Старши научният сътрудник д-р Марин Александров пред "Черно море"

У нас луда крава няма, но няма и гаранции

ВИЗИТКА

Марин Александров е роден през 1952 г. в Тетевен. Завършва Висшия ветеринарномедицински институт в София. Две години е участъков лекар на село, след което се насочва към научна работа в Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт, а от 1989 г. е в Института по експериментална патология и паразитология при БАН. Старши научен сътрудник от 1995 г. Бе гост на Медицинския университет - Варна. Лекцията му, свързана с някои съвременни аспекти на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (прионни болести, като една от тези прионни болести е луда крава), бе включена в програмата на Биомедицинския форум. С луда крава се занимава от 1986 г.

- Д-р Александров, кога и къде е открита болестта луда крава и къде се среща?
- Първото съобщение е от ноември 1986 година. Но първите случаи се появяват още през 1984 година във Великобритания. Лудата крава е бавнопрогресиращо и винаги летално завършващо заболяване. Характеризира се с тежки неврологични нарушения и специфични промени в централната нервна система. Боледуват животни над 2-годишна възраст, а най-често между 4- и 6-годишна възраст от двата пола. След 1986 година широко се разпространява във Великобритания, Франция, Португалия, Холандия, Дания, Германия, Шотландия, Швейцария, Италия, Оман и Канада, а напоследък има случаи и във Фолклендските острови.
- Учените наясно ли са вече с причините за заболяването?
- Причината за заболяването все още не е изяснена. Предполага се, че става въпрос за абнормална белтъчна молекула, която е изоформа на нормален клетъчен белтък. Тази изоформа според някои учени е самият агент, който причинява заболяването. Белтъчната молекула е в тялото на говедото - в централната нервна система и в лимфоидните тъкани, и когато бъде приета по елементарен път (чрез хранене) от други животни, тя, от своя страна, след инкубационен период при експериментални условия от една-две години, а при теренни от 4, 6 до 8 години, възпроизвежда заболяването отново. Поради това заболяването се нарича трансмисивно.
- Откъде и как е попаднала тази молекула в говедата?
- Единственият механизъм на пренасяне при говедата е технологичният канибализъм, който е създаден в тези страни, при който в подрастващия период на телетата се използва месокостно брашно, добито от говеда, като агентът не е термоинактивиран (инактивация - прекратяване на проявата на химическите, физическите или биологическите свойства на едно тяло - б.а.) поради преминаване към по-рационална технология на английските екарисажи в края на 70-те години. И това е основната причина за епидемичното разпространение на луда крава в западните страни.
- Според последните статистически данни колко са заболелите животни?
- Досега са диагностицирани общо над 180 000 случая с най-висок пик между 1992 - 1993 година. След това се въвеждат редица забрани по отношение използването на месокостното брашно при преживните животни и оттогава броят на заболелите непрекъснато намалява. А ако се направи аналогия с болестта куру, където ритуалният канибализъм е забранен преди 40 години, след време това заболяване трябва да изчезне.
- Подчертава се, че луда крава в България няма. Каква е картината според Вас?
- Анкетираните 1300 ветеринарни специалисти на територията на България, след като се запознаха с предоставените им разработки, декларираха, че такова заболяване на наша територия не са разпознали. А освен това в България открай време технология за изхранване на говедата с месокостни брашна не съществува. Така че рискът е минимален. Казвам това, защото никой не може да гарантира, че няма да се появи някакъв такъв случай, тъй като са известни спонтанни проявявания на това заболяване при животните, каквито са описани и в Америка.
- А достатъчно строг ли е контролът при вноса на храна за животни от чужбина, а и на животни, как смятате?
- Това е приоритет на Националната ветеринарна служба. От там декларират, че се внасят храни единствено от страни, където това заболяване не съществува.
- Д-р Александров, как изглежда едно болно от луда крава животно?
- Има големи варирания в клиничната картина, които се свеждат до три основни симптомокомплекса: промени в поведението, промени в чувствителността и промени в стойката и движението. Характерното е, че тези клинични прояви непрекъснато прогресират - от седмици до месеци, до летален завършек. След това единствено лабораторните изследвания доказват диагнозата, че става дума за луда крава при това животно.
Над 6000 са публикациите за лудата крава в реномираните издания, свързани със спонгиформните енцефалопатии досега. Такава огромна литература трудно се обхваща. Но в действителност експерименталните изследвания, които са извършени в тази насока, все още са недостатъчни, за да се правят категорични заключения.
- Стопаните как могат да опазят животните си от луда крава?
- Много е лесно. Трябва да се използват единствено растителни храни, от които няма никаква опасност от заразяване с луда крава.
- Възможно ли е в един момент да решат да унищожат говедата в Европа и биха ли имали основания подобни действия?
- Нямам представа. Това е въпрос, който трябва да решат правителствата. Колкото до основанията, засега мога само да предполагам, не мога да съм категоричен. Така или иначе животните продължават да бъдат отглеждани при строг диагностичен контрол в страните, където заболяването е регистрирано, и всяко едно се изследва при постъпване в хранителната мрежа. Така че смятам, че не е необходимо унищожаването им.
- Кои болести при човека са подобни или близки до лудата крава?
- При човека това е болестта куру, която се среща при членовете на племето форе, живеещо на остров Папуа - Нова Гвинея, болестта на Кройцфелд-Якоб, болестта на Герстман Щрауслер Шайнкер, Алперсовата болест и фаталната фамилна безсъница при човека.
При животните първото известно аналогично заболяване, което е познато още от средата на ХVIII век, е скрейпи при овцете, след това е трансмисивната енцефалопатия (енцефалопатията засяга функционирането на мозъка - б.а.) при норките. По-късно подобно заболяване е разпознато при няколко вида елени в щата Колорадо - това е хронична изтощителна болест при свободно живеещи елени, а някои от тях развиват и в зоопарковете. И от 1986 година година е лудата крава, чието научно науменомание е спонгиформна (в ботаниката спонгия значи гъба - б.а.) енцефалопатия. През 90-те години във Великобритания при някои домашни котки също се регистрира подобна енцефалопатия, а така също и при зоопаркови животни от някои зоологически градини в Западна Европа. Заболяването засяга 12 вида от две семейства: бувиди - това са екзотични преживни животни, и фелиди - котки, като от тях най-често боледуват гепардите. Последните заболявания са свързани със спонгиформната енцефалопатия при говедата - лудата крава, и се предполага, че се причиняват от един агент, т.е. една белтъчна изоформа, която се селектира при говедото.
От 1986 година, най-вече от 1988 година, когато вече стана ясно, че лудата крава доби епидемичен характер, много учени започнаха да си поставят въпроса дали това заболяване може да бъде трансмисирано и у човека. И правят аналогия, че ако такова заболяване се появи при човека, то трябва да е някакъв вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб. През март 1996 година излиза и първото съобщение за ново заболяване при човека, означено като нов вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб, което засяга млади индивиди със средна възраст 27 години - заболелите са от 14 до 47-годишна възраст пациенти с летален завършек. 94 души са починалите от това заболяване - три от случаите са във Франция, един - в Ирландия и останалите са във Великобритания. В България такъв случай няма и не би трябвало да има, защото болестта не е експонирана на този агент.
След като Франция е втората страна по експонация към този агент и за период от 6 години от идентифицирането на заболяването има само три случая, а тя е 56-милионна държава, много вероятно е в случая да става дума пак за генетични заболявания и това се изяснява.
Но някои трансмисивни характеристики на агента на новия вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб и трансмисивните характеристики на лудата крава при лабораторни животни и при примати - маймуни макаци, и сиви миши лемури (нещо подобно на маймуна, но на мен повече ми прилича на катерица), показват, че много е вероятно да става въпрос за преминаване на така наречената видова бариера на говеждия агент при човека. Това обаче не е доказано, защото опити с хора не се правят. Съди се по резултатите, извършени върху трансгенни мишки, които показват, че пренасянето върху мишки е значително по-трудно, отколкото когато става въпрос да се пренася между говеда, т.е. между видове от хомоложен вид.
Честотата на новия вариант е изключително ниска и песимистичните прогнози, които някои учени прогнозираха, за щастие все още не са се сбъднали. А и се надявам, че няма да се сбъднат, защото тази трансмисионна бариера между говедото и човека, изглежда, е много по-висока от тази между говедото и мишките, както е демонстрирано с трансгенни мишки, където е въведен генът за такъв човешки протеин. Така че близките две-три десетилетия ще ни изяснят тези въпроси.
Според някои учени проявите на новия вариант на Кройцфелд-Якоб се дължи на завишения диагностичен контрол, при което биват идентифицирани случаи, различаващи се в патологичната си характеристика от класическото заболяване. Този нов вариант обаче прилича много на болестта куру и по настоящем много учени посещават светите места в планините на Папуа, за да изучават заболяването.
- Причините за заболелите от луда крава хора известни ли са вече, д-р Александров?
- Основата е генетична, но причината е инфекция, която се развива само в случаите на сходство и годност по отношение на метионина или валина в 129-и кодон на прион- протеинения ген. Въпросът е дали организмът ще развие заболяването, или ще остане резистентен, т.е. невъзприемчив спрямо него. Понеже при новия вариант на болестта на Кройцфелд-Якоб е доказано, че агентът освен в централната нервна система се намира и в лимфоидните органи - това са слезката, лимфните възли, тимусът, тонзилите (сливиците) и евентуално в белите кръвни клетки. И учените поставят въпроса: дали не би могло този агент да се трансмисира чрез кръвопреливане. Предполага се, че чрез инструментите, които се използват при отстраняването на сливиците, както и при всички други операции, особено при мозъчните, би могло заболяването да се пренася върху други пациенти, тъй като конвенционалните методи на стерилизация не инактивират агента. Затова вече се преосмисля начинът на стерилизация на всички инструменти. Стерилизацията трябва да се извършва най-малко при 133, според други учени при 138 градуса, при необходима атмосфера и не по-малко от 1 час.
В стоматологичните списания също се повдига въпросът дали не трябва да се преосмисли начинът на стерилизиране на инструментите, тъй като тези заболявания могат да бъдат пренасяни и чрез медицински манипулации при зъболечението - при пулпити например се докосва нерв, а дезинфектантите не действат при този агент. Това не е доказано, само се предполага.

Стратегии за безопасност при медицински манипулации обаче се разработват.
ОЛГА БОЕВА

Коментари (0)

Напишете коментари

Заглавие

Коментар

Добавяне на коментари