|
Вожд Дан Джордж Geswanouth Slahoot
(Силен шум,идващ от водата се разнесе над земята) Наследствен Вожд на Крайбрежното Племе Salish
Роден на 24 Юли,1899 г в Северен Ванкувър,Британска Колумбия
Умрял на 23 Септември,1981 във Ванкувър,Британска Колумбия Вождът Дан Джордж може би е най-известен със своята писателска и актьорска кариера.Неговата най-известна роля е като остаряващия вожд,за разлика от Дъстин Хофман, във филма “Малкият Голям Човек”,за който получава номинация за най-добра поддържаща мъжка роля на Академичните Награди през 1970 г .Той се опита да използва ролята си на писател и актьор ,за да направи точно описание на Индианските вярвания и ценности.Списъка на многото филми ,в които е участвал включва:
Americathon (1979), Стогодишникът (1978), Джоузи Уелс извън закона(1976),Сянката на Ястреба(1976),Мечките и Аз(1974), Хари и Тонто (1974), Далечен Гръм (1973), Законът на Дан Кенди (1973), Малкият Голям Човек (1970), Смит! (1969). На неговата сметка могат да се запишат няколко книги и много речи,произнасяни от името на неговия народ.Думите му са трогателни и достигат дълбоко в сърцата на всички хора,когато той излива своята мъка ,породена от тежкото положение ,в което се намира индианският народ.Следващите книги представляват някои от най-добрите му творби: Моето Сърце се Извисява
Моят Дух се Извисява
Ти ме наричаш вожд:Впечатления от Живота на Вожда Дан Джордж(Doubleday 1981), Хилда Мортимър с Вожда Дан Джордж. Copyright©1998 by Spirit Voices Вълчата Церемония Аз исках да предам нещо от моето минало на внука си . Затова го заведох в гората до едно тихо място. Седейки в скута ми той слушаше как му обяснявам за силите , с които е надарено всяко същество. Той слушаше толкова съсредоточено , че изобщо непотрепна докато му разказвах как гората винаги ни е снабдявала с храна , осигурявала ни е дом , утеха , давала ни е вяра .Той изпита страхопочитание и благоволение ,когато му разкрих как вълкът е станал наш пазител и когато му казах ,че ще му изпея свещената песен на вълка той беше вън от себе си от радост. В моята песен аз призовавах вълка да дойде и да ни покровителства докато изпълнявам вълчата церемония така че връзката между внукът ми и вълка да бъде за цял живот. Аз запях.
Моят глас изразяваше надеждата,която прилепва към всеки удар на сърцето.
Аз запях
В моите думи се чувстваха силите,които бях наследил от своите предци.
Аз запях
В моите шепи държах семе от смърч-връзката към създаването.
Аз запях
От моите очи искреше любов.
Аз запях
И песента се понесе по лъчите на слънцето и от там -от дърво на дърво.
Когато вече бях свършил с песента,всичко изглеждаше така сякаш целият свят се беше заслушал заедно с нас ,за да чуе отговора на вълка. Ние чакахме доста дълго време ,но никакъв отговор не достигна до нас.
Отново запях, кротко ,но толкова съблазнително доколкото бях способен,докато гърлото не ме заболя и не прегракнах.Изведнъж осъзнах защо никой вълк не беше чул моята свещена песен.Нито един не беше останал!Сърцето ми се изпълни с мъка и сълзи.Не можех повече да карам внука ми да вярва в миналото,нашето минало.
Накрая можех да му прошепна само: “Свърши!”
“Може ли вече да си ходя вкъщи?”,попита той,поглеждайки своя часовник,за да види дали все още може да пристигне навреме за любимото си предаване по телевизията.
Гледах го как си отива и ридаех в тишина.Всичко свърши! Вожд Дан Джордж Някои цитати и проза от Вожд Дан Джордж: “O ,Велик Дух,чиито глас чувам във ветровете,
Идвам при теб като едно от твоите деца
Имам нужда от твоята сила и твоята мъдрост
Направи ме силен толкова,че да не превъзхождам своите братя,
но да мога да се преборя с най-големия си враг:
“Себе си” <><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><><>><><><><><><><><><> Красотата на дърветата,мекотата на въздуха,
Аромата на тревата ,ми говорят.
Върхът на планината,гърмът на небето,
Музиката на морето ,ми говорят.
Бледността на звездите,свежестта на утринта,
Росата по цветята,ми говорят.
Силата на огъня,вкусът на сьомгата,пътят на слънцето
И животът,който никога не свършва,ми говорят
И моето сърце се възвисява. “От колко време те познавам,О ,Канада?От сто години?Да,от сто години.И много много още.И днес,когато празнуваш стотния си рожден ден,о Канада,ми е тъжно за всички индианци по земята. Познавам те откакто горите ти бяха мои,откакто те ми осигуряваха месо и дрехи.Разпознавам те в твоите поточета и реки,където твоята риба блести и танцува на слънцето,където водите ми нашепват –ела,ела и вземи от моето изобилие.Разпознавам те в свободата на твоите ветрове.И моят дух ,подобно на ветровете,пребродиха твоите благодатни земи. Но през дългите сто години,откакто дойде белият човек,видях как моята свобода изчезва точно както сьомгата изчезва мистериозно в морето.Странните обичаи на белия човек,които аз не можах да разбера,така ми тежаха и ме притискаха докато вече не можех да дишам. Когато се биех ,за да защитя моята земя и моят дом,бях наречен дивак.Когато нито можах да разбера,нито приветствах този начин на живот,бях наречен мързелив.Когато се опитах да ръководя хората си,бях лишен от своята власт. Моят народ беше изключен от твоите учебници по история-те бяха съвсем малко по-важни в историята на Канада от бизоните,които се разпростираха в равнината.Аз бях осмиван в твоите пиеси и игрални филмчета,когато пиех ти подпалваше водата-Аз се напих-много ,много се напих.И забравих! О, Канада!Как мога да празнувам с теб твоето столетие,твоят стотни рожден ден?Трябва ли да ти благодаря за остатъка,който си ми оставила от моите красиви гори?За консервираната риба от моите реки?За загубата на моето достойнство и власт,дори сред моят народ?За загубата на всякаква воля от моя страна да отвърна на това,което ми причини?Не!Просто трябва да забравя миналото. О,Боже в Небесата!Върни ми куража на древните вождове.Нека се преборя със заобикалящото ме.Позволи ми отново ,както в отминалите дни, да властвам над моята околна среда.Позволи ми кротко да приема тази нова култура и чрез нея да се изправя и продължа напред. О,Боже!Като Гръмотевичната птица трябва да се надигна и да изляза от морето отново-трябва да взема инструментите,чрез които белият човек е постигнал успеха си-неговото образование,неговите умения и с тези средства да превърна моята раса в най-гордата част от неговото общество.Преди да последвам великите вождове,които са си отишли преди нас,O,Kанада,трябва да видя тези неща да се случват. Трябва да видя твоите млади смелчаци и нашите вождове да седят в съдилищата и да бъдат част от правителството и да бъдат управлявани от знанието и свободата на нашата велика земя.Затова ние трябва да премахнем бариерите на изолацията.За да могат следващите стотици години да бъдат най-великите и горди в историята на нашите племена и народи.” Тези думи бяха изречени от Вожда Дан Джордж,наследствен вожд на племето от брега Salish и почетен вожд на племето Squamish.Тази реч беше произнесена на празненствата по повод стогодишнината на Канада във Ванкувър през 1967г. http://thegoldweb.com/voices/chiefgeorge.htm Превод Яна - София
Коментари () |
|
|
|
 |
