|
Стафилококовата инфекция се характеризира с гнойновъзпалителни процеси по кожата и вътрешните органи. Боледуват всички животни с различни признаци в зависимост от възрастта, локализацията и начина на протичане. Причинители са стафилококови бактерии. При мишките и плъховете стафилококозата се среща по-рядко и се проявява предимно като кожно възпаление, но могат да бъдат засегнати и други тъкани с намалена резистентност. При морските свинчета и хамстерите се наблюдават абсцеси, гноен дерматит и пододерматит. Стафилококите са твърде устойчиви във външната среда. Слънчевите лъчи ги убиват бавно, някои щамове не загиват, а в прахта устояват 28 дни. Заразяването става през повредената или възпалена кожа и лигавици.
Източник на инфекцията са предимно болните животни, но потенциално патогенни стафилококи се откриват във въздуха, водата, храната, по кожата и лигавиците на гризачите и при нарушаване на бариерните функции на кожата лесно предизвикват болестен процес. За това спомагат ниската хигиена, непълноценното хранене, наличието на остри предмети в клетките, пренаселеността, която води до ухапвания и одрасквания, редките дезинфекции. Високата устойчивост на стафилококите към въздействието на факторите на външната среда и към дезинфекционните средства довежда до висока концентрация на патогенния щам в помещенията и до възникването на инфекция. Признаци. Инкубационният период е 2 — 5 дни. Клиничните прояви зависят от вида на животното, от възрастта и от локализацията на процеса. Още на 1-вия — 3-тия ден след раждането могат да се появят многобройни абсцеси с големината на просено зърно, което бързо води до смърт. Често се засяга подкожната тъкан в областта на устните, главата, гърба или отстрани на тялото. При абсцес зад очната ябълка окото се избутва навън, а при абсцес в мозъка се развива парализа най-често на задните крайници. При мастит кожата силно се зачервява, засегнатият дял от млечната жлеза отича, а след това се втвърдява. Често се появяват и абсцеси. Млечният секрет има гноен характер. Понякога температурата се повишава до 41— 42°С, дишането се учестява, болните гризачи нямат апетит, отслабват и умират. Могат да се развият и абсцеси и кървящи язви по пръстите, около които космите опадат. Долните пръстни стави отичат. Образуват се гнойни фистули. Наблюдават се и малки гнойни пъпки около космените отвори. Лекуване. Откритите гнойни процеси се третират с риванолов разтвор или унгвент; пиодермията — локално с дезинфекционни разтвори (кислородна вода, риванол, брилянтгрюн, метиленблау и др.) и общо — с антибиотици (най-активни са ампицилинът, метацилинът, гентамицинът), а маститите — с противовъзпалителни мази и антибиотици. При по-тежки случаи се търси помощта на ветеринарен лекар. Профилактика. Необходимо е да се отстранят всички предразполагащи условия (лоша хигиена, пренаселеност, остри предмети, груба постеля и др.), както и да се провеждат редовни дезинфекции, за да не се концентрира причинителят в помещението. Одраскванията по млечните жлези се дезинфекцират. При отсъствие на гризачите от помещенията се прилага влажна дезинфекция с хлорамин (2 %), натриева основа (3 %-ов разтвор), карболова киселина, креолин, лизол (5 %-ов разтвор), формалдехид (4 %-ов разтвор) и др. или аерозолна дезинфекция с 25 %-ов разтвор на формалдехид (20 — 40 мл/м при експозиция 6 ч). Използвана литература и авторски права: Д-р ВЕСЕЛИН МЛАДЕНОВ ДЕНКОВ, доц, к.б.н. ЯНАКИ НИКОЛОВ КАРАДЖОВ ДЕКОРАТИВНИ ГРИЗАЧИ
Коментари () |
|
|
|
 |
