|
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ОБУЧЕНИЕТО 1. Същност на обучението.
Обучението на кучето предизвиква продължителни изменения в неговото поведение. Според Thorpe (1956) обучението е "процес, който се състои в появяването на адаптивни изменения на индивидуалното поведение в резултат на придобит опит". Чрез това определение се набляга на два съществени признака на обучението:
1. Обучението и инстинкта са два способа за обезпечаване на кучето с набор от адаптивни отговори на условията на средата, която го обкръжава. Инстинктът и обучението си взаимодействат и са взаимно свързани. В случая на инстинкт, в процеса на еволюция на породата се осъществява отбор на индивиди, носещи оптимален набор от гени. В случая на обучение, се осъществява отбор на оптимални реакции в обучаваното куче.
2. Обучението представлява процес, който не може да бъде измерен непосредствено. Прави се субективна преценка на факта какво кучето е запомнило като резултат на обучението без да може да се използва някаква мерна единица.
Въпросите на обучението са били преди всичко предмет на изследване от страна на експерименталните психолози. След основателя на бихейвиоризма Watson, в продължение на около 50 години почти всички негови последователи съсредоточават вниманието си върху способностите за обучение на бели мишки. Въз основа на тези проучвания възникват редица школи. Всяка от тях прави опит да построи система от закони на поведението, които биха могли сравнително точно да предскажат при какви условия може да се проведе обучение.
Привикването се изразява в загуба на налични реакции без да се появяват нови. Ако на кучето се предоставя дразнител, който не се съпровожда с подкрепление, то постепенно престава да реагира на него.
Условните рефлекси като понятие се свързват преди всичко с името на И. П. Павлов. Неговата основна цел е била проучване физиологията на Висшата нервна дейност. При анализиране на прилаганите методики на изследвания се вижда, че Павлов, много преди Watson, използва методите на екс-перименталната психология.
Когато кучето се намира в състояние на жажда, глад или напрежение започва да проявява поведение на търсене, в процеса на което спонтанно се извършват разнообразни дей-ствия - душене, оглеждане, движение в различни посоки и др. Ако едно от тези действия се съпроводи с подкрепление (гладното куче получава храна) и то се повтори няколко пъти, кучето ще се научи редовно да изпълнява даденото действие в дадената специфична ситуация.
Опитите, които първоначално провежда Торндайк (Thorndike, 1898, 1913, 1932) с т. н. "проблемен сандък", са причина ученият да нарече този тип на обучение "метод на пробата и грешката". Проблемният сандък представлява клетка, която животното може да отвори единствено, ако дръпне халка, свързана с ръчка, държаща вратата затворена. Поставена в сандъка котка прави опит да избяга, тичайки непрестанно из него. В един момент неволно закача халката, която задвижва механизма за отваряне на вратата. При втория и третия опит котката случайно повтаря действието с дръпването на халката и освобождаването си от сандъка. Постепенно тя концентрира вниманието си и в следващ момент още със затварянето в сандъка, се спуска към халката и я дръпва. Котката се приучва да изключва от своето поведение всичко, което не води до подкрепление и постепенно увеличава честотата на тези действия, които водят до желания резултат. В ранните етапи на нейното поведение няма определена система - първото подкрепление котката получава съвсем случайно.
За да обясни измененията, които настъпват в поведението на животното при опитите, които е провеждал, Торндайк предлага, разработения от него "закон на ефекта". Според този закон вероятността да се повторят действия, които довеждат до възнаграждения се увеличава, а вероятността да се повторят действия, които водят до неприятни последствия се намалява. Законът на ефекта стои в основата на бихейвиористкия начин на обучение на животните. Първоначално Торндайк развива тезата, че наказанието предизвиква същата по сила реакция, както и възнаграждението. По-късно, въз основа на свои последващи опити, ученият стига до извода, че законът на ефекта е неприложим при наказание. Тези твърдения са били познати на цирковите дресьори, макар и необяснени по научен път. Известният руски дресьор на животни Анатолий Леонидович Дуров (1864-1916) разработва своя методика на обучение единствено чрез използване на положително подкрепяне (храна, погалване, нежно говорене). По този начин на практика той доказва, че почти няма животно, което да не може да бъде дресирано. Негови "артисти" са били гълъби, кокошки, зайци, котки, кучета, кози, прасета и др.
Подобна на "проблемния сандък" на Торндайк е "камерата" на Скинър. При нея животното поставено вътре, по метода на пробата и грешката, се приучва да натиска педал, при което получава хранително подкрепление. Доколкото възникващото във въпросната ситуация собствено "спонтанно" поведение служи като "инструмент" за получаване на подкрепление, такова обучение се нарича "инструментално", а създадените рефлекси - "инструментални". Скинър (Skinner, 1938) използва термина "оперантно обучение", което в своята същност не се отличава от метода на пробата и грешката.
По данни на Хайнд (1975) при решаване на дадена задача кучето не използва цялата информация, която му е предоставена. То отбира само тази, която ще му помо-не за успешен изход от ситуацията.
Методът на пробата и грешката е един от най-подходящите за образуването на нови двигателни навици. Малките кученца усъвършенстват координацията на своите движения в процеса на игра със своите връстници или с майка си.
Най-висшата форма на обучение е "инсайт". Терминът е въведен от гещалтпсихолозите, базира се на идеята, че в обучението на животното участва познавателен (когнитивен) процес и се употребява в случаите, когато кучето решава дадена задача много по-бързо, отколкото чрез метода на пробата и грешката. Създава се впечатление, че е настъпило някакво "озарение", в резултат на краткотрайно напрегнато мислене. Кучето е решило задачата "наум", може да формира понятия и да "разсъждава". Според Maier (1935) разсъдъчната дейност е "способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат". Проблемите на елементарната разсъдъчна дейност при кучето са разработени от Крушинский.
Обучението на кучето да извършва определени действия по дадена заповед (команда) се нарича "дресировка" (от фр. dresser - приучвам, укротявам). Дресировката е последователно, насочено приучване на кучето при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа. Тези действия се осъществяват от кучето по сигнали на дресировчика. Успоредно с това в кучето се задържа проявяването на пречещи на работата действия (рефлекси). По този начин процесът на дресиране включва изработване на необходими двигателни навици и изграждане на задържащи навици.
За изработване само на един навик е необходима система от взаимосвързани упражнения, изпълнявани в определена последователност, през определени промеждутъци от време. В процеса на обучение се налага да се съчетава едновременно изработване на 2-3 навика. Те трябва да се подбират по такъв начин, че обучението на единия навик да не влияе отрицателно за затвърждаването на другия.
При дресиране трябва да се осъществява индивидуален подход към всяко куче в зависимост от неговата психика, опит, придобити минали навици и т. н. Всеки, който се занимава с обучение на кучета трябва да познава функциите на нервната система и всички промени, които протичат в орга-низма под нейно влияние.
2. Нарушаване на условнорефлекторната дейност на кучето при неговото обучение.
Често в процеса на обучение условно-рефлекторната дейност на кучето може да бъде нарушена. Някои от изразните форми на това състояние са мудност в изпълнението на командите, проява на страх, прекалена възбудимост, хаотичност на движенията и др.
Кучето не изпълнява точно подадените му сигнали, бърка командите, спира да работи. При работа по следа се наблюдава загуба на способността за диференциация на мириз-мите.
Причините за настъпване на това състояние са преди всичко в проявата на грубо отношение към кучето или използване на много силни дразнители. Причина може да бъде и ако се злоупотребява с издържливостта на кучето, особено при по-възбудимите индивиди, а също така - когато кучето е принуждавано да преодолява непосилни за него препятствия. Настъпва пренапрежение на възбуждащия и на задържащия нервен процес или нарушаване подвижността на нервните процеси. Развива се невроза, а нейните форми зависят от това, кой нервен процес е подложен на пренапрежение и кои групи рефлекси са нарушени - отбранителните, хранителните и др. Неврозите могат да се формират като хронично заболяване и в този случай нарушенията в работата на Висшата нервна дейност се проявяват устойчиво.
За да се отстрани неврозата, трябва занятията с кучето да се прекратят в продължение на няколко дни, а понякога за по-дълъг период от време. Възможно е да се пристъпи и към медикаментозно лечение.
3. Използване на мирисните дразнители при обучението на кучето.
В живота на кучето обонянието играе особено голяма роля. Чрез него се осъществяват едни от най-сложните взаимоотношения с околната среда. То има изключително голямо значение при храненето, половите инстинкти и редица други жизнени процеси.
Обонянието на кучето е до 10 000 пъти по-чувствително от това на човека (според някои автори - до 1 000 000 пъти). Освен това, кучето е в състояние да запомня миризмите и да свързва своето обонятелно усещане със ситуацията, при която е "уловена" съответната миризма. Обонянието на кучето е "аналитично" - то възприема едновременно множество миризми и същевременно е в състояние да ги диференцира една от друга.
При опити на Воликов (1981) е установено, че от първите дни след раждането кученцата се ориентират чрез обонянието. На 60 дневна възраст те диференцират човешката миризма и могат да бъдат обучавани за следова работа. Още през 1946 г. Крушинский изнася данни, според които колкото по-остро е обонянието на кучето, толкова по-голям интерес проявява при проработване на следата. В своите изследвания ученият посочва, че с най-остро обоняние са лайките и немските овчарски кучета. По данни на Мызников (1960) кученцата на три месечна възраст реагират на всички миризми. Същият автор цитира Фролов (1952), който посочва, че кучетата диференцират с лекота около 500 000 различни вида миризми. Кучето улавя миризмата на нитробензол в разреждане 10-2. Миризмата на готварска сол и хинин се улавя в разреждане 10-4. Солната и млечната киселина се долавят от кучешкото обоняние в разреждане 10-5, а мравчената киселина - в разреждане 10-6. Според Bickel (1980) обонятелният епител при кучетата е в границите от 75 до 100 квадратни см, а броят на обонятелните клетки е между 125 млн и 225 млн.
Уещането на миризмата е резултат на действието на отделящите миризма вещества върху обонятелните клетки.
Когато в дадена местност кучето открие мирисната следа, то е в състояние да определи посоката, от която тя се е появила и да върви в посока, към която тя се е отправила.
Индивидуалната миризма на човека се обуславя от секретирането на потните и мастните жлези, а така също и от лющещите се епителни клетки на кожата. Отделянето на пот се засилва при проява на вълнение, страх, умствено напрежение, бързо ходене и др. Химическият състав на потта може да се изменя под влияние на обмяната на веществата, дейността на бъбреците и др. Специфичната миризма на потта се обуславя от съдържанието на летливи мастни киселини. Секрета на мастните жлези се разлага на повърхността на кожата и насища дрехите с характерна за индивида миризма. Индивидуалната миризма се запазва по всеки предмет, до който човекът се е докоснал.
Потните и мастните жлези не са разположени равномерно в кожата. Отделните участъци на тялото имат своя характерна миризма, наречена "областна". Макар и със специфични особености, областните; миризми влизат в състава на общата миризма. Ако на кучето се предостави да помирише ръкавица (областна миризма) и се пусне по следа (смесена миризма), то ще намери собственика на ръкавицата. Животните също имат индивидуални и областни миризми, затова кучето е в сътояние да ги открива по техните мирисни следи.
Освен на собствена миризма, човек е източник и на други миризми - на използван сапун, козметични препарати и др. Общата миризма на човека е комплекс от разнообразни индивидуални, битови, производствени и други видове миризми. В целия този сложен комплекс от миризми, най-устойчива е индивидуалната миризма.
В процеса на придвижване човек разсейва мирисните частици, които образуват мирисната следа. Към миризмите, оставени от човека, се добавят миризмите на почвата, на растенията, на смачкани насекоми и др.
При работа по издирване, следата на човека представлява комплексен обонятелен дразнител за кучето. Той е съставен от индивидуалната миризма на тялото (секрет от потни и масни жлези и излющени епидермални клетки), битови миризми (дрехи, обувки предмети от дома), производствени миризми, миризми на почвата и растенията и др. Добре обученото следово куче е в състояние да диференцира миризмата по отделните компоненти. За приучване на кучето да работи по следа най-добри резултати се получават, когато в него се активизират агресивността към околните и способността да задържа бягащ човек. Едва след това то се пуска по следата на фигурант, който се е скрил от полезрението му. След откриване, кучето трябва да бъде оставено да се бори с фигуранта и непременно да излезе победител от схватката.
Обонянието на кучето може да бъде засилено изкуствено. В своите опити Мызников (1960) посочва, че остротата на обонянието при кучетата може да се повиши до известна степен при въздействие върху кожния анализатор (почистване на кожата с гребен преди пускане по следа) и върху двигателния анализатор (десетминутна игра на кучето преди пускането му по следа). Остротата на обонянието може да се повиши и чрез използване на някои медикаменти (Крушинский, 1946, 1960). Най-сигурно средство остава системното трениране на обонятелния анализатор като този процес започва, докато кучето е още малко.
4. Влияние на дразнителите при обучение на кучето.
Кучетата се обучават и използват в условия на околната среда, които постоянно се изменят. Тези изменения въздействат върху организма и предизвикват отклонения в поведението.
В процеса на обучение кучето постепенно се приучва към работа в различни по сложност условия. Силните или новите дразнители, които предизвикват изменение в поведението на кучето и го отклоняват от работа по сигналите на дресировчика, се наричат отвличащи. Степента на отвличане се определя от силата на отвличащия дразнител и от здравината на изработените в процеса на обучение навици. Дразнителите с отвличащ характер могат да бъдат външни и вътрешни. Външни дразнители са ненадейно появяване на животни или хора в процеса на работа на кучето, възпроизвеждане на силен, непривичен за него шум и др. Голяма част от външните дразнители, при постепенно и редовно въздействие върху кучето, престават да действат. Вътрешни дразнители са мускулна преумора на кучето, натовареност на нервната система, усещане за болка и др. Вътрешните дразнители оказват по-силно отвличащо действие, отколкото външните.
5. Влияние на различни фактори върху работата на следовото куче.
Когато времето е горещо или студено, работата на кучето по мирисната следа се затруднява. При висока температура на въздуха и наличие на вятър молекулите на миризмата се изпаряват по-бързо и силата на мирисната следа отслабва. Освен това, високата температура влияе и върху организма на кучето, предизвиквайки бърза уморяемост и отпуснатост, прегряване, учестено дишане, забавяне темпото на работа. Когато температурата на околната среда е ниска, кучето работи по-добре, но при силен студ е възможно премръзване на лапите и носната гъба. Кучето може да трепери (учестено съкращаване на скелетната мускулату-ра за компенсиране на топлозагубите от организма), което на практика го прави неизползваемо. Както в топло, така и в студено време работата на кучето до голяма степен зависи от нивото на неговата подготовка да работи в такава среда - тренираност, закаленост и др. В специализираната литература се посочват данни за следови кучета, които са работили при температура на въздуха 40 0С и на такива, които са вървяли по миризмата при студ от минус 34 0С. Така например, кучето, което работило по следа при -34 0С, периодически спирало и си търкало носната гъба с лапа, но не се отказвало. Водачът забелязъл това и всеки път, когато кучето спирало, разтривал носната му гъба с кърпа. По този начин кучето изминало 15 км по оставената от престъпника следа и го заловило. Най-благоприятни температурни граници, при които кучетата могат с успех да се обучават и да проработват следи са между -15 0С и +25 0С.
Вятърът оказва голямо влияние върху качеството на работа на кучето по мирисната следа. Въздушният поток отвява миризмите на следата и тя постепенно отслабва. Вятърът може да бъде насрещен, попътен или страничен с различни ъгли спрямо следата. Страничният вятър отнася мирисните молекули настрана от очертанията на следата, образува широка мирисна ивица с неголяма концентрация от мирисни частици. Като последица, кучето се отклонява от линията на следата и често може да я изгуби, особено на завои. Това затруднява неговата работа, особено при преследване на човек. Когато кучето извършва обиск на местност страничният вятър спомага на кучето за по-голяма ефикастност на работата му. Насрещният вятър облекчава търсенето на кучето както по следа, така и при обискиране на местност. Насрещният вятър насочва мирисните молекули към кучето. По този начин не се налага то да души почвата, а може да работи с повдигната глава (в случая е въведен термина "висок нос", за разлика от работата с наведена към земята глава - "нисък нос"). Насочените от вятъра мирисни молекули се вдишват без затруднение от кучето и то проработва леко следата, без да се отклонява от нея. При насрещен вятър, ако кучето работи върху запрашен или песачлив терен, работата му се затруднява. Прахът или пясъкът попадат в ноздрите на кучето, което предизвиква не само затрудняване на дишането, но и понижаване чувствителността на обонянието. Никога не трябва да се започва обучение на кучето да работи като следово, ако вятърът е насрещен! Причината е, че работата му се улеснява и то свиква да работи с вдигната глава (висок нос). Когато се наложи да проработва друга следа при друга посока на вятъра, кучето не е в състояние да се справи. Не се навежда над терена, върху който е поставена мирисната следа и това затруднява работата му, особено, ако следата е слаба или с голяма давност. Попътният вятър, когато е умерен, се отразява благоприятно на работата на кучето. При движение на човек при умерен попътен вятър оставената мирисна следа е по-определена и кучето се движи по нея без особени отклонения. Кучето души терена (нисък нос). При обиск на местност попътният вятър затруднява работата на кучето, особено ако терена е запрашен или песъчлив. Попътният вятър затруднява и възприемането на слуховите дразнители - странични звукове, шум и др.
Дъждът е снегът запазват мирисните молекули по следата. Когато вали дъжд, кучето работи по-добре, но продължитеният валеж измива мирисните молекули. Натрупалият сняг затруднява движението на кучето по следата, но не оказва съществено влияние за възприемане на миризмата. По данни, с които разполагаме от бившия съветски развъдник за служебни кучета "Красная звезда", дванадесет сантиметров пласт от сняг върху следа с давност 6 часа, не оказва никакво влияние върху качествената работа на кучето. Влиянието на валежите върху запазването на следата зависи от особеностите на почвата и от растителността по нея. Върху терен с растителност мирисната следа се запазва по-дълго време, отколкото върху терен, по който няма растителност. Мирисната следа се отмива по-лесно от голия терен.
Влажната почва, покрита с невисока трева запазва по-добре миризмата по следата. Това се отнася и за миризмата по следа, поставена в гора или върху разорана почва. Високата и гъста трева също запазва по-дълго мирисната следа, но затруднява работата на кучето. Миризмите (ароматите), които отделят различните растения не оказват влияние върху работата на кучето по следата. Неговото обоняние е по-слабо чувствително към тях. Миризмата се запазва по-лошо върху блатист, песъчлив и каменист терен. Разораната и глинеста почва в дъждовно време влияе отрицателно върху работата на кучето. Обувките на човека, оставил следа върху такъв терен се натрупват с кал, не се допират пряко върху терена и оставената следа е по-слаба.
Работата на кучето при проработване на следата е по-лека в случаите, когато теренът е в равнинна, ниско разположена, закрита или малко пресечена местност. При такива условия движението на въздуха е слабо и мирисната следа изветрява по-бавно. В местности, където вятърът не се задържа (открити равнини, хребети, хълмове) мирисната следа се губи по-лесно. Освен това, когато местността е открита, отвличащите дразнители се забелязват лесно и от голямо разстояние. Това влияе затормозяващо на работата на кучето. В планинска местност също се работи трудно, защото неравният терен изморява кучето по-бързо.
Пресичането на долове и канавки, прескачането на огради водят до изморяване на кучето и то може да се от-каже да работи по следата.
Трудно се работи по следа, поставена в населено място. Нейното пресичане и насищане с други миризми създава проблеми за нейното диференциране.
6. Обучение на кучета с подвижен тип Висша нервна дейност и със слаб тип Висша нервна дейност.
Кучетата с подвижен тип Висша нервна дейност се приспособяват бързо към новите условия и лесно се поддават на обучение за различни видове работа. Нервните процеси при тях са силни, пластични и уравновесени. Когато се спазва последователност и поддържане на упражненията при всяко занятие, процесът на приучване на кучето към определена работа се ускорява.
Кучетата със слаб тип Висша нервна дейност имат неуравновесени, малко подвижни нервни процеси и трудно се приспособяват към нови условия на живот и работа. Преобладаващата реакция на поведение при тях е пасивноотбранителна. Обучението им е възможно единствено при прилагане на индивидуален подход, упоритост и търпение от страна на дресьора. Такива кучета са изключително чувствителни към различни дразнители. Най-малкото повишаване на тяхната сила предизвиква тотално задържане и пълно блокиране при работа.
7. Обучение на кучета с възбудима Висша нервна дейност.
Нервните процеси при такива кучета са неуравновесени. Процесът на възбуждане е по-силен от процеса на задържане. Това изисква тези навици, които са свързани със задържане да се изработват побавно и с абсолютна последователност. Когато кучето се приучва да избира човек или вещ, упражнението не трябва да се повтаря многократно, защото настъпва пренатоварване, влошаване на работата, изработване на вредни навици. Кучета със силен възбуден процес издържат на въздействието на силни дразнители като изстрели, удари и др. Подходящи са за обучение като пазачи.
8. Обучение на кучета с инертен тип Висша нервна дейност.
Изработването на навици при такива кучета се осъществява по-трудно, отколкото при кучета с възбудима Висша нервна дейност. Кучето бавно превключва от възбуда към затормозяване и обратно. Когато се изработват навиците, между отделните команди трябва да има по-голям интервал. Не трябва да се подават противоположни по значение команди. При развитие на агресивна реакция, кучетата с инертен тип Висша нервна дейност проявяват слаба реакция на възбуда към странични хора. Ако фигурантът, в стремежа си да възбуди кучето, използва силни и болезнени въздействия, може да предизвика формиране на пасивноотбранителни рефлекси. Дори при силно изразена злоба, върху куче с инертен тип Висша нервна дейност не трябва да се прилагат силни болезнени въздействия. Агресивността трябва да се активизира чрез общото външно поведение на фигуранта. Леки удари могат да се нанасят единствено в случай, че не се наблюдава ефект. Често, когато кучето е задържало бягащия фигурант, продължава да е възбудено. В стремежа да бъде доведено до спокойно състояние, водачът започва да му въздейства рязко. Кучето не е в състояние да превключва от една дейност към друга, настъпва обърканост и затормозяване. Кучетата с инертен тип Висша нервна дейност издържат на силни дразнители, но принудата при тях трябва да се прилага много умело и само в крайни случаи.
За да бъде правилно възпитано кучето, не трябва да се изпускат възможностите, които има младия организъм по отношение на адаптивност и лекота на усвояване. Трябва упорито и умело да се закрепват такива поведенчески актове, които ще се проявят пълноценно след като животното вече е израстнало.
Често малкото кученце проявява страх към други животни. Причините могат да бъдат различни:
- след тричетири месечна възраст се засилва проявяването на ориентировъчния рефлекс, активира се пасивноотбранителната реакция. При неумело въздействие от страна на дресьора в кученцето се формира страх към животните;
- кученцето е блъскано, хапано или ритано от друго живтно. Формира се страх, който се превръща в привичка, която се закрепва твърдо в поведението;
- отглеждане на кученцето като младо, а също така и като възрастно в затворено пространство, изолирано от заобикалящия го свят е причина за развитие на страхова невроза. Когато кучето се срещне с други животни, поведението му е неадекватно. Най-честата реакция е страх и опит за избягване. Не са редки случаите и на немотивирана злоба със стремеж за нападение и хапане.
Често дресьорът прекалява с отработване на упражнението по донасяне (апортировка) на предмет. Резултатите също могат да бъдат различни: при някои кученца се формира навик към апортировка, при други този интерес се притъпява; при трети той се закрепва прекалено твърдо. Когато навикът за апортировка е доминиращ, кучето среща трудности при усвояване и изпълнение на други команди.
При обучение на кучето дресьорът не трябва да се ограничава към строго определена матрица на командите или спазване на някаква, посочена в литературата рецепта. Ежедневната работа, поведението и характера на кучето са най-добрият показател как трябва да се подхожда към него.
Дресьорът трябва да има широки познания по физиология, етология, развъждане, отглеждане на кучетата и профилактика на болестите. Състоянието на организма, дейноста на всички органи и системи влияят непосредствено върху поведението на кучето при формирането на навиците. Не на последно място са и наследствените особености на кучето. Поведенческите признаци се онаследяват както всички други и трябва да се отчитат в процеса на отбор и подбор.
Регулаторните механизми на дейността на организма на кучето са сложни и многообразни.
Условно може да се отделят две основни нива на регулация.
Всички нива на регулация са взаимно преплетени и свързани. Всяко следващо ниво включва в себе си предходните и определя тяхното проявяване и функциониране. Всяко относително елементарно ниво влияе на по-сложното. Висш регулатор на всички е кората на главния мозък в пряко взаимодействие с подкорието.
Първото ниво включва в себе си молекулярноклетъчната, хормоналната и вегетативната регулации. Клетката е автоматична саморегулираща се система. Тя е основа в строежа и жизнената дейност на всички живи организми. Хормоналната регулация включва биологически активните вещества - йони, метаболити, хормони. Те осъществяват управлението на биологическите и физиологическите процеси чрез течната среда в организма - кръв, лимфа и др. Вегетативната нервна система е във връзка с дейността на органите на дишането, храносмилането, отделянето, кръвообращението, размножаването и обмяната на веществата.
Второто ниво е свързано не само с организма на животното, но и с неговото поведение. Това е психическа регулация, съставена от три звена:
- първо звено - наследствено. Реализира се чрез изпълнение на вродените програми като относително прости, безусловни рефлекси (мигане, свиване на зениците, преглъщане, кашляне, кихане и др.), а така също и чрез сложни поведенчески актове (инстинкти);
- второ звено - фенотипно. Формира се в процеса на индивидуалното развитие на организма. При многократно повтарящи се ситуации се изработва най-подходяща приспособителна реакция. Тя се закрепва и автоматически използва, когато се повторят условията, които са я образували. Това са различни комплекси от условни рефлекси, наречени "навици". Различни навици се образуват и в процеса на дресировка на кучето за определена работа. В клетките на мозъка се натрупва голямо количество от готови "планове", които се реализират с минимални нервни и физически загуби.
- трето звено - елементарна разсъдъчна дейност. Кучето отразява външната среда посредством своя усет, възприятие и представа. То е способно да отразява елементарните връзки между възприеманите предмети и да изразява своето отношение под формата на определена реакция. Кучето се стреми или да се доближи до дразнителя (да го притежава), или да избяга от него, ако получава сигнали за опасност. Ако някакъв нов дразнител (препятствие) пречи на кучето да извърши нужните действия, то или преодолява препятствието, или изчаква неговото изчезване, след което отново продължава предишните си действия.
Важна предпоставка за интелектуалните способности на кучето се явява неговата способност да пренася усвоените навици в нова обстановка.
Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
