|
Обявен е за резерват със Заповед № 2245 от 30.ХІІ.1956г., на Главното управление на горите. Площа му е разширена на 1510 ha със Заповед №2319 от 14.ХІ.1961г., на същото управление.
Резервата е разположен в района на изворните части на Марица на 1700-2925 m н.в. Обхваща най-високите части на Рила. Тук се намират някои от първенците на планината: най-високия връх на Балканския полуостров Мусала 2925 m, в. Манчо, в. Студенец, в. Чадър тепе, в. Дено –всички над 2700 m н.в. Двете езера, разположени под в. Маришки чал и в. Манчо, откъдето извира най-голямата река у нас –Марица, са дали името на резервата.
Маричини езера
Проф. Симеон Недялков
Доц. Борис Николов
Земиздат –София 1986г Обявен е за резерват със Заповед № 2245 от 30.ХІІ.1956г., на Главното управление на горите. Площа му е разширена на 1510 ha със Заповед №2319 от 14.ХІ.1961г., на същото управление.
Резервата е разположен в района на изворните части на Марица на 1700-2925 m н.в. Обхваща най-високите части на Рила. Тук се намират някои от първенците на планината: най-високия връх на Балканския полуостров Мусала 2925 m, в. Манчо, в. Студенец, в. Чадър тепе, в. Дено –всички над 2700 m н.в. Двете езера, разположени под в. Маришки чал и в. Манчо, откъдето извира най-голямата река у нас –Марица, са дали името на резервата.
Резервата е разположен между две главни била –от запад и от юг, по които се намират най-високите му върхове. На север и североизток граничи с Кайзеровия път, който някога трябвало да свърже курорта Боровец с долината на Места.
В геологично тоношение тази част на Рила е изградена от херцински гранитен плутон, внедрен между допалеозойската и палеозойската метаморфна мантия. Сторежът на Рила е сравнително стар, докато релефът и, общо взето, е млад –формиран е през неогена и кватернера.
Най-високото и най-старо денудационно на Рила е старомиоценското. То има вид на обширен и силно издут разседнат пенеплен, който на 2600-2900 m н.в. заема билото на планинския масив. Много от заравненностите са с много голям наклон в периферията си. По-ниското денудационно ниво младомиоценското, се проследява по билните заравнености на двете главни била на около 2300 mн.в. Следващото ниво –староплиоценското, е силно нагънато и разседнато. В ниската част на резервата може да се открие още едно денудационно ниво във вид на склоново стъпало.
Във високия (алпийския) пояс преобладават скалистите върхове, под които са се формирали дълбоки циркусни гнезда. Интензивното изветряне е причина за наличието на сипеи и каменни езера. През зимата се създават условия за лавини, които са образували лавинни валове и лавинни конуси.
Резерватът попада в планинската климатична област. Ниската част –докъм 2000 m н.в., е в среднопланинската подобласт, а високата –във високопланинската. Особено силно се проявява високопланинският климат във високите части на резервата. Средногодишната темперетура на в. Мусала е (-2,9º С), а средната темперетура през януари е (-10º С), а през февруари (-11,8º С). Количеството на валежите е много голямо –до 1155 mm годишно. В разпределението им се наблюдава ясна диференциация. Годишната сума на валежите в Боровец 1346 m е 909 mm, на в. Ситняково 1742 m е 958 mm, на в. Саръгьол 1960m е 992 mm, на хижа “Мусала” 2393 m е 1057 mm и на в. Мусала 2952 m е 1155 mm.
В резервата преобладават терени със северно изложение. Северозападните ветрове през зимата са причина за ниските темперетури. Снежната покривка се задържа дълго –обикновено 8-9 месеца. Модулът на оттока достига 40 l/s/km².
В ниските части на резервата са формирани светлокафяви горски почви. Обикновено те заемат южни или югоизточни и югозападни изложения, но се срещат и върху северни. Характеризират се с малка мощност на хумусно-акумулативния хоризонт и на почвения профил. По механичен състав са леки. Имат малък продуктивен воден запас. Реакцията им е кисела pH 4.5-5.2.
Над светлокафявите са тъмнокафявите горски почви. Те заемат предимно северни, северозападни и североизточни изложения. Характеризират се с много по-високо плодородие в сравнение със светлокафявите. Хумусно-акумулативния им хоризонт е по-дълбок и достига до 30 см. Общата мощност на почвения профил е много по-голяма. Глинестата фракция също е по-голяма. Имат подобна реакция както светлокафявите горски почви. Съдържанието на хумус и хранителни вещества е доста високо.
Под влияние на смърчовата растителност и на по-суровите климатични условия са се формирали планинско-горски тъмноцветни почви. Хумусният им хоризонт е с голяма мощност –между 20 и 70-80 см. Мощността на целия почвен профил също е голяма. Съдържанието на хумус и хранителни вещества в повърхностните хоризонти е високо. По механичен състав тези почви обкновено са средно песъчливо-глинести. Реакцията на почвения разтвор е кисела.
Особено широко разпространени са планинско-горските тъмноцветни почви, формирани под влияние на клековата растителност. В много отношения те приличат на светло и на тъмнокафявите горски почви. Мощноста им обаче е по-малка. Хумусно-акумулативният им хоризонт достига най-често едва 30 см. Съдържанието на хумус е високо –често над 10%, но хумусът е груб и кисел. Структурата им е зърнеста, а реакцията –кисела до силно кисела pH 4,0-5,2.
Широко разпространени са също планинско-ливадните торфенисти и черноземновидни почви. Торфенистият подтип е формиран презимно над горната граница на гората и на клека под влияние на субалпийска едра тревна и храстовидна растителност. Част от тези почви са преовлажнени, особено във вдлъбнатините на терена. По механичен състав са леки. Съдържанието на хумус е високо.
Планинско-ливадните черноземновидни почви са образувани под влияние на алпийска тревна растителност при много сурови климатични условия. Мощността им е твърде малка, на места материнската скала се показва на повърхността. Реакцията им е кисела до силно кисела pH 4.0-4.8.
Големи площи от резервата са покрити с открити скални масиви и с полу изветрели скални материали.
Въпреки голямата територия на резервата горите в него заемат едва 100 ha. По стръмните склонове прорязани от лавини, са формирани клекови насаждения, които заемат около 300 ha. Високопланинските пасища и ливади и другите тревни площи са общо около 100 ha. Останалата плош (около 1000 ha)са сипеи и скали, които фактически определят в много голяма степен облика на резервата.
Най-разпространени са смесените беломурово-смърчови насаждения, които заемат основната част от гористата територия. Те са на голяма възраст. Пробладават 130-160 годишни насаждения. Повечето от тяс са изредени гори или редини. Пълнотата им се колебае от 0,2 до 0,5-0,6. Височината на дърветата е 19-22 m. средният бонитет се доближава до ІІІ, но се срещат и насаждения от V бонитет.
На второ място по разпространение са смесените гори, в които пробладава смърчът Picea excelsa. Той се придружава от бяла мура Pinus peuce, като само на някои места се срещат и единични дървета от ива Salix caprea. Възрастта на смърчовите насаждения също е голяма 140-160 години. Пълнотата им е 0,5-0,7. Височината на дърветата е 21-23 m, а бонитетът е нисък ІV.
В резервата има две насаждения, в които преобладава белия бор Pinus silvestris. Той се придружава от смърч и от бяла мура, а в едното насаждение има и единични екземпляри от ива.
Субалпийският пояс е зает от клекови насаждения, смесени с единични екзепляри от различни дървесни видове и със или без подлес от мъхове. Има и тревни асоциации, съставени от картъл Nardus stricta и гъжва Sesleria phleoides.
Много са тревните асоциации, формирани от следните доминантни и субдоминантни видове: картъл, власатки Festuca sp. div., полевица Agrostis rupestris, светлика Luzula maxima, L.silvatica, вейник Calamagrostis arundinacea и алпийски лапад Rumex aipinus.
В алпийския пояс са широко разпространени тревни и храстови асоциации, формирани от гъжва, власатки Festuca halleri, F. valida, картъл и планинска хфойна Juniperus nana.
В резервата е разпространена рилската, или божествената иглица Primula deorum –ендемит за Рила. Рядка и изключително красива е алпийската зеленика Rhododendrom kotscyt –вечнозелен храст с дребни листа и с розово-червени цветове, наричан още алпийска роза. Среща се по северните скалисти склонове на 2000-2500 m н.в.
Съвсем рядко е също пролетното котенце Pulsatilla vernalis –глациарен реликт. То расте у нас само в Рила над 2000 m н.в. –по скалистите поляни между клековите насаждения.
В по-голямата част на този трудно достъпен високопланински район със сурови климатични условия са намирили храна и убижище някои редки представители на нашата фауна. Резервата е богато находище на диви кози Rupicapra rupicapra. Стадата от диви кози могат често да се наблюдава при сутрешната паша по поляните между клековите насаждения.
В резервата се среща и най-силния представител сред нашите бозайниците –мечката Ursus arctos.
Високите скалисти места се обитават от няколко вида орли.
Освен с първичните си гори и с интересните си представители на фауната резервата удивлява с невероятните си природни красоти –с пейзажите си от редуващи се клекови насаждения и сипеи, които са направили проходи между тях, с чудесните си алпийски ливади, с бистрите си Маричини езера, както и с многобройните си циркусни образования във високите части.
Коментари () |
|
|
|
 |
