|
Размножаване при кучетата е възможно само след появяване на половите рефлекси. Под тяхно влияние про-тича контактът между мъжкото и женското животно, съвкуплението, еякулацията, придвижването на спермата в половия апарат и оплождането. Половите рефлекси се делят на две групи -безусловни (вродени) и условни (придобити).
СЕКСУАЛНО И ПОСТНАТАЛНО ПОВЕДЕНИЕ 1. Рефлекторна дейност на половото поведение.
Размножаване при кучетата е възможно само след появяване на половите рефлекси. Под тяхно влияние про-тича контактът между мъжкото и женското животно, съвкуплението, еякулацията, придвижването на спермата в половия апарат и оплождането. Половите рефлекси се делят на две групи -безусловни (вродени) и условни (придобити).
Безусловните полови рефлекси се проявяват в зависимост от състоянието на половата система, нервно-хормоналната регулация и от условията на отглеждане. Безусловните рефлекси започват да се проявяват едновременно с половото съзряване на мъжкото куче, главно под влияние на андрогените. Върху появяването на половите рефлекси оказват влияние и редица външни дразнители, които се приемат чрез зрение, слух и обоняние. Най-съществена роля за проявяване на половите рефлекси при мъжкия разплодник има обонянието. Безусловните полови рефлекси образуват верига на размножителния процес, която е изградена от:
а) Рефлекс на приближаване (Кучето доближава женската и я преследва под влияние на специфичната миризма на естралния секрет); В повечето случай рефлексът на приближаване се съпровожда и с "флирт” или полова игра между двете животни. Взаимно се подканят за игра, гонят се, отбягват едно от друго, бягащото позволява да бъде настигнато, след което то започва да преследва другото. Кучетата се захапват нежно, взаимо обдушват (поемат миризмата) половите си органи.
б) Рефлекс на ерекция (Притокът на артериална кръв към пениса се увеличава и изпълва пещеристите тела. Пенисът постепенно се уголемява и втвърдява, а просветът на пикочно-половия канал се разширява. Рефлексът на ерекция се регулира от център, разположен в кръстеца, но под влияние на Централната нервна система. При директно дразнене върху главата на пениса на кучето също може да се прояви рефлекса на ерекция); Кучето започва да се стреми към качване върху женската.
в) Рефлекс на обхващане (Кучето се качва върху женската и с предните крайници я обхваща в областта на поясницата);
г) Рефлекс на съвкупление (Кучето вкарва пениса във влагалището на женската. Чрез разположените в пениса рецептори се възприемат различни видове дразнения - механични, температурни, за налягане. Под тяхно влияние разплодникът започва да извършва тласъчни движения);
д) Рефлекс на еякулацията (Чрез него се завършва веригата на размножителния процес. Изразява се в отделянето на сперматозоиди и на секрет от простатната жлеза. Общото количество на сперматозоидите и секрета от допълнителната полова жлеза, се нарича еякулат. Рефлексът на еякулация се придружава със своеобразна обща възбуда, която се нарича оргазъм. Оргазмът се контролира от център в лумбалната област на гръбначния мозък, но висшето му регулационно ниво е в кората на главния мозък).
Условните полови рефлекси се разделят на две групи - положителни и отрицателни. Положителните условни полови рефлекси се образуват в резултат на многократното въздействие на определени нови условия при протичане на безусловните полови рефлекси. След неколкократни съчетания тези условия започват да въздействат като самостоятелен дразнител за проявяване на безусловните полови рефлекси. Отрицателните (задръжни) условни полови рефлекси се изграждат чрез създаване на условия, които могат да задържат или да потиснат протичането на половия рефлекс при мъжкото куче. Причините, които могат да предизвикат отрицателни полови рефлекси са няколко:
а) Отрицателна индукция (Характерно за този вид задържане е, че проявяването на изградените условни полови рефлекси се потиска под влияние на страничен, чужд за кучето дразнител. Наблюдава се, когато кучето трябва да осъществи полов акт в обстановка, която му е непозната или в присъствието на странични хора);
б) Надпределно задържане (Проявява се под действието на силен условен дразнител. Надпределното задържане е изразено предимно при кучета със силен, но неуравновесен тип нервна система);
в) Загасващо задържане (Създава се, когато продължително време условният полов рефлекс не се подкрепя от безусловен полов рефлекс. Една от причините, поради която може да настъпи загасващо задържане е, когато разплодникът се държи постоянно с женската);
г) Диференцирано задържане (Изразява се в потискане на изграден положителен рефлекс от друг положителен рефлекс);
д) Закъсняващо задържане (Формира се, когато се увеличи времето между условните и безусловните дразнители. Ако условният дразнител действа предварително, възбудният процес се задържа и половият рефлекс угасва. Закъсняващо задържане може да настъпи, когато разгонената женска се доведе при разплодника, но той не се пуска веднага да я заскочи. Когато кучето е изградило закъсняващо задържане, е необходимо за известен период от време да не се използва за разплод).
При кучката по време на еструса, при осъществяване на контакт с разплодника се проявяват специфични за нея полови рефлекси. Те възникват с половото узряване на женската и с появата на първия полов цикъл и първата овулация. Процесът е свързан с цялостното развитие на организма и със засилване функциите на хипоталамуса и хипофизата. Увеличава се активността на яйчниците. Обособяват се вторичните полови белези. Настъпват промени в поведение-то, които са особено характерни по време на еструс. Голямо влияние върху половото узряване оказват редица екзогенни и ендогенни фактори (наследственост, ниво на половите хормони, хранене, температура на околната среда). Половите рефлекси, които имат сравнително ясна диференциация, са следните:
а) Рефлекс на половото влечение (Проявява се по време на еструса и се изразява в стремежа на кучката към разплодника);
б) Рефлекс на неподвижност (Кучката, която е в еструс, допуска мъжкаря да я заскочи и обхване с предните крайници);
в) Рефлекс на съвкуплението (Изразява се в силно извиване на гръбначния стълб, повдигане на опашката, интензивни контракции на вулвата);
г) Рефлекс на ерекцията (Аналогичен на този при мъжкаря. Изразява се в силно набъбване на клитора. Нервните дразнения предизвикани от пениса в началния етап на съвкуплителния процес водят до набъбване на отделните части на матката - шийка, тяло, рога); д) Рефлекс на еякулацията (Изразява се в отделянето на секрет от вестибуларните жлези, оргазъм (обща нервна възбуда), силно ритмично съкръщаване на мускулатурата на шийката и рогата на матката. В резултат на тези процеси от цервикалния канал към влагалището се изтласква секрет, мускулните движения моментално променят посоката си и подпомагат спермата да бъде засмукана и придвижена към тялото и рогата на матката).
2. Периодизация в постнаталното развитие на кучето.
Познаването на онтогенетичното развитие е от голямо практическо значение за мотивация на действията в процеса на обучение на кучето.
Първият период обхваща времето от раждането до двадесет и първия ден. Това е периодът на безусловно-рефлекторната адаптация. Новороденото е със затворени очи и ушни проходи. Движенията са пълзящи и некоординирани. Кученцето не е способно за самостоятелен живот. Приблизително на всеки три часа поема майчино мляко (коластра). Отделителната му система не е в състояние да функционира, ако майката не го ближе с език по коремчето и аналния отвор.
Главният мозък на новороденото кученце представлява около 12% от масата на главния мозък на възрастно куче от същата порода. През различните периоди увеличаването на главния мозък не е равномерно. В момента на раждане най-добре са развити тези части на Централната нервна система, които осигуряват регулацията на поведенческите и вегетативните (автономните) функции, необходими за самостоятелно съществуване извън организма на майката. При новородените кученца отсъства характерния за възрастните ритъм на редуване между бодърстване и сън съобразно деня и нощта. Полифазният ритъм на двигателна активност се запазва почти до края на периода и едва около двадесетия ден може да се констатира слаба диференциация между нощ и ден и съответно - покой и активност.
Непосредствено след раждането, от сетивата най-добре функционират обонянието, вкусът, кожнотемпературният анализатор и все още несъвършенният вестибуларен апарат. Всички вродени рефлекси като движение на край-ниците и тялото, сукането, прозяването - образуват сложна реакция, която се нарича опистотонус. Тя се демонстрира експериментално по следния начин: Ако се поднесе към новороденото специфична остра миризма на йод, спирт или амоняк, то бавно повдига глава, протяга шия, изпъва телцето си, предните крайници се насочват напред, а задните - назад. Тази безусловна реакция е съставна част от бозаенето, при което се привежда в действие комплекс от вродени рефлекси.
На четвъртия ден след раждането кученцето вече е в състояние да открие майка си, ако тя е на по-голямо разстояние, а не непосредствено до него.
На петия ден се образува условна двигателнолевкоцитна реакция: Около петнадесет минути преди поредното кърмене, което се осъществява приблизително на всеки три часа, кученцето започва да се движи и да издава звуци, а нивото на левкоцитите в кръвта се повишава.
Около петнадесетия ден след раждането се проявя-ват ориентировъчните реакции към звук и светлина. С проглеждането и отварянето на слуховите канали се увеличава възможността за още по-пълно възприемане на околния свят на базата на образуването на множество условнорефлекторни връзки. Все още водещ анализатор остава обонянието.
Около двадесетия ден кученцето вече е в състояние да стои на краката си. Пълзенето преминава в ходене, а по-късно и в бягане. То се отделя на по-голямо разстояние от майка си и постоянно изучава заобикалящата го среда. Започва формирането на отбранителните условни рефлекси. Поради несъвършенство на дългосрочната памет през този период е почти невъзможно да се прилага обучение. Командите трябва да се повтарят многократно и да се подкрепят единствено с хранително поощрение. Забраната и наказанието са абсолютно неефективни.
Вторият период обхваща времето от двадесет и първия ден до тридесет и петия ден след раждането. Това е периодът на условнорефлекторната адаптация. Показателите на слуха са почти еднакви с тези на възрастното куче. Условните рефлекси вече могат да се образуват не само чрез хранително поощрение, но и чрез прилагане на методи, ангажиращи отбранителното поведение.
Третият период обхваща времето от тридесет и петия ден до три месечна възраст. Нарича се период на екзалтацията. Той е най-същественият за обучението на кученцето. Подвижноста се увеличава, оформя се дневният ритъм на двигателна активност. Условните рефлекси се образуват много бързо, особено ако са подкрепени с хранително поощрение.
Около четиридесетия ден започва да се проявява по-сложна форма на ориентировъчни реакции, базиращи се не само на контактни, но и на дистантни анализатори. Когато отглеждането и възпитанието на кученцето се извършва в разнообразна среда, богата на предмети и дразнители, се подобряват сензорните възможности, повишават се умствените способности.
Четвъртият период обхваща времето от третия до седмия месец. Това е периодът на формиране на типологическите особености на нервната система. Започват да се обособяват индивидуалните различия. Възникват отбранителните реакции. Кученцето с внимание и съсредоточеност проучва всички нови дразнители. Появяват се първите признаци както на безпокойство, така и на агресивност. Започва формирането на хищническия инстинкт. При умел подход може да се постигне доминантност на отбранителните реакции в активна форма, което е предпоставка за добро в бъдеще служебно куче. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
