|
Изброените по-долу породи са подредени по азбучен ред според българското название. В скоби е посочено названието на международното признаване. Ако съответната порода е призната от Международната федерация по кинология, е посочен номерът, под който нейният стандарт фигурира в класификацията.
ПОРОДИ КУЧЕТА, НАМИРАЩИ ПРИЛОЖЕНИЕ В РАЗЛИЧНИ ДЕЙНОСТИ НА ЧОВЕКА Изброените по-долу породи са подредени по азбучен ред според българското название. В скоби е посочено названието на международното признаване. Ако съответната порода е призната от Международната федерация по кинология, е посочен номерът, под който нейният стандарт фигурира в класификацията. Австралийски Кетл Дог (Australian Cattle Dog, FCI No. 287)
Характерно за Австралийския Кетл Дог е, че работи упорито и неуморно, без да провява нервност. Лае изключително рядко. Породата е създадена чрез сложни кръстосвания. В основата им е австралиското диво куче динго и британската порода Смидфийлд Бобтейл. В началото на своето създаване Австралийския Кетл Дог носи името "Куинсленд Хелер". Постепенната консолидация довежда до стандартизиране през 1903 г. Името се променя на "Австралийски Хелер". Основният контрол на племенната работа се ръководи от кенел клуба на Нов Южен Уелс. Там се приема и настоящото име - Австралийски Кетл Дог.
Кучетата са здрави, пропорционално сложени, с височина при холката 51 см и тегло около 20 кг. Космената покривка е къса и права. Австралийският Кетл Дог предпочита да е сред стадото и не понася отглеждането като домашен любимец. Обича свободата и движението. Австралийско Келпи (Australian Kelpie, FCI number 293)
Основата на породата е поставена от две червеножълтокафяви колита от Съдърленд, собственост на търговеца на говеда Джордж Робъртсън. Когато кучката му ражда, той подарява на ирландеца Глисън един от женските приплоди. Новият собственик кръщава кученцето Келпи. Когато пораства, Келпи показва изключително добри пастирски способности. По-късно я заплождат с черно на цвят коли на име Мос. Всички техни приплоди впоследствие се проявяват като ненадминати пастири. Чрез британски заселници някои от потомците на Келпи и Мос попадат в Австралия. Една от дъщерите на Келпи, носеща името на майка си, е заплодена с куче на име Цезар. Предполага се, че Цезар също е от породата Коли, но в него тече кръв и от австралийското динго. По този начин чрез Келпи II в Австралия се поставя началото на едноименната порода, която се ползва с голяма любов, радва се на ненадмината популярност и е наречена "кучето на кучетата".
За Австралийското Келпи се разказват стотици истории, доказващи неговия ум, разсъдливост, висок интлект, привързаност и много други качества, които рядко могат да се срещнат в такава комбинация дори и при най-високо развити същества. Стадо от 2 000 до 4000 овце се "обслужва" нормално от 3 до 4 Келпита.
В морфологично отношение Австралийското Келпи наподобява Немското Овчарско Куче. Тялото е с удължен формат. Главата е клиновидна, с удължена муцуна, здрави челюсти и ножицоподобна захапка. Мозъчната част на черепа е равна на лицевата част. Ушите са високо поставени и стърчащи нагоре. Опашката е с нормална постановка, висяща и леко извита саблевидно. На дължина достига до скакателните стави или малко под тях. Срещат се черни, червеникавокафяви или черни с по-светли петна кучета. Височината при холката на мъжките е 46-51 см, а на женските - 43-48 см. Кучетата са подвижни, темпераментни и много общителни. Австралийско Овчарско Куче - Австралийска Овчарка (Australian Shepherd, FCI No. 342)
През 1493 г. в Америка попадат първите мериносови овце, внос от Испания. Заедно с тях на новия континент се появяват средни на ръст кучета, между които се срещат екземпляри със сини очи. При по-късен импорт на мериносови овце от Австралия, в Америка също пристигат синеоки кучета. В тях обаче, вече тече кръв от Австралийско Келпи, Смидфийлд Бобтейл, Дългокосместо Коли. Чрез сложно възпроизводително кръстосване се обособява порода, на ко-ято дават названието Австралийско Овчарско Куче (Австралийска Овчарка). Представителите на породата съчетават в себе си ума, разсъдливостта и работоспособността на Бордър Коли и Келпи. Притежават богатата и красива космена покривка на Дългокосместото Коли. В същото време имат и собствен чар, който ги отличава от породите, участвали в първоначалното създаване.
Главата на Австралийската Овчарка е пропорционална, със средно широка черепна част и умерено удължена муцуна. Челюстите са здрави, с плътно прилепнали около тях устни. Зъбите са големи и здрави, с ножицоподобна захапка. Ушите са високо поставени, с триъгълна форма, висящи странично на главата. Очите са изразителни, а погледът е мек и благороден. Цветът им може да е кафяв или син. Не са редки случаите, когато едното око е кафяво, а другото - синьо. Гърбът е здрав и леко повдигнат спрямо поясницата. Крупата е широка и мускулеста, с наклон спрямо хоризонтала от около 300. Характерна особеност на Австралийската Овчарка е нейната опашка. Тя е нормално поставена и висяща, но дължината й рядко превишава 10-12 см. При повечето кучета опашката напълно липсва. Височината при холката на мъжките кучета е между 51-56 см, а на женските - 46-53 см. Акбаш Дог (Akbash Dog)
Видният пътешественик Евлия Челеби (1614-1682) споменава в пътеписите си за две ясно разграничаващи се турски породи кучета, използвани за охрана на селскостопанските животни. Едната се нарича "Самсун", на името на района, в който е разпространена. По думите на автора, кучетата от другата порода са "грамадни, приличащи на магарета и свирепи като лъвове". През 1844 г. Уайт (Ch. Withe) описва същите като "величествени, с аристократична осанка". Ареалът на "свирепите" и "величествени" кучета е югозападно от Анкара. Белият им цвят определя и названието - "Акбаш" или "белоглав". През периода 1903-1906 г. британският военен консул в Турция Тауншенд (A. Townshend) разказва за голямата агресивност на кучетата Акбаш. Често, когато край селата преминават кервани, тези "бели зверове" изкачат от дворовете, втурват се след ездачите, нахвърлят се върху тях и правят опит да ги свалят от конете.
Акбаш придобива световна популярност след 1978 г., когато в САЩ се внасят екземпляри от породата. В Експерименталната станция по овцевъдство в Дюбоис (Айдахо) се проучват работните качества и наследствените заложби на внесените кучета. Усилената селекционна дейност не само увеличава популацията, но облагородява и екстериорния облик на породата. Обособява се стандарт, според който кучетата Акбаш са с височина при холката над 76 см за мъжките и над 71 см за женските. Теглото е между 41 и 55 кг, а цветът на космената покривка задължително е бял. По отношение дължината на косъма стандартът признава два варианта - дългокосмест и късокосмест. Според изискванията на стандарта към названието на породата е прибавена думата "дог". По този начин тези популярни кучета-пазачи се наричат Акбаш Дог. Белгийско Овчарско Куче (Berger Belges, FCI No. 15)
От Белгия произхождат четири породи овчарски кучета, обединени в едно име. Причината е, че в морфологично отношение между тях почти не съществува разлика. Особеностите са предимно в дължината, цвета и структурата на космената покривка. Две от Белгийските овчарски кучета са дългокосмести. Това са черният Грьонендал и червеникавочерният Тервурен. Късокосместата разновидност в червеникавочерно е Малиноис, а с най-къса и стояща по-остра космена покривка е Лакеноа. Неговата окраска е бежовочервенокафява или бежовочервеносива. Всяка от тези породи е произлязла от определен район на Белгия, откъдето идва и нейното название.
Освен, че са много добри пастири, Белгийските овчарски кучета се ползват с голям успех в полицията и като домашни пазачи. По време на Втората световна война са използвани като свръзки за пренасяне на съобщения, малки пакети с медикаменти и др.
Със своята любвеобилност и дружелюбност Белгийските овчарски кучета са приятни и желани кучета-компаньони. Движенията им са красиви, елегантни и грациозни. Погледът е интелигентен, а психиката - много чувствителна. Поддават се лесно на обучение и с удоволствие изпълняват подадените им команди. Обичат свободата и е необходимо да им се осигурява много движение. Космената покривка на дългокосместите породи изисква ежедневни грижи. Височината при холката на мъжките кучета е 65-67 см. Женските са малко по-ниски.
В следващите редове е представен стандартът на породата така, както е приет от Международната федерация по кинология на 26. 12. 1978 г.
Общ вид.
Хармонично сложено куче, умно и интелигентно, свикнало да живее на открито, подложено на неблаго-приятни климатични условия. Гордата осанка и хармоничните форми създават впечатление за една елегантна здравина, характерна за всички представители на тази порода, създадена за работа. Вродената му способност за пазач на стадата е свързана с качествата му на добър защитник на своя стопанин и на неговия дом. Внимателно и умно куче с жив и питащ поглед, придаващ му още по-голяма интелигентност.
Глава.
Главата е като изваяна, удължена, не много широка. Дължината на черепната част и муцуната са почти еднакви. Муцуната е малко по-дълга, като съвсем леко се заостря към върха. Нейната горна линия е успоредна по отношение на мисленото продължение на черепа. Носната гъба е черна, с добре отворени ноздри. Бузите са равни и добре замускулени. Устните са сухи, плътно прилепнали, добре пигментирани. Челюстите са здрави с добре вкоренени бели, лъскави зъби. Захапката е ножицоподобна. Пастирите на селскостопански животни предпочитат техните кучета да са с ножицоподобна захапка. Надочните дъги са добре оформени и неизпъкнали. Очите са средно големи, с бадемовидна форма, нормално поставени в очната орбита (нито вдлъбнати, нито изпъкнали), тъмни на цвят, предимно кафяви. Клепачите са черно пигментирани. Погледът е жив, питащ, интелигентен. Ушите са високо поставени, прави, с добре закръглена в основата ушна мида. Хрущялът е здрав, а формата на ухото като цяло е триъгълна.
Шия.
Шията е леко удължена, мускулеста, без провисналости на кожата. Разширява се постепенно към раменния пояс.
Предни крайници.
Предните крайници са силни, добре замускулени. Лопатката е дълга, плоска, здраво поставена. Заедно с раменната кост образува тъп ъгъл, което е предпоставка за непринудено движение на крайника. Рамото е насочено надолу, като движението му е в посока, успоредна на надлъжната ос на тялото. Подрамото е дълго и добре замускулено. Метакарпусите са къси и силни, без следи от рахит. Лапите са закръглени, с добре прибрани нокти и леко прегънати пръсти. Ноктите са големи, тъмно пигментирани. Възглавничките са широки и еластични.
Тяло.
Тялото е мощно, но не тромаво, с почти квадратна форма (височината при холката е почти еднаква с дължината на тялото). При кучките е възможно дължината на тялото да е малко по-голяма.
Гръден кош.
Гръдният кош, гледан отпред е широк. Погледнат от страни изглежда по-тесен, но в същото време е дълбок, което е предпоставка за неговата издържливост. Холката е висока, добре изразена.
Гръб.
Гърбът е прав, широк и добре замускулен.
Корем.
Коремът е умерено развит, прибран, но не както при хрътките. Връзката му с линията на гърдите е хармонична и плавна.
Крупа.
Крупата е леко наклонена, умерено широка.
Задни крайници.
Задните крайници са силни, но в никакъв случай - груби. Движат се по същия начин, както предните. Бедрото е широко и добре замускулено. Подбедрото е дълго, силно и замускулено. Скакателните стави са добре изразени. Ходилата са солидни и не много дълги. Прекалено изправените метатарзуси не са много желани. Лапите са овални с леко прегънати и плътно прибрани пръсти. Ноктите са големи и тъмни. Възглавничките са широки и еластични.
Опашка.
Опашката е нормално поставена, широка в основата, със средна дължина. При спокойно състояние на кучето опашката е отпусната надолу, като във върха може леко да е извита. При раздразване на кучето тя се повдига, като извивката на върха става по-голяма, но в никакъв не приема формата на кръг или да се извива встрани.
Кожа.
Маската на муцуната трябва да обхваща горните и долните устни и техният ъгъл на събиране. Дори и светлите кучета трябва да имат добре изразена тъмна маска.
Цвят на косъма.
Цветът на космената покривка включва цялата гама от жълточервеникав до сив и черен. При Тервурен и Малиноис може да има малко бяло петно на гърдите и пръстите, а цветът е жълтеникавочервеникав (махагонов). За Грьонендал въгленочерният цвят е задължителен.
Космена покривка.
Косъмът е с различна дължина, посока и вид. При Белгийската овчарка е възприето космената покривка да е критерият за различаване на породите. Независимо от голямото си разнообразие, космената покривка трябва да е гъста, като осилестите и пуховите косми образуват много добра защитна обвивка.
Кожа по тялото.
Кожата по тялото е еластична и силно пигментирана.
Височина при холката.
Височината при холката е 62 см за мъжките и 58 см за женските. Тенденциите са при запазена пропорционалност на тялото, горните граници на ръста да са завишени до 65 - 67 см за мъжките кучета.
Походка.
Жива, свободна, покриваща максимална площ от терена на предвижване. Създава впечатление за неуморност на кучето.
Недостатъци.
- Характер: агресивен или страхлив.
- Носна гъба, устни, клепачи: следи от пигментация.
- Зъби: лека издаденост на горната челюст.
- Очи: светли.
- Рамена: много прави.
- Лапи: меки, с разтворени пръсти.
- Опашка: Високо поставена, извита като кука, изкривена навън.
- Гърди: липса на пухови влакна.
- Цвят на космената покривка: напречни (тигроподобни) разцветки.
Дисквалифициращи пороци.
- Зъби: Изявено издаване на горната или на долната челюст. Липсата на предкътниците, които са разположени непосредствено зад кучешките зъби не води до дисквалификация. Ако липсва някой друг предкътник, кучето се дисквалифицира. Липсата на 3 кътника или 2 други зъба, води до дисквалификация.
- Уши: падащи или купирани.
- Опашка: Липсваща или скъсена по рождение.
- Цвят: липса на черна маска около муцуната. Наличието на бели петна по тялото, освен споменатото при Тервурен и Малиноис.
- Характер: прекалено раздразнителни и агресивни кучета, а също и такива, които проявяват страх.
Особености в половата система: липса на един или два тестиса в скротума.
РАЗМЕРИ
Височина при холката за мъжките - оптимална - 62 см (до 65 - 67 см).
Дължина на тялото (от върха на раменно-лопатъчния ъгъл до върха на седалищните кости) - 62 см (до 65 - 67 см).
Обиколка на гърдите - оптимална - 75 см (при височина на тялото 62 см).
Дълбочина на гърдите - оптимална - 31 см (при височина на тялото 62 см).
Височина на крака (от земята до лакета) - 31 см (при височина на тялото 62 см).
Дължина на главата - 25 см.
Дължина на муцуната - 12,5 до 13 см.
РАЗНОВИДНОСТИ НА БЕЛГИЙСКОТО ОВЧАРСКО КУЧЕ
А - Дълга космена покривка.
Къса по главата, външната част на ушите и долната част на крайниците. Върху останалата част на тялото косъмът е гладък и дълъг. Около шията и гърдите е по-гъст и дълъг, като образува грива. Вътре в ушите космената покривка е гъста и по-дълга. По бутовете, косъмът е много дълъг и гъст, образуващ "панталони". Опашката е покрита с дълга и гъста космена покривка.
Забележка: Според разновидностите на дългата космена покривка са познати 2 породи: Грьонендал - дълга, черна и гладка космена покривка; Тервурен - предимно дълга черна космена покривка, но може да е жълточервеникава и сива с малко бяло петно на гърдите и по пръстите. Маската на муцуната е задължително черна. Недостатъци при дългокосместите породи е вълнистата, къдравата или недостатъчно дългата космена покривка. При Грьонендал - ръждиви отблясъци и сиви "панталони". При Тервурен - липса на въглищночерен цвят или разположението му на петна върху тялото. Липса на черна маска около муцуната.
Б - Къса космена покривка.
Много къса по главата, външната повърхност на ушите и долната част на крайниците. Също така - по-къса и върху останалата част от тялото. Само по опашката и около шията е по-дълга. Около шията образува пръстен от основата на ушите до гърлото. Бергамско Овчарско Куче (Cane da Pastore Bergamasko, FCI No. 194)
Предалпийските долини на Италия се славят със суровия си климат, трудна достъпност и бедна за обработване земя. Основният поминък на местното население е овцевъдството. Непосредствен дял за облекчаване тежкия труд на пастирите имат кучетата. Все още не е установено от кога е повяването им по тези земи. В ранните литературни източници се споменава за "алпийско куче", за "овчарка на Валез" и др. Единственият общ елемент в оскъдната литература се отнася за космената покривка. Тя винаги е описвана като много дълга, гъста и сплъстена. Популацията на тези кучета е най-многочислена около град Бергамо, откъдето идва и названието им.
Бергамското Овчарско Куче спада към мезоцефалния тип от групата на лупоидите. То е със средни размери, здраво тяло и пропорционална конструкция. Погледът е проучващ, изпълнен с твърдост и достойнство, без проява на страх или покорство. Идеалната височина за мъжките е 60 см, а за женските - 56 см. Височината на тялото е равна на неговата дължина. Теглото варира от 26 до 38 кг. Импозантният вид на Бергамското Овчарско Куче се дължи на особения вид на космената покривка. Най-отдолу е разположен къс и гъст подкосъм. Следващият тип влакна се наричат "кoзи". Те са дълги и груби. Над тях се спускат много дълги влакна, които обгръщат цялото тяло и образуват кичури. Те придават основния характерен белег на породата. Кичурите са широки в основата си и не падат по време на линеене. С всяка измината година стават все по-дълги. При 6-7 годишни кучета дължината им е 30-40 см. При по-възрастни екземпляри достигат до земята. На настоящия етап, освен като помощник в овцевъдството, Бергамското Овчарско Куче все по-вече се популяризира като домашен компаньон и пазач на жилището. Бернско Планинско Куче (Berner Sennenhund, FCI No. 45)
Прародителите на Бернското Планинско Куче са мастифоподобни от времето на Римската империя. Охранявали са планинските постове, докато легионите напредвали към Галия. През следващите векове смелите и борбени кучета охранявали стадата, а също така били използвани и като впрегатни. Със специално пригодени за тях колички превозвали стоки по пазарите и мляко от мандрите. С появата на техниката и механизацията съществуването на тези полезни животни било застрашено. През 1907 г. любители основават клуб с основна цел да се запази ценната порода. Започва усилена селекция с прилагане на различни методики на обучение и активна рекламна дейност. Днес Бернското Планинско Куче се радва на голяма популярност не само като компаньон, но и като превъзходен пазач. Височината при холката за мъжките е 64-70 см, а за женските - 58-66 см. Космената покривка е средно дълга с антрацитено черен цвят и специфични отличителни петна от ръждивокафяво и бяло. Биъдит Коли (Bearded Collie, FCI No. 271)
През XVI в в Шотландия попадат Полски Низинни Овчарки. При кръстосване с местните Колита, те стават основоположници на порода, която се появява в завършен вид едва в началото на XIX век. През 1912 г. д-р Ръсел Крейг основава в Единбург първия клуб на любителите на Биъдит Коли. Съставен е стандарт, но избухването на Първата световна война слага край на дейността на клуба. През 1930 г. Джими Гароу прави опит да предизвика сред любителите на кучета интерес към тази застрашена от изчезване пастирска порода. Опитите му не се увенчават с особен успех, но упоритостта на отделни ентусиасти става причина през 1955 г. Биъдит Коли да бъде вписана в Британския кенел клъб. Същата година се основава клуб на новия породен тип - красиви, с пищна космена покривка кучета, отглеждани предимно като компаньони. Безпорни заслуги в това отношение има мисис Крафт, съпруга на човека, дал името си на най-известната изложба на кучета в света. През 1959 г. е съставен нов стандарт, който е коригиран и допълнен през 1978 г. Според него идеалната височина за мъжките кучета е 53-56 см, а за женските - 51-53 см, но най-печалното е, че както в стандарта, така и на практика превъзходните работни качества на породата се пренебрегват и днес нейните представители се популяризират единствено като красиви домашни любимци. Бордър Коли (Border Collie, FCI No. 297)
В книгата на Като и Варо (Cato и Varro) "De Re Rustica" от 36 г. пр. Хр., са описани кучетата на древните римляни, използвани за охрана на селскостопанските животни. Те са с височина до 80 см, а теглото им достига до 60 кг. Основният цвят на космената покривка е чернобял, допълнително обогатен с червеникавокафяви разцветки. Ушите са висящи, а по характер кучетата са изключително зли. Съвременен вариант на тези древноримски кучета са породите Ротвайлер и Бернско Планинско куче. Около 55 г. пр. Хр. римските мастифоподобни попадат на британските острови, където са използвани като пазачи. Със западането на Римската империя в Британия се заселват викингите. Те довеждат със себе си шпицоподобни кучета, които им помагат при паша на домашните животни. Скандинавският шпиц е не особено едра порода с височина при холката между 41 и 64 см и тегло около 16 кг. Главата наподобява тази на лисицата. Цветът на космената покривка е предимно черен с бели петна. Ушите са високо поставени и стърчащи нагоре. Много от кучетата са със сини очи. Около 794 г. викингите окончателно се заселват в земите на днешна Шотландия и Ирландия. Техните пастирски шпицове се кръстосват с потомците на римските мастифоподобни кучета. Все повече започват да се срещат екземпляри с по-дребни размери, олекотен тип костна система и полустоящи уши. В скалистите райони на Шотландия и Уелс се разпространяват кучета с тегло между 11 и 16 кг, а в низините на Шотландия и Северна Англия кучетата тежат около 22-27 кг. Впоследствие онези от тях, които започват да се из-ползват като пастирски, биват наречени "коли" от англосаксонското "coll", което означава "черен".
Първите сведения за колитата се срещат в записките на древнокелтския крал Hywel Dda, от 943 г. За тях пише и в "The Book of St. Albans" от 1486 г. Подробно описание им прави Johannes Caius през 1576 г. в своята книга "English Dogges". В книгата на Thomas Bewick "The General History of Quadrupeds" от 1700 г., се съобщава за Дългокосместо и Късокосместо Коли.
По-късно обособената вече порода е наречена "Работно Коли", "Фермерско Коли", "Ириш Коли", "Уелско Английско Коли", "Английска Овчарка". Името "Бордър Коли" е дадено през 1915 г. от Д. Рийд, който по-късно става секретар на Международната асоциация за овчарски кучета. Названието "Бордър" е прибавено, защото най-добре работещите кучета са от граничния район между Южна Шотландия и Северна Англия. За основоположник на съвременната порода Бордър Коли се посочва роденото в Нордхъмбърленд през 1893 г. куче Олд Хемп, собственост на Адам Телфер.
Кучетата от породата Бордър Коли са незаменими помощници на пастирите. Ползват се с голяма любов не само в своята родина, но така също в Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и много европейски държави. Благодарение на своята адаптационна способност Бордър Коли се използва с успех и от фермерите на Южна Африка.
Кучетата от породата Бордър Коли се поддават на всестранна дресировка. Те са прекрасни компаньони и добри приятели на децата. Неподходящи са за отглеждане в градски условия. Обичат свободата и движението.
Идеалната височина за мъжките е 53 см. Женските са малко по-ниски.
Бордър Коли стои в основата на почти всички световно известни пастирски породи кучета. Босерон (Berger de Beauce, FCI No. 44)
Босерон е френско овчарско куче, познато от XVI в. Поради лесната дресируемост намира приложение в армията и полицията. Използва се като водач на слепи хора, а така също и като пазач на различни обекти.
Представителите на породата са добре сложени и пропорционални с височина при холката 65-69 см за мъжките и 62-67 см за женските. Космената покривка е къса, гъста и груба. Окраската е черна с ръждивокафяви петна или сива с черни или бежови петна. Характерно за кучетата е, че на задните крайници имат двойни допълнителни пръсти.
Босеронът е търпелив, смел, безстрашен и винаги готов да работи. Привързва се само към един човек. За да бъде домашен любимец е необходимо от най-ранна възраст да се отглежда сред всички членове на семейството. Неговото упорство и твърд характер изискват търпеливо и спокойно обучение. Босеронът не е куче за нервни хора. Бриар (Berger de Brie, FCI No. 113)
Бриар (допустимо е и произнасяне "Бриард") е древна порода, използвана с успех от френските пастири. Превъзходните служебни качества го налагат в армията. Наполеон е имал Бриари, а през 1777 г. маркиз дьо Лафайет, отивайки на служба в щаба на Джордж Вашингтон, пренася в Америка първите кучета от тази порода. През Първата световна война Бриарите са служили самоотвержено като свръзки по огневите позиции на френския фронт. По-късно с много голям успех се внедряват и в полицията.
Кучетата са мускулести, пропорционални, подвижни и много темпераментни. Височината при холката е 62-68 см за мъжките и 56-65 см за женските. Главата е голяма и дълга с добре изразен преход от черепната към лицевата част. Муцуната не е заострена и винаги е черна. Носната гъба е с четириъгална форма, а не заоблена. Зъбите са големи, гланцовобели, с ножицоподобна захапка. Очите са поставени хоризонтално, тъмни на цвят, с жив и изразителен поглед. Ушите са високо поставени и стърчащи. В повечето случаи се купират по шаблон. Шията е мускулеста. Гръдният кош е широк и дълбок. Гърбът е прав, а крупата - леко наклонена. Крайниците са прави и успоредни. Лапите са големи с удължено-овална форма. Ноктите са черни. На задните крайници е задължително наличието на двойни допълнителни пръсти. В противен случай кучетата се изключват от разплод. Опашката е висяща. На дължина достига до скакателните стави. На върха е леко закривена. Космената покривка е дълга, вълниста и груба. По структура наподобява космената покривка на козите. Окраската може да бъде всякаква, като задължително се изключва белият цвят. Предпочитания се дават на възможно по-тъмните кучета. Представителите на породата се дисквалифицират в следните случаи: нестандартна височина, липса на допълнителни пръсти на задните крайници, къси косми по главата и лапите, светла муцуна, разноцветни очи, къдрава космена покривка, неравномерна окраска по тялото, бели косми по лапите, купирана опашка. Кавказка Овчарка (Kavkazskaia Ovtscharka, FCI No. 328)
Вродената злоба и недоверчивост на Кавказките Овчарки са причина още от дълбока древност да се използват с голяма популярност като пазачи на селскостопанските животни и за охрана на жилища и обекти. Популярни са не само в Русия и бившите Съветски републики, но и в редица западни държави.
Кавказката Овчарка е с масивна глава. Черепната част е широка, а скулите са добре изразени. Челото е плоско и широко, леко разделено от надлъжна бразда на две половини. Преходът от черепната част на главата към муцуната е слабо изразен. Муцуната е по-къса от черепната част на главата, леко притъпена, с дебели, но сухи и плътно прилепнали устни. Носната гъба е голяма, широка, черна. При кучетата с по-светла окраска се допуска да бъде кафява. Ушите са високо поставени, къси, висящи, с триъгълна форма. Обрязват се ниско в основата. Очите не са много големи, но са изразителни. Поставени са дълбоко. Процепът е овален, а цветът - тъмен. Зъбите са големи, с ножицоподобна захапка. Шията е къса, здрава и поставена под ъгъл от 300-400 по отношение на хоризонтала. Холката е широка, мускулеста и добре изразена. Височината на мъжките кучета е над 65 см, а на женските - над 62 см. Горна граница за ръст няма. Единственото условие е да се запазва пропорционалността и симетричността на тялото. Гръдният кош е широк и дълбок, постепенно разширяващ се назад. Гръдната кост е на една линия с лакетните стави или малко под тях. Коремът е умерено прибран. Гърбът е широк, прав и мускулест. Поясницата е къса, широка и леко изпъкнала. Крупата е широка, мускулеста и почти хоризонтална. Опашката е високо поставена, висяща, достигаща до скакателните стави. Може да бъде извита над гърба под формата на сърп или колело. Предните крайници са прави и успоредни. Ъгълът между лопатката и раменната кост е 900-1000.
По отношение на космената покривка кучетата се разделят на три типа: дългокосмести, късокосмести и междинни. Окраската е разнообразна. Недопустими са черните или с преобладаване на черен цвят на космената покривка екземпляри.
В западните държави (и най-вече в САЩ) като недостатък при Кавказката Овчарка се отчита прекалено голямата злоба. Технологията на отглеждане на овце в Америка е такава, че животните се оставят на пасището без пастир, поверени изцяло на грижите на кучетата-пазачи. При използване на Кавказка Овчарка това е невъзможно. Необходимо е присъствие на човек, за да контролира агресивността, която може да се окаже с фатални последици спрямо случайни хора, нямащи отношение към пасящите овце.
В Германия се експериментира използването на Кавказки Овчарки при овце, които пасат в оградени пасища. Карабаш (Кангал) Дог (Karabash Dog, FCI No. 331)
В началото на ХХ в. Чайлдс (W. Childs, 1917) прави обширно пътешествие из Турция. Попадайки в областта Кангал, южно от гр. Сивас, той забелязва грамадни кучета, придружаващи пасящите овце. Характерен белег била черната им глава или черна муцуна, откъдето е името им "Карабаш" - "черноглав". В Британския кенел клъб породата е записана като "Анадолско Овчарско Куче" (в момента има спор, че Анадолското Овчарско Куче е различна от Карабаша порода, бел. моя). В международната терминология е прието да се нарича Карабаш Дог. Кучетата са с вродена злоба, но без проява на излишна неконтролируема агресивност. Поддават се лесно на обучение. Отличават се с изключителна смелост и се бият до победа или до смърт. Височината при холката на мъжките е 75-81 см, а на женските - 71-79 см. Срещат се и по-едри представители на породата, което е допустимо при условие, че са спазени пропорциите на тялото. Теглото варира между 41 и 64 кг. Коли Дългокосместо (Collie Rough, FCI No. 156)
Често Дългокосместото и Късокосместото Коли се представят като два варианта на една прода. Това е неправилно и не отговаря на стандартизацията, приета от Международната федерация по кинология.
Дългокосместото Коли е известно в литературата като самостоятелна порода от 1800 г. Неговото добро обоняние, остър слух и физическа издържливост го правят годно за работа в различни сфери на служебната кинология. Има интелигентен вид, горда осанка и грациозни движения. Главата му е клиновидна, дълга, тясна и суха. Муцуната може да бъде леко отпусната, но не и изгърбена. Носната гъба задължително е черно пигментирана, независимо от окраската на космената покривка. Важен екстериорен белег са ушите. Те са високо поставени и стърчащи. Горната третина задължително трябва да е пречупена напред, без да прилепва към ушната мида. Всяко друго поставяне на ушите е порок и такива кучета се изключват от разплодна дейност. Шията е суха ивисоко поставена. Нейната дължина не трябва да е по-малка от общата дължина на главата. Холката е добре развита, гърбът е здрав, прав, умерено широк. Поясницата е къса и леко изпъкнала. Крупата е удължена и наклонена. Гръдният кош има форма на обтегнат овал. Коремът е прибран. Крайниците са прави и успоредни. Опашката е със саблевидна форма, отпусната надолу. При възбуда се повдига над линията на гърба. Закривяването й встрани е недостатък. Космената покривка е гъста и богата, а по отношение на окраската се различават чернобели, рижавобели, трицевтни и гълъбовосини Колита. В Русия и САЩ стандартите допускат и бяла окраска, но тя задължително трябва да има допълнителни разцветки. Независимо каква е окраската, ако "гривата", върха на опашката и долната част на крайниците не са бели, такива Дългокосмести Колита се изключват от разплод. Мъжките кучета са с височина при холката между 56 и 61 см, а женските - 51-56 см. Теглото варира за мъжките между 20 и 30 кг, а за женските между 18 и 25 кг. Комондор (Komondor, FCI No. 53)
Едни от най-впечатляващите кучета пазачи на овцете са представителите на породата Комондор. В зората на своето породоформиране Комондорът е изпълнявал пастирски функции. Навикът му да охранява всичко, което му се повери, с годините се превръща във вродена черта и предопределя съдбата му на пазач. Комондорът е величествен, силен и много подвижен. Отличава се с голяма злоба, която никога не се проявява без мотивация. По време на атака е неуморим и неотстъпчив. Височината при холката на мъжките е около 80 см, а на женските - около 70 см. Долните граници във височината са съответно 66 см и 60 см. Теглото варира според ръста от 36 до 61 кг. Макар и едър, Комондорът е много бърз, повратлив и маневрен. Атакува мълнеоносно и неочаквано. Най-характерен белег на породата е задължително бялата, много дълга шнуроподобна космена покривка. Освен като кучета за работа, представителите на породата се ползват с особена популярност сред любителите. Наложили са се не само със своята красота но и с безупречните си качества като пазачи на стопанина и неговото жилище. Кувас (Kuvasz, FCI No. 54)
Между кучетата пазачи Кувасът също се ползва с голяма популярност. В Унгария е известен от края на XV в. По външни белези наподобява турската порода Акбаш Дог. Името също има турски корен и приблизително се превежда като "пазач на имота". Кучетата са едри, излъчващи сила и благородство. Агресивни, неотстъпчиви по време на бой и в същото време - лесно контролируеми. Височината при холката на мъжките е 71-74 см, а на женските 66 -70 см. Теглото варира от 30 до 53 кг. Пули (Puli, FCI No. 55)
От 1000 години по унгарските пусти едно не особено едро и с изключителна фрапантност куче упорито и неуморно изпълнява задълженията си на пастир. Вярно до гроб на стопанина си, умно, съобразително и всеотдайно, унгарското Пули е между най-популярните европейски пастирски породи. Предполага се, че произходът му е от азиатските дългокосмести кучета, попаднали на територията на днешна Унгария с маджарските преселения. Пулито е с весел нрав, контактно и симпатично. Височината при холката на мъжките е 40-44 см, а на женските - 37-41 см. Главата е къса, с не особено широка черепна част. Преходът към леко притъпената муцуна е плавен. Захапката е ножицоподобна, но може да бъде и клещоподобна. Цялата глава, включително и лицевата част, е покрита с много дълга космена покривка. Очите са кафяви, покрити от дълги вежди. Ушите са високо поставени и висящи. Размерите им са малки, но поради обилното окосмяване изглеждат големи. Шията е къса и мускулеста. Гръдният кош е широк, но не е бъчвоподобен. Гърбът е прав, а крупата е леко наклонена. Крайниците са здрави, прави и успоредни помежду си. Лапите са плътни, с черни нокти. Опашката е пищно обрасла, нормално поставена, висяща или навита на колело над линията на гърба. По отношение на окраската е желан черния цвят, но се допускат всички отенъци на сивото. Староанглийско Овчарско Куче (Old English Sheep Dog, FCI No. 16)
През 1865 г. на изложба на кучета в Илингтън се появяват първите представители на една порода, наречена "Овчарско Куче". Осем години по-късно по време на изложба в Бирмингам името вече е "Английско Овчарско Куче с Къса Опашка". В периода 1877-1890 г. започва усилена селекционна дейност и регистриране на наличните животни. Създава се стандарт, в който името на породата е Староанглийско Овчарско Куче. Поради късата, често пъти липсваща опашка, се използва и названието Бобтейл - късоопашат, макар че скъняването е естествено, а не чрез купиране (bobtail - подрязана опашка).
Известни в миналото като много добри пастири, днес Бобтейлите са популярни предимно като домашни любимци. Вроденото им чувство за дълг, податливост към обучение и безстрашие ги правят превъзходни пазачи.
Височината при холката за мъжките кучета е 56-58 см, а за женските кучета е 53-56 см. Характерен породен белег е опашката. Нейната дължина не трябва да превишава 4-5 см. Много специфична е и космената покривка. Тя е гъста, свободно падаща по тялото. Пухкава е, но не вълниста. Окраската е сива на петна, синкава или синкава на петна с бели знаци. Уелско Корги - Кардиган и Пембрук (Welsh Corgi Cardigan, FCI No. 38; Welsh Corgi Pembroke, FCI No. 39)
Около 1200 г. пр. Хр. келтите навлизат в Британия. Техни спътници са не особено едри кучета, оказващи им помощ при пашата на говедата. Тези кучета се наричали "корги", което на келтски език означава "куче джудже". Поради заселване на келтите в областта Южен Уелс породата придобива името Уелско Корги и като такава е известна до днес. С годините между кучетата от Кардиганшир и Пембрукшир се обособяват някои различия, което става причина през 1934 г. двата типа да се обособят като отделни породи. Специално за Уелс Корги Пембрук съществуват и други хипотези. Някои кинолози предполагат, че произхожда от шведския Валхунд. Други са на мнение, че е резултат на селекция, провеждана от заселилите се в Южен Уелс фламандски тъкачи, които проявявали голяма привързаност към това дребно, но смело куче. Уелските Коргита притежават много добри пастирски качества. Характерно за тяхната работа като пастири е, че при оказване на съпротива проявяват склонност да захапват непокорните животни в областта на скакателните стави. Този метод на работа се нарича "хилинг" - от английското название на думата "пета" - heel.
Височината на Уелското Корги е 25-30 см, а теглото - между 8 и 11 кг. Главата е овална, добре оформена, с изгладени контури и "лисичо" изражение. Муцуната е слабо заострена с дълги и здрави челюсти. Захапката е ножицоподобна. Носната гъба е черна. Очите са дълбоко поставени, с орехов цвят. Ушите са големи, високо поставни и стърчащи нагоре, с форма на равнобедрен триъгълник. Шията е дълга и мускулеста. Гръдният кош е широк, с изпъкнали ребра. Гърбът е здрав, прав и леко удължен. Крупата е с нормална постановка, здрава и мускулеста. Крайниците са къси, добре развити, със здрава костна система и обилна мускулатура. Опашката е нормално поставена и висяща надолу. При породата Пембрук опашката е изключително къса. По отношение на окраската на космената покривка са допустими всички комбинации от цветове. Във всички случаи белият, жълтият и рижият са преобладаващи. Кучетата Корги са непридирчиви към условията на отглеждане и неуморими по време на работа. По характер са весели и спокойни. Породата Пембрук проявява по-голяма агресивност и недоверчивост към странични хора. Фландърски Боувер (Bouvier des Flandres, FCI No. 191)
Фландърският Боувер е изключително смел. Той е не само пазач и пастир на селскостопанските животни, но с много голям успех се използва и в полицията. През двете световни войни тези безстрашни кучета са пренасяли съобщения и издирвали ранени бойци, без да се боят от куршумите на противника. Много от тях са загинали по фронтовите позиции, което наложило да се предприемат специални грижи за възстановяването и запазването на породата.
Фландърският Боувер е с височина при холката около 61 см. Окраската е в различни цветове - от бежово до черно. Стандарта изисква специално оформяне на космената покривка, която е твърда и плътно приляга по цялото тяло. Nicholay Atanassov
Center of Experimental Cynology
Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва ДжаваСкрипт поддръжка за да го видите
www.canineworld.com/cynology
Коментари () |
|
|
|
 |
