|
Споровете за произхода на кучетата, ловуващи на пернат дивеч, датират от вековете и едва ли ще бъдат разрешени. Една от наложилите се теории е, че в основата на всички породи стоят дългоухите и дългокосмести кучета на Испания. Коренът им е в Персия и Мала Азия. Дългоухи кучета е имало в Древна Гърция и на Балканите. Чрез преселенията на народите, а по-късно и чрез кръстоносните походи попадат на Иберийския полуостров. В останалите европейски държави стават популярни с испанското си название. За Италия и Германия - шпаньоли, за Франция - еспаньоли, за Русия - шпанки, за Великобритания - спаниели. На британските острови се появяват най-напред в Ирландия, благодарение на келтите, около 900 г. пр. Хр.
ЗА ПРОИЗХОДА НА НЯКОИ ЛОВНИ ПОРОДИ КУЧЕТА Споровете за произхода на кучетата, ловуващи на пернат дивеч, датират от вековете и едва ли ще бъдат разрешени. Една от наложилите се теории е, че в основата на всички породи стоят дългоухите и дългокосмести кучета на Испания. Коренът им е в Персия и Мала Азия. Дългоухи кучета е имало в Древна Гърция и на Балканите. Чрез преселенията на народите, а по-късно и чрез кръстоносните походи попадат на Иберийския полуостров. В останалите европейски държави стават популярни с испанското си название. За Италия и Германия - шпаньоли, за Франция - еспаньоли, за Русия - шпанки, за Великобритания - спаниели. На британските острови се появяват най-напред в Ирландия, благодарение на келтите, около 900 г. пр. Хр.
На основата на спаниелите се създава групата на работещите със стойка дългокосмести птичари, наречени "сетери". Първите сведения за тях са в книгата на Йохан Кайус (Johanes Caius) "English Dogs" (1576). В своя труд "Hunger's Prevention or the Art of Fowling", Джервас Маркам (Jervas Markham, 1655) ги описва като "едри спаниели, с вроден инстинкт за лов на яребици". Основавайки се на високият им интелект и богата космена покривка, някои кинолози твърдят, че в тях тече кръв от шотландската пастирска порода коли. Според Сабанеев (1986-фототипно издание) най-голяма роля в създаването на сетерите изиграва пойнтера. Джервас Маркам (Jervas Markham) пише, че черните с жълточервени петна сетери са най-издържливи по време на ловуване. Пръв им обръща внимание Карл II (1630-1685). Неговите кучета служат за основа, върху която по-късно шотландският херцог Гордон създава порода, носеща неговото име. Твърдението, че херцогът е създал породата сетер-гордон е невярно. Всичко е плод на готов генетичен материал, който единствено е селекциониран по пътя на строгия отбор и подбор. На основата на червените и червенопетнистите отродия на английския дългокосмест птичар се обособява породата ирландски сетер. Историята на самостоятелно формираната порода английски сетер е свързана най-вече с името на Лаверак (1799-1877), който от 1822 г. започва планомерно и целенасочено развъждане на една от разновидностите на сетера. Селекционната дейност на Лаверак се основава на близкородствено съешаване и строг отбор. За сравнително кратък период се консолидира породна група, която впоследствие прераства в самостоятелна порода.
Най-съвършенните в екстериорно отношение и отлично работещи британски ловни кучета са английските пойнтери. В основата им стоят късокосмести птичари, внесени от Испания и Франция. Чрез кръстосване с английски гончета се създава тип кучета, работещи активно и с твърда стойка. Чрез строг отбор и прилагане на различни степени близкородствено съешаване от 1840-1850 г. започват да се срещат елегантни и динамични животни, наподобяващи съвременните представители на породата.
Типичните късокосмести птичари, ловуващи със стойка също са с Азиатски произход. Попадат в Испания в края на XI в благодарение на завръщащите се кръстоносни походи. Съвременният им облик започва да се обособява от втората половина на XV и началото на XVI в. В края на XVI в се появяват в Италия като "Bracco Italiano". Според Власов (1985) названието "брак", като определение за дългоухи ловни кучета се среща от 1260 г. В своята книга "Les races de chienes" Ройл (Reul, 1894) определя думата "braque" от келтското "bracco", означаващо "показващ". По този начин се отъждествява европейското "брак" с английското "пойнтер" като определение за куче, показващо местоположението на дивеча. Някои кинолози свързват произхода на думата "брак" с името на епископ Бракиа - страстен привърженик на ловуване с кучета. Според други, думата "брак" идва от френското "браше" - определение за кучета, използувани при лов на птици с мрежа.
Първите сведения за кучетата с дълга и твърда космена покривка се срещат в литературата от XVI в. Следите им се губят в Тибет и Хималаите. Използвани са за охрана на стадата. Наричали ги "greiffs". Една от хипотезите е, че оттам идва и названието им "грифон". За някои от тези кучета била характерна много дълга, четинеста космена покривка. При други тя била по-вълниста и чуплива. На Балканския полуостров дълготвърдокосместите кучета с окосмена лицева част, образуваща "брада" и "мустаци", са известни от дълбока древност. Използувани са като гончета и с годините стремежът им за лов на пернат дивеч изчезва напълно. В книгата си "Rassen den Hundes", издадена през 1894 г., Бекман (Bekman) обяснява произхода на немския дългокосмест птичар от кучетата на Балканския полуостров, съществували още по времето на Александър Македонски. В Германия попадат благодарение на Карл Велики (768-814). В периода от XIII до XVII в. немският дългокосмест птичар е известен под името "wachtelhund". През 1888 г. в Санкт Петербург излиза от печат "Описание на типичните признаци на ловните кучета". В това ръководство, издадено от "Общество на любителите на породисти кучета", е отразено, че дългокосместият птичар като самостоятелна порода в Германия никога не е съществувал. Този тип ловно куче е получен чрез кръстосването на късокосмести птичари с овчарски кучета.
Интересна породна група, заслужаваща внимание, е тази на ретриверите. Тясната им специализация единствено като апортьори (само да донасят отстреляния дивеч) е причина да не бъдат особено популярни в ловната кинология. От много години намират успешно приложение за различни видове служебна работа (митнически кучета за откриване на взрив и наркотици, водачи на изгубили зрението си хора и др). Създадени са чрез сложно възпроизводително кръстосване. При образуването им в различна степен са участвали староанглийски водни спаниели, сетери, лабрадорски нюфаундленди и кучета от породата шотландско коли. Селекционната цел е била ретриверите да съчетават в себе си обонянието на сетера, желанието за апортировка на спаниела, любовта към водата на нюфаундленда, ума, наблюдателността и острото зрение на колито. До колко тези качества са унаследени по споменатия начин и точно от коя порода са придобити е трудно да се каже. Истината е, че ретриверите са красиви и умни кучета, с интелигентен поглед и силно изявени наклонности за апортировка. Николай Атанасов
 |
