|
Практически съвети за предотвратяване на щетите от едри хищници Превантивни мерки Щетите, които едрите хищници в България нанасят на човека, са свързани с животновъдство, растениевъдство и пчеларство. Възникналата конкуренция поражда силно отрицателно отношение на хората към тези видове. В голяма степен конфликтът може да се намали чрез организиране на система от превантивни мерки. Тяхната цел е предпазването на уязвимите домашни животни, овощни насаждения и посевите от атаките на едрите хищници.
Традиционни методи Охрана на стадата от овчари и овчарски кучета
през деня стадата да бъдат направлявани и защитавани от овчари и кучета;
през нощта - затворени в недостъпни за хищниците заграждения и охранявани от кучета и овчари;
да се използват специално обучени овчарски кучета за охрана на стадата - подходяща порода е традиционното използвано в нашите земи каракачанско куче, както и различни породи овчарки, лайки и др.
Съкращаване на периода на свободна паша или ако се практикува, да е над горната граница на гората.
Защита на стадата, пчелните кошери и овощните насаждения с надеждни заграждения
телени мрежи - здрави, стабилни, достатъчно високи - 2,5-3 м не са много ефективни при нападение на пчелини от мечки)
стабилни метални платформи разположени над земята или електрически огради с бодлива тел
Използване на репеленти
Това са плашещи и отблъскващи средства за моментно прогонване на хищниците
светлинни - сигнални ракети, движещи се светлини, различни отразяващи светлината предмети и др.
звукови - звуците с висока честота причиняват болка и дискомфорт на хищника - записи на сирени, аларми, звуци от улично движение, кучешки лай, рев и др.
мирисни - различни вещества със силна, непозната или неприятна миризма за хищника
традиционни плашила, ярки лентички плат
По-добър ефект се постига ако звуковите и светлинни репеленти се използват чрез различен интервал от време
Да не се оставят умрели животни или хранителни отпадъци, които привличат хищниците - да се заравят или изгарят
Да се използват подвижни огради и често да се сменя мястото за пашуване - по този начин хищниците не привикват, а и пасищата се оползотворяват пълноценно
Да се избягват т.нар. "горещи точки" (хищниците имат предпочитание към определени местообитания - за бърлоги, лов, места за "дневно излежаване)
да се избягва пашата в гори; да се използват открити терени
да се събират заедно животните, но стадата да не надвишават 150 животни
Да се познава начина на живот, както на хищниците, така и на добитъка
да се засилят превантивните мерки в по-проблемните периоди, ако не е възможно целогодишно (например мечките са по-активни преди зимен сън и през пролетта)
да се полагат специални грижи за най-уязвимите от стадото (майките с малки телета, агнета и др.), като се построят защитни мрежи поне за тях
да се знаят основните моменти от поведението на хищника при атака (търсене на жертва, разпознаването й, незабележимо придвижване до разстоянието за атака, атака и контакт, убиване, изяждане). На всеки от етапите може да се въздейства, като всяка несполука обезкуражава хищника за следващо нападение.
Организиране и провеждане на интензивни образователни и информационни програми, инструкции и курсове с онагледяване на различните методи (особено на регионално ниво)
Няма едно най-добро или магическо разрешаване на всички проблеми.
Един единствен метод не може да сведе до минимум конфликта.
За по-добър ефект е необходимо тяхното съчетаване и съвместно действие.
Важно е да се изработи стратегия и да се постигне съгласуване на действията
на отделните стопани.
Коментари () |
|
|
|
 |
