|
Най-подходящият момент за заплождане на разплодната женска се определя от съдържанието на прогестерон в кръвта. Според Хафтен (Haaften, 1989) той е около 9 до 11 дни след прокървяването. Напълно възможно е да продължи около 11 до 15 дни. В масовата практика се извършват две покривания през интервал от 24 до 48 часа. По данни на Кристи (Christie, 1971), периодът между две разгонвания при немските овчарски кучета е 182 дни. Известният генетик и познавач на породата Уйлис (Willis, 1989) посочва, че този интервал продължава 149 ± 28,5 дни. Половият акт (вкл. специфичното "заклещване") може да продължи от 9 до 47 минути (Собствени наблюдения). Едноседмичният ембрион е с размери около 3,17 см. На четеринадесетия ден той вече е с дължина между 4 и 5 см. Бременността продължава от 60 до 65 дни. Един от известните развъдчици Уитни (Whitney, 1971), който е "произвел" повече от 12 000 немски овчарски кученца посочва, че средната продължителност на бременността е 61,5 дни. По данни на Обединението за немски овчарски кучета на Германия (Моя обработка на данни за 1913 г. и за 1915 г.) средната продължителност на бременността е 61,6-62 дни. Кученцата се раждат без зъби, със затворени очи, запушени слухови канали, неуравновесен вестибуларен апарат. Майката е основният фактор, от когото зависи тяхната съдба.
При появата на всеки приплод кучката го облизва, като предварително прегризва пъпната връв и изяжда плацентата. Облизването има многостранно значение за новороденото. Този инстинктивен акт предпазва малкото от изстудяване, възбужда кръвообращението и включва собстения терморегулационен механизъм. Чрез облизването се масажира коремната и аналната област, рефлекторно се засилва перисталтиката на червата и образувалите се изпражнения излизат навън.
Раждането продължава около 2,5 до 4 часа. Допустимо е да се удължи до 12-15 часа. Теглото на кучилото съставлява около 12 % от теглото на майката. Броят на родените се движи от пет до осем. Не са редки случаите, когато се раждат до 10-11 кученца. Понякога родените могат да бъдат две-три. Робинсън (Robinson, 1973) предлага формула, при която чрез използването на два коефициента и данните от теглото на майката, може да се определи броят на кученцата от едно раждане. Формулата е сравнително точна при статистическата обработка на данните за немски овчарски кучета, но за много други породи е неприложима. При извършен от мене анализ през 1993 г. на данни за периода от 1934 г. до 1990 г., получих следните осреднени резултати: От 12 268 кучила са получени 83 243 кученца със среден брой на приплодите при едно раждане 6,785.
Аналогични са данните, които представя и "бащата" на породата Щефаниц още през 1919 г. Той посочва тегло за едноседмично куче 1,125 кг, за триседмично - 2,880 кг, за едномесечно - 3,208 кг и т. н.
Първите четеринадесет дни от живота на новороденото са "адаптационнни" към околната среда. Най-характерните поведенчески реакции са сънят и бозаенето. Редуват се на всеки три часа. Движенията са хаотично-пълзящи с постоянен стремеж към топлото майчино тяло.
След петнадесетия ден настъпва по-голяма координация, обусловена от отварянето на очите и слуховите канали. Сънят все още е доминиращ, но бодърствуването е запълнено с опознаване на останалите членове на кучилото. Малкото вече е в състояние да поема самостоятелно мека храна. При дефекация не се нуждае от помощта на майката. След двадесетия ден движенията са бързи, а ориентировъчните реакции - добре изразени. Появяват се млечните зъби.
Периодът от тридесет и петия ден до третия месец е най-важен за започване на възпитателната дресировка. До петдесет и петия ден кученцето по принцип трябва да се отглежда заедно с майката и връстниците си. Това е времето на активна социализация и подготовка за смяна на обстановката и средата.
В повечето случай след шестдесетия ден кученцата се разпродават. За да натрупа богат жизнен опит, кученцето трябва да се извежда на ежедневни разходки с постоянно разнообразие на маршрутите. Необходимо е да се осъществява контакт с различни хора, животни и шумови дразнители.
При леките европейски породи около 3,5-4 месечна възраст започва оформянето на собствената индивидуалност. С възрастта тя става все по-изразителна. При повечето породи от мастифовия тип индивидуалното обособяване започва на по-късен етап.
Около четвъртия месец започват да се проявяват хищническите инстинкти. Оформя се активно-отбранителната реакция. Това е най-благоприятното време за начало на сериозна дресировъчна дейност. На тази възраст при кучетата с високопоставени стърчащи уши започва тяхното изправяне.
При повечето породи от шестия месец се наблюдава активно оформяне на поведението, екстериора и конституцията. В повечето случаи този процес продължава до навършване на 18-20 месечна възраст. След шестия месец започва и половото съзряване. То продължава до навършване на една година. Млечните зъби изцяло се сменят с постоянни. Движенията са координирани и свободни. Кучето е игриво и енергично. В централната нервна система преобладават възбудните процеси.
Между шестия и деветия месец настъпва първото разгонване. Полово влечение при мъжките се наблюдава от деветия месец. Нормално явление е първите опити за копулация да се изявят след единадесетмесечна възраст.
В резултат на жлезите с вътрешна секреция и активната хормонална дейност характерните белези на породата започват ясно да се проявяват след навършване на една година. Николай Атанасов ГРИЖИ ЗА РАСТЯЩИТЕ КУЧЕТА
И ПОДГОТОВКАТА ИМ ЗА ИЗЛОЖБА Новородените кученца се отглеждат в развъдника заедно с майката не по-малко от 55-60 дни. През това време те се татуират, обезпаразитяват и ваксинират. Когато купувачът взема кученцето, то трябва да се съпровожда със съответните документи, удостоверяващи, че задължителните изисквания са изпълнени.
Попадайки в новия си дом, кученцето сравнително бързо изживява стреса от раздялата с майката и връстниците. За целта е необходимо да бъде обградено от грижи и внимание, които да не му позволяват да скучае.
Много са теориите, които се развиват от каква възраст трябва да се работи с подрастващото куче. Истината е една: колкото по-рано, толкова по-добре. Или с една дума - веднага. Първото нещо, на което се приучва кучето, попадайки в новия си дом е името, привикването към нашийник и воденето на повод.
Целта на настоящите редове не е да разкрива различните методики на обучение. Желанието ми е да помогна с указания как да се подготви кучето съобразно съответните изискванията за правилно физическо развитие и качествено представяне по време на преценка на екстериора.
След като кучето свикне с повода и нашийника, което трябва да бъде възможно най-бързо, започват ежедневните разходки. Избира се тихо и усамотено място за игра. Кучето се завежда до там закопчано с повода, а не свободно тичащо около стопанина си. В процеса на движение, кучето постепенно свиква със заобикалящата го среда, движещи се хора и моторни превозни средства, пресичане на улици, надлези и подлези, съприкосновение с различни шумови дразнители. Макар че кучето трябва да има свое място за разходка, в никакъв случай не бива да се ограничава контактът му с негови връстници. С тях може да поиграе на воля до момента, в който покаже първите признаци на умора.
След третия месец разходката се увеличава на около 5-6 км дневно, но това не се отнася за кучетата от масивните породи. Пристъпва се към по-сериозна работа по приучване на кучето да се движи така, както изисква стандартната норма. Пътека за трениране кучето за издържливост Важен елемент за смисъла от занятията е видът на нашийника, който се използва, дължината на повода и ъгълът, който се сключва между повода и холката на кучето. При кучета от породите за работа се използва строг метален нашийник - тип "душящ". Представлява верига с две халки в двата края. Прави се на примка и се надява на шията на кучето. Веригата трябва да е здрава, но не и тежка. Поводът се закопчава на халката, която не позволява примката да се затяга - кучето не трябва да бъде душено. Диаметърът на нашийника е с такива размери, че когато е изпънат назад от повода, халките му трябва да са над холката на кучето. Само по този начин се осъществява желаното натоварване на предния пояс при движение. Поводът е с дължина, която да позволява сключването на ъгъл от 45°, когато движението е под напрежение. Упражнението се отработва добре, ако отпред се движи друго куче и стремежът е да бъде застигнато. Задължителното движение на повод е в естествения за породата ход (при леките породи в тръс, а при кучетата от мастифовия тип - ходом с периодично преминаване в тръс). Скоростта и темпото могат да се изменят, но не и начините на придвижване. Кучето се движи на повод под напрежение около един час, след което се освобождава за свободна игра.
След петия месец започва групово извеждане на кучета връстници и съвместно отработване на упражнението. Кучетата се закопчават с поводите и се тръгва в колона едно след друго. В началото се поставя най-обученото куче. След като колоната измине около 1 км в движение под напреение, кучетата се освобождават за свободна игра. Докато играят, се осъществява и групово придвижване още около 1 км. Следва ново упражнение на движение под напрежение около 1 км и занятието се прекратява.
Пристъпва се и към приучване на кучето да застава в екстериорна позиция. В следобедните часове или привечер, кучето се извежда самостоятелно. Отработва се отново движение под напрежение. По време на движението периодично се спира, като се подава команда за заставане в стойка. Поводът леко се натяга така, че да се окаже леко съпротивление на движещото се куче. След известен престой движението се подновява.
В повечето случаи е необходимо допълнително подпомагане на кучето, за да застане в екстериорна позиция така, както изисква стандарта. За целта, когато кучето е спряло, с дясната ръка се хваща отпред за гърдите, а с лявата ръка се изтегля задния ляв крак назад. За да застане кучето правилно в стойка е необходимо да са спазени следните условия:
1. Предните крака трябва да са успоредни помежду си, а подрамената - да са перпендикулярни на земята.
2. Задният десен крак трябва да е присвит под корема.
3. Задният ляв крак се изтегля назад до положение, при което метатарзусът застава перпендикулярно на земята.
При добро обучение кучетата заемат екстериорна позиция без допълнителна помощ.
Натоварването постепенно се увеличава. Дневните разходки могат да достигат до 20 км. Желателно е част от разходката да е по терен, който изисква изкачване. По този начин се натоварва задния пояс, заздравява се мускулатурата на крупата и крайниците, което е от голямо значение за правилните тласъци при придвижване в тръс. Кучето не трябва да се разхожда по стръмен терен, който изисква рязко спускане. За доброто и правилно развитие на двигателната система и на цялата телесна мускулатура много добре се отразява плуването.
При първите признаци на умора занятието трябва да се прекрати. С кучето се работи до момента, в който то върши всичко с желание и го приема като игра и удоволствие.
Общата издържливост на кучето и заставането в стойка трябва да се тренират непрекъснато и да бъдат неотменен елемент от ежедневните занятия. Николай Атанасов ОТГЛЕЖДАНЕ НА КУЧЕТО За да се запази здравето и добрата ползователност на кучето, са необходими нормални условия на отглеждане. Необходимо е да се съблюдават определени норми. Неправилното разположение на помещението (на клетката), недостатъчната защита от влиянието на неблагоприятните метеорологични фактори, недобрата изолация от други животни, водят до отрицателни реакции върху сътоянието на кучето.
Влияние на въздуха и влагата върху развитието на кучето.
Повишаването на влажността на въздуха е вредно за кучето. Студеният и хладен въздух е с голяма топлопроводимост. При влизане в съприкосновение с тялото, отнема топлина, което води до преохлаждане на организма и настъпване на простудни заболявания.
Горещият и сух въздух възпрепятства нормалното топлоотдаване. Това води до прегряване, което също е опасно за здравето.
Слънчевите лъчи действат положително на кучето. Те подобряват обмяната на веществата, унищожават множество болествотворни микроотганизми. В същото време, преките слънчеви лъчи през горещите дни предизвикват прегряване на организма, което може да доведе до топлинен или слънчев удар. Това изисква, ако не целият район на кучето, поне част от него да бъде закрит (засенчен).
Жилище и район (волиера) на кучето - основни изисквания.
Както при всяка категория животни, така и при кучетата е необходимо да се спазват съответни зоохигиенни норми спрямо условията на живот и начините на отглеж-дане. Куче от средноедрите породи се нуждае от дворче за разходка (волиера) в порядъка на 15-20 м2. Дворчето трябва да е застлано със сгуробетон или фугирани тухли, под наклон от 20 към отводнителен канал. Каналът трябва да е с размери: ширина 20 см, дълбочина 6-10 см. Той също трябва да е под наклон към септична яма, която да отстои на не по-малко от 3 м от волиерата на кучето. Ямата трябва да е със зидани от камък стени и да се затваря плътно отгоре. Най-добрият вариант е, когато отводнителният канал на волиерата е свързан директно с градската канализация. Независимо от канализирането, районът на кучето се почиства от твърдата фекална маса "на сухо" - изпражненията се събират с лопатка и метла. Дворът на кучето се мие само в случаи на голямо замърсяване или когато се чувства насищането с неприятна миризма от разлагаща се урина, хранителни отпадъци и др. Пред къщичката (бокса) на кучето се поставя дървена скара за лежане, която е с размери 1,8 х 1,0 м. Къщичката на кучето е от тухли с външна и вътрешна варно-пясъчна замаска. Подът е асфалтиран или от сгуробетон, с наклон към отвора. Размерите на къщичката трябва да са такива, че да позволяват свободна вентилация. Според зоохигиенните норми в служебната кинология, за 1 час трябва да могат да се вентилират 150 м3 въздух. Температурата на въздуха трябва да е в границите 18-24 С0, а относителната влажност - 60-70 %. Съотношението между площта на отвора спрямо площта на пода (светлинният коефициент) трябва да е 1:8. В къщичката се поставя дървена скара за лежане. Размерите й трабва до отговорат на едрината на кучето. Повдигната е на около 20 см от пода, а между дъските се оставя разстояние около 1,5 - 2,0 см. Районът на кучето се огражда с плътна ограда (зидани тухли или цимент) на височина 0,5 м. Нагоре оградата продължава с мрежа или армирани пръти още около 1,5 м. Желателно е целият район да бъде закрит с лека покривна конструкция. Ориентацията на района като цяло е такава, че изложението да е южно. Като вариант може да се използва източно изложение. Западното изложение е нежелано, а северното - недопустимо.
На разстояние не по-малко от 10 м от района на кучето не трябва да се складират отпадъци от органичен произход или летливи токсични продукти. На по-малко от посоченото разстояние не трябва да се отглеждат други животни.
Не всеки любител има практическа възможност да се съобрази с посочените изисквания, но във всички случаи трябва да се спазят следните основни положения:
- Кучето да има собствено жилище, предпазващо го от влиянието на атмосферните фактори;
- Кучето да има собствен двор за разходка, с оптимални размери, ограден със стабилна и достатъчно висока ограда;
- Кучето да живее върху чист район, който да не е наситен с вредни миризми и да е предпазен от запрашаване;
В практиката се използват и дървени къщички за отглеждане на кучетата. Поставят се в дворчетата за разходка. В конструктивно отношение могат да бъдат с едно или с две отделения. Изработват се от добре рендосани и плътно сковани дъски. Дебелината на стените не трябва да е по-малка от 2,5 см, а на пода (дъното) - 4 см. Повдигат се от земята на около 10-15см. Покривът е двускатен или наклонен назад, обкован с поцинкована ламарина. Желателно е покривът да е направен така, че да може да се повдига (отваря), по подобие на капак на сандък.
Никога в къщичката не се поставя слама за постеловъчен материал. Като продукт от растителен произход, в резултат на запарване от лежането на кучето или от навлажняване, в нея започват да се развиват гнилостни процеси, които предизвикват редица кожни заболявания.
Кучето се нуждае от ежедневни разходки минимум от 2 часа. През това време трябва да се изминат около 10 км. По време на разходката се отработват и различни дресировъчни прийоми ("Редом", "Напред", "Апорт" и т. н.). В никакъв случай разходките не трябва да се извършват, принуждавайки кучето да тича след моторно превозно средство. Добър начин за трениране на кучето за издържливост е когато се провежда разходка с велосипед по мек равен път. Такава разходка се прави с постепенно увеличаване на разстоянието.
Кучето може да живее на значително по-малка площ, но само и единствено, ако ежедневно му се отделя не по-малко от 4 часа внимание, което включва в себе си разходка, обучение, почистване на тялото и др. По този начин, след прибиране неговите потребности са единствено от храна и сън.
Отглеждането на куче в жилището на стопанина изисква много повече ангажименти и задължения. За него трябва да се избере стая, която да се огрява от естествена слънчева светлина, да е достатъчно просторна и в същото време - да не става въздушно течение. В стаята се оформя лично място за кучето. То трябва да е постоянно, леко затъмнено, да не е в близост до отоплителни уреди, под прозореца или срещу прага на вратата. В никакъв случай кучето не се отглежда в кухнята, банята или тъмния коридор. Често се практикува за кучето да се оформя място на терасата, където се поставя сандък, който изпълнява роля на негова къщичка. Този начин е удачен дотолкова, доколкото е спазено условието, че ние прекарваме по-голямата част от ежедневието си с кучето и то никога няма да се почувства изолирано от нашето присъствие, когато го затворим на терасата. Отглежданото в жилището куче, се социализира много по-добре от това, което се отглежда във волиера на двора. То е много по-контактно, много по-любвеобилно. То е член на семейството! Развъдник “Кенелбург” Хигиена на кучето.
Към хигиената спада ежедневното почистване (сресване) на космената покривка и къпането.
Кожата и космената покривка при съприкосновението си с външната среда са изложени на постоянно замърсяване, вследствие запрашеността на въздуха. Освен това, секретите, които се отделят от мастните жлези, мъртвите епителни клетки и косми, също се натрупват по кожата и я замърсяват. Настъпват процеси на разлагане, които предизвикват нарушаване на нормалните функции на кожата и нейното заболяване. Това налага тя да се почиства ежедневно. Чрез почистването не само се отделят прахта, космените остатъци и други частици от чужд произход, но се предизвиква и дразнене на нервните окончания на кожата. Това от своя страна усилва притока на кръв към нея, повишава обмяната на веществата, подобрява нейното подхранване.
Почистването на космената покривка се извършва извън дворчето на кучето, обикновено - сутрин, преди хранене или след приключване на занятие.
Преди да се пристъпи към почистване, се оглеждат кожата, слабините, корема, лапите, ушите и очите. Самото почистване се състои предимно в ресане и разресване (ресане срещу косъма) на космената покривка. Започва се от главата, като се преминава към шията, гърба, страничните части на тялото, предните и задни крайници и опашката. Когато се реше космената покривка по корема, се внимава да не се разранят млечните жлези.
Към хигиената на кучето спада и къпането. Често задаван въпрос е колко често трябва да се къпи кучето. Моят отговор е - колкото по-рядко, толкова по-добре. След като отглеждането му е в хигиенна среда и космената покривка се почиства (реше) всеки ден, кучето може да не бъде къпано с месеци. В повечето случай кучетата се къпят веднаж на 2-3 месеца. Недопустимо е използването на дамски козметични шампоани или на миещи (перилни) препарати. В момента на пазара има голям избор от специализирани шампоани за кучета. Аз предпочитам бебешки сапун или шампоан за малки деца. В случаите, когато кучето е инвазирано с кърлежи или други външни паразити, използвам обилно обливане с 2 % р-р на неоцидол, който оставям да засъхне върху кучето. След това пристъпвам към детайлно сресване (и разресване) на космената покривка. При голяма инвазия от кърлежи и обикновено, когато предстои да заплождам кучка, прилагам инжекционно третиране с "Айвомек". Тъй като методът не се препоръчва в широката киноложка практика, ще се въздържа от обяснение на схемата, която прилагам.
Малките новородени кученца, изкъпвам на 30-ия ден след раждането, като 1-2 дни преди това съм извършили първото обезпаразитяване против кръгли червеи (глисти). Около 52-ия ден ги ваксинирам и татуирам (между двете манипулации изчаквам да изминат не по-малко от 10 дни). След навършване на 60 дневна възраст кученцата вече са готови за продажба.
При продажба (не по-рано от 60-ия ден след раждането), държащият на реномето си развъдчик предоставя на своя клиент кученцето заедно с ветеринарния му паспорт. В паспорта трабва да са отразени: името на кучето, датата на раждане, татуировъчния номер и най-важното - че е извършено поне еднократно обезпаразитяване и еднократно ваксиниране. След като кученцето е вече в домът на новия собственик, може да бъде изкъпано, след което се преминава само към ежедневно почистване на космената покривка чрез ресане и обтриване с вода, както е описано по-горе.
С напредване на възрастта, по схема периодично се извършват съответните обезпаразитявания и ваксинации, за което се използват консултациите и помощта на компетентно ветеринарномедицинско лице. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
