|
Грабливите птици на деня и нощта Грабливи, хищни, месоядни птици, това са три наименования, давани обикновено на орли, мишелови, соколи, кукумявки и сови. Всъщност тези наименования с основание биха подхождали и за лястовиците, мухоловите и славеите. Та нали и те като тях също се хранят с живи животни? Различията се отнасят само до размерите на жертвата им: орелът лови дребни бозайници или птици, а коприварчето се храни с насекоми. Свикнали сме обаче да наричаме грабливи само птиците със закривена човка и с извити нокти. А за еколога и лястовичката, и малкият ястреб са две птици от едно и също категория, защото се хранят с жертвите си. Именно единствено от плячката си могат преживяват и дните, и другите. Та те са и все „грабителски" птици, щом живеят за сметка на други видове.
Разнообразие в размерите им Познати са 274 вида дневни грабливи птици, които живеят днес по земното кълбо. Срещат се във всички континенти. Липсват само в Антарктика и в голям брой малки острови. Най-големите грабливи птици са калифорнийският кондор (с разперени крила достига размах 3,20 м и тежи към 13,5 кг) и брадатият орел от Централна Азия (с дължина 1,5 и размах 3,30 м). Най-дребни са соколчетата от Азия и Южна Африка, които не надвишават дължина 15-15 см и тежат към 50 г. Учените са обединили всички дневни грабливи птици в обща група, наречена разред Соколови. Този разред се разделя на няколко семейства, като се има предвид различията в устройството им. Има семейство на ястребовите - най-значителното, с 208 вида (включва орли, лешояди, мишелови и др.). Следват семейството на соколовите (58 вида соколи), на речните орли (само с един вид - речният орел), на секретарите (с един вид - секретар змиеловец) и на пуйчите лешояди (с 6 американски вида), хранещи се с мърша.
Всички дневни грабливи птици имат закривени човки, а пръстите им завършват с по-дълги закривени нокти. Формата на ноктите им се изменя в зависимост от хранителния режим. Повечето от грабливите птици убиват жертвата си, като ноктите им се забиват здраво в нея. Служат си и с човката най-често за да я разпокъсат, а само соколите използват човката си и за да я убият. Грабливите птици улавят жертвите си живи (с изключение на лешоядите и някои други видове) и затова трябва да я хванат внезапно, с изненада. Превъзходното им зрение по съвършенството си надминава зрението на човека. Те имат огромни очи. Съотношението между размера на окото на обикновения мишелов и размера на тялото му е 50-60 пъти по-голяма от това съотношение у човека. Установено е, че има около 2-3 пъти по-остро зрение в сравнение с човека. Те могат да различат дребни животни от такова голямо разстояние, от което човек не може вече нищо да разпознава. Един африкански мишелов открил скакалец, дълъг около 2,5 см, от 100 м разстояние, докато човек не би могъл да го различи от разстояние над тридесетина метра, и то само на открито, а не сред тревата... Властелини на просторите Дневните грабливи птици ловят жертвите си чрез изненада, внезапно. Понякога те трябва да я преследват продължително, да я наблюдават, да я преследват търпеливо, и то летейки високо над планини, гори и равнини. Ето защо им се налага или да уловят бързо жертвата си, или да се реят с часове. Затова в зависимост от начина им на живот крилата им имат различна форма. При соколите, които са бързи птици, крилата са стеснени и заострени, докато при големия и малкия ястреб те са по-широки, а при лешоядите са едновременно и дълги, и широки. Лешоядите използват възходящите течения от топъл въздух. Само за десетина минути те могат да прелетят от 1500 до 3500 м. След като наберат височина, те могат да се спуснат с планиращ полет със скорост, достигаща 60 км в час. В Африка един лешояд прелетял 32 км, като загубил само 520 м височина по време на това толкова дълго спускане.
Повечето от дневните европейски грабливи птици след размножаването са постоянни или скитащи. Малък брой от тях достигат Африка и се спускат на юг от Сахара. Много от видовете на Средна Европа са вече прелетни само частично. Видовете обаче, които гнездят в северната и източната част на Европа, са предимно прелетни, докато птиците от западните и южните й части са най-често постоянни. Вероятно причината е по-мекият климат. Ето защо по-често срещаме мишеловите, малките и големите ястреби през есента и зимата, отколкото през пролетта, тъй като западноевропейските страни приемат бегълците от застудяванията в Източна и Средна Европа. Това е доказано от големия брой улавяни опръстени птици. Ето защо не би следвало да се говори, че на изток в Европа се забелязва постепенно нарастване на числеността на мишеловите. По-точно това е едновременно прииждане на тези птици. Забелязано е също така, че по време на прииждането те често се приближават край пътищата. Вероятно там намират повече храна - животни, прегазени от автомобилите. За птиците, които виждат и през нощта Нощните грабливи птици - сови и кукумявки, образуват разреда на Сововите. Той обединява 131 вида, разпределени в две семейства: Забулени сови (с 10 или 11 вида) и Сови, които включват останалите видове кукумявки и сови. Срещат се по всички континенти освен в Антарктика и по някои острови. Най-едрият вид от тези птици е бухалът. Той е дълъг 32 см, има размах 1,80 м и тежи 2-3,2 кг. Най-дребният вид е една южноамериканска кукумявка. Тя е дълга едва 12-12,5 см и тежи около 30 г. Как да различаваме совите от кукумявките? Совите имат китка от перца, разположени встрани на главата. Те се изправят или щръкват или се слягат по желание на птицата. Повечето от нощните грабливи птици добре оправдават наименованието си, понеже ловуват нощем. Някои обаче са способни да се придвижват и през деня, така че те са едновременно и дневни, и нощни. В Европа такива видове са например обикновеното кукумявка, блатната сова и ястребовата (северната) кукумявка - харфанг. (У нас такова разпределение на нощните грабливи птици на сови или кукумявки в зависимост от това, дали са „ушати" или „безухи", все още не е възприето).
В сравнение с дневните грабливи птици и совите, и кукумявките имат по-меко и рехаво оперение. То ги прави да изглеждат по-едри, отколкото са в действителност. Голямата им глава е закръглена, очите им са заобиколени с дребни перца, разположени ветрилообразно - това са очните им дискове. Човката им е също закривена. Обикновено краката им са по-силно или по-слабо оперени чак до пръстите, които завършват с закривени нокти както при дневните грабливи птици. Това са единствените белези, общи за двете групи птици, които нямат тясно родство помежду си.
Безшумно летене
За разлика от дневните грабливи птици, на които очите са разположени от двете страни на главата, при нощните грабливи птици големите им очи се намерат отпред - на лицевата страна. Това неудобство от разположението на очите им се компенсира от голямата подвижност на главата. Тя може да се извърта на около 270 градуса. Има и друга особеност на очите - те не са напълно овални, защото предната им част (корнеата) е доста изпъкнала. Тази форма на очите позволява да се долавят и най-слабите светлинни лъчи, за да могат да открият плячката си в мрака. Освен това птиците се придвижват съвсем тихо, което позволява на силно изостреният им слух да долавя и най-малките шумове.
Коментари () |
|
|
|
 |
