|
“Кучето е добродетелта, която
като не успяла да се превърне в човек,
се превърнала в животно.” От хилядолетия кучетата доброволно и безрезервно служат на хората. Древните асирийци, гърци, римляни, келти, тевтонци активно ги използват по време на многобройните битки, които водят. През нощта верните животни охраняват лагерите и крепостните стени. Те са най-сигурната защита на обозите от вражеските набези. С откриването на огнестрелното оръжие нападателната роля на кучетата отпада. Започват да ги използват за пренасяне на съобщения, патрони и медикаменти.
Началото на военното кучевъдство се поставя в Германия през 1884 г. По данни на E. Schneider-Leyer (1956 г.) по време на Първата световна война в немската армия се водят на отчет тридесет хиляди обучени кучета. През 1914 г. в белгийската армия кучетата са двеста и петдесет, а в английската - сто. Във Франция към края на войната броят им е около десет хиляди. След приключване на Първата световна война едно от задълженията на победена Германия е да предаде на държавите победителки няколко хиляди служебни кучета.
В Русия първите опити за използване на кучета при работа по следа се провеждат още през 1850 г., но обучение в по-широк мащаб започва през 1906 г. През 1908 г. се създава “Общество за поощрение и прилагане на кучетата в полицейската и стражева работа”. В началото “Обществото” се състои от няколко жандармеристи, полицейски служители и висши чиновници. Само за шест години членовете му се увеличават на няколко стотин души. До 1911 г. благодарение на споменатата организация в повече от шестдесет града на Русия се появяват кучета за следова и обходно-стражева работа. През 1912 г. в измаиловския гвардейски полк се организира първия в Русия развъдник за военни кучета. През 1933 г. се приема решение за използване на кучетата за взривяване на танкове, а от 1940 г. започва обучението им за разкриване на мини. От зимата на 1941-1942 г. по много от фронтовете на съветската армия действат кучешки впрягове за извличане на ранени от бойното поле. Само за три месеца шестнадесети впрегатен отряд извозва 1729 тежко ранени войници и доставя 20 тона боеприпаси и медикаменти за предната позиция. За периода януари-август на 1944 г. по фронтовете на съветската армия с помощта на кучета са доставени 5860 тона различни товари. За по-малко от два месеца, благодарение на кучетата, са обезвредени 381 минни полета, 85 850 мини от различен тип, 3089 фугасни бомби. Прочистени са от мини 783 км пътища. В началото на 1944 г. в съветската армия се водят на отчет шестдесет хиляди кучета.
Кучетата са незаменими помощници при разкриване на затрупани хора от лавини. Монасите от манастира Сен Бернар в Алпите ги използват за тази цел още през XIII - XIV век. Понастоящем като лавинари се използват предимно немски овчарски кучета. На площ от 10 000 м2 група от двадесет спасители открива затрупан човек за четири часа, докато добре обученото немско овчарско куче - само за дванадесет минути. Връх на работата при немските овчарски кучета лавинари е тяхната абсолютна самостоятелност при проработване на недостъпни райони: Кучетата се спускат с хеликоптер в района на лавинното свлачище. Към нашийниците им са прикрепени радиопредаватели. При откриване на затрупан човек подават сигнал, който се прихваща от приемниците на намиращите се в хеликоптера спасители и те се спускат, за да пристъпят към разравяне. Немските овчарски кучета са незаменими и при откриване на затрупани от природни бедствия.
Опитите за използване на кучетата като водачи на изгубили зрението си хора датират от Средновековието. В нюрнбергската катедрала “Свети Себалдус” има стенопис от 1465 г., на който е изобразен движещ се по улица сляп човек, воден от куче. Дейността на кучетата, водачи на слепи, придобива широк размах в Германия след края на Първата световна война. По късно се създават школи в Швейцария, САЩ, Великобритания. В наши дни работата по обучение на кучета, водачи на слепи, се води с успех в Полша, Чехия, Германия, Италия.
Още през първата половина на нашия век в Германия започва работа за използване на немските овчарски кучета да откриват престъпници по законсервирани миризми (одорология). Ако на мястото на престъплението се намери макар и незначителен предмет от предполагаемия престъпник, този предмет се поставя в специален, херметически затворен съд и се съхранява в т. нар. “одорологична банка”. Ако след време бъдат арестувани лица и има съмнение, че между тях е и престъпникът, от когото се съхранява предмет в одорологичната банка, на кучето се предоставя да подуши миризмата на предмета, след което се пуска в стаята където са наредени престъпниците. Без колебание кучето застава пред този, чиято миризма съвпада с миризмата на законсервирания предмет. Разбира се, поднесеното като информация в тези редове е бегло и съвсем не дава реална представа за тази висша дейност по обучението и използването на немските овчарски кучета.
През 1962 г. проф. Арно Кахма от Финландия предлага методика за обучение на кучета за разкриване на полезни изкопаеми. След три години, по време на пробните изпитания, на площ от 3 км2 обучено немско овчарско куче открива 1330 минерала, а специалистът-геолог за същото време - едва 270 минерала.
В своята книга “The Rise of Civilisation” D. Oates (1976 г.) пише, че в 7000 г. пр. Хр. в земите на днешна Турция кучетата са използвани за охрана на селскостопанските животни. По-късно тези представители на мастифовия тип попадат в Европа и до днес са незаменими помощници на пастирите. В експерименталната станция по овцевъдство в Айдахо (САЩ) от много години се извършват проучвания по отношение качествата на кучетата като пазачи на стадата. По данни на J. Green и R. Woodruff (1983 г., 1984 г.) при съпоставяне на различни породи за охрана на овцете от мечки и койоти, най-добри резултати показват Пиренейското планинско куче, следвано от унгарския Комондор и турския Акбаш. За охрана на фермите най-подходящи отново са Пиренейските планински кучета, но този път след тях се нарежда породата Акбаш, която измества унгарския Комондор. През 1983 г. R. Coppinger от колежа в Амхерст (Масачусетс) извършва голямо проучване на европейските овчарски кучета с произход от азиатските мастифоподобни. В списъка на безупречните пазачи ученият включва и породата Шарпланинец. По данни на Ю. Пильщиков (1973 г.), Средноазиатската и Кавказка овчарки са незаменими в охранителната дейност не само в животновъдството, но и в други области на стопанството. Като помощник при пашата на животните безпорен фаворит е англо-шотландската порода Бордър Коли. Непосредствено след нея се нареждат Австралийското келпи, Австралийският кетл дог и Австралийската овчарка. В своя дисертационен труд Н. Яковлев (1973 г.) включва към безупречните пастири и унгарските породи Пули и Пуми. С добри качества в това отношение са породите Уелско корги, Южноруска овчарка и естествено - Немското овчарско куче, което е не само ненадминат пастир, но и пазач. Световният съюз на обединенията за немски овчарски кучета е включил в своите правилници и системата за изпитание на Немски овчарски кучета за пастирска работа. Обединени са в специален клас - Herding Gebrauchs Hunde (HGH) и участват включително в Световните изложби.
През 1974 г. Л. Эрнст и В. Пушкарский разработват методика за използване на кучетата да разкриват разгонени крави по миризмата на естралния секрет. При опитите, проведени от К. Ахлебининский и А. Ишутов (1974 г.), заплодяемостта на кравите, разкрити с помощта на Немски овчарски кучета е между 84-94%. През 1978 г. методиката е патентована в САЩ. Американските учени C. Kiddy, D. Mitchell и H. Hawk (1984 г.) доразширяват започнатото от руските специалисти и с помощта на Немски овчарски кучета, Катахула кау дог и кръстоски между Катахула кау дог и Бордър Коли успяват да определят годността на кравите за заплождане по някои специфични миризми, излъчвани дори и от млякото.
Неподкупни стражи, помощници в различни дейности, компаньони и приятели, кучетата допълват нашия живот, облекчават го, правят го по-красив и пълноценен. Николай Атанасов
Коментари () |
|
|
|
 |
