|
Устройство на гъбите
Гъбите се състоят от две части: мицел (гъбичина) и плодното тяло. Мицелът представлява множество тънки нишки, наречени хифи, които проникват в хранителната среда (субстрата). Размножават се чрез спори.Една част от гъбите образуват плътни с различна големина плодни телца над земята, някои от които служат за храна на хората. При други гъби (низшите) видима форма на развитие е само мицелът. При тях плодните тела представляват дребни, почти невидими с просто око надебелени окончания на хифите, върху които се оформят спорообразуващите органи. Мицелът на такива гъби се наблюдава върху застарял хляб и други хранителни продукти.
Плодното тяло на висшите гъби се състои от стълбче (пънче) и шапка. От долната страна на шапката обикновено се развива спорообразуващ слой.
При много видове гъби младото плодно телце е обвито с едно или две покривала (була).
Формата и цвета на плодното тяло, строежът и разположението на спорообразуващия слой, наличността на едно или две покривала и начинът на разкъсването им са основни външни признаци, по които се правят класификациите и разпознаването на гъбите.
Пънчето най-често е цилиндрично, обаче при много гъби то има луковично надебеляване, а при някои е редуцирано и едва се забелязва.
Шапката, наричана още гугла, има различна форма - чадърчеста, конусовидна, кълбовидна, фуниевидна и др.
Има обаче гъби и с други форми на плодната тяло. Например трюфелите и бучките образуват топковидно и торбовидно плодно тяло, а при гъбата коралка то има форма на разклонен храст.
Шапката е покрита с лъжлива тъкан, наподобяваща кожа или восъчни образувания при плодовете. Тя е различно оцветена - бяла, червена, жълта, оранжева, зелена, кафява или виолетова с всички оттенъци на тези цветове.
Месото обикновено е бяло, но понякога съдържа и багрилни вещества. При удър, разчупване или нараняване цветът му се променя в тъмнозелен или придобива по-тъмна окраска. При манатарката обаче месото не променя бялата си окраска, но само при вида Boletus sdulis (истинска манатарка). При всички останали видове манатарка (огнена, дяволска, синаквица, горчивка, брезовка и пр.) месото малко или много променя белия си цвят до синкавочерен с различни оттенъци в зависимост от гъбата.
Плодното тяло на някои гъби, като гъбите от рода Млечници, при разчупване или при натиск изпускат белезникава или оранжева течност (бялата млечница и рижинката).
От долната страна на шапката обикновено се намира химениалният (сполообразуващият) пласт. Устройството му е различно: пластинки, наричани ламели, тръбички, иглички и др. При пластинчестите гъби (печурки, челядинки, пънчушки и др.) тези ламели са наделени към пънчето. При тръбестите гъби (масловки, манатарка и др.) тръбичките образуват пореста тъкан и спорообразуващият пласт се развива във вътрешността на тръбичките. При иглестите гъби (сърненката и горичката) спорообразуващият пласт се развива върху иглоподобни израстъци.
Волвата представлява първото покривало и обвива изцяло пънчето и шапката та гъбата. Когато те пораснат, волвата се разкъсва, като едната част от нея остава в основата на пънчето във вид на разкъсана кожеста обвивка (напр. При червената мухоморка) или пак като яйцена черупка (при булка гъба) и пр. Другата част от волвата полепва по шапката във вид на парцалчета или брадавички.
Булото представлява второто покривало и частично съединява периферията на шапката с пънчето, като покрива химениалния пласт. Малко преди узряването на спорите в този пласт булото се разкъсва, като остава под формата на пръстен около пънчето и парцалчето около ръба на шапката.
Младите ламели при порестата тъкан при току-що разкъсаното було имат светъл цвят, а след застаряването потъмняват. От тях се разсейва бял, сив, виолетов, черен или с някакъв друг цвят микроскопичен, невидим с просто око прах - спорите. Техните размери са в рамките на 2, 5, 11 или повече микрони в дължина и средно 2, 3, 5 микрона в ширина.
Коментари () |
|
|
|
 |
