|
02 юни 2004 |
|
Тетанус Тетануса е една от най-тежките инфекциозни болести. Тя се причинява от грамположителен бактерий /клостридиум тетани/. Тези бактерии отделят силно токсично вещество - екзотоксин, което уврежда нервната система и червените кръвни клетки. Тетаничният бактерий и неговитите спори са широко разпространени в природата. Те попадат в почвата чрез изпражнения на тревопасни животни- бактерионосители. При нараняване с нарушаване цялостта на кожата бактериите проникват в човешкия организъм. Заболяването по-често се среща у деца.
Попадналият в организма причинител се размножава, като отделя силния екзотоксин, който достига до мозъка и нарушава предаването на импулсите до мускулите. Това предизвиква появата на мускулни гърчове. Засягат се и сърдечният и дихателният мозъчни центрове. Постепенно с увеличаване на ларингеалния оток дишането се затруднява, става повърхностно. Болни те изпитват силен задух. По-тежки и по-продължителни мускулни гърчове могат да причинят скъсвания на мускули и сухожилия или счупване на кости.
Първите признаци на болестта настъпват няй-често 6 до 14 дни след инфектирането. По-кратък инкубационен период обикновенно се последва от по-тежка болестна картина. Появява се спазъм или гърч на дъвкателната мускулатура със силно стягане на челюстите. Говорът и дъвченето се затрудняват извънредно много. По-късно гърчавете обхващат и мимическата мускулатура на лицето и други мускулни групи - на краката, на ръцете, шията, гърба.
При разпространената форма гръбначната мускулатура е обхваната широко от гърчове, като по време на тетаничен гърч тялото е опънато дъговидно и само главата и петите служат за опора. Тетаничните гърчови пристъпи отначало са по-редки и по-краткотрайни, но постепенно се засилват и стават попродължителни /тетаничен статус/. Съзнанието е запазено, което прави гърчовете още по-мъчителни.
Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Инжектира се противотетаничен серум. Назначават се болкоуспокояващи и упойващи средства /фенобарбитал, реланиум/, противогърчови медикаменти, релаксаторни препарати. Извършва се допълнителна ранева обработка. Осигурява се пълен покой в затъмнено помещение.При тежки случаи болните се включват на апаратно дишане.
Прогнозата е сериозна. При настъпили усложнения и тетаничен статус прогнозата е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в задължителна ваксинация /комбинираната ваксина дифтеткок/ на подлежашите контингенти лица. Васкината е включена в задължителния имунизационен календар за децата.Реваксинацията се провежда през 10-годишен интервал. При нараняване профилактично се прилага тетаничен анатоксин и при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 12 месеца. При неимунизирани лица в такива случаи освен тетаничен анатоксин се прилага и противотетаничен серум.
Коментари () |
|
|
|
 |
