|
Обявен е за резерват със Заповед № 2969 от 24.ІХ.1961г. на главно управление на горите при Министерския севет. По-късно площа му е разшерена на 1086,4 ha със Заповед № 503 от 11.VІІ.1979г. на КОПС. С това се цели да се запазят, извънредно красивия пейзаж и разнообразната флора и фауна. Тук са запазени вековна смърчово-белоборова, белоборова и букова гора, както и много смесени насаждения в съчетания, които не се срещат на друго място.
Купена
Проф. Симеон Недялков
Доц. Борис Николов
Земиздат –София 1986г Обявен е за резерват със Заповед № 2969 от 24.ІХ.1961г. на главно управление на горите при Министерския севет. По-късно площа му е разшерена на 1086,4 ha със Заповед № 503 от 11.VІІ.1979г. на КОПС. С това се цели да се запазят, извънредно красивия пейзаж и разнообразната флора и фауна. Тук са запазени вековна смърчово-белоборова, белоборова и букова гора, както и много смесени насаждения в съчетания, които не се срещат на друго място.
Резерватът се намира на северните склонове на Родопите на около 3 km югоизточно от Пещера. Обхваща територии с надморска височина от 600 до 1400 m.
Теренът е разнообразен и силно пресечен.
През резерватата преминава голямо вододелно било, което започва от в. Баташки снежник и се спуска на североизток между Вълча и Стара река. Склоновете му са стръмни и труднодостъпни. Тук се намират изворите за питейната вода на Пещера.
В Купена има живописни скални образувания. Твърде интересни са дългите по 80–100m отвесни скали, които са с много разнообразни первази и тераси. Това са чудесни убежища на орли и скални яребици. По тях се катерят и диви кози. Особено красиви са скалите около Улука (цилиндрична дупка с диаметър 3m и дълбочина 10m).
По-голяма част от резервата (39,9%) е с наклон 10º-20º . следват площите с наклон 20º-30º –38,5%, с наклон над 30º –16,2% и с наклон до 10º –само 5,4%. Около 32,2% от територията на резервата е със северно изрожение, 18,7% -със северозападно, 16,4% -със западно, 16,6% -със североизточно и само 11,4% -с южно, югоизточно и югозападно.
Ядката на кристалния цокъл на резервата е представена от гранитен и от гранодиоритен батолит с херцинска възраст, а мантията е изградена от допалеозойски и от палеозойски метаморфити. В мантията са диференцирани две серии: долна (висококристалинна) –състои се от гнайси, амфиболити и слюдени шисти, и торна (нискокристалинна) –състои се от дебелослойни катаклазни мрамори с прослойки от слюдени шисти, талкошисти и кварцошисти. Палеогенната надстройка е смесен вулканогенно–седиментен скален комплекс. Срещат се формации от палеозоя, палеогена, плиоцена и квартернера.
Основните почвообразуващи скали са риолити, мрамори, варовици, граносиенити. На отделни места се срещат още гнайси, мигматити, наслаги от мергели и от глини, амфиболити и кристалинни шисти. Риолитите са най-много –над 85% (925,5ha), а след тях са варовиците и мраморите –около 14%. Останалите видове почвообразуващи скали са застъпени съвсем слабо.
Климатът е преходноконтинентален. Ниските части попадат в севернородопската нископланинска подобласт, а по-високите части –в среднопланинската климатична подобласт. Средната януарска темперетура, измерена в най-близката метеорологична станция –в Пещера (432m), е 0,1º С, средната юлска –22,3º С, средногодишната темперетура е 11,4ºС. Средногодишния валеж за същата станция е 578mm. Климатичните условия в ниските части са подходящи за развитието на широколистни, включително топлолюбиви, дървесни видове. Условията са особено благоприятни за развитието на буйна букова растителност, която преобладава от 900-1000m н.в. нагоре. За това спомагат също голямато количество на валежите, което за по-високите части е 700-1000mm годишно, както и повишената атмосферна влажност.
През разервата протичат две малки реки –Пиздица и Новомахаленска, които са притоци на Стара река. Модулът на оттока е 61/s/km². Средногодишната темперетура на водата е 8º-10º С, а средногодишната мътност –около 1000g/m³. Водите имат ниска минерализация 100-200 mg/l йони, а твърдоста им е 4,2-4,8 немски градуса. В м. Червивата вода се намират тре малки езера.
В резервата са разпространени три типа почви: кафяви горски, канелени горски и хумусно-карбонатни (рендзини).
Кафявите –горски почви са ной-много. Те са формирани главно върху риолити и отчасти върху кристалинни шисти. Разпространени са върху терени с надморска височина над 600-800m. валежите са около 700-1000mm. Атмосферната вложност е висока. Снежната покривка е дебела и се задържа средно около 70 дни. Тези почви са формирани главно под влияние на букови и на буково-елови гори. По механичен състав са леко песъчливо-глинести до глинесто-песъчливи и средно до силно каменисти. По съдържание на хумус се отнасят към богатите почви. Запасеността им с калий и с фосфор е средна. Кафявите горски почви са с благоприятен воден режим. Те имат слабо кисела до кисела реакция (pH 4-6). Върху тях растат най-продуктивните формации. Това са предимно чисти букови, смесени широколистни, смесени буково-иглолистни и чисто иглолистни насаждения.
На второ място по-разпространение са канелените горски почви. Те са образувани в условията на преходноконтинентален климат под влияние предимно на дъбови гори, в които преобладават зимния дъб. Почвиният им профил е с мощност 40-130 см. Хумусно-акумулативния им хоризонт е червеникавоканелен. Мощността му е малка 6-35 см. Много по-мощен е преходния хоризонт 30-95 см. Той е доста уплътнен. По механичен състав канелените горски почви са глинесто-песъчливи, леко песъчливо-глинести и средно до силно каменисти. Запасеността им с хранителни вещества е средна. Ниско е само съдържанието на фосфор. Реакцията им е слабо кисела (pH 5.5-6.5).
Хумусно-карбонатните почви (рендзините) обхващат около 7,6% от площа на резервата. Формирани са върху варовита основа под влияние на черноборови, буково-елови и зимнодъбови насаждения.
Почвите в Купена са средно дълбоки (около 53,6%), дълбоки и много дълбоки (около 38,2%) и плитки и твърде плитки (около 8,2%). Повечето от тях са средно дълбоки.
Почти целият резерват е добре залесен, вследствие на което ерозионните процеси са съвсем слаби.
Специални ботанически изследвания за проучване на растителността не са извършвани. Въпреки това може да се каже, че Купена е естествен дендрариум.
През 1965г. беше създаден дендрариум за наши и чуждоземни видове с площ 50 ha. Сега там има над 200 чуждоземни вида.
От дървестните видове по-важния са:
Белия бор Pinus silvestrisЧерния бор Pinus nigra Обикновената ела Abies alba Букът Fagus silvstica Зимния дъб Quercus sessiliflora Едролистната липа Tilia grandifolia Кленът Acer campestre Шестилът Acer platanoides Яворът Acer pseudoplatanus Мъждрянът Fraxinus ornus Обикновеният габър Carpinus betulus Келавият габър Carpinus orientalis Дивата череша Prunus avium Бялата бреза Betula aiba Трепетликата Populus fremula Брястът Ulmus foliacea Черната елша Alnus glutinosa Дивата пистация (кукучът) Pistacia terebinthos.
Основен лесообразувател в ниската част нарезервата е зимния дъб. Насажденията му започват от 600 m и стигат докъм 1000 m н.в. По площ и брой на пододелите в които преобладава, зимния дъб заема трето място след бука и белия бор. Преобладават 60-70 годишните насаждения, които най-често са от ІІІ бонитет. Пълнотата на насажденията, в които доминира зимния дъб, е 0,8-0,9. Средната височина на този вид е 15-18 m.
Много интересни са съчетанията на зимния дъб със субдоминантните видове. Има насаждения от зимен дъб и бял бор, от зимен дъб и бук, от зимен дъб и габър и др., някои от които се срещат извънредно рядко в нашата страна. В най-голяма степен това се отнася за зимнодъбово-белоборовите насаждения, както и за насажденията с участие на воден габър Ostrya carpinifolia.
Най-разпространени са насажденията, в които преобладава букът. Те се простират от 900 до почти 1400m н.в. Най-често възрастта им е 80-140 години, но се срещат и 160-170 годишни. Ако се съди по жизнеността и външния им вид, в бъдеще те ще достигнат много голяма възраст. Явно е, че късното обявяване на резервата е причината е причината за младата възраст на почти всички насаждения. Пълнотата на буковите насаждения е много голяма- обикновено е 0,9, но се среща и по-малка плътност: 0,7-0,8. Средната им височина е 20-26 m, а средният им бонитет –ІІІ.
Чистите букови насаждения са сравнително малко, но букът образува неимоверно много смесени насаждения с други видове. Най-разпространени са насажденията от бук и бял бор. На места в тях се срещат единични екземпляри от други видове. Освен с белият бор букът образува смесени насаждения с елата, със зимния дъб, с обикновения габър и др.
На второ място по разпространение в резервата са насажденията от бял бор. Срещат се на около 1100-1400 m н.в., в които белия бор преобладава над останалите придружаващи го видове.
Интересна особеност на растителността в резервата са насажденията, в които пробладава обикновената ела. Те са натрето място след буковите и белоборовите. Разположениса на около 1100-1400 m н.в. Обикновено елата се придружава от смърч, от бук или от бреза. Срещат се и насаждения, в които преобладава ела, придружена от бук и бял бор или от трепетлика и бук.
Преходнокантиненталния климат е благоприятствувал за развитието на воден габър Ostrya carpinifolia, като и на смесени насаждения с преобладаващ вид черен бор. Черния бор е твърде рядък и обикновено заема сухите скалисти места в резервата.
В ниската част –в зоната на дъбовите гори, се среща:
Глог Crataegus monogyna Шипка Rosa canina Обикновена леска Carylus ayellana Обикновен дрян Cornus mas Обикновен люляк Syringa vulgaris
Птиче грозде Ligustrum vulgare Нокът или лоницера Lonicerase
В зоната на буковите насаждения се срещат:
Шипка Rosa canina Черен и червен бъз Sambucus nigra, Sambucus racemosa
Глог, лоницера, леска, френско грозде и др Ribes sp.
В резервата расте и хмел Humulus lupulus –многогодишно виещо се растение.
Тревната покривка в дъбовата зона е съставена от:
Класица Agrostis pratensis Власатки Festuca sp. div., Овсиги Bromus sp. div.,
Тимотейка Phleum pratense Ежова главица Dactulis glomerata Белизма Andropogon ischaemum Бял равнец Achillea milefolium Жълт кантарион Achillea clypeolata Обикновено подъбиче Teucrium chamaedrys Зйча сянка Asparagus officinalis Синя жлъчка Cichorium intybus Поветица Convolvulus arvensisИ др…
Тревната покривка в буковата зона е образувана предимно от:
Светлика Luzula maxima, L.silvatica Лазаркиня Asperula odorata
Зоешки киселец Oxalis acetosella Здравец Geranium macrorhizum Лепка Galium aparine Коприва Urtica bioica Паламида Cirsium arvense Теменуга Viola odorata.
В зоната на иглолистните гори подлесът най-често се състои от:
Обикновена хвойна Juniperus communis Червена и обикновена боровинка Vaccinium vitis-idaea, V. myrtillus Светлика Luzula sp. div. Заешки киселец Oxalis acetosella. Както и много други видове.
Общо за горския фонд може да се каже, че при белия бор и бука преобладават насажденията на 80-100години, при елата на 70-100, при зимния дъб на 60-70. Средната възраст на гората е около 85-90 години, средната пълнота 0.8, а средния бонитет е ІІІ. Средната височина на дърветата е 12-15 m, а средния им диаметър 26см. Изчисления среден запас от дървесина е около 290-300 m³/ha.
Много интересна е фауната на Купена. По данни от 1964г. тук са се настанили около 40-50 диви кози Rupicapra rupicapra, които са намерили добри условия за развитие и размножаване. Сега има около 100 индивида.
Срещат се единични екземпляри сърна Capreolus capreolus, благороден елен Cervus elaphus и кафява мечка Ursus arctos. Широко разпространени са дивата котка Felis silvestris, обикновената катерица Sciurus vulgaris и дивата свиня Sus scrofa. Макар и рядко се среща и заек Lepus europaeus. Още по-редки в широколистните гори са златките Martes foina.
Птичия свят е много разнообразен. Среща се глухар Tetrao urogallus, гургулица Steptopelia turtur, кукувица Cuculus canorus, папуняк Upupa epops, черен кълвач Dryocopus martius, голям пъстър кълвач Dendrocopus major, малък пъстър кълвач D.minor, среден пъстър кълвач D.meclius, трипръст кълвач Picoides tridactilus, ястреб кокошкар Accipeter dentilis, ястреб врабчар Ac.nisus, обикновен мишелов Buteo buteo, скален орел Aquila chrysoetos, сойка Garrulus glandarius, гарван гробар Corvus corax, обикновена чинка Fringella coellebs, кръсточовка Loxia curvirostra, зеленушка Chloris chloris, червенушка Pyrhula pyrhula, горска зидарка Sitta europaea, син синигер Parus coeruleus, голям синигер P.major, качулат синигер P.cristatus, кос Turdus merula, скална лястовица Riparia rupestris, жълтоглаво кралче Regulus regulus, челвеноглаво кралче R. ignicappilus и др.
От земноводните са разпространени дъждовникът Salamandra salamandra и голяма водна жаба Rana ridibunda, а от влечугите смокът мишкар Elaphe longissima и слепокът Anguis fragilis.
Заслужава да се спомене и многобройните червени горски мравки Formica rufa.
Коментари () |
|
|
|
 |
