|
Да опазим грабливите птици! И дневните, и нощните грабливи птици са заели едно независимо място в природата. Както и другите месоядни животни, така и те спомагат да се поограничи прекомерното размножаване на видовете, които са техни жертви, т.е. те играят ролята на регулатор. От друга страна, те не са единствените, които оказват това ограничаващо въздействие. Другите месоядни видове (бозайници, включително и човекът), промените в атмосферните условия, различните произшествия, гладът, паразитите, а понякога и болестите са все неблагоприятни фактори, които пречат на видовете да увеличат прекомерно броя на индивидите си. А колкото се отнася до видовете, които стават плячка на хищниците, неправилно е да се мисли, че те са съвсем беззащитни жертви. Бързината, с която бягат или летят, общественият им задружен живот и способността им умело да се укриват са приспособления, които ги подпомагат често да избягват нападенията. Освен това грабливите птици съвсем не са съвършени ловци. Чрез наблюдения един изследовател установил, че от 213 нападения на малкия ястреб с успех са се увенчали едва 23, т.е. само 10% са били резултатни.
При сокола скитник от 260 атаки успешни са били само 19 (т.е. 7,3%). Трябва да изясним и факта, че хищните видове не преследват ежедневно жертвите си с намерението да ги изядат. Те само се опитват, предварително да упражняват за бъдещия наистина успешен лов. Често се изтъква, че грабливите птици се хранят предимно с болни, отслабнали, наранени животни. Това доста пресилено твърдение подценява техните физически качества. Трудно е да се докаже дали жертвата е била болна, наранена. Проведените проучвания върху 10 000 скорци, уловени за опръстеняване, показали, че 535 от тях (или само 5,35%) били с дефекти (с неправилна човка, изкълчен крак, повредено око и пр.). Наблюдения, направени в Швеция, недвусмислено са доказали, че някои грабливи птици (малък сокол, сокол скитник) нападат предимно наранени птици и птици с поведение, вече различно от нормалното при индивидите от този вид. Доказано било също така, че грабливите видове бързо откриват тези земеровни зайци (подземници), които са засегнати и страдат от първите поражения на миксоматозата. Установено е също, че грабливите птици по-често ловят млади животни. Това е съвсем естествено. Младите животни имат по-малък опит и не са толкова бързи. Все пак от тези наблюдения и изследвания се вижда, че е трудно да се направи цялостно обобщение в една или в друга насока.
Заслужено признание
От всичко казано е ясно, че грабливите птици са съществена част от природните съобщества, от хранителните вериги в тях. Ето защо те изцяло са под закрилата на Закона за защита на природата. Във Франция и в други страни грабливите птици се намират целогодишно под закрилата на този закон. (У нас само три вида все още извън него.) Доскоро грабливите птици считани за неприятели на ловците. Те виждаха в тях опасни конкуренти. Многобройните проучвания върху хранителния режим на грабливите птици показаха, че нито един дневен хищник не е причинил изчезването на някой вид в райони, в които ловува. Оплакванията, които са правени и които все още тук-там се правят срещу грабливите птици, са прибързани и не се основават на продължителни наблюдения. Ако някой види, че мишелов е сграбчил заек, той веднага решава, че тази птица всекидневно разкъсва по един заек. Предполага се също, че мишеловът, като се храни с яребичета, бил вземал десятък от яребицата. Тези предположения са резултат от невежеството, от непознаване биологията на грабливите птици. Забравя се, че тези птици могат да преживяват само като използват широко разгърнато ветрило от жертви. Благодарение именно на това влиянието им върху преживяването на всеки вид отслабва. Фактът, че в даден период усилено ловят определен вид, доказва, че гъстотата на този вид е вече прекомерно голяма. А щом този вид не е способен да се защити, ще трябва да го сравняваме с домашните пилета, а не с истинските диви видове.
Грабливите птици са превъзходни летци, шампиони по бързина, умели нощни ловци. Те пораждат у нас възхищение с красотата на формите си, с лекотата, с която се издигат и носят в просторите. Изчезването им, това е загубено богатство на природата.
 |
