|
Обявен е за резерват със заповед № 2245 от 30.ХII.1956г на Главно управляние на горите при Министерски Съвет. Общата му площ е 1210,8 ha, определена със заповед № 1700 от 17.ХII.1961г и със заповед № 3899 от 15.IX.1975г. предназначението му е да запази неповторимата девствена природа, богата с белоборови, смърчови и смесени гори смърчово – белоборови насаждения и с интересни представители на бозайниците.
ДУПКАТА Обявен е за резерват със заповед № 2245 от 30.ХII.1956г на Главно управляние на горите при Министерски Съвет. Общата му площ е 1210,8 ha, определена със заповед № 1700 от 17.ХII.1961г и със заповед № 3899 от 15.IX.1975г. предназначението му е да запази неповторимата девствена природа, богата с белоборови, смърчови и смесени гори смърчово – белоборови насаждения и с интересни представители на бозайниците.
Разположен е в землищата на с. Фотиново и на Батак по югоизточните склонове на Родопите (41˚ 50́ с.ш. и 24˚ 18́ и.д.)
Релефът е планински. Красивите му и разнообразни форми са обосновени от твърдата литологична основа, съставена от риолити, които могат да се нацепват хоризонтално или вертикално. Затова именно не са се образували и стърчащите твърдици над денудационните нива.
Най – ниската точка на резервата се намира при водослива на Девинска река с р. Катранджи дере в м. Кемера, известна с красивия си сводест мост от римски време. По него някога са минавали римските войски, а по – късно и керваните на българските търговци, пътуващи до пристанищата на Егейско море.
Геологичната основа е еднообразна. Целият терен е покрит от риолит, който оформя куполовидните върхове, разнообразяващи заобления родопски релеф. По върховете, както и под тях има отвесни каменни стени с призматични пукнатини. В петрографско отношение риолитите сатвърде еднородни. На цвят са сиви, макар че се срещат също розови и тъмно сиви.
Резерватът попада в среднопланинската климатична подобласт на планинската климатична област. Средногодишната му температура за средната му част – на около 1500м н.в., е 6˚С. Минималните температури през януари и февруари са еднакви -3˚С, а максималните през юли:16˚С. Началната дата на температурите над 5˚С е през периода 1.IV – 18.V, а на температурите над 5˚С – 5. V – 1.VII, а крайната съответно 3.X – 8.XI и 15.VIII – 5.X .
Средиземноморското влияние се проявява в кратко задържане на снежната покривка и в засушаване през лятото и есента. Максимумът на валежите е през юни, а минимумът – през август – септември с вторичен минимум през март. Годишната сум на валежите е около 800мм. Средната продължителност на вегетационния период е 5 месеца – от средата на май до средата на Октомври.
В хидрологично отношение резерватът се отличава с голямо количество на валежите, с голям наклон на релефа и с водонепропусклива геологична основа, което обуславя висок отточен модул – над 25 l/s/km. За това спомага препбладаването на сенчести места.
През резервата протича Девинска река, която води началото си от язовир “В.Коларов”. тя приема втория си голям приток – р. Чарлъшка в м. Дупката, от където идва името на резервата. Друга голяма планинска река е Катранджи дере – десният приток на Девинска река.
Девинска река и катранджи дере имат легла с малки наклони и затова образуват много меандри. Дебитът им е сравнително постоянен. Водите им са съвсем чисти.
В целия резерват са разпространени светло – и тъмно кафяви почви. Светлокафявите се срещат предимно по местата с южно изложение и надморска височина докъм 1500м и са образувани под влияние на белоборови насаждения. Тъмнокафявите са разпространени на сенчестите места и достигат до най – високите части на резервата. Образувани са в условията на влажен планински климат и на чисти смърчови или на смесени смърчово – белоборови гори. По механичен състав кафявите горски почви са глинесто – песъчливи до леко и средно песачливо – глинести. Съдържанието на физичната глина в хумусните хоризонти е 11,5 – 34%, а в илувиалните – 15,5 – 30%. Почвообразуващите скали – риолите обуславят преобладаването на песъчливи компоненти. Индивидуалният хоризонт често е каменист, което е показател за интензивно изветряване. Кафявите горски почви са богати с органично вещество. Съдържанието на хумус в повърхностните хоризонти обикновено е 5 – 15%. Малката мощност на почвения профил обаче е причина за общото ниско съдържание на хумус в еднометровия слой.
Съдържанието на общ азот е високо – 0,210 – 0,170% за илувиалните. Запасеността с фосфор е сравнително слаба – 0,3 – 1,5мг /100гр почва, а с калий – достатъчно добра:обикновено количеството му е 8 – 19мг/100гр почва. Реакцията е слабо кисела до неутрална – 5 – 6,5. Водно – въздушният режим е благоприятен. Кафявите горски почви обуславят наличието на богати месторастения.
Много богата и разнообразна е растителността на резервата. Въпреки малката разлика в надморските височини – между 1000 и 1600м, растителната покривка е с ясно изразена височинна зоналност. По северните места на най – ниските части на резервата се намират насаждения от трепетлика, шестил, бук и обикновен габър, примесен с единични или групови екземпляри от ела и бял бор, а някъде и от смърч.
Не южните припечни и сухи места са се настанили поксерофитни видове – смрадлика (Cotinus coggygria), люляк (Syringa vulgaris) и др.
Върху по – светлите места преобладават насаждения от бял бор, придружен на някои места от бреза и трепетлика, като тук – там се срещат единично или на групи ела и смърч. Разпространени са още смесени елово – белоборови насаждения с единични насаждения от бук, трепетлика и бреза.
В елово – боровите брези растат много храсти – преди всичко къпина, малина, червена и черна боровинка. Среща се и тракийска жълтуга – български ендемит. Тя образува големи групи по каменистите южни склонове. На откритите площи играе първостепенна роля за укрепване на ерозионните терени.
От представителите на тревната растителност особен интерес представлява силиврякът и пиринският чай – ендемит за Балканския полуостров, жълтата иглика и горският здравец.
Останалата част от сенчестите месторастения е покрита от чисти или смесени почти девствени смърчови насаждения.
Из смърчовите гори се среща заешки киселец, светлика, пироли, или мурави и др.
Най – голяма е свежата белоборова – смърчова гора с разнотревие, която заема над 1/5 от територията на резервата. Следва свежата да суха белоборова гора с разнотревие – заема около 1/6 от територията. Почти толкова голяма част е и свежата елово – смърчова – белоборова гора. След тях се нареждат трепетликовите насаждения, смърчовата гора със заешки киселец, белоборовата гора с разнотревие, смърчово – елово – буковата гора с боровинки и др.
Иглолистните формации заемат около 83,3% от площта на резервата. Само на белоборовата се падат 52%, на смърчовата – около 17% и на еловата – малко повече от 14%.
Широколистните формации са представени от трепетлика – 10,5% от площта на резервата, от бреза – 4,2%, от бук и от зимен дъб – общо около 6,2%.
Специални проучвания на флората и на фауната в резервата не са правени. Много често могат да се видят или чуят някои от едрите представители на животинския свят у нас. Срещат се много сърни и диви свине. Обичайни обитатели са лисицата, заекът, белката, златката и катерицата. Биосферни резервати в България
Коментари () |
|
|
|
 |
