I. Родословно свидетелство

Това е основният абсолютно задължителен документ за всяко куче. Бланките са с различна форма и начин на подреждане на текста. Най-пълна и точна информация съдържат родословните свидетелства, съставени от четири страници.

Първата страница е титулна и съдържа информация за кучето. Всички надписи са без съкращения. Допуска се изключение за някои общоприети символи и означения. В най-горната част е "главата" на родословното свидетелство. Съставена е от емблема на организацията, надпис, че този документ е родословно свидетелство, инициали на Международната федерация по кинология и инициали на клуба, който представя породата. Под "главата" следва основното описание на кучето, което съдържа:

1. Име . Изписва се цялото име, придружено от названието на развъдника, в който е "произведено" кучето.

2. Пол . Отразява се с думи от какъв пол е кучето.

3. Космена покривка . Обяснява се видът и структурата на космената покривка - късокосместо куче, дългокосместо куче и т. н.

4. Основна окраска и характерни белези . Например - "чернокафява окраска, маска на муцуната".

5. Допълнителни белези . В тази графа се отразява наличието на особени белези, които са специфични единствено за кучето, притежател на родословното свидетелство.

6. Дата и година на раждане . Отразяват се денят, месецът и годината на раждане на кучето.

7. Татуировъчен номер . Вписва се номерът, татуиран в дясното ухо на кучето. Когато кученцата навършат 50 дни, но не по-късно от двумесечна възраст, докато са още в развъдника, се татуират от оторизирано лице по специална схема (номерация). Списъкът на всички кученца с номерата се изпраща в службата за контрол на племенната дейност. При изготвяне на родословните свидетелства, тези номера се вписват.

8. Име на развъдчика .

9. Адрес на развъдчика .

10. Инбридинг . Изброяват се имената на кучетата, които фигурират в родословието и са в някаква степен на близко родство. Степените на родство се отразяват по схемата на Шапоруж. При особено ценни екземпляри се вписва инбридингът и в поясите, които не са включени в родословното свидетелство.

11. Братя и сестри . По азбучен ред се изброяват всички братя и сестри на кучето. Срещу имената им със съответните инициали се отразяват някои от характерните белези на всеки родственик.

12. Обяснение за броя на приплодите . Отразява се колко мъжки и колко женски кученца са родени и колко от тях са отпаднали (умрели или отстранени).

13. Разяснително каре . В него е поместена информация, че родословното свидетелство е основен документ за всяко куче. Този документ има юридическа стойност. Забраняват се всякакви вписвания, добавки или корекции, направени извън службата за племенна дейност. Допуска се изключение само за подписа на развъдчика, за подписа на ветеринарния лекар, извършил преглед за тазобедрена дисплазия и за вписване на ръка промяната на собствениците на кучето, за което има отделено място на 4-та страница. Родословното свидетелство съпътства кучето и се съхранява от неговия собственик.

14. Подпис на развъдчика . След като Службата за контрол на племенната дейност изготви педигретата за всички родени в даден развъдник кученца, тя ги изпраща с препоръчана поща на развъдчика. Той собственоръчно се подписва на всяко от тях и ги предоставя на хората, купили кученцата.

15. Данни от Племенната книга . Отразява се номерът, под който кучето е вписано в Племенната книга, датата, на която е извършено това вписване и подпис на лицето, упълномощено да контролира издаването на родословни свидетелства.

На цялата площ на втора и трета страница е разположена родословната таблица. Тя представлява правоъгълник, който е разделен вертикално на четири колони (пояса). Това са четирите родословни пояса, в които се вписват родителите на кучето, дядовците и бабите, прадядовците и прабабите и т. н. Родословната таблица е разделена по дължина на две равни части. Горната е за бащата, неговите родители и прародители. Долната е за майката, за нейните родители и прародители.

В първи родословен пояс както за бащата, така и за майката се отразява следната информация:

1. Име . Вписва се името и развъдника, от който произлиза родителят.

2. Номер в Племенната книга .

3. Завоювани степени . Отразяват се със съответните инициали степените, които кучето е завоювало при участие в изпитания за проверка на "работните" качества.

4. Знак за племенна годност . Със специален символ или съкратено изписване се отразява степента, която кучето е придобило при явяването си за завоюване правото да се използува като разплодник.

5. Знак за тазобедрена дисплазия . Той е показател, че кучето не страда от степен на тазобедрена дисплазия, която да не му позволява да се използва като разплодник.

6. Оценка на екстериора . Със съответна буква (или комбинация от букви) се отбелязва най-високата завоювана оценка при проверка на екстериора, преди кучето да участва като разплодник. Например на немски език при оценка "много добър" не се изписва Sher Gut, а само SG. На английски език същата оценка не се изписва Very Good, а само VG и т. н.

7. Кратко описание . В стегната схематична форма се отразява характеристиката на кучето, която му е направена по време на прегледа за определяне на племенната годност.

8. Братя и сестри . Изброяват се всички братя и сестри на кучето. Срещу всяко име със специални символи се отразяват характерните породни белези.

Във втория родословен пояс редът на описание се запазва в почти същия вид.

В трети и четвърти родословен пояс данните са съкратени. Това, което задължително се отразява е името на кучето, номер в племенната книга, завоювана степен от изпитания, най-висока оценка при проверка на екстериора, знак за племенна годност.

В края на родословната таблица (и извън нея) са отразени основните символи и знаци, които се използват в родословното свидетелство и значението на всеки от тях.

В долния ъгъл е оставено каре, в което се вписва състоянието на тазобедрените стави, степента на дисплазия (ако е установена такава) и подпис на лекаря, който е извършил прегледа.

На четвърта страница в най-горната част е оставено празно място, в което се вписват забележки от службата за контрол на племенната годност.

Следва каре, в което се отразява промяната на собственост. Всеки, който придобие кучето, на което е педигрето, вписва датата на покупка, своя адрес и се подписва.

Родословното свидетелство завършва с адреса на организацията, която го е издала.

II. Свидетелство за съешаване (Акт за връзката)

Това е документ, който се подготвя в три еднакви екземпляра. Чрез него собствениците на мъжко и женско разплодни кучета удостоверяват, че на посочената дата е извършено съешаване. Изписват се:

1. Трите имена и адреса на притежателя на женското куче.

2. Същите данни за притежателя на мъжкото куче.

3. Деклариране, че на конкретния ден, месец и година е осъществено съешаване между кучетата.

4. Име на женското куче заедно с името на развъдника, от който произлиза, родословен номер в Племенната книга, татуировъчен номер от дясното ухо.

5. Същите данни за мъжкото куче.

6. Графа за отразяване датата на повторното (контролното) съешаване.

7. Обяснение, че удостоверението е изготвено в 3 екземпляра: един за собственика на женското куче, един за собственика на мъжкото куче и един за службата за контрол на племенната годност.

8. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението. Тази дата трябва да съвпада с датата на повторното съешаване между кучетата.

9. Подписи. Следват подписите на собственика на женското куче и на собственика на мъжкото куче.

III. Свидетелство за раждане

Този документ се подготвя в два еднакви екземпляра. Издава се от собственика на женското куче и съдържа следната информация:

1. Трите имена и адреса на притежателя на кучката.

2. Гарантиране, че кучката (вписва се името, развъдника, родословния номер в Племенната книга, татуировъчния номер в дясното ухо) е заплодена на конкретната дата (вписва се денят, месецът и годината) и след бременност (посочва се колко дни) се е окучила (написва се датата, на която е станало раждането).

3. Таблица, в която се отразява колко броя мъжки и колко броя женски кученца са се окучили, колко от тях са родени живи и колко мъртви, колко (поотделно мъжки и женски) са доживели до 56 дневна възраст и са татуирани.

4. Обяснение с коя буква от азбуката започват имената на кученцата. Спазва се редът буквата да съответства на последователността на кучилото, произведено в развъдника.

5. Таблица, в която се отразяват последователно имената на кученцата, техният пол и номера, с който са татуирани в дясното ухо. При вписването се записват първо мъжките кученца, като се започва от най-ниския татуиран номер.

6. Обяснение, че удостоверението е изготвено в два екземпляра: един за развъдчика и един за службата за контрол на племенната дейност.

7. Дата. Отразява се датата, на която е изготвено удостоверението.

8. Подписи. Удостоверението се подписва от развъдчика. Когато то се получи в службата за контрол на племенната дейност, се заверява от лице, упълномощено да изготвя родословни свидетелства.

IV. Свидетелство за племенна годност

Всяко куче, което е записано в Племенната книга, може да се яви на изпит за определяне племенната му годност. Само тези кучета, които са получили удостоверение за успешна защита на изпита, могат да участват в размножителния процес (да бъдат използвани като разплодници). Необходимо условие за допускане до изпит е кучето да е навършило 2 години, да има удостоверение за липса на тазобедрена дисплазия или, че същата е в допустима степен. На изложба по екстериор кучето трябва да не е получавало оценка по-ниска от "Добър". Необходимо е да е участвало в изпитания за проверка на "работните" качества и да има завоювана някоя от изискваните проверки.

Свидетелството за племенна годност е в две форми - подробна и съкратена . Съкратената форма е съставена от четири раздела .

В първия раздел се отразяват данните за кучето: име на развъдника, номер в Племенната книга, татуировъчен номер, дата на раждане, номер на удостоверението за тазобедрена дисплазия.

Във втория раздел са поместени данните за родителите на кучето, за неговите баби и дядовци, степените на родство по Шапоруж, име и адрес на развъдчика, име и адрес на собственика.

Третият раздел съдържа данните от установените резултати при преценката на кучето. Съставен е от 6 подраздела, в които възможно най-подробно, запазвайки схематичната форма на отразяване, е направено описание на кучето, размери, конституция, екстериор, поведение и характер, реакция към шумов дразнител (изстрели), борбеност, твърдост и др.

В четвъртия раздел са вписани: трите имена на експерта, който е извършил преценката, изпитанието и степента, която кучето е защитило, мястото (селището), където е проведена преценката и датата на провеждане.

Други документи, съпровождащи кучето са ветеринарномедицинският паспорт, дневникът за участие в изпитания, татуировъчна карта за приплодите и т. н. Те нямат пряка връзка към селекцията, поради което не съм вклю ч и л в настоящите си коментар и .

Николай Атанасов

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари