|
Ефектът от селекцията зависи от умението на развъдчика да отбере от общия масив и да съеши помежду им тези кучета, които притежават най-ценни наследствени заложби. За да бъдат открити такива индивиди, кучетата трябва да бъдат подложени на преценка, която цели да се опознаят наследствените им възможности.
МЕТОДИ ЗА ПРЕЦЕНКА В КИНОЛОГИЯТА Ефектът от селекцията зависи от умението на развъдчика да отбере от общия масив и да съеши помежду им тези кучета, които притежават най-ценни наследствени заложби. За да бъдат открити такива индивиди, кучетата трябва да бъдат подложени на преценка, която цели да се опознаят наследствените им възможности. За генотипа на преценяваното куче се съди по неговия фенотип или по фенотипа на родствениците му. Преценката по собствен фенотип включва: - преценка по конституция; - преценка по служебни качества; - преценка по фенотип на родствениците; - преценка по произход; - преценка по странични родственици; - преценка по потомство. Когато кучето е преценено по всички изброени методи, се говори за комплексна преценка . Когато преценката е извършена само по някои от изброените методи, се нарича едностранчива . Едностранчивата преценка не дава реална представа за племенната стойност на кучетата. Преценка по данни за произхода (по родословие). Най-ранната преценка на развъдната стойност на кучето може да се направи въз основа на данните за неговите родственици по права линия. Този вид преценка е свързана с използването на редица, понятия по-важните от които са: - пробанд - индивидът, който е предмет на преценка въз основа на направеното родословие; - родословие (педигре) - подредени по образец данни за родителите и прародителите на пробанда; - генеалогия - система от родствените връзки на определено куче или група кучета, която обхваща дълъг период. За отделното куче генеалогията се свежда до педигрето; - поколение (генерация) - съвкупност от кучета, които са еднакво отдалечени от общи за тях родители; - родословен пояс - група от родители или прародители, които са на еднакво генетично разстояние от пробанда и имат еднакво генетично сходство с него; - кръвност - частта от наследствената информация на пробанда от определен родител, прародител, линия или порода; - потомство - приплодите на едно куче или на родителска двойка кучета; - сибси - братя и сестри; Когато имат общи родители - пълни сибси; Полусибси по баща - полубратя или полусестри, които имат общ баща и различни майки; Полусибси по майка - полубратя или полусестри, които имат обща майка и различни бащи; Генетична основа на преценката по произход е предаването на наследствената информация от родителите на потомците. Потомците носят по 50 % наследствени заложби от всеки родител, по 25 % от всеки прародител и т. н. Това означава, че генетичната корелация между родители и потомци е 0,5. Именно тази корелация води до сходство между родители и приплоди. Преценката по произход е най-бързият и най-удобният метод за преценяване на развъдната стойност. Провежда се, когато кучетата са още млади и позволява своевременно отстраняване от селекционния процес на нежеланите индивиди. С определена точност се прогнозират бъдещите качества на потомците въз основа на информацията от родителите и прародителите. Прави се анализ на прилаганите методи на подбор. Анализира се съчетаемостта между отделни кучета и линии с оглед изясняване критериите за съставяне на следващия случен план. Преценката по произход има и някои недостатъци: Много признаци са с ниска унаследяемост и понижават точността на преценката; Комбинативната изменчивост при съешаване на хетерозиготни родители е голяма. Средната хомозиготност е около 5-6 %. Това означава, че различните потомци получават от родителите си различни алели и притежават различни генотипове; Родителите и прародителите са представители на различни поколения, различават се по възраст и по условията, при които са отглеждани. Това може да повлияе върху фенотипната проява на признаците и върху точността на преценката. Преценка по качества на потомството. Важно условие за постигане на висок генетичен ефект чрез използване на разплодници с висока племенна стойност е своевременната им преценка по качества на тяхното потомство. Потомство, това са приплодите на женско или мъжко куче, получени от няколко последователни генерации (поколения). Потомството на едно куче от едно поколение е еднородна група с еднакви родствени връзки. Особеностите на отделния потомък не могат да се приемат за точен критерий за развъдна стойност на родителите му . При съвкупност от значителен брой потомци от определен родител може да се получи сравнително точна информация за неговата развъдна стойност. Колкото по-голям брой потомци се включат при преценката, толкова по-малка е вероятността от грешки. По потомство предимно се преценяват мъжките разплодници поради факта, че оставят много повече синове и дъщери след себе си, което определя и по-големият им относителен дял за ефекта от селекцията. Нито една друга преценка не може да даде толкова точна представа за качествата на разплодника, както преценката, която се извършва на база на данните на произве-дените от него кучета . Един от основните недостатъци на преценката по потомство е, че може да се проведе през по-късен стадий от живота на преценяваното куче. Преценка по конституция. Конституцията е съвкупност от анатомичните, морфологичните и физиологичните особености на организма като цяло, обусловени от наследствеността и от условията, при които протича онтогенезата, които определят характера на качествата, здравословното състояние на кучето и неговата реактивност спрямо факторите на околната среда. Конституцията представлява съвкупност от екстериорните и интериорните особености на кучето. Изхождайки от закона за корелативно развитие на отделните телесни части, най-популярна класификация на конституцията е следната: - груб тип - Кучета с груба костна система, дебела кожа, масивно телосложение, здрави и издържливи; - нежен тип - Кучета със сухи форми на телосложението, тънка кожа, слабо развита кастна система, неизразена замускуленост, повишена обмяна на веществата, повишена възбудимост; - сух тип - Кучета със здрава костна система, добра замускуленост, плътна кожа, добре развити вътрешни органи, интензивна обмяна на веществата; - суров тип - Кучета с широки телесни форми, с голяма, но не плътна замускуленост, дебела кожа, понижена обмяна на веществата и склонност към флегматичност на нервната система; Основните фактори, които влияят върху формирането на конституцията на дадено куче са наследствеността и условията на околната среда. Развитието на кучето започва от момента на възникване на зиготата, в която са програмирани възможностите за индивидуалното развитие на организма. В зиготата се съдържа унаследената от прадедите способност на организма да се развива по определен начин, да създава свои индивидуални качества, да реагира на въздействието на външните фактори. Върху формирането на конституцията оказва въздействие изкуственият отбор, провеждан от селекционера при определени условия на хранене, обучение и отглеждане. Щателният отбор и подбор на родителските двойки за осигуряване на възпроизводството, както и направляваното отглеждане на младите кучета са основно средство за производство на индивиди с желан конституционален тип. Преценка по кондиция. При преценката на кучето по конституция е необходимо да се вземе под внимание и кондицията, в която то се намира в този момент. Кондицията е временно телесно и физиологично състояние на кучето, при което то е най-подходящо за определена работа или за включване в развъдния процес. За разлика от конституцията, която е сравнително постоянна, кондицията може да се променя по време на онтогенетичното развитие и е зависима преди всичко от храненето , начина на отглеждане , степента на натоварване и работата, която извършва кучето . В животновъдството са познати няколко типа кондиция (разплодна, изложбена, работна, спортна, угоена, млекодайна, гладна). В кинологията стойност има само това състояние на животното, което във всеки един момент го характеризира като годно за участие в размножителния процес, подходящо за работа според породното направление и да е във вид, който позволява да му бъде направена екстериорна преценка, която да бъде с висока стойност . Това означава, че е необходимо да се съчетаят няколко от изброените типове кондиция, валидни за селскостопанските животни. В крайна сметка, за кучетата може да се каже, че трябва да бъдат в "работно-, изложбено-, разплодна кондиция" . Това ще рече, че трябва да са физически здрави, средно охранени, с добра замускуленост, темпераментни и същевременно спокойно приемащи (без нервност) промените на обстановката около тях, с представителна външност (да имат красиво излъчване). Мъжките трябва да са с изразена потентност и достатъчна по количество и качество спермопродукция. Женските трябва да се разгонват редовно, да произвеждат в достатъчно количество полови клетки, да износват безпроблемно приплодите, да раждат нормално, без аномалии, да са със силно изразени майчини инстинкти и достатъчна млечност. Преценка по екстериор. Под екстериор в животновъдството се разбират външния строеж и формите на тялото на животното. Терминът е въведен за пръв път от френския учен Клод Буржел. През 1768 г. той издава книгата "Екстериор на коня", където разглежда особеностите в телосложението на конете и връзката им с техните ездитни и впрегатни качества. В кинологията под екстериор се разбира цялостния външен вид на кучето и особеностите на отделните му телесни части, свързани с неговите служебни качества и жизненост. Екстериорът характеризира здравословното състояние на кучето, отразява половия диморфизъм, показател е за растежа и скорозрелостта, дава представа за възрастта, служи за определяне на породността, помага за идентификация на кучето, дава представа за неговите ползователни (работни) способности . За преценка на екстериора на кучетата са създадени редица субективни и обективни методи. Независимо от използвания метод, експертът трябва да познава много добре изискванията, които се предявяват към отделните екстериорни части, а така също и към общите пропорции в телосложението както на породата, така и към всяко конкретно преценявано куче. Това, което при едно куче се приема за нормално, при куче от друг тип, пол или ползователност може да бъде сериозен екстериорен недостатък . Поради тази причина експертът трябва да познава много добре не само стандарта на породата, но и допустимата степен на всички възможни отклонения без това да е фатално за състоянието както на бъдещето на преценяваното куче, така и за еволюирането на самата порода. Преценка по интериор. В кинологията под интериор се разбира съвкупността от вътрешните анатомохистологични, физиологични и биохимични свойства на организма, които са във връзка с неговите качества, здравословно състояние, приспособеност към условията на околната среда, способността му да се размножава и да дава пълноценно потомство. Интериорът се изучава чрез редица методи (хистологични, физиологични, биохимични, цитологични, химични, рентгеноскопски, анатомични, генетични, цитобиохимични, имуногенетични и др), изисква специални условия, влагане на скъпоструващи средства и в масовата практика все още не може да се наложи. Той има стойност и същевременно е задължителна необходимост, когато се прави преценка на особено ценни разплодници, който оставят трайна диря в еволюцията на съответната порода. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
