ЦветяВ понятието се включват всички растения, които се отглеждат заради красивите им цветове, листа, плодове или стъблаБогатството от форми и багри на цветните растения е привлякло човека още в древни времена. Заедно с първите растения и животни, които хората отглеждали, за да задоволят нуждите си от храна и облекло, те започнали да подбират някои цъфтящи видове за украса на жилищата си, на околожилищните площи, а по-късно и на обществени места. Цветя за украса използвали още древните египтяни. В Иран имало много родови градини, заради което в миналото наричали тази страна Гюлистан - розова страна. В Китай 3 хил. г.пр.н.е. масово отглеждали раз0лични цветя, между които хризантемата и розата. В градовете на древна Гърция имало зелени площи, в които растели карамфили, ириси, божури, нарциси, теменуги.
Днес в понятието цветя се включват всички растения, които се отглеждат заради красивите им цветове, листа, плодове или стъбла. Те украсяват жилищата, обществените сгради, зелените площи, градините и парковете. Отглеждането им не е лесна работа. Изискват се познания за индивидуалните условия на живот на всяко растение и много грижи. Съществува дори приложна наука за отглеждането на цветя, за начините на размножаването им - цветарството. Цветя се отглеждат почти във всеки дом в предназначени за целта декоративни съдове или саксии и затова се наричат саксийни. Те са два вида - цветно-декоративни и листно-саксийни. Саксиите с цветя се разполагат живия кът, по первазите на прозорците или на балконите. Трябва само да се внимава отделни части на растението да не се допират до стъклената повърхност, защото през зимата те могат да измръзнат, през лятото - да изгорят, а през пролетта и есента - да загният. За да бъдат еднакво осветени всички страни на цветята, през определени периоди трябва да се завъртат.У нас често отглеждани цветя са: иглика, мушкато, сентполия, фикус, сансевиера (меч), традесканция, Други листно-декоративни видове са филодендрона, аспидистрата (семейното щастие), финиковата и домашната палма. Отглеждат се и растения с месесто стъбло или листа, в които се натрупват значително количество вода. Повърхността им е дебела и кожеста, през която водата трудно се изпарява. Тези растения произлизат от пустинните области и са пригодени към липсата на вода през по-голяма част от годината. През лятото те предпочитат слънчевите места и умерено поливане, а през зимата засушаване. Такива са столетникът, който произлиза от Средна и Южна Америка, алоето и многобройните видове кактуси. За да се развиват правилно, отглежданите саксийни растения трябва да се засаждат в подходящи съдове. За повечето растения глинените саксии са много удобни, тъй като имат пори, през които в почвата прониква въздух, необходим за развитието на растението. Преди употреба новите саксии се накисват във вода за 1-2 часа, след което на дъното се поставя дренаж. При малките саксии е достатъчно парче от счупена саксия или керемида, но при по-големите дренажът се увеличава до няколко см, като за целта се използват малки парчета от керемиди, пясък с дребни камъчета и др. Особено важен е дренажът за кактусите. За целта се употребяват ситни камъчета и пясък, които запълват 1/4 от съда. Накрая не трябва да се забравя, че красотата на стайните растения се подчертава само тогава, когато те са естетически добре оформени. Отглежданите растения трябва да са съчетани красиво помежду си, като се спазват обаче изискванията им за светлина. Всичко е въпрос на вкус, но при аранжировката трябва да се имат предвид някои общи правила. Цъфтящите растения се разполагат сред листно-декоративни растения. Отделните саксии могат да се поставят в по-големи декоративни съдове, а пространството между тях да се запълни с различни видове мъх, които добре поемат влагата. А сега няколко думи за букетите от отрязани цветя. Преди да се спрем на естетическото им подреждане, трябва да знаем няколко тънкости и тънкости по предварителната обработка на цветята. Щом като получим или купим букет цветя, най-добре е незабавно да го потопим целия във вода на прохладно място, без да го вадим от опаковката. Там букетът може да престои около час, а най-цяла нощ. При потапяне на цветята стъблата всмукват повече вода и това спира по-нататъшното й отделяне. Така те стават по-здрави и издържат по-дълго време. След това се откъсват всички листа на височината, до която ще бъдат потопени. По-добре е вазата или съдът да се напълнят до половината с изстиналата преварена вода. Не трябва да се забравя и предварителното подрязване под ъгъл с остър нож или бръснарско ножче. Най-подходящо е подрязването да става във вода, за да не може да навлезе въздух в тъканите, който затруднява всмукването на вода. Обработените цветя трябва да се подрежат и съчетаят така, че да внесат уют и красота в помещението. Днес дори аранжирането (подреждането) на цветя е област от декоративното изкуство, при което се спазват принципите на построяване, валидни и за останалите изкуства - архитектура, живопис. Но освен това тук се изискват и познания в живота на растенията. Отрязаните цветя заедно с декоративни зелени треви и храстовидни клонки или растение се съчетават в букети, венци, гирлянди, цветни композиции. Формата на букетите може да бъде различна - кръгла, овална, триъгълна, удължена, като полумесец. Често та се определя от самите цветя, от тяхната форма и строеж на съцветията. Кръгли обикновено са букетите от много дребни цветя като маргарити, теменужки, макове и др. Цветята с дълги стъбла като ирисите и гладиолите се подреждат в овална форма в големи вази. Букети с триъгълна форма могат да се направят от лалета, карамфили, кали нарциси като композицията се дооформя с различни декоративни клонки - от върба или дъб. За ниските и плоски декоративни съдове е подходящ букет, оформен оформени като полумесец. За постигане на тази форма са необходими и допълнителни материали като клонки, блатни растения, някои декоративни треви. Цветята могат да се подреждат и по правилата на старинното японско изкуство икебана. При оформяне на цветни композиции японците използват освен цветя цъфнали клонки, красиво обагрени есенни листа, части от дърво, покрити с лишеи и мъх, сухи корени и стъбла с причудливи форми. Така цветната композиция изразява определени настроения и има смислово съдържание. Правилата на икебаната се различават от тези на традиционните цветни букети, като всеки елемент има точно определено място и значение в цялостната композиция. Икебаната е сложно изкуство, което се преподава в японските училища наред с рисуването. Най-общо композицията при икебаната никога не се оформя около една средна ос, а от едната страна се поставят повече или по-едри цветове, а от другата - по-малко или по-дребни цветове. В съдове с различна форма цветята се набождат на специални метални пластинки - кензани. По-назад се поставят останалите материали, от които се построява фона на композицията. В някои случаи японците използват дори раковини от миди и охлюви, пера от декоративни птици. Началото на икебаната е свързано с разпространението на будистката религия в Япония. Пред статуята на Буда като жертвоприношение поставяли огромни символични букети от живи цветя, клонки и различни треви. След време подобни букети започнали да се появяват и в домовете на японците. Те не били толкова огромни и пищни, както в храмовете, но като правило съдържали три клонки или цветя, които символизирали небето, човека и земята. За цветята може да се разказва още много. С тях са свързани редица предания, легенди, стихове и поеми. За много народи те са носители на различни символи - във Франция, карамфилът приканвал на борба и революция. В Италия хризантемата означава смърт, а за японците тя символизира небесната светлина. Поднесените цветя винаги са били знак на внимание, уважение и признателност. В някои случаи, особено в миналото, цветята служели като знаци за разкриване на чувства и отношение: червената роза означава любов, бялата роза - мълчание, теменугата - доброжелателство, а камбанката - безгрижие и бъбривост. В миналото в Холандия за луковици от определен сорт лалета давали баснословни суми. Срещу тях можело да се замени карета, скъпи коне и дори къща. Днес положението е подобно с кактусите - години наред в южната част на САЩ, особено в щата Аризона, където живеят 112 вида от тези растения, бушува т.нар. кактусова война. Воюват пазачите на резервати на кактуси и бракониерите, които крадат защитените видове и след това ги продават на колекционери и любители за баснословни цени. В резултат на това част от кактусите са на границата на изчезването. Такава съдба заплашва и много други редки цветя, обект на бракониерство и търговия, а страниците на Червената книга нарастват.
Коментари () |
|
|
|
 |
