|
Физиологията изучава дейността на органите и системите в животинския организъм, техните свойства и взаимна обусловеност. Предмет на физиологията са и измененията, които настъпват в организма както при промяна на процесите, които настъпват в него, така и под влияние на околната среда. Познаването на организма на кучето е наложително, за да може да му се въздейства в такова направление, което ще го съхрани и в същото време ще го направи използваемо от човека. Дишането е процес, при който се извършва обмяната на газовете в организма. Обмяната на газовете между околната среда и организма е резултат на сложно взаимодействие на дихателната система, кръвта и кръвообръщението. Кислородът от околната среда постъпва в белите дробове, преминава в кръвта, а тя го транспортира до всички тъкани. Попадналият в тъканите кислород се използва при окислителните процеси в клетките. От своя страна, въглеродният двуокис от тъканите постъпва в кръвта и чрез нея се транспортира до белите дробове. Доставеният в белите дробове въглероден двуокис се изхвърля (издишва) навън.
ФИЗИОЛОГИЯ НА ДИШАНЕТО Белите дробове са поместени в херметически затворена гръдна кухина. Отвън са обвити от ципа, наречена "плевра" (pleura pulmonalis), която е прилепнала плътно до вътрешната повърхност на гръдния кош. Вътрешната повърхност на гръдния кош също е покрита с плевра (pleura parietalis). Между двете плеври има междуплеврално пространство, което е изпълнено с течност и подпомага дихателните движения.
Въздухът попада в организма на кучето като навлиза през предните отвори (ноздри) на носа (муцуната). Посредством задните отвори (хоани) преминава през глътката, гръкляна, трахеята и чрез двата бронха се отправя към левия и десния бял дроб. Бронхите се разклоняват и завършват с дихателни бронхеоли, които преминават в алвеоли. Алвеолите имат изключително малки размери и са обхванати от гъстата капилярна мрежа на белодробната артерия.
Обмяната на газовете се осъществява чрез непрекъснато постъпване на атмосферен въздух и изхвърляне на алвеоларен въздух. Дишането и издишването се извършват чрез ритмични движения на гръдния кош, който променя своята форма и обем посредством съкращаването и разпускането на междуребрените и междухрущялните мускули от една страна и диафрагмата - от друга. При усилена дихателна дейност в процеса се включват и други спомагателни мускули. Те са захванати в единия край за гръбначния стълб или раменния пояс, а в другия - за предната част на ребрата. Нормалното издишване е пасивен процес, при който не се изразходва енергия.
Атмосферният въздух, който кучето вдишва, съдържа около 20,93 % Кислород, 0,03 % Въглероден двуокис и 79,03 % Азот. В издишания въздух се съдържа около 16,3 % Кислород, 4 % Въглероден двуокис и 79,7 % Азот. Съставът на издишания въздух е непостоянен и зависи от интензитета на обмяна на веществата и от обема на белодробната вентилация. За вдишания въздух също не може да се каже, че е с абсолютно константен състав. От голямо значение за състава на въздуха, който кучето вдишва е наличието на допълнителни (вредни) газове в атмосферата.
Транспортирането на кислорода в кръвта се осъществява предимно чрез еритроцитите. Основното количество кислород е свързан по химичен път с хемоглобина, образувайки нетрайно съединение - оксихемоглобин. Количеството на свързания с хемоглобина кислород в 100 мл кръв се нарича "кислородна вместимост на кръвта". Един гр. хемоглобин свързва 1,34 мл кислород, поради което кислородната вместимост зависи от нивото на хемоглобина. При различните породи кучета (изхождайки преди всичко от линейните им и тегловни измерения) кислородната вместимост на кръвта е различна. Количеството на хемоглобина в кръвта също може да бъде различно. Обуславя се от физиологичното и здравословно състояние на кучето, средата на отглеждане и др. В тези случаи кислородната вместимост на кръвта също ще бъде различна. При натоварване на кучето кислородната вместимост на кръвта се повишава, тъй като от кръвните депа (далак, черен дроб и др.) в кръвообращението навлиза богата с еритроцити кръв.
Въглеродният двуокис се намира в кръвта главно под формата на въглена киселина. Незначително количество от него е свързано с хемоглобина под формата на карбохемоглобин. Образуването на въглената киселина се извършва в еритроцитите чрез фермента карбоанхидраза.
Дишането се регулира чрез "дихателен център", разположен в продълговатия мозък. Представлява съвкупност от нервни клетки, които осигуряват координация в дейността на дихателните мускули. Дихателният център се разделя на 2 части: център на вдишването (инспираторен) и център на издишването (експираторен). От дихателния център се изпращат импулси през гръбначния мозък до мотоневроните на междуребрените и диафрагмалните нерви. Важен елемент в регулацията на дишането са продуктите от обмяната на веществата. Възбуждането на дихателния център зависи от концентрацията на въглеродния двуокис и на кислорода в кръвта. Повишеното налягане на въглеродния двуокис в кръвта възбужда дихателния център. Възбуждане на дихателния център може да настъпи и при понижаване налягането на кислорода в кръвта. Това най-често може да настъпи ако нивото на кислорода в атмосферния въздух е малко (при ниско атмосферно налягане). При нормални условия кислородът не играе особена роля за възбуждането на дихателния център. Николай Атанасов ФИЗИОЛОГИЯ НА ХРАНОСМИЛАНЕТО Съотношението на дължината на тялото към дължината на червата при кучето е 1:6.
Нуждата от енергия е основната (вродена) причина, която определя поведението на кучето към храната. Това е т. нар. "хранителна мотивация", която представлява дейност на нервната система и се изразява чрез целенасоченият стремеж на кучето да задоволи потребността си от храна.
Необходимостта от храна зависи от генетичните заложби на кучето, неговите размери и охраненост, степента на енергия, която е изгубило поради извършване на някаква работа или спецефично физиологично състояние (болест, бременност, кърмене и др.). Ако кучето е в състояние на стрес, потребността от храна също е променена.
Приемането на храната се регулира от "център на глада", за който става дума в раздела за хранене на кучетата.
Попадналата в устната кухина храна се ослюнчва и под формата на късове (хапки) се придвижва към храносмилателната система чрез поглъщане. Поглъщането се разделя на волева (устна) фаза и на неволева (глътачно-хранопровадна) фаза. През волевата фаза хапката е в устната кухина, разположена върху езика и чрез него се придвижва назад към мекото небце и началото на глътката. Докато храната се намира в устата на кучето, то може да ускори, забави или прекрати процеса на дъвкане по собствено желание. При неволевата фаза, когато храната вече е попаднала в областта на мекото небце и началото на глътката, тя предизвиква раздразване на групи от нервни окончания, които са причина за възникване на сложен безусловен рефлекс и нейното по-нататъшно придвижване към храносмилателната система не може да се контролира по волев път. Отворът към носната кухина и трахеята се затваря и единственият свободен път е към хранопровода. С помощта на гълтателните мускули и тласъкът на корена на езика назад, обемът на глътката се смалява и налягането в нея се повишава. В същото време за около една секунда се разпуска граничната област между глътката и хранопровода и подадената порция храна се изтласква в хранопровода. От началото на хранопровода започва перисталтична вълна, която придвижва храната надолу към стомаха. Ларингсът се отваря и прекратеното по време на преглъщането вдишване, се възстановява.
При кучетата гълтателните движения се извършват само, ако има какво да се поема и процесът се регулира от "гълтателен център". Този център е разположен в продълговатия мозък и е в преки взаимоотношения с "дихателния център" и "сърдечния център".
След като храната се погълне, тя се задържа по-продължително време в стомаха (gaster или ventriculus). Под влияние на редица физични и химични промени се осъществява стомашното храносмилане. Стомахът на кучето е застлан с жлезиста лигавица. Освен като орган за смилане, той изпълнява функцията и на склад на приетата храна. Когато стомахът е празен, неговата лигавица образува дълбоки гънки, което води до значително намаляване на обема му.
Погълнатата от кучето храна се напластява по реда, по който е поета. Новопостъпилите хапки заемат централно място, изтласквайки предишните към стените на стомаха. Когато кучето се храни редовно и пълноценно, попадналата в стомаха храна престоява известно време. Под влияние на секретираните стомашни сокове тя изменя своята химична структура.
Отделянето на стомашния сок започва около 5-6 минути след началото на поемане на храната. Когато кучето консумира месо, секрецията достига своята най-висока степен между 2-ия и 3-ия час, след което постепенно отслабва и заглъхва напълно около 8-ия час. При консумация на хляб отделянето на стомашен сок е най-голямо в края на 1-ия час. Отслабването на секрецията на стомашен сок е по-продължително и заглъхва напълно около 10-ия час. Когато кучето се храни с продукти, богати на мазнини, в първите няколко часа секретирането на стомашен сок е потиснато.
Приспособяването на стомаха към намиращата се в него храна се осъществява по нервен път и под влияние на жлезите с вътрешна секреция. В резултат на движението на стомашната стена храната претърпява допълнителни механични промени и постепенно се придвижва към дванадесетопръстното черво (duodenium).
Постъпилата в дванадесетопръстника хранителна маса се смила под въздействието на соковете на панкреаса, жлъчката и червата.
Панкреатичният сок съдържа множество ензими (протеази - трипсин, химотрипсин A, химотрипсин B, карбоксипептидаза; липаза; амилаза; нуклеаза).
При кучето, за разлика от другите животни, секрецията на панкреатичен сок е прекъсната. Тя се предизвиква от редица механизми, които имат нервно-рефлекторен характер, а така също и под влияние на някои съставки на хранителното съдържание и действието на двата чревни хормона секретин и панкреозимин.
Жлъчният сок се образува непрекъснато в чернодробните клетки. Между тях са разположени жлъчни капиляри, които образуват протоци и обединявайки се в общ чернодробен проток, постъпват в жлъчния мехур. При кучето жлъчния сок се излива в дванадесетопръстника заедно с панкреатичния сок чрез обща папила. Когато в дванадесетопръстника няма храна, жлъчният мехур е в покой, отпуснат и събира жлъчка. В жлъчния сок не се съдържат специални ензими, но въпреки това жлъчните киселини имат голямо значение за правилното храносмилане на кучетата поради следните причини:
- създават благоприятни условия за действието на липазата и амилазата;
- усилват активността на ензимите, които спомагат за разграждането на белтъчините в панкреатичния и чревния сок;
- подпомагат лесното разграждане и усвояване на мазнините;
- увеличават пропускливостта на епитела на червата, поради което всмукването на хранителните вещества се улеснява;
- стимулират перисталтиката (движението) на червата.
Образуването на жлъчка е преди всичко рефлекторен процес, който се задейства при постъпването на храна в стомаха, неговото напълване и разтягане на стените му. Процесът на образуване и на отделяне на жлъчка е непрекъснат. По време на хранене, той се усилва, а при гладуване - намалява. За едно денонощие кучето отделя около 0,1 - 0,4 л жлъчни сокове. Секрецията им се засилва, ако храната е богата на мазнини.
Чревният сок се образува от жлези, разположени в лигавицата на червата. Секрецията на чревен сок е непрекъсната, но се засилва при постъпване на храна в червата. Основното предназначение на чревния сок на дванадесетопръстника е да неутрализира киселото съдържание на храната, която постъпва от стомаха. Сокът от жлезите на празното черво (jejunum) също има алкална реакция и е богат на ензими, които подпомагат разграждането и резорбцията на хранителните вещества.
Смилането и всмукването на хранителните вещества продължава до известна степен и в дебелите черва (intestinium crassum), особено в тяхната начална част. Секретите на дебелите черва са съставени предимно от слуз и незначителни количества ензими.
След като хранителните вещества са разградени и резорбирани, известна част остава неусвояема и се натрупва под формата на сгъстена маса в задните отдели на дебелите черва. Този отпадъчен продукт се нарича "изпражнения" или "фекалии", а процесът на изкарването им от организма се нарича "дефекация". Съставът на изпражненията зависи от особеностите на приетата от кучето храна и от начините на протичане на храносмилателния процес. При консумация на растителна или богата на влакнини храна, се отделят повече изпражнения. По-голямо е количеството на изпражненията и при консумация на мляко поради високото съдържание на соли, които не се всмукват от чревния епител. Най-малко е количеството на изпражненията, когато кучето се храни с месо - около 50 гр за денонощие. Когато кучето се храни с хляб, тестени изделия или продукти от растителен произход, количеството на изпражненията може да надхвърли 500 гр за денонощие. Количеството на изпражнения зависи не само от вида и състава на храната, но и от породата, възрастта, физиологичното и здравословно състояние на кучето, от състоянието на храносмилателната система. Николай Атанасов ФИЗИОЛОГИЯ НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА Отделителните органи при кучето са кожата, белите дробове, храносмилателната система и бъбреците.
Главните отделителни органи са бъбреците. Чрез урината те излъчват най-голяма част от крайните метаболити на белтъчната обмяна, лекарствени препарати и попаднали в организма вещества от чужд произход. Бъбреците имат изключително голямо значение за регулиране на водния баланс, киселинно-алкалното равновесие, осмотичното налягане в клетките, баланса на минералните вещества. Бъбреците секретират физиологичноактивните вещества ренин и медулин, които участват в регулацията на кръвното налягане.
Бъбреците имат сложно устройство. Техният паренхим се състои от външен слой (кора) и вътрешен слой (сърцевина). В кората са разположени нефроните. Те са основната структурна и функционална единица на бъбреците. От своя страна нефронът е съставен от малпигиево телце и каналче. Малпигиевото телце представлява силно навита капилярна мрежа, която е обхваната от капсула. Между двата листа на капсулата има празнина. От тази празнина започва каналчето. То прави няколко извивки и достигайки до границата между кората и сърцевината се изправя и стеснява. След като премине в кората на бъбрека, каналчето отново придобива извита форма и се влива в събирателен поток, който е свързан с бъбречното легенче.
Уринообразуването е сложен процес, който според филтрационно-реабсорбционната теория се разделя на две фази: филтрационна и реабсорбционна. Филтрационната фаза се осъществява изцяло в малпигиевото телце, а реабсорбционната - в бъбречните каналчета. Образуването на урина е непрекъснат процес. Когато легенчето се напълни с определено количество, възникват вълни на съкращаване, които се разпространяват по пикочопроводите. Бъбречното легенче се съкращава и изтласква урината към пикочопроводите. Чрез постъпателни перисталтични движения урината се влива в пикочния мехур. Процесът на напълване е непрекъснат. Пикочният мехур изпълнява функции на резервуар. Изпразването му е периодично, а при нормално функциониране в него се извършва частична резорбция на водата.
При постепенно напълване на пикочния мехур с урина, стените му се разтягат и обемът се увеличава до шест пъти без това да предизвиква някакви съществени промени в налягането. Уринирането е сложен рефлекторен процес. Този процес настъпва, когато количеството на урина достигне до степен, при която стените на мехура се разтегнат до толкова, че започват да дразнят рецепторите, разположени по мускулатурата на неговата повърхност. По нервен път дразненията достигат до центъра на уринирането, който е разположен в областта на кръстеца на гръбначния мозък. От центъра на уринирането се изпращат сигнали до пикочния мехур, който се свива и предизвиква съкращаване на сфинктерите. Инервацията на пикочния мехур се осъществява по симпатикови и парасимпатикови нервни влакна.
Както всички процеси в организма, уринирането също се контролира от централната нервна система. При кучетата могат да се създадат условни рефлекси във връзка с акта на уриниране.
Все още неизяснен остава въпросът за маркирането с урина от страна на мъжките кучета. Дори когато кучето е уринирало, попадайки на миризма, която трябва да "покрие" със своята собствена, то винаги е в състояние да отдели урина. Предполагаме (без да сме го доказали), че при възприемане чрез обонянието на миризмата, която трябва да бъде "покрита", чрез сложен нервнохормонален механизъм, различаващ се от естествения физиологически процес по уринообразуване и отделяне, кучето винаги е в състояние да отдели дори и няколко капки "маркираща урина". До сега не сме констатирали случай, при който кучето да не е в състояние да отдели количество урина, независимо, че преди това е уринирало и извършило десетки маркировки. Николай Атанасов ЖЛЕЗИ С ВЪТРЕШНА СЕКРЕЦИЯ И ХОРМОНАЛНА ДЕЙНОСТ Хормоните (гр. hormao - подбуждам) представляват вещества с висока физиологична активност. Макар и в малки количества, те влияят върху функциите на организма. Хормоните спадат към две групи химически съединения - стероиди и белтъчини. Голяма част от хормоните се образуват в жлезите с вътрешна секреция (ендокринните жлези - от гр. endon - вътре и krino - отделям). Характерно за ендокринните жлези е, че не притежават изводни канали. Образуваните хормони постъпват направо в лимфата, кръвта, мозъчната и други телесни течности в отговор на определени стимули. Поради тази причина хормоните се наричат инкрети, за разлика от продуктите на жлезите с изводни канали, които се наричат секрети.
Хормоните действат бавно и продължително и на разстояние, отдалечено от жлезата, която ги е отделила. Те имат значение за растежа и развитието на организма, за половото узряване и размножаване, за нормалната дейност на всички системи. Образуването и действието на хормоните е в тясна връзка с нервната система, поради което във физиологията се говори за нервнохормонална регулация.
Някои хормони се образуват извън ендокринните жлези - в отделни тъкани или клетки - тъканни хормони. Такива например са гастрина, секретина и др., които се образуват в епитела на стомашно-чревния канал. В невроните на хипоталамуса се образуват и излъчват невросекрети, които са клетъчни хормони.
Към веществата, имащи свойства на хормони се отнасят някои от продуктите на обмяната (въглена киселина, карбамид, аденозинтрифосфорна киселина - АТФ и др.), които влияят на физиологичните процеси.
Активността на хормоните се изчислява в биологични единици. Една биологична единица от даден хормон е онова най-малко количество от него, което предизвиква специфичен физиологичен ефект.
Жлезите с вътрешна секреция са хипофиза, щитовидна жлеза, околощитовидни жлези, надбъбречни жлези, панкреас, полови жлези, епифиза, тимус. Като жлеза с вътрешна секреция действа и плацентата. Функция на жлези с вътрешна секреция имат стомашно-чревният епител и някои нервни образувания. Панкреасът и половите жлези са едновременно и жлези с външна секреция. ХИПОФИЗА Хипофизата (от гр. hypo - под и phyo - раста) е една от жлезите с най-съществена функция за организма. Тя е с малки овални размери. Разположена е в черепната кухина. Свързва се с хипоталамуса посредством инфундибулума, който преминава в краче. Хипофизата се явява като продължение на хипоталамуса.
При кучките по време на бременността хипофизата нараства. След раждането тя отново намалява, но остава с малко по-големи размери.
Хипофизата се дели на два дяла - преден, наречен аденохипофиза и заден - неврохипофиза.
Аденохипофизата е съставена от дистална част и от туберална част. Дисталната част е по-голяма и има жлезист строеж. Тубералната част обхваща крачето.
Между аденохипофизата и неврохипофизата има тънка прослойка от клетки, която се нарича междинна част и служи за връзка между предния и задния дял на хипофизата.
Неврохипофизата се състои от медианно възвишение на сивия хълм и от инфундибулума, който образува нейната основна маса.
1. Аденохипофиза
Около 75% от теглото на цялата хипофиза се пада на аденохипофизата. От аденохипофизата са изолирани седем хормона: соматотропен, тиреотропен, адренокортикотропен, фоликулостимулиращ, лутеинизиращ, пролактин, меланоцитостимулиращ.
Соматотропен хормон (STH). Играе основна роля за поддържане на растежа, но няма отношение към растежа и развитието на Централната нервна система, щитовидната жлеза, половите жлези и надбъбречните жлези. Соматотропният хормон подпомага млечната секреция. Влияе върху обменните процеси в организма. Стимулира растежа на дългите кости. Подпомага усвояването на калция и фосфора. Участва в обмяната на водата.
Тиреотропен хормон (TTH). Оказва влияние върху нормалната дейност на щитовидната жлеза. Засилва усвояването и обмяната на йода и синтезирането на йодсъдържащи хормони. Влияе върху обмяната на въглехидлатите, мобилизирайки гликогена в черния дроб. Подпомага за усвояването и окисляването на глюкозата. Действа върху мастните депа, като предизвиква освобождаването на мастни клетки.
Адренокортикотропен хормон (ACTH). Необходим е за нормалната дейност на надбъбречната кора. При недостиг на адренокортикотропен хормон кората на надбъбрека атрофира. Адренокортикотропният хормон стимулира образуването и излъчването на кортикостероидите в кората на надбъбрека. При изпадане на кучето в стрес, по-бързото приспособяване към новата ситуация се осъществява благодарение на увеличената секреция на адренокортикотропен хормон.
Фоликулостимулиращ хормон (FSH). Поощрява развитието на фоликулите в яйчниците, без да довежда до пълното им узряване. Отношението му към образуването на естрогенни хормони е незначително. При мъжките кучета поощрява развитието на семенните каналчета и на спермогенезата, без да има отношение към образуването на андро-генни хормони в семенниците.
Лутиенизиращ хормон (LH). Заедно с фоликулостимулиращия хормон подпомага пълното узряване на граафовия фоликул. Има отношение към овулацията и образуването на жълтото тяло. При мъжките кучета засилва образуването на тестостерон.
Пролактин (лутеотропен хормон - LTH). Влияе върху развитието на млечната жлеза, предизвиквайки и поддържайки секрецията на мляко. При мъжките кучета, съвместно с тестостерона влияе върху развитието на жлезистата тъкан на простата.
Когато малките кученца бозаят, предизвикват дразнене, вследствие на което по нервен път се възбужда аденохипофизата. Започва отделянето на соматотропен хормон, тиреотропен хормон, адренокортикотропен хормон и лутеинизиращ хормон.
Меланоцитостимулиращ хормон (MSH). Влиянието му в организма на кучето не е изучено напълно. Повишаването на нивото му в организма води до изменения в пигментния слой на ретината. При силна светлина пигментните клетки се разширяват и поглъщат остатъка от светлина. По този начин ретината се предпазва от прекаленото дразнене. Образуването на меланоцитостимулиращият хормон се регулира по нервнохуморален път чрез зрителния нерв и ретината.
2. Неврохипофиза
Неврохипофизата не е същинска жлеза с вътрешна секреция. Нейната хипофункция е съпроводена с полиурия, известна като незахарен диабет. Секретът, който отделя неврохипофизата се нарича питиутрин или хипофизин. От него са изолирани два хормона окситоцин и вазопресин. Под формата на малки мехурчета, обвити в мембрана, тези хормони преминават в кръвта.
Окситоцин. Влияе върху мускулатурата на матката, предизвиквайки нейното съкращаване. Дейността на окситоцина е най-силно изразена по време на еструса и раждането. Докато трае бременността, влиянието на окситоцина е потиснато от прогестерона. Окситоцинът играе важна роля върху млекоотделянето. Активността му в кръвта се запазва около десет минути.
Образуването на окситоцин се стимулира по рефлекторен път по време на бозаеенето, при осъществяването на полов акт и в процеса на раждането.
Вазопресин. Нарича се още антидиуретичен хормон поради прякото влияние върху дисталната част на нефрона и събирателното каналче. Усилва реабсорбцията на водата от първичната урина. Този процес се осъществява благодарение на освобождаването на ензима хиалуронидаза, който деполимелизира хиалуроновата киселина на междуклетъчно ниво. По този начин се предизвиква повишаване пропускливостта на стената и усилване на реабсорбцията.
Вазопресинът оказва незначително влияние върху млекоотделянето, наподобявайки действието на окситоцина.
Названието си "вазопресин", хормонът носи поради способността при увеличена секреция да стеснява кръвоносните съдове и да повишава кръвното налягане. ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА Щитовидната жлеза (gll. thyreoidea) започва да функционира напълно с настъпването на половата зрялост. Тя е единствената жлеза, произвеждаща йодсъдържащи хормони. Функциите й се понижават с настъпването на старостта.
Хипофункцията на щитовидната жлеза се проявява като кретинизъм и миксидем. Кретинизмът се развива при малките кученца, когато количеството на йод в организма на бременната и кърмеща кучка е недостатъчно. При това състояние се забавят растежа и развитието на половите белези. Настъпва затлъстяване. В подкожната тъкан се образуват отоци от слизеста течност (микседем). Микседемът се развива при хипофункция на жлезата в по-късна възраст. Обменът на веществата се понижава до 40%. Космената покривка оредява и става чуплива. Намаляват защитните способности на организма спрямо заразни болести.
Хиперфункцията на щитовидната жлеза предизвиква повишена обмяна на веществата, което води до отслабване на организма. Сърдечната дейност е ускорена и разстроена. Кучетата са лесно възбудими, уморяват се бързо, остаряват преждевременно. Хиперфункцията на щитовидната жлеза понижава дейността на надбъбречните жлези.
Щитовидната жлеза секретира два йодсъдържащи хормона тироксин и йодтиронин, и един несъдържащ йод - тиреокалцитонин.
Йодсъдържащите хормони стимулират окислителните процеси и повишават обмяната на веществата. Влияят предимно върху разлагането на въглехидратите и мазнините. Благоприятстват резорбцията на захарите в червата, стабилизират ензимното ниво в панкреатичния сок, подпомагат водно-солевата обмяна, повишават възбудимостта на нервната система, стимулират сърдечната дейност, вземат участие в процесите на терморегулация. Имат отношение към протичането на половия цикъл, растежа и сезонното сменяне на космената покривка. Окислителните процеси в мозъка, белите дробове, половите клетки и гладката мускулатура на стомаха не се влияят от йодсъдържащите хормони.
Несъдържащият йод хормон - тиреокалцитонин, понижава съдържанието на калций в кръвта, задържайки извличането му от костите. Повишеното ниво на тиреокалцитонин намалява съдържанието на фосфор в кръвта, като засилва отделянето му с урината. НАДБЪБРЕЧНИ ЖЛЕЗИ Надбъбречните жлези (gll. suprarenales) са две. Разположени са в предната част на бъбреците. Състоят се от по два слоя - външен (кора) и вътрешен (сърцевина). Двата слоя са напълно самостоятелни жлези с различен произход и различни функции.
1. Кора на надбъбречните жлези
Съставена е от три слоя: външен, среден и вътрешен. Хормоните, които се отделят от кората се разделят на три групи: минералкортикоиди, глюкокортикоиди, сексуалкортикоиди.
Минералкортикоиди. Представени са от хормоните алдостерон и дезоксикортикостерон. Участват в регулацията на минералната обмяна. Подпомагат задържането на натрий и хлор. Засилват излъчването на калий. Действието им в мускулните клетки е противоположно на първото: задържат калия в тях, а намаляват съдържанието на натрия. При увеличена секреция на минералкортикоиди в тялото на кучето се задържа натрий, хлор и вода, а се увеличава излъчването на калий. За сметка на задържаната вода кучето увеличава теглото си и затлъстява.
Глюкокортикоиди. Представени са от хормоните кортикостерон, кортизол и кортизон. Участват в обмяната на водата, белтъчините, мазнините и въглехидратите. Повишават нивото на кръвната захар и потискат използването на глюкозата от инсулина. Глюкокортикоидите стимулират отделянето на мазнини от мастните депа и използването им за задоволяване на енергийните нужди на организма. Подпомагат бързото възстановяване на уморените мускули и повишаване на способността им за натоварване. Действат противовъзпалително и противоалергично. Подпомагат секретирането на стомашен сок. Глюкокортикоидите играят изключително важна роля за устойчивостта на кучето към стрес. Те са едни от най-важните адаптивни хормони.
Секретирането на глюкокортикоиди се регулира от хипоталамохипофизната система.
Сексуалкортикоиди. Представени са от андрогени, естрогени и прогестерон. По стоеж са близки до половите хормони. Заедно с тях допринасят за оформянето на мъжкия индивид и на женския индивид. От мъжките полови хормони са изолирани андрогени (дихидроепиандростерон), а от женските - естрогени и прогестерон. Надбъбречните жлези при мъжкия и при женския индивид образуват както мъжки, така и женски полови хормони.
Секретирането на сексуалкортикоиди се стимулира от адренокортикотропния хормон.
Хормоните на половите жлези се секретират благодарение на гонадотропните хормони.
2. Сърцевина на надбъбречните жлези
В сърцевината се образуват двата хормона адреналин и норадреналин. Производни са на тирозина. Обединяват се под общото название катехоламини. При попадане в тъканите загубват активността си под влияние на ензима аминооксидаза, който ги разрушава.
Адреналин. Повишава обмена на газовете, засилва окислителните процеси. Ускорява разпадането на гликогена в черния дроб до глюкоза. Разпада гликогена в мускулите до млечна киселина. Усилва сърдечната дейност. Повишава възбудимостта и проводимостта на сърдечния мускул. Разширява коронарните съдове на сърцето, както и съдовете на напречнонабраздената мускулатура. Стеснява малките артерии и артериоли в кожата и коремните органи. Разпуска гладките мускули на бронхите, стомаха, червата, на пикочния и жлъчния мехур. Предизвиква разширяване на зениците и настръхване на космената покривка. Повишава възбудимостта на мозъчната кора, действайки отслабващо на задръжните процеси.
Адреналинът стимулира образуването на адренокортикотропен хормон в аденохипофизата.
Норадреналин. Действието му е сходно с това на адреналина, но в някои случаи има разлика. Влияе много по-слабо върху сърцето, като в същото време стеснява кръвоносните съдове във всички части на тялото, включително и напречнонабраздената мускулатура. Подобно на адреналина разширява коронарните съдове на сърцето. Разхлабва гладката мускулатура, но по-слабо разширява зениците и почти не влияе върху въглехидратната обмяна.
Центърът за регулиране на адриналина и норадреналина се намира в гръбначния мозък. По-висшите нива на регулация са в мозъчната кора, в хипоталамуса, в продълговатия мозък. ПАНКРЕАС Панкреасът е жлеза, в която освен панкреатичен сок, се образуват и хормони, постъпващи направо в кръвта. При занижена функция на панкреаса, се повишава нивото на кръвната захар (хипергликемия). Кучето уринира усилено и е постоянно жадно. Чрез урината от организма се изхвърлят много захари (гликозурия). Хипергликемията е резултат от разтройство в обмяната на фъглехидратите. От своя страна, влошената обмяна на въглехидратите довежда до разтройство в обмяната на мазнините и белтъчините. Като краен резултат кучето изпада в безсъзнание (диабетична кома), която в повечето случаи довежда до неговата смърт. Хипофункцията на панкреаса при кучето предизвиква заболяването захарен диабед (Diabetes mellitus), който е аналогичен с този при човека. Диабет при кучето може да се провокира чрез системно инжектиране на глюкоза. Това е една от основните причини, поради която не трябва да се прекалява с даването на сладки хранителни продукти на кучетата.
1. Инсулин
Около 95% от отделения инсулин действа в черния дроб. Останалите 5% проявяват свойствата си в останалите тъкани. Инсулинът понижава нивото на кръвната захар (хипогликемия). Хипогликемията се дължи на усиленото образуване на гликокен в черния дроб и повишеното използване на глюкоза в мастната и мускулната тъкан. Прекаленото понижаване на кръвна захар е съпроводено с гърчове и припадъци (хипогликемична кома), при което се засягат центрове в мозъчния ствол. Спрямо нивото на кръвната захар, противоположно на инсулина действие има адреналинът и глюкокортикоидите. Антагонистично на инсулина действие има и другият хормон на панкреаса - глюкагонът.
2. Глюкагон
Предизвиква повишаване нивото на кръвната захар (хипергликемия). Действието му е предимно в черния дроб. Стимулира синтезирането на ензими, които имат свойството да разграждат аминокиселини.
3. Липокаин
Предпазва черния дроб от мастна дегенерация. Стимулира окисляването на мастните киселини. ПОЛОВИ ЖЛЕЗИ Половите жлези (gll. sexuales) имат смесена секреция. Външносекреторната им дейност се изразява в произвеждането на сперматозоиди и яйцеклетки. Въдрешносекреторната им дейност се състои в образуването на мъжките и женските полови хормони. В зависимост до каква степен са развити половите жлези и какво е нивото на образуване на хормони, зависи настъпването на половата зрялост и проявата на първичните и вторичните полови белези.
Хормони на половите жлези
Спадат към групата на стероидните хормони е се разделят на хормони на яйчника и хормони на семенника.
1. Хормони на яйчника
Разделят се на хормони на фоликула (естрогени) и хормони на жълтото тяло (прогестерони). В яйчника се отделя и хормонът релаксин.
Фоликулните хормони се наричат естрогени поради свойството си да предизвикват еструс. Техният главен представител е хормонът естрадиол. Други хормони, които се отделят от фоликула са естрон и естриол. Когато съдържанието на естрогенни хормони се повиши, част от тях се отделят чрез бъбреците, но в урината се съдържат само естрон и естриол. Естрогенните хормони предизвикват половата възбуда на женския организъм и са основен фактор при обособяването на вторичните полови белези. Оказват влияние при развитието и разрастването на млечните жлези, а така също - върху цялостното развитие и укрепване на женската полова система. Спомагат са увеличаване притока на кръв към матката, предизвикват
разрастване на маточната лигавица, стимулират жлезите на шийката на матката за отделянето на секрет, богат на муцин. Повишават контрактивните способности на яйцепроводите, което е съществен фактор за придвиждането на яйцеклетките след овулацията. Естрогените влияят и върху обмяната на белтъчините. Подпомагат усвояването на минералните вещества. Най-усилена секреция на естрогени се наблюдава непосредствено преди овулацията. Тази секреция се активизира под влияние на фоликулостимулиращия и лутеинизиращия хормон на аденохипофизата. От своя страна, високото съдържание на естрогени потиска образуването на фоликулостимулиращ хормон.
Хормоните на жълтото тяло са представени предимно чрез прогестерона. Неговата секреция се увеличава с напредване на бременността. Той спомага за развитието на оплодените яйцеклетки в матката и за развитието на плацентата. Прогестеронът потиска двигателната активност на матката, намалявайки чувствителността на маточната мускулатура към влиянието на окситоцина. Секрецията на прогестерон се регулира от лутеинизиращия хормон на аденохипофизата.
Релаксинът е хормон, под чийто влияние се разширява шийката на матката. Непосредствено преди раждане предизвиква отпускане и разрастване на тазовите връзки чрез частична декалцификация на някои от тазовите кости. Под негово влияние се обособява т. нар. "родилен път".
2. Хормони на семенника
Всички са обединени под общото название андрогени (от гр. andros - мъж). Техният главен представител е хормонът тестостерон. С подобно, но по-слабо действие е другият хормон на надсеменника - андростерон. В процеса на ембрионалното развитие андрогените стимулират диференцирането на половите органи и на хипоталамуса. Подпомагат за растежа на тялото на дължина и развитието на мускулатурата при подрастващите кучета. Активират развитието на половите органи, настъпването на половата зрялост, половата потентност и формирането на вторичните полови белези. По-силно изразеното агресивно поведение при мъжките кучета също се дължи на наличието и влиянието на андрогени. ЕПИФИЗА Епифизата (Epiphisis cerebri) e разположена в черепната кухина. Изградена е предимно от два типа клетки - фоторецептори (чувствителни към светлина) и секреторни. Основният хормон, който се отделя от епифизата е веществото мелатонин. От епифизата се отделят значителни количества серотонин и хистамин.
Мелатонинът влияе върху половите жлези, задържайки процеса на полово развитие при младите кучета. При полово зрелите женски забавя протичането на половия цикъл и намалява размерите на яйчниците. Престоят на тъмно активира образуването на мелатонин, а светлината има потискащ ефект. Това е едно от обясненията за активността на половите жлези при тези кучета, който се отглеждат в достатъчно осветени помещения.
Епифизата има съществено влияние и върху калциевата обмяна. При понижена функция, количеството на отделения с урината калций намалява и настъпва преждевременно вкостяване, особено при малките и растящи кучета. Инервацията на епифизата се осъществява от симпати-ковата нервна система.
Подкомисурен орган
Разположен е в съседство с епифизата. В контакт е с черепномозъчната течност и участва в регулацията на водно-солевата обмяна. ТИМУСНА ЖЛЕЗА Тимусната жлеза (gll. thymica или Thymus) е разположена в гръдната кухина, непосредствено над гръдната кост. Част от нея обхваща трахеята в посока към ларингса. Тимусната жлеза е най-големият лимфоиден орган в новороденото кученце. Тя се развива до настъпване на половата зрялост, след което постепенно закърнява под въздействие функциите на половите жлези, без да изчезва напълно. Когато кучето попадне в стресова ситуация, размерите на тимуса рязко намаляват. Това довежда до освобождаване на нуклеинови вещества, които намаляват защитните функции на организма. По подобие на околощитовидните жлези, тимусът също има значение при изграждането на имунитета. Предполага се, че в него се образува хуморален агент, който по кръвен път стимулира други лимфоидни тъкани за изработване на имунотела. Тимусната жлеза оказва влияние и на калциевата обмяна. При хипофункция вкостяването се влошава. ФУНКЦИИ НА ПЛАЦЕНТАТА КАТО ХОРМОНАЛНА СИСТЕМА В плацентата се образуват някои хормони, поради което тя изпълнява функция и на ендокринна жлеза. В нея се произвеждат гонадотропни хормони, прогестерон и естрогени. Гонадотропните хормони на плацентата се различават от тези на хипофизата. Тяхното количество е най-голямо в началния етап от бременността, след което се наблюдава повишаване образуването на прогестерон и естроген. От плацентата е изолиран хормон, който има свойства едновременно на растежния хормон и на пролактина, поради което се нарича плацентарен растежен хормон пролактин. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
