|
Обявен е за резерват с общта площ 35 ha със Заповед №7285 от 12.06.1948г.на Министерството на горите и горската промишленост.По-късно е бил разширяван няколко пъти.Сега има площ 1227,7 ha,определена със Заповед №4527 от 17.07.1975г.Предназначението му е да опазва първокласните букови гори.Боатин се намира на около 15 км.от с. Черни Вит ,в горното течение на едноименната река под в.Баба в Златишко-Тетевенският дял на Централна Стара планина .Територията му е включена в границата на горско стопанство “Черни Вит”.
Проф.Симеон Недялков.
Доц.Борис Николов. Земиздат-София-1986г. Биосферни резервати в България Боатин Обявен е за резерват с общта площ 35 ha със Заповед №7285 от 12.06.1948г.на Министерството на горите и горската промишленост.По-късно е бил разширяван няколко пъти.Сега има площ 1227,7 ha,определена със Заповед №4527 от 17.07.1975г.Предназначението му е да опазва първокласните букови гори.
Боатин се намира на около 15 км.от с. Черни Вит ,в горното течение на едноименната река под в.Баба в Златишко-Тетевенският дял на Централна Стара планина .Територията му е включена в границата на горско стопанство “Черни Вит”.Това енай-големият старопланински резерват ,в който буковите гори са най-запазени.Обхваща територии от 900 до 2000 m.н.в.,достигайки алпийските части на Стара планина.
Характеризира се със силно пресечен терен.От централното било на планината се спускат следните по-големи била: 1-Момин чукар,2-Тънкото било,3-Дебелото било,4-Щипока и Брусово поле.Освен тях има и много на брой по-малки била.Многобройните била и дълбоко врязаната речна мрежа обуславят стръмните и труднодостъпни терени на резервата.Територийте с наклони над 20гр.заемат повече от 60% от площа на резервата.
Геологичната основа е доста разнообразна.Ниските части на резервата са върху юрск и кредитни варовици,докато средните и високите са от интрузивни скали,предимно гранити.
Основната част от територията на Боатин спада към планинската климатична област ниската към среднопланинската ,а високата към високопланинската климатична област.Най-ниските части спадат към предбалканската котловинна подобласт на умереноконтиненталната климатична област.Средногодишната темперетура е в зависимост от надморската височина и е между 2-4гр. и 6-8гр.С .Продължителноста на вегетационният период е мужду 110-130 и 170-200 дни съответно за най-високите и за най-ниските части от територията.Количеството на валежите е твърде високо 830-850 mm за най-ниските части,а във височина е много повече.Основна причина за това преобладаващите северозападни ветрове;при изкачване по склоновете на планината те се охлаждат,водните пари се кондензират и падат във вид на дъжд.
Хидрологичната мрежа е развита много добре.Главната река е Боатинска река,която приема водите на Средна река,на Момина река,на Брусов дол и на Калмишки дол.Боатинска река дава началото на река Черни Вит.
В най-ниските части на резервата са формирани сиви горски почви,които заемат малки площи.Характеризират се с маломощен хумусен хоризонт и със силно развит преходен и илувиален хоризонт.Съдържанието на хумус е ниско.
Широко разпространени са кафявите горски почви:светлокафяви,тъмнокафяви и преходни.Образувани са главно под вляние на букова и рядко на букова-смърчова раститерност в условията на висока атмосферна и почвена влажност.В повачето случаи се отличават с мощен или със средно мощен хумусен хоризонт.По механичен състав са главноглинесто-песъчливи или леко песъчливо-глинести.Характеризират се с високо хумусно съдържание.Реакцията на почвеният разтвор е средно кисела.Тези почви са обикновенно свежи и имат добър воден режим.
В резервата се срещат също планинско-горски тъмноцветни почви ,които са развити под влияние на иглолистна-смърчова растителност.
Благоприятните климатични и почвени условия са помогнали за фармирането на хубави букови насаждения.Букът заема около 89,4%от гористата част на територията,а останалите 10,6%се падат на смърча.Резервата и района около него са извесни с “боатинският бук” Fagus silvatica,който се отличава с високи прави стъбла и с високи технологични и механични качества.Сивите прави стволове често приличат на мраморни колони ,което усилва впечатлението за тяхната велечесвеност.
По сенчестите северни склонове на Боатинска река вековните букови дървета достигат височина от 40-45м.
По-голяма част от буковите насаждения са мужду 170-200г., като цялата възраст на буковото насаждение е около 160г.Средният запас от дървесна маса е 409 куб.ha,средният годишен прираст – 2,55 квадратни м./ha.Средният бонитет на буковите насаждения е 2,7;това е и среден бонитет за цялата гора на резервата.
В буковият пояс се срещат и единични дървета от :
1. Обикновен габър Carpinus betulus.
2. Шестил Acer platanoides
3. Явор Acer pseudoplatanus
4. Брекиня Sorbus torminalis
5. Трепетлика Populus tremula
6. Офика Sorbus aucoparia
А във високата му част :
1. Обикновена ела Abies alba
2. Смърч Picea excelsa
В буковата гора се срещат единично или на групи :
1. Червен бъз Sambucus racemosa
2. Леска Corylus avellana
3. Глог Crataegus monogyna
4. Обикновенна хвойна Juniprus communis
И други храсти.По откритите и просветлените места може да се видят още:
1. Малина Rubus idaeus
2. Капина Rubus caesius
3. Черна боровинка Vaccinium murtillus
4. Чемерика Veratrum lobelianum
Тревната покривка е съставена от малко видове ,като почти всички от тях са сенколюбиви.Най-разпространена е дебрянката Sanicula europaea ,която е основен тревен компонент на чистите букови насаждения.Над тезе насаждения се простират букови гори с планинска власатка Festuca montana ,а още по-високо – букови насаждения с лазаркиня Asperula odorata.Между другите придружаващи тревни видове трябва да се отбележат още :
1. Заешкият киселец Oxalis acetosella
2. Копитникът Asarum europaeum
3. Горската светлика Luzula silvatica
4. Горският здравец Geranium sivaticum
В резервата има смесени буково-смърчови насаждения формирани в горната граница на буковият пояс.Възраста им най-често 110-200г.
На второ място по разпространение са чистите смърчови насаждения .Средната им възраст е 80-100г.Средният запас на смърчова дървесина е 190 кв.м. на ha.,а средният годишен прираст –2,2 кв.м./ha .Бонитетът на смърчовите насаждения е 3.
В резервата има изключително благоприятни условия за съществуванета на богата и разнообразна фауна ,но фактическото и състояние не отразява възможностите,които предлагат биотопите на резервата.Сега сравнително често се среща сърна Capreolus cavreolus ,по-рядко елен Carvus elaphus и съвсем рядко кафява мечка Ursus arctos.В резервата има също:
1. Дива свиня Sus scrofa
2. Дива котка Felis silvestris
3. Лисица Vulpes vulpes
4. Заек Lepus europaeus
5. Белка Martes foina
6. Златка Martes martes
7. Язовец Meles meles
8. Обикновен порPutorius putorius
9. Катерица Sciurus vulgaris
В резултат от съвмасни проучвания на наши и на полски учени от Краковското отделение на Полската академия на науките в резерватът беше пручен статусът на орнитофауната.Установени бяха 64 вида птици.Плътноста на популациите е твърде висока - над 90 гнездещи двойки на 1 ha.По-характерни видове са:
1. Алпийската гарга Pyrrhocorax pyrrhocorax
2. Гривякът Columba palumbus
3. Кукувицата Cuculus canorus
4. Сивата врана Corvus cornix
5. Карталът Aegypius monachus
В миналото е имало:
1. Белоглав лешояд Gups fulvus
2. Египетски лешояд Neophron percnopterus
3. Кръстат/царски/орел Aquila heiiaca
4. Глухар Tetrao urogallus
Тези животни са били унищожени или прогонени от човека ,когато тези територии не са били още зещитени от Закона.
Освен с първокласните си букови гори този забележителен кът от родната природа привлича и с изключителната си красота.
Коментари () |
|
|
|
 |
