|
Социално поведение (с помощта на Цветелина Владимирова) Поведение спрямо себеподобните Като отявен ( индивидуалист ) котката минава за саможиво животно.По – тесни контакти със себеподобните си тя осъществява по време на размножителния период, както и след раждането между майката и малките. Познати са и продължителни приятелски връзки между котки, но това е рядкост. Животът на свободно живеещите котки е близък до единачеството. Те сами задоволяват ежедневните си нужди, като намират храна, ловуват, грижат се за тялото си, почиват и спят. Стадният начин на живот е чужд на котката. В зависимост от условията обаче тя също заема съответното си място в йерархичния ред. Отглеждани свободно в жилището или в бокса, котките влизат в различни социялни взаимоотношения с други котки, домашни животни или хора.
Поведение на собствена територия Котката е силно привързана към домашното си обкръжение и това оказва влияние върху поведението и спрямо себеподобните. На тази територия тя се чуства господар и ако външните и граници не са строго определени, то центърът и се отбранява яростно срещу всякакви натрапници. Центърът от първа степен е домът, т.е. жилищното пространство, където котката спи, почива, приема храна и ражда малките си. Около територията на този център се простира площа за ловуване и разходка, която е център от втора степен и обикновенно се посещава от повече котки, без да се стига до спорове. Общо взето, тук животните се отбягват или се държът на разстояние. Всяка котка има определени, предпочитани от нея пътечки и спазва определено от деня време за посещаването им. Тази територия е същевременно ( сексуалният периметър ) за котараците. Той бива маркиран с познатата вече миризма на урина. По време на размножителния период тук стават и първите битки между съперничещите си мъжки животни. Ловните територии се маркират по определен начин и от двата пола. Това се осъществява чрез напръскване с урина, а по някога и с отделяне на изпражнения, които в разрез с обичайната иначе старателност се оставят незарити. Учените, които изследват поведението на котките, описват и територията от трета стапен, при която ловните райони се разпространяват далеч извън домашната територия от втора степен. Социално поведение в затворени помещения Когато котките се отглеждат в затворени помещения – къща, апартамент или стая, те са лишени от редица естествени условия за живот. Много от инстинктите им губят смисъл, някои от тях закърняват, а други влизат в противоречие с правилата за съжителство, наложени от хората. При контакт със себеподобни възникват проблеми от по - друг характер, отколкото при случайните срещи на открито. Когато непознати котки се съберът в затворено помещение, поведението на отделните животни едно към друго се определя до голяма степен от отношението им към заобикалящата ги среда. Непознатото място буди чувство за несигурност у котката и същевременно предизвиква непреодолимо желание за опознаване на района. Едва когато (инспекцията ) приключи, котката е склонна да се занимава с нещо друго. Ако помещението е непознато и за двете котки, всяка една от тях първо се втурва да разучи (терена ), преди да потърси контакт. Ако при първата среща едната котка е запозната с помещението, другата изпада в по – неизгодно положение. Тя не може да огледа спокойно новата територия. Местната котка в такива случаи обикновенно играе ролята на домакин. Това е причината, поради която доведената котка обикновенно се стреми да заеме някое по – високо и прикрито място, откъдето, изчаквайки, наблюдава по – нататъшното развитие на събитията. Ако помещението е център от първа степен за една от котките, тя веднага ще се опита да изгони нашественика със свирепо нападение. Срещите на непознати котки, поставени при равни условия, т.е. в неутрална или в известна вече територия, проличават по определени правила. Любопитство, съчетано с предпазливост насочват първите движения. Всяка от котките се стреми да опознае и да провери миризмата на другата. Първия контакт протича от разстояние, което позволява на котките с опънати вратове взаимно да подушат върховете на носовете си. По – нататък се контролира миризмата на врата, слабините и най – важното – под опашката. Вдигнатата опашка в този случай е знак за желание към сближаване. Много често по – нататъшното сближаване е свързано с различно поведение на двете животни. По – силната (личност) притиска подчиненото животно, което реагира или със защитни реакции, или с бягство. Има ли йерархия при котките? Още в ( бебешкия ) период на развитие виждаме как най – малко едно от по – добре развитите котенца взима връх над останалите и претендира за най – доброто място за сучене, като отстоява това свое право и по – нататък. При принудително създаденото общество от котки, събрани на ограничено пространство, възникват различия в социалното им положение. Ролята, която поема отделното животно, зависи както от външните условия, така и от индивидуалните особености и качества на (личността). Тук не съществува скована, неизменна и завинаги валидна рангова йерархия както при кокошевитв птици. Почти винаги някои котки властвуват и имат надмощие над други. Те сами избират мястото си за спане и почивка и първи тръгват към паничката с храна.Освен голямата група от животни, намиращи се в средно положение, съществуват и една или няколко подтискани котки. Тези по – низши по ранг същества едва смеят да пристъпят към паничката с храна или към тоалетната. Депресирани, те тихо вегетират в някои ъгъл. Котките от ( средна класа ) се справят като равноправни на неутрална територия. Проявите на неприязън или с отбранително – нападателен характер са израз на напрегнатата атмосфера, която винаги съществува между животни, държани в помещение, без възмойности да се оттеглят или избягат.
 |
