|
Сбирки от насекоми
Науката, която изучава насекомите, се нарича ентомология Броят на животните на нашата планета е огромен. Сред тях най-многобройна и разнообразна е групата на насекомите - днес в света са известни над 1 млн. вида, като непрекъснато се откриват нови. Предполага се, че действителният им брой надхвърля 2 млн., а според някои учени дори 3 млн. вида. Всички хвърчащи, пълзящи плаващи и неподвижни насекоми принадлежат към клас Насекоми, който от своя страна е включен в по-висша систематична група тип Членестоноги. Наричан се така, защото тялото и крачката им се състоят от членчета, в много случаи слети. Тялото на насекомите е разделено на глава, гърди и коремчета. Покрито е с твърда обвивка, която съдържа органичното вещество хитин и предпазва насекомите от неблагоприятни условия на околната среда. На главата им се намират устните органи, които са много разнообразни в зависимост от начина на хранене, и двойка сложни фасетни очи, съставени от много единични очи- фасетки. Също на главата се намират и двойка антени - главните обонятелни органи. Гърдите са съставени от три членчета, като всяка има по двойка крачета или насекомите като правило имат шест крачета. Към гърдите им са прикрепени и крилата на летящите видове насекоми, но само на второто и третото членче.
В клас Насекоми са обединени следните по-важни разреди: водни кончета, въшки, хоботни, бълхи, бръмбари, пеперуди, ципокрили и двукрили.
Бръмбарите са най-многобройната група насекоми - различават се над 250 хиляди вида. Наричат се твърдокрили, защото имат твърди надкрилници, наречени елитни. Те съдържат хитин и предпазват втората двойка ципести криле, с които летят. В нашата страна са описани над 10 хил. вида, които са разпространени почти навсякъде.
На второ място по численост са пеперудите - броят на известните видове надхвърля 150 хил. Наричат се още люспокрили, защото крилете им са покрити с подредени по определен начин люспи. Всяка люспа е оцветена само в един цвят, който може да бъде черен, кафяв, червен и жълт. Многообразието на цветовете по крилата на пеперудите зависи от микрорелефа на люспите, които различно отразяват светлината и променят цвета й. Така се получават другите цветове с метален отблясък - син, зелен или цвят на дъга. В България има над 3 хил. вида пеперуди, които се срещат почти навсякъде. Едни от тях предпочитат полетата и низините, други - високите планини.
Важно помощно средство при изучаването, изследването и систематизирането на насекомите е изработването на сбирки. Сбирки от пеперуди и бръмбари изработват не само специалистите, но и колекционерите и природолюбителите. За улавяне на насекоми е необходима т.нар. ентомологична мрежа, която всеки може да си направи. От тензух, марля или друга рехава материя се ушива торба, дълбока 60 см с обло дъно. Боядисва се в зелен цвят, за да не плашат насекомите. Прави се обръч от по-дебел тел с дължина 120 см. От една страна се оставят 12 см, а от другата - 8 см. Извива се като окръжност, а двете парчета се увиват и чрез тях обръчът се прикрепва към пръчка, дълга около 130 см. Ушитата торба се прикачва към маншон от по-здрава материя, който се нанизва на обръча. Насекомите се ловят, като сакът се приближава отстрани. С бързо движение насекомото се загребва, след което обръчът се обръща така, че долната част на мрежата да се преметне и да затвори входа. За събирането на накацали в тревата насекоми се използва подобна мрежа, но с по-малък диаметър - 16-18 см. Торбата се ушива от по-плътна материя - американ или хасе, а дръжката й е по-къса. Нарича се косилка, защото с нея се извършват движения, подобни на косенето. Мрежата се движи ту на едната, ту на другата страна. След няколко замахвания хванатите насекоми се изваждат. Поставят се в кутийка или стъклен буркан. Големите и неспокойни насекоми, особено жилещите, се умъртвяват в морилки - стъклени банки с плътни запушалки. В запушалката е вмъкната стъклена тръбичка, която достига средата на буркана. В нея е поставен памук, напоен с хлороформ или етер (с тези вещества трябва да се внимава, тъй като лесно се запалват!). На дъното на банката се поставя талаш или хартиени лентички, които пречат на насекомите да се наранят. Когато в морилката насекомите достигнат 7-8 на брой, пренасят се в кутийка, постлани с памук. След като се извадят, памукът в тръбичката отново се напоява с няколко капки етер. При лов на насекоми и изработване на сбирки са необходими още лупа, ножче и пинсета.
Пеперуди се ловят предимно напролет и наесен, когато са млади и багрите им са много ярки. Много хубави и запазени екземпляри се развиват, когато гъсениците им се отглеждат в инсектариуми. Насекоми могат да се съберат и през нощта. За целта под светлинен източник се поставя чаршаф и заслепените от светлината насекоми падат върху него. Заловените пеперуди се убиват още в мрежата. След като се успокоят и престанат да движат крилцата си, те се умъртвяват чрез натискане на гърдичките. На всяко уловено насекомо веднага се поставя временен етикет, на който са написани времето и мястото на събиране. Събраните насекоми се препарират (приготвят), като се набождат с ентомологични игли, дълги 4-5 см. Дебелината им е различна, като най-подходящи за насекомите у нас са номерата 0 и 1. Набождането на насекомите става върху мека основа - торф, стиропор. Иглата се забива, докато коремчето на насекомото опре да подложката. След това се разпъват крачката - първият чифт се поставя напред, а вторият и третият - назад. Препарираните насекоми трябва да имат естествен вид. Отделните видове насекоми се пробождат на различни места: пеперудите, двукрилите и ципокрилите се набождат в средата на гърдите, водните кончета при третото гръдно членче, скакалците в задният край на щитчето. Пеперудите се препарират в разпъвачка. Обикновената им поза в сбирките е с разпънати крила. В улея на разпъвачката се поставят коремчето и гърдите, като крилете остават свободно върху страничните дъски. Нагласяват се така че ръбът между двете крила да бъде перпендикулярен на тялото. Пипалата трябва да са успоредно на предният ръб на крилата, които се притискат с хартиени ленти и се закрепват с карфици, но без да се пробождат. Отгоре върху хартиените ленти се поставя по едно предметно стъкло за микроскоп. Пеперудите не се местят докато изсъхнат. Сушенето продължава 10-12 дни. Най-дребните насекоми се прикрепват с безцветно лепило към малки късчета хартия, които след изсъхване се набождат с ентомологични игли.
Препарираните насекоми се поставят в ентомологични кутии, на дъното на които има пластинки от торф или стиропор. Покриват се с хартия, краищата на която се подлепят. При липса на ентомологични кутии на първо време може да се използват добре затварящи се кутии от бонбони или бисквити, по-високи от 4 см. Това е необходимо, за да се предпазят препарираните насекоми от молци, червейчета и др. Затова в кутиите се поставя малка торбичка с нафталин. Под всяко насекомо на ентомологична игла се закрепва етикет, на който е записано родовото и видовото име на насекомото, мястото и времето на улавянето му. Без тези "паспорти" на насекомите сбирката няма научна стойност. Определянето на насекомите става с помощта на специални книги, наречени определители.
И накрая - най-важното - сбирката не трябва да бъде безразборна, а да има определена тематика. Може да бъде систематична, ако се събират например дневни или нощни пеперуди, водни кончета и др. Сбирката може да илюстрира определена биологична тема (водни или почвени насекоми, мимикрия при насекомите). Тогава те се нареждат с сбирките в естествените им пози и среда - например върху кора от дърво, върху изсушени растения и др.
 |
