните жлези като средство за привличане на кучета от противния пол по време на разгонване. Според Baker (1962) аналните жлези играят роля при индивидуалното опознаване и за обозначаване на територията. В своите проучвания Donovan (1969) отбелязва, че по време на разгонване секретът на аналните жлези при женската е обогатен със стероидни хормони, което предизвиква полово възбуждане при мъжкото куче.
При наши наблюдения сме констатирали отделяне на секрет от аналните жлези по време на дефекация. За такава възможност посочва и Baker (1962). В проучванията си ученият отбелязва, че отделяне на секрет от аналните жлези може да настъпи и при проява на уплаха от страна на кучето.
В резултат на секрета на аналните жлези, миризмата на изпражненията е по-силна от тази на урината. Независимо от това, маркирането с урина е много по-информативно за другите кучета.
Когато мъжко куче срещне друг представител от своя вид, независимо от неговия пол, оставя чрез урината си своята миризма. Мъжкото куче маркира не само границите на своята територия, но и пътя, по който се движи в момента. Когато мъжкият не надушва в своята територия дразнещи го миризми, той маркира границите й в строго определени места, които първоначално е избрал. Ако, обаче, в рамките на своята територия мъжкият долови миризмата на друг индивид, той възбудено започва да маркира почти всяка точка от своя периметър, която би позволила бързо и ефикасно разпространяване (отвяване) на собствената му миризма (стълбове, дървета, камъни, храсти и т. н.). Когато мъжкото куче е изведено на разходка или на тренировъчния полигон, изучава чрез обонянието си миризмите, оставени от други кучета и се стреми да ги покрие с миризмата на собствената си урина. Когато мъжкото куче надуши миризма от урина на женска, я маркира уринирайки в близост до нея а не върху нея. Колкото по-възбудено е кучето, толкова по-високо се стреми да постави своята маркираща урина. Много от кучетата, с които сме провеждали своите наблюдения, след уриниране (а също и след дефекация) извършват мощни тласъци със задните крайници. Нашето мнение е, че това е инстинктивен акт, чрез който, разпръсквайки почвата, върху която са уринирали, кучетата "изпращат" своите индивидуални послания на по-голямо разстояние.
Женските изучават миризмата, оставена от мъжките, но много рядко пристъпват към нейното припокриване със собствената си урина. Като правило, кучката избира мястото, където ще уринира. За разлика от мъжките, женските изпразват пикучния си мехур наведнаж, без да задържат урина за бъдещи маркирания. При някои женски сме наблюдавали повдигане на един от задните крайници по време на уриниране, независимо от приклекналата поза, която заемат. Когато женската е разгонена, ако надуши маркировка на мъжко куче, уринира в близост до нея. По време на еструс женската уринира многократно по своя маршрут, оставяйки върху по-голям диапазон своята миризма. Николай Атанасов
 |
