|
1. Абераци и - отклонение, неправилност, порочно положение.
2. Абераци и на хромозомите - Вж Хромозомни аберации.
3. Абиоза - намалена жизнена способност на орган или система.
4. Аборигенна порода - Вж Автохтонно животно.
5. Аборт - прекъсване на развитието на плода и на бремеността. Причините могат да бъдат незаразни и заразни. Към незаразните спадат неправилното хранене, травми, имунологична несъвместимост между майката и плода. Към заразните спадат бактерийните и вирусните инфекции. Абортът бива:
6. а) спонтанен - умрелият плод се изхвърля веднага от майката;
7. б) незавършен - умрелият плод остава в майката и настъпва мумификация, мацерация или емфизематозно разлагане;
8. в) преждевеременно раждане.
9. Абсолютен прираст - селекционен показател, характеризиращ скоростта на растеж на подрастващите животни. Определя се по разликата между крайната и началната жива маса за периода на отчитане. Изразява се в грамове или килограми.
10. Абсолютен средноденонощен прираст - показател за увеличаване на живата маса на подрастващите животни за денонощие в рамките на определен отчетен период. Изчислява се като отношение на абсолютния прираст към броя на денонощията на отглеждане. Изразява се в грамове.
11. Авитаминоза - настъпва при липса на витамини в организма и се проявява с характерни признаци. Развива се, когато храната е бедна на витамини, организмът не ги усвоява или ги разрушава.
12. Автентичност на породата - достоверна принадлежност на животните към определена порода. Доказва се чрез кръвногруповата принадлежност, данните от Книгата за развъждане, маркирането и описанието на екстериора.
13. Автополиплоиди я - Вж Полиплоидия.
14. Автохтонно животно - местно животно от даден район, област или държава, приспособено към съответните природни условия, носител на характерни биологически качества.
15. Агалакси я - прекъсване на млечната секреция през лактационния период. Дължи се на неправилно отглеждане, заразни и незаразни болести. Лекува се чрез подобряване условията на живот и хормонални препарати.
16. Агреси я - нападение, или намерение за нападение срещу друг представител от същия животински вид. Въпреки, че са от различни биологични видове, в кинологията се говори за агресия на кучето спрямо човека.
17. Агресивност - емоция, която агресията освобождава и реализира. След тази реализация нивото на агресия спада.
18. Адаптаци я - процес, чрез който даден организъм претърпява изменения в структурата или функцията си, в резултат на които изменения функционира по-добре в определена околна среда. Адаптацията се обуславя от комбинациите на гени с хармонично действие, които комбинации се получават и се запазват в процеса на естествения отбор. При кучето приспособителните механизми включват рефлексите, терморегулацията, регулиране обмяната на веществата и др.
19. Адаптивна стойност - оценка за преживяемостта и репродуктивната способност на даден индивид в сравнение с останалите индивиди в една популация при особена околна среда. Адаптивната стойност е свойство на генотиповете като цяло и е повече от сбора на стойностите на съставящите ги гени поради наличието на специфични благоприятни генни комбинации и взаимодействия.
20. Аденозинфосфорни киселини - биологично активни вещества, участващи в обмяната на веществата. По химичен строеж са нуклеотиди - съставени са от пуринова база (аденин), рибоза и фосфатни остатъци. Според броя на фосфатните остатъци биват аденозинмонофосфатни киселини (АМФ), аденозиндифосфатна киселина (АДФ) и аденозинтрифосфатна киселина (АТФ). АТФ е главен източник на енергия в организма.
21. Аденохипофиза - предния дял на хипофизата. Изградена е от жлезиста епителна тъкан.
22. Адитивно действие на гените - взаимодействие на неалелни гени, които влияят еднопосочно върху развитието на даден признак, без да има проява на потискане (епистаза). Полимерия. Адитивното действие на гените се обуславя от корелацията между родствените кучета и ефективността на отбора в селекцията.
23. Адреналин - хормон на сърцевината на надбъбречните жлези. Стимулира обмяната на веществата. Усилва сърдечната дейност. Повишава кръвното налягане. Отделя се и в случаите, когато кучето е в състояние на стрес.
24. Адренокортикотропен хормон - хормон на предния дял на хипофизата. Стимулира дейността на кората на надбъбречните жлези. Усилва обмяната на веществата и увеличава съпротивителната способност на организма спрямо неблагоприятните въздействия.
25. Адреностерон - мъжки полов хормон, отделящ се от кората на надбъбречните жлези.
26. Алометри я - отношение между степента на растеж на една част от даден индивид към степента на растежа на друга част от него или на целия организъм.
27. Алоплоиди я - Вж Полиплоидия.
28. Алотриофаги я - извратен апетит и вкус при животното. Наблюдава се при неправилно хранене, нарушена обмяна на веществата и др.
29. Амбивалент - гени, които имат благоприятно или неблагоприятно действие върху даден организъм. Благоприятното или неблагоприятното действие може да протича както в хетерозиготни ( Аа ), така и в хомозиготни ( аа ) индивиди - Пълна амбивалентност. Възможно е ефектът да е свързан или по-силно изразен само или предимно при хомозиготност ( аа ) - Дозова амбивалентност.
30. Аминокиселини - органични киселини, които съдържат карбоксилна и аминна група. Широко разпространени в живите организми. Изграждат белтъчините, хормоните и ензимите. Участват в обмяната на веществата.
31. Анализатори - единни функционални системи в животинския организъм, които възприемат и анализират дразненията от околната среда и вътрешните органи. състоят се от периферен рецепторен орган (сетивен орган), проводящ отдел и цевтър в кората на главния мозък.
32. Анализи в генетиката:
I. Хибридологичен анализ: кръстосване на индивиди, различаващи се по един или
33. Аутбридинг - кръстосване на индивиди, между които има по-слабо изразени близкородствени отношения, отколкото между случайно подбрани от породата индивиди. Аутбридингът е противоположен на инбридинга.
34. Бактериофаги - вируси, паразитиращи в бактерии и други микроорганизми, като ги разрушават.
35. Баланопостит - възпаление на препуциума на половия член. Настъпва при лоша хигиена или усилена полова дейност.
36. Бастун на Лидтин - уред за измерване височини, дължини, ширини и дълбочини на тялото по време на екстериорна преценка на животното.
37. Безусловен рефлекс - вродена реакция на организма в отговор на външни и вътрешни дразнения. Осъществява се чрез нервната система. Безусловни рефлекси са отбранителният, половият и др.
38. Беккрос - вж Кръстосване беккросно.
39. Биологични ритми - приспособителна реакция на животното спрямо
40. които организмът се приспособява към постоянно изменящите се условия на околната среда. Ръководи се от кората на големите полукълба на главния мозък и от центровете в подкорието. Учението за Висшата нервна дейност е създадено от Иван Петрович Павлов (1849-1936).
41. Внимание - регулиращ психиката механизъм, който осигурява протичането на психичните процеси.
42. Възбудимост - способност на живите клетки да отговарят с възбуждане на дразнения от вътрешната и околната среда. Съпроводена е с промяна в обмяната на веществата, електрическия потенциал и пропускливостта на клетъчната стена.
43. Възбуждане - реакция на живите клетки на външни и вътрешни дразнения. Клетките преминават от състояние на физиологичен покой в състояние на действие. В момента на възбуждане клетката е невъзприемчива към ново дразнене.
44. Възпри я тие - познавателен психичен процес, отразяващ свойствата на предметите от външния свят при тяхното непосредствено въздействие.
45. Възпроизводително кръстосване - метод на развъждане в кинологията. Прилага
46. Генеалогична група - потомството на един родител (родоначалник) в няколко поколения. Когато родоначалникът е мъжко животно, се нарича линия, а когато е женско - фамилия.
47. Генеалогична лини я - мъжкото потомство на изтъкнат родоначалник, различно по тип, развитие и работни качества, обединено въз основа на общността в произхода от мъжка страна.
48. Генеалоги я - възникването, построяването и анализът на родствените връзки между животните, процесът на формиране на родословието.
49. Дивергенци я - появяване на различие в хода на еволюцията между първоначално сходни популации, което се обуславя от нееднаквата насока на естествения отбор в различните части на ареала на вида. С принципа на дивергенцията се обяснява видообразуването и образуването на таксономичните единици над равнището на вида.
50. Диморфизъм - наличие на две форми от един вид, различаващи се по морфологични и анатомични признаци.
51. ДНК - Вж Дезоксирибонуклеинова киселина.
52. Доместикация - одомашняване на диви животни, което се придружава от възникване и развитие на нови признаци, в някои случаи без съществени изменения на генетичната структура.
53. Доминантност - взаимоотношение между алелите на даден ген, при което един (доминантен) ген потиска действието на друг (рецесивен) ген и в организма се проявява признакът, обусловен от първия алел.
54. Дресировка - последователно, насочено приучване на животното при определени условия да изпълнява разнообразни сложни действия, необходими за извършване на конкретна работа.
55. Екстериор - цялостният външен вид на животното и особеностите на отделните му телесни части, свързани с неговите продуктивни (служебни) качества и жизненост.
56. Екстериорен профил - средните измерения на еднопородни животни от дадена група се вземат за 100, а средните измерения на дадено животно се изчисляват в % от тях.
57. Екстериорни измерени я - показатели за преценяване на екстериора и контролиране развитието на животното. Измерват се на строго фиксирани места от тялото. Биват линейни, обемни, ъглови и др.
58. Емоци я - субективно усещане, имащо своята външна проява чрез мимики, жестикулации, различни вегетативни реакции и др. Емоциите изразяват видове чувства (радост, скръб, любов, омраза и др.).
59. Епигенетика - раздел на генетиката, занимаващ се с проблемите на развитието.
60. Епигенетични - процеси, свързани с презаписването (транскрипцията) и превеждането (транслацията) на генетичната информация и с взаимодействието на генетичния материал.
61. Инбридинг (родствено съешаване) - система на съешаване на родителски двойки, които са по-близко родствени помежду си от средното родство между всички индивиди в породата (баща х дъщеря, майка х син, брат х сестра, баба х внук, дядо х внучка и т. н.). Инбридингът увеличава хомозиготността на генотиповете на инбредираните кучета и засилва наследствената константност.
62. Ингеста - погълнатите твърди и течни храни, постъпилата в стомаха храна.
63. Ингресус - ход, движение, походка.
64. Индекси на телосложението - съотношение между две или повече анатомично свързани измерения на тялото, изразени в %. Индексите на телосложението се използват за контролиране на развитието. Характеризират екстериора и конституционния тип. Задължително се отчитат условията на живот.
65. Индивидуално развитие (онтогенеза) - развитието на организмите от оплождането на яйцеклетката до смъртта им. Индивидуалното развитие е сложен биологически процес, свързан с възпроизводството на организмите в природата, при което вследствие на взаимодействието на генотипа и околната среда настъпват количествени (растеж) и качествени (развитие) примени.
66. Инион - означение за външната тилна издатина, използвана като установена точка в крениометрията (т. н. ?задтилно възвишение?).
67. Инкрос - съешаване на мъжки разплодник от една инбредна линия с женски от друга инбредна линия на същата порода.
68. Инкросбридинг - съешаване на мъжки разплодник от инбредна линия на една порода с женски от инбредна линия от друга порода.
69. Инстинкт - сложна вродена форма на поведение, която се явява като резултат на промените, които се извършват в нервната и хормоналната системи, типична за даден животински вид. Инстинктът е една от формите на приспособяване към условията за живот. Свързан е с основните жизнени функции - хранене, размножаване, защита и др.
70. Интериор - съвкупността от вътрешните анатомо-хистологични, физиологични и биохимични свойства на организма, които са във връзка с неговите качества, здравословно състояние, приспособеност към условията на околната среда, способността му да се размножава и да дава пълноценно потомство.
71. Интермедиерно унаследяване - проявяването в поколението на признак, който е междинен по отношение на двамата родители. Обуславя се от непълната доминантност на един от алелите.
72. Интерсекси - индивиди при разделнополовите видове, които имат междинна проява на репродуктивните органи и вторичните полови признаци; обикновено се приближават към единия от половете, характеризират се с намалена фертилност и образуване на гамети само от единия пол; трябва да се отличават от хермафродитите и гинандроморфите. Възникват вследствие на генни или структурни мутации или на изменение на съотношението между автозомите и половите хромозоми.
73. Интерферон - защитна нискомолекулна белтъчина, която се изработва в клетките на животните като реакция при заразяване с вируси. По механизъм на действие се отличава от антителата; не е специфична по отношение на дадена вирусна инфекция (действа против различни вируси), но е специфична за дадена клетка. Механизмът на действие на интерферона е обусловен от прекратяване на транскрипцията на РНК (при ДНК-вируси) или репликацията на РНК (при РНК-вируси).
74. Интродукци я - пренасяне и отглеждане на растителни и животински видове, сортове или породи в места, където те не са били разпространени по-рано. Интродуцираните форми могат да се използват непосредствено или да бъдат изходен материал за селекционната работа.
75. Инхибитор биохимичен - вещество, което потиска действието на ензимите и забавя биохимичните процеси.
76. Инцухт - кръстосване на близкородствени форми в границите на една популация. Вж Инбридинг.
77. Кариотип - съвкупността на соматичните хромозоми на даден вид, която се характеризира с определен брой, размер и морфология на хромозомите.
78. Качествени признаци - пол, окраска на космената покривка, тип на космената покривка, тип нервна дейност, телосложение (конституция - груба, здрава, рехава, нежна и др.). Отделни качествени признаци могат да имат количествени показатели.
79. Нервно-хуморална регулаци я - съгласувано направление на процесите в организма под влияние на нервната система и ендокринните жлези (жлезите с вътрешна секреция).
80. Неродствен подбор - подбор и съешаване на животни, които нямат родство помежду си. Обединява се наследствеността на съешаваните индивиди.
81. Никинг - сполучливите комбинации при взаимодействието между гените на отделните животни или между генотипа и околната среда.
82. Норма на реакци я - определени граници, в които се изменят признаците и свойствата на организмите под влияние на околната среда. Обуславя се от генотипа и може да бъде различна за отделните индивиди в един вид.
83. Нрав - израз на дружелюбие или на враждебност на животното към човека.
84. Племенна ценност - племенни качества на индивиди, оценени по ефекта на действие на адитивните гени (обща племенна ценност) или на всичките гени (специална племенна ценност). Общата племенна ценност се определя чрез статистически методи, а специалната племенна ценност - чрез опитни (експериментални) съешавания.
85. Подобрител-влошител - метод за преценка на разплодниците по потомство чрез сравняване на качествата на потомците с качествата на майките им. Ако потомците превъзхождат качествата на майките, разплодникът е подобрител. Ако потомците отстъпват от качествата на майките, разплодникът е влошител. При еднакви качества на потомците и майките, разплодникът е неутрален. Сравняват се разплодници на еднаква възраст, хранени пълноценно и поставени при еднакви условия на отглеждане.
86. Поколение - група приплоди (кучета) в дадено кучило, еднакво отдалечени от общи родители. Вж Генерация.
87. Полиандри я - съешаване на женска с повече от един разплодник.
88. Полигини я - съешаване на мъжки разплодник с много женски.
89. Развъждане - наука за размножаването и подобряването на наследствените качества на животните, за усъвършенстване на съществуващите породи и за създаване на нови, за теоретичните основи и методи на племенната работа.
90. Размножаване - присъща на всички организми способност да възпроизвеждат потомство.
91. Разсъдък - способност спонтанно да се комбинират две или повече отделни реакции при образуването на нова, която е ефективна за постигане на желания резултат.
92. Сперма - семенна течност у мъжкото животно. Състои се от сперматозоиди и секрета на допълнителните полови жлези ( при кучето - само от простатната жлеза), семепроводите и пикочната тръба.
93. Сперматозоид - зряла мъжка полова клетка, носеща пълния набор от бащината генетична информация. Има самостоятелно движение. Състои се от главичка (покрита с акрозома), шийка, тяло и опашка. Отвън сперматозоидът е обвит с липопротеидна капсула.
94. Темперамент - в кинологията - интензивността, с която кучето реагира на външни дразнители. Определя се от типа нервна дейност, формиран под влияние на наследствеността, условията на околната среда и обучението. Зависи от пола на кучето и до голяма степен - от породната му принадлежност. Бива жив, уравновесен, флегматичен и др.
95. Тератология - наука, изучаваща уродствата.
96. Токсини - вещества с белтъчен характер, които се отделят от редица патогенни микроорганизми и предизвикват отравяния или други смущения (интоксикации) в организма на приемателя.
97. Топкросинг - съешаване на инбредни разплодници с неинбредни женски. Практитува се в малко линии за производство на мъжки разплодници. Съешаването на инбредни мъжки с неинбредни женски води до повишаване на хетерозисния ефект, без да се рискува с инбридинг при големите майчини популации.
98. Транквиланти - лекарствени средства, влияещи успокоително на нервната система. Потискат агресивността, а също така намаляват чувството за страх.
99. Фамили я (семейство) - структурна единица на породата, обхващаща цялото женско потомство на една родоначалничка. Бива генеалогична и заводска.
100. Фен - отделен дискретен (рязко разграничаващ се от другите), наследсвено обусловен признак, отразяващ генотипните особености на индивида. Основното различие на фена от останалите признаци се изразява в неговата диагностична ценност: при присъствие на един или друг фен може да се изгради представа за генотипа. Фенът се използва в еволюционните и популационните изследвания.
101. Феногенетика - област от генетиката, изучаваща действието на генотипа и фенотипното му проявяване в процеса на онтогенетичното развитие на организма до окончателното му формиране.
102. Фенотип - съвкупност от всички признаци и свойства на организма, формиращи се при взаимодействието на генотипа с условията на околната среда. Като цяло фенотипът не отразява напълно генотипа, а само частта, която се реализира при съответните условия на индивидуалното развитие.
103. Чиста линия - еднообразна по генотип родствена група, в която отсъства генетична изменчивост. В чистите линии селекцията е неефективна. В животновъдството няма създадени чисти линии с изключение при лабораторните гризачи. Пример за генетично абсолютно идентични животни са еднояйчните близнаци. Но всеки един от такива близнаци е хетерозиготен по много гени и нито един от тях не може да даде толкова сходно помежду си потомство, както това се наблюдава при чистите линии.
104. Чистокръвно животно - животно, родено от разплодници, принадлежащи към стара, вътрешноразвъждана порода. Притежава определени биологични качества, които предава сигурно на потомството си. В научно отношение не е издържано да се говори за чистокръвни животни, а за чистопородни животни. В кинологията понякога се употребява израза ?чистокръвно куче? в случая, в който чрез неговото родосродословно свидетелство и родословните свидетелства на прадедите му може да се достигне до основоположника на породата.
105. Чистопородно развъждане - съешаване на животни от една порода. Основен метод на развъждане в кинологията. Чрез чистопородното развъждане ценните качества на съешаваните кучета се предават на потомството. По-нататъшното им усъвършенстване се обуславя от провежданите отбор и подбор. Най-голямо значение при чистопородното развъждане имат заводските линии на най-ценните мъжки разплодници и фамилиите на най-ценните женски разплодни кучки. Чистопородното развъждане не означава чисто развъждане, тъй като породата не представлява чиста линия, а се характеризира със значителна генетична изменчивост на морфологичните и физиологичните признаци.
106. Чистота на породата - продължително чистопородно развъждане на животни. Гарантира се чрез строго и системно водене на родословните книги.
Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
