|
В пустините има живот Безкрайни пясъчни пространства, опалени от слънцето и лишени от всякаква растителност - такава е представата, която човек има за пустинята. В действителност само малка част от най-безводните области на планетата изглеждат така. Например в Сахара дюните обхващат едва 20% от общата площ на пустинята.
Засушаванията, големите разлики в температурите и постоянният вятър, това са само част от характерните особености на горещите пустини. Вода не липсва, но валежите са твърде малко и крайно неравномерни. Всяка година през зимата падат дъждове в някоя част на Сахара, през лятото - в Монголия, а в Аризона и в Южна Африка валежи падат и през двата сезона. В Централна Сахара и в Австралия обаче валежите са рядкост.
Знойни дни, арктически нощи. Големи разлики в температурите се наблюдават във всички горещи пустини. В Близкия изток е измерена дневна температура на въздуха +50С и на пясъка +83С, а само след четири часа тя вече е с 45С по-ниска! В Сахара са измерени температури +59С през лятото, а -10С през зимата.
Вятърът навява пясък и издига дюни. Някои от тях приличат на полумесец, това са хълмистите баркани в Сахара, а други - на гигантски успоредни бръчки. Песъчинките, носени от силния вятър, извайват скалите подобно на морските вълни, които запращат чакъла по скалистите брегове и ги пробиват по безбройни начини. Ветровата ерозия е характерна за пустините в Северна Америка (например в Долината на статуите) и за Сахара в областта Хогар.
Оскъдна растителност
С малки изключения растителността в пустините не образува непрекъсната покривка. Растенията поникват изолирано или разпокъсано на туфи. Противно на това, което човек си представя, в пустините живеят множество видове растения. Само в Централна Азия са описани 1700 вида, а в Сахара - около 1200. Растителните видове в пустинните области се защищават по различни начини от техният най-зъл враг - сушата. Някои от тях икономисват влагата, като ограничават изпаряването й от листата- Те са съвсем дребни, клюмват, когато въздухът е много сух, а освен това са покрити и с предпазна восъчна обвивка. Други растения в пустинята пускат много дълбоки корени, способни да черпят вода и от големи дълбочини (в Северна Америка растението мескит я всмуква от 30 м под повърхността). Други пък, обратното, разпростират корените си по пясъка така, че когато вали да могат максимално да поемат дъждовна вода. А има и растения, които в стъблата или подпочвените си органи (луковици, корени) складират голямо количество течност. Американските кактуси са превъзходни примери за това: най-големият - сагуаро (гигантската свещ), който достига височина 25 м, събира с тонове вода в двоите отвесни стъбла.
Някои растения поникват само в периода на валежите, а останалото време преживяват като семена. Щом завали, се наблюдава истински взрив от избуяла зеленина и цветове - през пролетта пустинята Моухави възхитително сияе с оранжевия цвят на маковете, с розовия - на детелината и с жълтия - на много други растения.
Животните се крият
Пустините се обитават от най-разнообразни животни - насекоми, паяци, скорпиони, стоножки, мекотели, влечуги, земноводни, птици и бозайници, които правят впечатление с размерите си и с начина си на живот. Но все пак броят на животинските видове е ограничен в сравнение с обитаващите горите и сладководните водоеми на поясите с умерен климат. Само птиците, способни постоянно да живеят в Сахара, наброяват 29 вида, толкова са и в пустините на Северна Америка, а в австралийските са 17. Някои от птиците се размножават само ако вали, защото блатата благоприятстват растежа на растенията, с които се хранят. Козодоят преодолява най-тежките периоди на зимата, като изпада в летаргия в продължение на няколко седмици. Някои дребни бозайници правят същото и не водят активен живот, а се уединяват на сигурно място в дъното на подземните си убежища. И все пак по-голямата част от птиците и едрите бозайници водят активен живот независимо от природните условия, тъй като притежават приспособления, позволяващи им да превъзмогнат липсата на вода. Например едногърбата африканска камила може да загуби 25-30% от водата в тялото си без тежки усложнения. Затова пък е необходимо бързо да възстанови тази загуба, като вие вода. Дребните бозайници спестяват възможно най-много вода, като изхвърлят силно концентрирана урина, а някои от тях могат да преживеят и без да пият вода. Благодарение на химични реакции, които се осъществяват в организма им, те си набавят необходимите количества течност дори и ако се хранят с много суха храна! Всички животни избягват най-горещите часове от деня и търсят прикритие, а някои имат дори и приспособления за охлаждане. Такива например са големите им уши, които играят ролята на вентилатори. При тях голяма част от телесната топлина се отделя във въздуха. Американският заек от Калифорния е типичен пример за това.
Подобно на островчета, зареяни сред океанската шир, оазисите в пустинята са малки зелени пространства край изворчета или непресъхващи водни площи. Животните (насекоми и земноводни) се възползват от растителността и водата, за да живеят там. А прелетните птици поспират да починат тук по дългия път на прелета им.
Единствената абсолютна пустиня, тази, в която нито едно живо същество не може да преживее, е централната част на Антарктика, най-негостоприемната област на Земята.
 |
